Р Е Ш Е Н И
Е
№ 06.07.2017 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 06.06.2017 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 70 по описа
за 2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано
по въззивна жалба от И.Д.И., чрез
пълном.- адв.Ж. Г.- ЯАК, със съдебен адрес:***, кант***, против
Решение №18/12.01.2017г. по гр.д.№
1307/2008г. на ЯРС, касаещо втората фаза от съдебната делба между съделителите,
по отношение на процесните недвижими имоти. В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което се иска
неговата отмяна изцяло като ЯОС реши спора по същество и присъди в полза на въззивника направените по делото
разноски пред настоящата инстанция. В жалбата се навеждат доводи, че ЯРС при
постановяване на решението си относно втората фаза на съдебната делба е
приложил едностранчив, избирателен аналитичен подход, довел до възприемане на
несъответна на доказателствата фактическа обстановка и е направил
незаконосъобразни изводи. Страната твърди, че правните изводи са изградени въз
основа на отделни факти, като е игнорирана връзката между тях, вместо да се
преценят съвкупно и в тяхната последователност. В жалбата се твърди, че при
постановяване на атакуваното решение, съдът не се е съобразил с
доказателствата, сочещи възможността за обособяване на реални дялове от
делбената маса, а липсата на правилна преценка е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.
Според въззивника, неправилно съдът е преценил, че може да извърши делбата като
разпредели делбените имоти между съделителите без да се тегли жребий, считайки,
че съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно и неудобно, но
според страната това е възможно, т.к допуснатите до делба имоти не се
различават съществено един от друг по площ, обем и стойност, а и частите на
съделителите са почти равни. В жалбата се излагат аргументи и за липса на
неудобство в тази връзка, т.к не само въззивникът има достъп до едно от
процесните жилища и упражнява фактическа власт върху същото, а и ответницата
винаги е имала достъп до този имот. Според страната, всички имоти следва да
бъдат изнесени на публична продан и така да бъде прекратена съсобствеността.
Въззивникът твърди неправилност на
извода на съда, че в дял на отв. Т.С., следва да се предостави зъболекарски
кабинет, находящ се на ул.”Хан
Тервел” и че само тя може да го ползва по предназначение, защото е такава
специалността ù, тъй като
зъболекарският кабинет е помещение, прилежащо към недвижимия имот,
находящ се ул.„Хан Тервел” 55, и никъде в документите, удостоверяващи
собствеността не е отразено, че този имот е лекарски кабинет по предназначение.
Според въззивника, неправилни и
необосновани са и изводите на съда, относно предявените обективно съединени
искове по сметките, като са направени незаконосъобразни
заключения, несъответстващи на цялата съвкупност от доказателства по делото. В
жалбата се сочи, че отв. С. не е била лишена от правото да ползва съсобствения
имот, който въззивникът ползва лично, т к няма доказателства, същата да е
изявила желание да ù се предостави достъп до имота - да е обективирала
волята си, да ù бъде предаден ключ от апартамента, какъвто тя притежава,
защото бравата не е сменена. Според въззивника, свидетелите също не доказват С.
да е била лишена от достъп до имота, поради което решението на ЯРС в частта му,
касаеща заплащане на обезщетение от И. на С. за лишаването ù от право на
ползване на съсобствените имоти е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
като е неправилен и изводът на РС
относно претенцията по чл.30, ал.3 ЗС - за извършени от С. подобрения в
делбените имоти, т. к. липсвали
писмените и гласни доказателства да доказват това. В жалбата се твърди, че
атакувания съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения
касаещи приемане на СТЕ, защото съдът е отхвърлил искането на въззивника за
назначаване на повторно заключение, с което са нарушени съдопроизводствените
правила. Предвид изложеното, с въззивната жалба се иска отмяна на атакуваното
решение на ЯРС като настоящата инстанция реши спора по същество и присъди на
въззивника направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
съобразно представения списък.
С въззивната жалба няма направени
искания за доказателства.
