Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 16.06.2017 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
На 17 май 2017 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.
ЧЛЕНОВЕ: Д.Фарфарова
Ив.И.
Секретар М.К.
Прокурор: Е.Г.
Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД №119 по описа за 2017 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда
№41/09.03.2017 г. постановена по НОХД №1296/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия Ж.П.Д. за невиновен в това на ******г. около 17.00
часа, в центъра на с.Х.Д.., обл.Ямбол, чрез нанасяне на удар с плоската част на
лопата в главата, в областта на лявата половина на лицето на Н.И.Ч. от с.Х.Д..о,
обл.Ямбол да му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на
основание чл.304 от НПК и чл.12 ал.1 от НК го е оправдал по така предявеното му
обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда съда е отхвърлил
като неоснователни и недоказани
предявените от Н.И.Ч. срещу Ж.П.Д. граждански искове - в размер на 20 000 лв.
за причинени неимуществени и в размер на
1500 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва за всяка една от исковите претенции считано
от ******г. до окончателното изплащане на
сумите.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от ЯРП с искане за отмяната
и като
неправилна и необоснована, постановена в несъответствие със събраните по
делото доказателства. Излагат се
съображения, че не е налице
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, като се сочи, че подсъдимия
сам се е намесил в конфликт между пострадалия и негови близки родственици от
една страна и от друга свид.А.К., имал е възможност и е могъл да избегне
евентуално нападение срещу него, но е предприел действия по нанасяне на удар
върху главата на пострадалия, като тези
му действия не са били защита от
противоправно и непосредствено нападение
срещу него, а представляват действия по саморазправа във връзка с възникналия
конфликт. Излагат се алтернативно
съображения, че при приемане, че
пострадалия с поведението си е осъществил спрямо подсъдимия непосредствено и противоправно нападение, то
не е налице другия съществен елемент на института на неизбежната отбрана -
защита в рамките на необходимите предели, като се твърди, че защитата на подсъдимия явно не съответства на характера и
опасността на нападението, поради което е налице и превишаване на пределите на
неизбежната отбрана по смисъла на ал.2 на чл.12 от НК. Прави се искане за
признаване на подсъдимия - въззиваем в производството за виновен по предявеното му обвинение по чл.129 ал.2
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа изцяло
депозирания протест по съображенията
изложени в същия. Прави се искане за отмяна на постановената присъда,
постановяване на такава по същество от въззивния съд с която да бъде признат
подсъдимия за виновен по внесеното обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и
му бъде наложено наказание съответстващо на осъщественото престъпление.
Въззаваемия Н.Ч. не излага становище по протеста.
Въззиваемия Ж.Д. участва в производството лично и чрез редовно
упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за неоснователност на
протеста на ЯРП, като иска оставянето му без уважение, а протестираната присъда
в сила, като законосъобразна и обоснована.
Съдът след цялостна проверка на
доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в
съответствие с правомощията си по чл.313
и сл. от НПК намира следното:
Протеста
като подаден в срок от страна имаща право, а и интерес от това е
процесуално допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения и доводи:
Въззивният съд счита,че ЯРС е постановил
присъдата си след попълване на делото с
необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност, изяснил е фактическата обстановка по делото, с която настоящия
състав на въззивния съд се съгласява
изцяло.
От направения анализ на доказателствата по делото от решаващия съд правилно е прието, че на ******г. около 17.00 часа въззиваемия Ж.Д. се намирал в Евангелска църква, намираща се в центъра на
с.Х.Д.., обл.Ямбол, където се провеждала
служба, както и, че при излизането му от същата, в момент в който се е намирал
пред нея видял племенника си - свид.А.К.от
гр.Б., който му бил на гости да бяга в посока на дома му намиращ се в същото
село на ул."Х.А." №**, когото
гонели група роми с лопати, мотики и криваци - свид.Н.Ч. и негови
роднини - майка му свид.И.Ч., баба му свид.А.Ч., вуйчо му свид.Й.Ч. и сестра му
свид.М.Ч.и чул виковете на свид.К.за
помощ. При това въззиваемия Д. ги спрял и попитал защо гонят племенника му -
свид.А.К.. Свид.И.Ч. казала на
въззавеемия Д., че свид.А.К.е изнасилил
дъщеря и - свид.М.Ч.. Въззиваемия Д. им казал да се успокоят и им предложил да
извикат полиция за да се изясни какво е станало. При това свид.А.Ч. посегнала
към въззиваемия Д. с носената от нея мотика, но въззиваемия се отдръпнал назад
и не успяла да го удари. Към въззиваемия Д.