По повод въззивната жалба е постъпил
отговор от Т.С. ***, чрез адв. М.Г. от ЯАК, в който се твърди, че жалбата е
допустима, но по същество неоснователна, поради което се иска нейното оставяне
без уважение със съответните законни последици, като на въззиваемата страна се
присъдят направените разноски пред втората инстанция. В тази връзка се излагат
доводи, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като
при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Според страната в мотивите на
решението, съдът е обсъдил всички искания и възражения на страните, както и писмените
и гласни доказателства по делото, а направените правни изводи са въз основа на
закона и съдебната практика. В отговора се сочи, че РС законосъобразно е
преценил, предвид естеството на делбената маса – наличие на два жилищни имота и
два отделни самостоятелни нежилищни такива, като всеки от имотите реално е
неподеляем и е направен извода за невъзможност от процесните имоти да се
образуват дялове съобразно квотите на съделителите. Въззиваемата страна твърди,
че в случая следва да се извърши реална делба с приложението на чл.353 ГПК, т.к
съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно и неудобно, съгл. т.5 от
ППВС № 7/73г., като съдът е взел предвид и факта, че всяка от страните живее и
ползва по един жилищен имот, в който са направени подобрения. Според
въззиваемата, съдът е мотивирал подробно, защо зъболекарският кабинет трябва да се получи в реален дял от
ответницата, предвид нейната специалност „зъболекар”, за да се ползва
помещението по предназначението му, съобразно отразеното в акта за узаконяване
на строежа и разрешението за ползване на този строеж, а и единствено
ответницата е направила искане за възлагане на реални дялове от делбеното
имущество и е посочила обектите, които претендира и на какво основание. В
отговора се сочи, че РС правилно е разпределил имотите, с изравняване на
дяловете на съделителите по отношение на цялото делбено имущество, като съвсем
минимална сума е определена за уравняване на дяловете, а ищецът получава имота,
в който живее, както и гараж, който може да ползва по предназначение, а делът
му съответства с фактическото владение на тези два имота, а по размер на
стойността, съобразно с квотите и правата му на съделител. Според въззиваемата
страна, ищецът не е посочил какво точно иска от съда, но ако все пак
претенцията му е за изнасане на публична продан на всички имоти, то такова
искане не е направено пред първата инстанция, а и изнасянето на имотите -
предмет на делбата на публична продан, ще бъде в ущърб на интересите и на двете
страни. Относно искането по сметките се навеждат доводи, че решението на РС е
правилно, законосъобразно и обосновано и съобразено с всички доказателства по
делото, като е установено по безспорен начин, че И.Д. е напуснал сам семейното
жилище на ул.„Търговска” преди развода си през 2008 г. и се е установил в
другия жилищен имот на страните и е забранил достъпа до този имот на
ответницата, за което тя е подала тъжба в РП и е изпратила до Д. нотариална
покана с предупреждение, че ще дължи обезщетение за това, че я лишава от
ползването на нейната идеална част от имота. Според страната е неоснователно и
твърдението, че С. е имала ключ от зъболекарския кабинет, т.к от датата на
фактическата раздяла между страните, ищецът е този, който е ползвал и държал
имота, вкл. апартамент, лекарски кабинет и гараж и не е допускал до тях
ответницата. В отговора се сочи, че решението е изградено съобразно заключението на експертизата, която не е
оспорена от ищеца по съответния законен ред. Иска жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а атакуваното решение- да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано, ведно със законните последици и на
страната се присъдят разноските по делото.
Въззивникът И.Д.И., редовно призован, явява се
лично в с.з. и с адв. Ж.Г. от ЯАК, редовно упълномощена. Поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна Т.П.С., редовно призована, в
с.з. се явява лично и с адв. М.Г. от ЯАК, редовно упълномощена. Моли да бъде
оставена без уважение въззивната жалба.
Въз основа на събраните по
делото доказателства ЯОС приема от фактическа
страна следното:
От ЯРС е назначена съдебно-техническа експертиза,
от заключението на вещото лице по която - Н.М., се установява, че делбените имоти са реално неподеляеми. От всеки от делбените имоти е невъзможно да се
образуват дялове съобразно квотите на съделителите. Апартамент №** на втори етаж, вх.* на бл.** на ул.”******а” гр.Я., е със застроена площ 53 кв.м., а прилежащото му избено помещение №20 е с площ
от 13 кв.м. Част от жилището е преустроена в зъболекарски кабинет, за който е
издадено разрешение за ползване №2/09.01.2001 г., приложено по делото. Имотът
се състои от преддверие, осигуряващо достъп до три стаи - дневна, спалня,
преустроена в зъболекарски кабинет и кухня с южна тераса, остъклена, санитарен
възел с принудителна вентилация - обща баня и тоалетна между кухнята и стълбищната
клетка. Изложението на апартамента е само юг. Местонахождението на жилището е
добро -централна градска част, първа зона, на основна пешеходна търговска
улица, в близост до основни административни, културни сгради, училища - районът
е с най-добре развита инфраструктура и е благоустроен. В жилището настилката е с теракот и паркет,
стените - латекс, фаянс, дървена и частично алуминиева дограма. В заключението
на в.л. Б. в
първата фаза на делбата е отразено, че настилките от теракота са в коридора,
зъболекарския кабинет, част от кухнята и в банята. Дограмата на дневната и
кабинета е дървена, а на кухнята - от ПВЦ профили. Актуалната пазарна стойност
към датата на заключението на в.л.М., депозирано на 24.11.2016 г., на имота:
апартамент №*** на втори етаж, вх.* на бл.** на ул.”******” в гр.Я., е 50 480 лв.
Апартамент №2 на първи етаж вх.А на жилищен блок на ул.”Хан Тервел” № 55 с идентификатор 87374.542.33.8.2, със застроена площ 116,60 кв.м., според заключението на вещото лице се намира в близост до крайречния булевард, разположен е на вътрешна за квартала улица. Достъп до него на вещото лице е осигурен от ищеца. Състои се от преддверие, дневна, кухня с трапезария, две спални, баня, тоалетна, две тераси. Избеното помещение №2 е с площ от 8,25 кв.м., а таванското- 4 кв.м. За имота са издадени Разрешение за строителство №571/09.09.1995 г., Акт за узаконяване № 2/30.03.2001 г. и Разрешение за ползване №1/05.07.2001 г., приложени по делото (в първата фаза). Съгласно последното се разрешава ползването на жилищна сграда на четири етажа, в партер-зъболекарски кабинет, един магазин за хранителни стоки, шест броя гаражи. Същите обекти фигурират и в акта за узаконяване. В.л. Б.в първата фаза на делбата установява в заключението по назначената техническа експертиза, че настилките са от теракота в коридора, кухнята, банята и тоалетната. Стените на банята и тоалетната са облицовани с фаянс. Според заключението на вещото лице М. гаражът на първия етаж във вх.А на жилищния блок е с площ от 16,43 кв.м., заедно с 1,80 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж. По кадастрална карта магазин-лекарски кабинет е нанесен като самостоятелен обект за здравни и социални услуги. Намира се на първия етаж във вх.А на жилищния блок. Състои се от преддверие, стая, със застроена площ от 18,20 кв.м., заедно с 11,42 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Вещото лице Б.сочи в заключението, че настилката в зъболекарския кабинет е от теракота. Фаянсови облицовки има по стените на санитарния възел и в нишата-умивалня. Има врата от ПВЦ.
Пазарната стойност на
имотите на ул.”Хан Тервел” към датата на заключението на в.л. М., депозирано на
24.11.2016 г., е както следва: апартамент - 79130 лв., гараж - 7430 лв., магазин-зъболекарски кабинет -16880 лв..
В
заключението вх.693/ 19.01.2015 г. в.л. М., т.2, посочва, че претендираните от Т.С. за
подобрения видове СМР представляват присъщо-необходими строителни работи за
функционирането на процесните имоти при промяна на предназначението на част от
жилището на ул.”Търговска” и по изграждане на имотите на ул.”Хан Тервел”. Сочи,
за последните имоти, че подовете са с циментова замазка и теракот, стените и
таваните-с латекс и фаянс, дограмата е дървена и алуминиева за врати на бани и
тоалетна, северен прозорец в кухнята, фасадна дограма в магазина. Представените
от ответницата-въззиваема фактури се отнасят за закупени стоки, които според
огледите на място и пресмятане биха били вложени при извършване на СМР,
посочени като подобрения и представляващи необходими работи за функционирането
на имотите. Фактурите от
Останалите
фактури не са относими към делото като касаещи стоки, които не са претендирани
като подобрения с подадената молба в първото с.з.