посегнал с пръчка/кривак/ и свид.Й.Ч., но тъй като въззиваемия Д. отново
се отдръпнал назад също
не успял да го удари.
Същевременно въззиваемия свид.Н.Ч. посегнал
с държаната от него лопата към свид.А.К., но закачил само една от ръцете му,
тъй като свид. К.се отдръпнал назад. Въззиваемия Н.Ч. с намиращата се в него лопата посегнал да удари и въззиваемия Д., но не
успял тъй като въззиваемия избегнал удара. Виждайки, че е нападнат от фамилията
Ч.въззиваемия Д. издърпал от ръцете на свид.И.Ч. лопатата, която същата държала
и за да защити себе си и племенника си, с плоската и част нанесъл удар на
въззиваемия Н.Ч. в главата, в областта на лявата половина на лицето. От
нанесения му удар въззиваемия Н.Ч. паднал на земята, а въззиваемия Д. и
племенника му - свид.К.избягали и се скрили в дома на въззиваемия Д. намиращ се на ул."Х.А."
№**.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза в резултат на нанесения му удар с лопата на ******г. въззиваемия Н.Ч.
е получил контузия в областта на главата с наличието на травматичен оток на
меките черепни обвивки в лява слепоочно теменна област с диаметър около 2 см;
две ивечести с мораво синкав цвят кръвонасядания с дължина 2,5 см. и широчина
0,5 см. по кожната повърхност на горната устна в нейната лява половина; косо,
във външния и край отчупване от коронката
на първи горен в ляво резец/21-ви зъб/ на площ от около 1/3 от зъба с мораво
синкаво кръвонасядане на венечните ръбове; отчупване на коронката на втори
горен в ляво зъб/22-ри зъб/ на нивото на венеца с мораво синкаво кръвонасядане
на венечния ръб. Описаните травматични
увреждания се дължат на действието/удар/ на твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия, а именно
чрез удар с плоската част на лопата в лявата половина на лицето и главата, като
уврежданията е възможно да са получени от един единствен удар с лопатата.
Счупването на 22-ри зъб/втори горен в ляво зъб/ на нивото на венеца е довело до
функционално значими затруднения в
дъвченето и по-точно във фазата на отхапването, както и при изговарянето
на т.нар. "шипящи" звуци и по
този начин е осъществило смисъла на
медико биологичния характеризиращ признак избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето. Отчупването на около 1/3 от коронката на
първи горен в ляво зъб /21-ви зъб/ заедно с останалите увреждания е причинило
на пострадалия Н.Ч. временно разстройство на здравето неопасно за живота му -
такова извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК..
Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експерктиза въззиваемия Д.
не боледува от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен
кабинет, с нормален интелект, без когнитивни дефицити във възприятията,
вниманието, паметта и мисленето, знанията и уменията му са развити на база
личен социален опит и образование, избухва в гняв само ако е силно раздразнен,
може да се овладее при слаби дразнители, но не когато се чувства застрашен.
Характерно за въззивника Д. е повишена емоционалност, чувствителност,
тревожност и други реакции в областта на чувствата, отзивчив е и впечатлителен,
рядко влиза в конфликти, има обострено чувство за дълг, изпълнителен е. Към
момента на извършване на деянието е бил
в състояние на повишено психично
напрежение и тревожност, касаещо живота и здравето му, при снизен самоконтрол и
при леко стеснено съзнание. Предприел е действия, противодействащи на застрашаването на живота и здравето му.
Психологическите преживявания и
механизми на поведение по време на деянието експертите са определили
като състояние на повишено вътрешно напрежение, породено от посегателството над
близък роднина, както и от застрашаването на собствения му живот и здраве.
Като механизъм на получаване на уврежданията в заключението си експертизата сочи действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, по механизъм
възможност на нанасяне на един удар с лопата в лявата половина на лицето и главата.