За
извършените строително-монтажни работи,
които се сочат като подобрения, вещото лице е изчислило в единичната цена,
освен стойността на материалите, и труда, и механизацията. За апартамента на
ул.”Търговска” за закупуване и поставяне на два прозореца от ПВЦ в.л. е дало
заключение за стойност 706,64 лв., за закупуване и поставяне на прозорец в
дневната от ПВЦ - 668,10 лв., закупуване и поставяне на врата-прозорец на
кухнята - 513,92 лв., закупуване и поставяне на външни ролетни щори на дневната
и кабинета - 48,40 лв., закупуване и поставяне на два броя ел.табла - 12,67
лв., остъкляване на терасата - 35,90 лв., закупуване и поставяне на българска
теракота в коридора, кабинета и в банята
- 49 кв.м. - 1094,82 лв., закупуване и поставяне на фаянс в банята - 28 кв.м. -
726,63 лв., шпакловка и латекс на стените на апартамента - 70 кв.м.-507,58 лв.
За подобренията в имотите на ул.”Хан Тервел” вещото лице е изчислило: за
закупуване и поставяне на италианска теракота в коридора, кухнята, банята и
тоалетната на апартамента - 46 кв.м. - 1156,97 лв., за закупуване и поставяне
на фаянсова облицовка на банята и тоалетната -29 кв.м. - 726,93 лв., закупуване
и поставяне на вградена вана в банята, душ кабина и фаянсова мивка-291 лв., закупуване
и поставяне на две алуминиеви врати на банята и мокрото помещение - 111,86 лв., закупуване и поставяне на
прозорец в кухнята от алуминиева дограма - 95,31 лв.; закупуване и поставяне на
теракота на пода в зъболекарския кабинет - 18,50 кв.м. -388,47 лв., закупуване
и поставяне на фаянсова облицовка по стените на санитарния възел и в
нишата-умивалнята в зъболекарския кабинет - 20 кв.м. -501,33 лв., закупуване и
поставяне на ел.табло с предпазни кабели, ключове и водомери - 309,60 лв.,
закупуване и поставяне на врата - прозорец в зъболекарския кабинет от ПВЦ -124,10
лв. Според вещото лице, ако не бяха направени претендираните подобрения,
пазарната стойност на имотите щеше да е по-ниска от дадената в заключението.
Отчитайки овехтяването, в.л. смята, че има увеличение на стойността им към
настоящ момент, вследствие на подобренията, въз основа на които е изчислило и
пазарната оценка на имотите.
Според експертизата размерът на
наема за апартамента на ул.”Хан Тервел” за периода 14.11.2007 г.-22.01.2009 г. е
общо 4876 лв. (177 лв. за ноември
Според заключението на в.л.от
24.11.2016 г. наемът за апартамента на ул.”Хан Тервел” за периода 22.01.2009
г.-22.01.2014 г. е общо 24027 лв., за гаража е 2820 лв. общо, за
магазин-лекарски кабинет е общо 15398 лв.
Наемът за апартамента на ул.”Хан
Тервел” за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г. е общо 14744 лв., за гаража е
1826 лв. и за магазин-лекарски кабинет - общо 9964 лв.
По делото пред ЯРС са разпитани
свидетели. Свид. К., който е имал кабинет за физиотерапия на ул.„********“ № **, ап. * към 1998 година, сочи, че е помагал на ищеца като съсед
по апартамент да разтоварва теракот, фаянс. Ходил е с него да го закупи
на улица „Дурацо”. Заявява, че го е виждал много често - почти всеки ден да
работи в апартамента, да поставя теракот и фаянс. Свидетелят му е помагал в
работата. Веднъж са бъркали бетон. Свидетелят не е виждал други хора да
разтоварват фаянс, не е виждал работници. На ул.„Търговска“ веднъж му е помагал
да стовари теракот или фаянс. Когато е ходил втори път през
Свид.
А. сочи, че Т.С.
е започнала работа в кабинета на „Търговска“ през
Свид.
Ж. – кум на
страните - сочи, че през 1995 г. са започнали строежа на ул.„Хан Тервел“ и към
Разпитаният свид. П. сочи, че Т.С. го е наела
да направи дограмата в двата имота. В апартамента на ул.”Търговска” е слагал
такава в кухнята. Ищецът И. го е придружил за закупуването на дограмата от
Стара Загора. Тя е била поръчана и платена, и ищецът не я е плащал. Свидетелят
е поставил дограмата на ул.„Хан Тервел“ долу, където са металните решетки, и
горе в апартамента - в тоалетна с баня, друга малка тоалетна и в кухнята. На зъболекарския
кабинет е поставил врата и витрина. Т.С. му е платила всичко в брой - за труда,
доставката, изработката.
В първата фаза на делбата въззивникът
е представил Отговор на нотариална покана от Т.С., рег.№ 13731/27.11.2007 г., в
който се съдържа искане за заплащане на обезщетение за ползването от него на
нейната идеална част от апартамент №* на ул.”******” в размер на 100 лв. В представения във втората
фаза екземпляр от същия документ се съдържа нотариално удостоверяване на датата
на връчване на Отговора - 29.11.2007 г. (лист 99, том ІІІ от делото). С. е
поискала обезщетение за ползването и на другите два имота на ул.”Хан Тервел” с
отговора на исковата молба в първата фаза на делбата, подаден на 22.01.2009 г.
Видно от Постановление от
29.11.2007 г. по пр.вх.№ 3538/2007 г. на ЯРП, със същото е отказано
образуването на наказателно производство срещу въззивника И.И. по подадена
срещу него жалба за непредоставяне на ключ за апартамента на ул.”Хан Тервел”.
Представено е Удостоверение №
280/03.02.1995 г. на Община Ямбол относно регистрирането на Т.С. да упражнява
частна медицинска практика в частен стоматологичен кабинет на ул.”Независима
България”.
Детето на страните е навършило
пълнолетие, видно и от данните в бракоразводното Решение № 581/2007 г. по
гр.д.1401/2006 г. на ЯРС, а и между страните няма спор.
Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
решението на ЯРС за валидно и допустимо.
Втората фаза на делбата, съгласно ГПК следва да се извърши в
предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите,
допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост.
След приключване на първата фаза на
делбата, в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, съделителката С. е направила искане за
възлагане. Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от
брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял,
като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Нормата изисква наличието на тези предпоставки да
е кумулативно. По делото е доказано, че всеки от делбените имоти е реално
неподеляем. Не са налице предпоставките за възлагане по чл.349 ГПК, вкл. детето
на страните е навършило пълнолетие към момента на приключване устните състезания и правилно ЯРС е отказал възлагане по чл.349,
ал.1 от ГПК.
Съдът може да извърши делбата, като разпредели делбените имоти между
съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий се оказва невъзможно или много неудобно (чл.353 от ГПК). Съгласно т.5 от ППВС 7/73г., “Невъзможност” е
налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават един
от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите не
са равни. „Неудобно” е тегленето на жребий, когато може да породи значителни
имуществени спорове между съделителите. Настоящият състав намира, че в случая е налице такова неудобство, тъй като всеки
от съделителите владее самостоятелно жилище, в едното от тях е обособен
зъболекарски кабинет, ползван от С. по занятие. Само въззивникът има достъп до другото жилище и макар в момента да не го
обитава, упражнява фактическа власт върху него. Ползването на имота и
извършването на подобрения в него определят наличието на
„неудобство” за теглене на жребий.
От друга страна, броят на самостоятелните
жилищни обекти съответства на броя на съделителите и
това е пречка за изнасянето им на публична продан, с оглед приложимостта в случая на правилото всеки от съделителите да получи реален дял (чл.69, ал.2 от ЗН) В този смисъл са
задължителните за съдилищата Решение № 300/27.06.2011
г. по гр.д.№ 1040/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение № 140/24.03.2011 г. по гр.д.№
373/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение №
74/25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ІІ г.о., Решение
№ 102/19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г., I г.о., всички по чл.290 от ГПК.
ЯОС намира, че всеки от съделителите следва в реален дял да получи владяното от
него жилище. Въззивникът владее и фактически ползва по-големия апартамент на
ул."Хан Тервел", от който притежава по-голям дял. Въззиваемата ползва
по-малкия апартамент на ул."Търговска", в съсобствеността на който
съделителите имат равни дялове. Поради това, най-малко неудобство при формиране
на дяловете ще има, ако съдът извърши делбата по чл.353 от ГПК. Съгласно цитираната
задължителна практика на ВКС, фактическото ползване е критерий за извършване на разпределение по чл.292 от ГПК (отм.), идентичен
с чл.353 от ГПК, защото
прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения. Като се съобразява с казаното от ВКС, че
смисълът на този критерий - фактическо ползване, е при извършване на делбата да
се зачете фактическото положение и да се прекрати съсобствеността с най-малко
разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при отчитане на
интересите на всеки, настоящият състав намира, че в дял на ответницата-въззиваема следва да се предостави апартамента
на ул.”Търговска” и зъболекарския кабинет на ул.”Хан
Тервел”, се получава стойност на дела й от 67 360 лв., която е близка до
стойността на дела й от всички имоти, равна на 68986,38 лв., изчислена при
квота 1/2 от апартамента на ул.”Търговска”
и квота 1097279,5/2594559 от останалите делбени имоти, които квоти са
определени с влязло в сила съдебно решение по първата фаза на делбата. На С.