Приетите за установени от решаващия, а и от въззивния съд фактически обстоятелства се установяват от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства-гласни и
писмени, а и от заключенията на назначените
по делото съдебно медицинска
експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертизи.
За да приеме за установени визираните фактически обстоятелства, възприети
в пълнота и от въззивния съд, решаващия съд
е извършил пълен и подробен анализ
на всички гласни доказателства по делото
при изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК, съответствието
им с писмените такива по делото, а и
заключенията на назначените СМЕ и СППЕ,
които са обективни, компетентни и безпристрастни. Анализирайки подробно
показанията на свид.Н.Ч. - въззиваем в настоящето производство и тези на свид.Й.Ч.,
И.Ч., А.Ч., М.Ч., Н.Ч. и Г.С.дадени в хода на съдебното следствие и приобщени
такива по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и 2 от НПК, предвид наличието на
противоречия в част от тях, а и предвид заявеното от свидетели, че не си
спомнят всичко, в частта им в която се сочи, че
въззиваемия Н.Ч. е бил нападнат и
ударен с лопата без причина от
въззиваемия Д. на автобусната спирка на селото, съобразно показанията на
свид.Н.Ч., М.Ч., Ив.Ч., Ат.Ч., Й.Ч., тези на свид.Н.Ч. и М.Ч. в частта им в
която сочат, че въззиваемия Д. е карал племенника си да изнасили св.М.Ч., както и, че свид.А.К.е удрял св.М.Ч. с колан и тя е паднала на земята, тези
на свид.Н.Ив.Ч., че въззиваемия Ч. е паднал в безсъзнателно състояние след
удара, че всички горепосочени свидетели/без св.Н.Ил.Ч. и св.Г.С./ при срещата си с другите роми и
въззиваемия Д. след станалота на спирката на селото не носили нищо в ръцете
си и така гонили въззиваемия Д. и племенника му свид.К.до евангелската църква в селото, като при
срещата си с сях не ги нападнали, че свид.С.е видял на спирката въззиваемия Ч. паднал, още едно
момче до него и въззиваемия Д. да държи лопатата правилно, законосъобразно и
обосновано не са кредитирани от решаващия съд. За да не кредитира показанията
на тези свидетели във визираните им части съда
е извършил анализ на същите съобразно задължението си по чл.305 ал.3 от
НПК вътрешно и съотносимо с останалите гласни доказателства по делото -
показанията на свид.Н.С., С.Г., Н. К.и
К.К., като правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е кредитирал
показанията на тези посочени свидетели. В показанията си дадени в хода на
съдебното следствие свид.С.- приятелка на свид.М.Ч., снаха във фамилия Ч.и
племенница на въззиваемия подсъдим Д., в
добри отношения и с двамата въззиваеми е посочила по категоричен начин, че на автобусната спирка в селото свид.К.се е държал грубо със свид.М.Ч., която
си тръгнала разстроена но не е имало нанасяне на удари с колан от страна
на свид.К.на свид.М.Ч., както и, че на мястото не е
присъствал въззиваемия Д., респективно и конфликт между свидетелите от фамилия Ч.и
него.. В показанията си свид. Г.и Н.К.сочат, че са видели свидетелите от
фамилията Ч.с лопати, пръчки и мотики, като същите са нападнали първоначално свид.К.,
а след това и въззиваемия Д., който не носел нищо в ръцете си, както и да се
опитва да се предпази от нападението на
членове на фамилията Ч.. В съответствие с показанията на тези двама
свидетели са и показанията на свид.К.К., който също възприел обстоятелството,
че въззиваемия Д. не е носел в ръцете си нищо, а в другата
група е имало човек с лопата. Касае се за показания на свидетели относно
съставомерните факти, които свидетели са такива незаинтересовани от изхода на
делото, при липса на установени влошени отношения както с
въззиваемия подсъдим Д., така и с
въззимаемия пострадал Н.Ч.. Правилно, обосновано и законосъобразно
отчитайки близките родствени връзки на
въззиваемия пострадал Н.Ч. със свид. Н.Ч., Й.Ч., И.Ч., А.Ч. и М.Ч.и
близките приятелски такива на свид.Г.С.със
свид.Н.Ч. - дядо на пострадалия, във
визираните им части, при несъответствие
с тези на незаинтересовани свидетели по делото не са кредитирани от съда. Настоящия
състав на въззивния съд намира за правилен и обоснован и извода на решаващия
съд за некредитиране на обясненията на въззиваемия Д. в частта им относно обстоятелството на нанасяне на удар,
респективно насоченост на такъв
на пострадалия Н.Ч. и тези на
въззиваемия Н.Ч. в частта им относно
мястото и начина на причиняване на
телесните му увреждания, изпадането му в безсъзнание, а и липсата на нападение по отношение на
въззиваемия Д.. В тези им части обясненията на въззиваемия Д. и показанията на въззиваемия Н.Ч. се
опровергават от показанията на
визираните по-горе свидетели, които са кредитирани от съда по посочените съображения, а и предвид
несъответствието им с установеното от назначената по делото СМЕ даваща
заключение относно характера на причинените телесни увреждания на въззиваемия Н.Ч. и механизма на причиняването им.