следва да се предостави в дял зъболекарския
кабинет на ул.”Хан Тервел”, тъй като тя е зъболекар и само тя от съделителите
би могла да ползва по предназначение. В този смисъл са неоснователни
възраженията на въззивника във въззивната жалба.
На въззивника И. следва да се
възложи в дял апартаментът на ул.”Хан
Тервел” заедно с гаража в същата сграда, при което се получава стойност на дела
му 86560 лв., близка до стойността на дела му от всички имоти, равна на
84933,61 лв., определена при квота ½ от апартамента на ул.”Търговска” и квота
1497279,5/2594559 от останалите делбени имоти.
Поради разликата между общата
стойност на разпределените в съответния дял имоти и стойността на дела на всяка
от страните от всички имоти, съдът определя парично уравнение като сумата, дължима от въззивника за уравнение на дела на въззиваемата,
е 1626,39 лв., както правилно е изчислил първоинстанционният съд.
По предявените обективно съединени
искове по сметките ЯОС приема следното:
Предявени са искове по чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение
за лишаването от ползване на съсобствените имоти на ул.”Хан Тервел”. Според
чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
В Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е определено всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви
и граждански плодове. ВКС казва, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
ВКС счита, че претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик
и въпреки че
той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
По делото е установено, че само
въззивникът има достъп до имотите на ул."Хан Тервел" и той е осигурил
достъп на вещото лице до тях. От събраните гласни доказателства по делото се
установява, че Т.С. не е имала достъп до имотите и въззивникът не ù е
осигурил достъп. Няма данни по делото въззивникът да е предоставил ключ на въззиваемата.
Тя е отправила писмена нотариална покана до И., която му е връчена на
29.11.2007г., с искане за заплащане на обезщетение за ползването на
апартамента. В поканата няма искане относно гаража и кабинета, които имат
характер на самостоятелни обекти. Дължимият наем за апартамента за периода от
29.11.2007г. до 22.01.2009г., предвид заключението на в.л. е 4719,82 лв. Частта
на С., съответна на нейната квота от съсобствеността - 1097279,5/2594559 ид.ч.,
е равна на сумата от 1996,06 лв., за която искът е основателен и доказан.
Според заключението на вещото лице
наемът за апартамента на ул.”Хан Тервел” за периода 22.01.2009 г.-22.01.2014 г.
е общо 24027 лв., за гаража е 2820 лв. общо, за магазин-лекарски кабинет е общо
15398 лв. Частта на С. от тях е равна на квотата ù в съсобствеността, а
именно: 10161,39 лв. за апартамента (средно по 169,36 лв. на месец за 60
месеца), 1192,62 лв. - за гаража (средномесечно по 19,88 лв.), 6512,05 лв.-за
зъболекарския кабинет (средномесечно по 108,53 лв.). За посочения период искът за
обезщетение за лишаването от ползване на апартамента и гаража е основателен в
посочения размер, а искът за обезщетение за зъболекарския кабинет е основателен
и доказан за общо 6000лв., по 100 лв. месечен наем.
Според заключението на вещото лице
наемът за апартамента на ул.”Хан Тервел” за периода 22.01.2014 г.-12.12.2016 г.
е общо 14744 лв., за гаража е 1826 лв. и за магазин-лекарски кабинет - общо
9964 лв. Частта на С. от тях е равна на квотата й в съсобствеността, а именно:
6235,47 лв. за апартамента (средно по 180,16 лв. на месец -за 34 месеца и 19
дни), 772,24 лв.-за гаража (средномесечно по 22,31 лв.), 4213,93 лв.-за
зъболекарския кабинет (средномесечно по 121,75 лв.). Следователно за този
период искът е основателен и доказан в посочения размер. Искът за обезщетение
за лишаването на С. от ползване на зъболекарския кабинет следва да бъде уважен
в претендирания размер –по 100 лв. месечен наем или общо 3461 лв..
Предявени са искове от Т.С. по
чл.30, ал.3 от ЗС за подобрения в апартамента и зъболекарския кабинет на
ул.”Хан Тервел” и в апартамента на ул."Търговска". Съгласно чл.30
ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
От събраните доказателства по
делото, от свидетелските показания на разпитаните свидетели Ж., А., К. (който има преки
възприятия само от апартамента), въззивният съд приема, че С. е извършила
подобрения и претенцията ù следва
да бъде уважена за сума, съответстващата на идеалната част на съделителя от
съсобствеността. Т.С. е посочила, че е извършила подобренията със съзнанието на
съсобственик и при знанието и съгласието на съпруга си по време на брака им.
ЯОС намира за основателна претенцията относно закупените с фактури фаянсова
мивка, водомери, ел. табло с предпазни кабели в ап.2 на ул.”Хан Тервел”, като
следва да се присъди съответстващата на съделителя част от сумите по тях, в
деноминирани лева. Общата стойност на
фактурите, отнасящи се до претенциите по сметките, е 484 631,96 неденом.
лв., равна на 484,63 деном. лв. 1497279,5/2594559 ид.ч. от сумата е 279,67 лв.,
за която искът е доказан. По отношение фактура № 3562/29.11.2001 г. за фаянс 28
кв.м., претенцията на С. е основателна и следва да ù се присъди
половината от сумата по нея като съответстваща на квотата на неучаствалия в
разноските съделител- ½, равна на 263,09 лв..
С оглед показанията на свид.Ж. следва да бъде уважен и искането за ап.20 на
ул.”Търговска” относно поставяне на врата –прозорец в кухнята за сумата от 256,96
лв., равна на ½ от посочената от вещото лице стойност от 513,92 лв.,
съответстваща на квотата на съделителя от съсобствения имот. По представена
фактура №87/22.11.2001 г. за остъкляване зъболекарския кабинет в ап.20, на
стойност 189,96 лв., следва да се уважи съответстващата на идеалната част на
съделителя част от сумата-1/2, а именно 94,98 лв.. За ап.2 и зъболекарски
кабинет на ул.”Хан Тервел” искът на С. е основателен, предвид заключението на
вещото лице Манолова, за сума, съответстваща на квотата на неучаствалия в
разходите съделител, а именно 1497279,5/2594559 ид.ч. от сумите: за
врата-прозорец в зъболекарски кабинет от 124,10 лв., за прозорец в кухнята на
апартамента -95,31 лв. и за врати-111,86 лв., или общо от 331,27 лв., т.е.
дължима е сумата общо от 191,17 лв. Въз основа на гласните доказателства -
показанията на свид.Ж., както и заключението на вещото лице относно остъкляването на терасата,
искът следва да бъде уважен за половината от сумата, посочена от вещото
лице-17,95 лв.. Общо за ап. 20 следва да се присъди сума в общ размер на 632,98
лв. за закупуване на фаянс за банята, остъкляване на терасата, остъкляване на
зъболекарски кабинет и закупуване и поставяне на врата-прозорец в кухнята. Претенцията
в останалата й част е отхвърлена като недоказана от ЯРС. За имотите на ул.”Хан
Тервел” искът е основателен в общ размер на 470,84 лв. за закупуване и
поставяне на дограма в зъболекарския кабинет и апартамента, фаянсова облицовка
на зъболекарския кабинет, фаянсова мивка, водомери, ел. табло с предпазни
кабели. В останалата част за разликата до предявения размер от 12 000 лв. искът
е неоснователен.
ЯОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че
първоинстанционното решение е необосновано. Същото е постановено след цялостна
и задълбочена преценка на събраните доказателства и в съответствие с
приложимите норми.
Предвид изложеното, решението на ЯРС в обжалваната част следва да се
потвърди като правилно. С оглед изхода от делото, на въззиваемата следва да
бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на
600лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение №18/12.01.2017г. по гр.д.№ 1307/2008г. на ЯРС в обжалваната част.
Осъжда И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на Т.П.С.
ЕГН ********** ***, сумата 600лв. -
направени във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.