Възражението в протеста на ЯРП касателно необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт предвид
по същество несъответствие на
приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по
делото е неоснователно. Липсва основание
да се счете, че е налице превратно тълкуване на доказателствата по делото по
изложените съображения.
Извода на решаващия съд, че от установените фактически обстоятелства при
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, проверени в хода на
съдебното следствие въззиваемия Д. не е осъществил престъпния състав на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и на осн. чл.304 НПК и чл.12 ал.1 НК го е
оправдал по това му предявено обвинение се споделя в пълнота и от настоящия
състав на въззивния съд.
Безспорно установено от доказателствата по делото е обстотелството, че
травматичните увреждания на въззиваемия Н.Ч. изразяващи се в контузия
в областта на главата с наличието на травматичен оток на меките черепни обвивки
в лява слепоочно теменна област с диаметър около 2 см; две ивечести с мораво
синкав цвят кръвонасядания с дължина 2,5 см. и широчина 0,5 см. по кожната
повърхност на горната устна в нейната лява половина; косо, във външния и край отчупване от коронката на
първи горен в ляво резец/21-ви зъб/ на площ от около 1/3 от зъба с мораво
синкаво кръвонасядане на венечните ръбове; отчупване на коронката на втори горен
в ляво зъб/22-ри зъб/ на нивото на венеца с мораво синкаво кръвонасядане на
венечния ръб са причинени от въззиваемия
Д., чрез нанасяне на еднократен удар с
плоската част на лопата в лявата половина на лицето и главата. Безспорно
установено е и обстоятелството, че счупването на 22-ри зъб /втори горен в ляво
зъб/ на нивото на венеца е довело до функционално значими затруднения в дъвченето и по-точно във фазата на
отхапването, както и при изговарянето на
така наречените "шипящи" звуци и по този начин е осъществило
смисъла на медико биологичния
характеризиращ признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, представляващо средна по смисъла на чл.129 от НК телесна повреда.
Безспорно установено от доказателствата по
делото е и обстоятелството, че удара с
лопата, който е нанесъл на въззиваемия
Н.Ч. и в резултат на който са причинени
визираните травматични увреждания на същия, въззиваемия Д. е нанесъл
при непосредствено и противоправно
нападение осъществявано спрямо него от различни лица, включително и въззиваемия
Н.Ч.. Установените фактически обстоятелства сочат на опит на въззиваемия Д. да изясни
обстоятелствата поради които въззиваемия
Н.Ч. и негови роднини гонят св.К.- племенник на въззиваемия Д.. При
това по отношение на въззиваемия Д.
и свид.К.са осъществени действия от въззиваемия Н.Ч. и негови роднини / свид. А.Ч., Й.Ч., въззив. Н.Ч. /
изразяващи се в опит за нанасяне на
удари с носените и държани от същите предмети - лопати, мотики и пръчки
/криваци/, при което е била наранена и ръката на свид.К.в резултат на удар с
лопата от въззиваемия Н.Ч.. Същевременно въззиваемия Н.Ч. направил опит да нанесе удар с лопатата и на
въззиваемия Д., но не успял да направи това
предвид обстоятелството, че въззиваемия Д. успял да се отдръпне и
избегне удара. Към този момент именно и въззиваемия Д. е издърпал от ръцете на
свид.И.Ч. държаната от същата лопата и е нанесъл процесния удар на въззиваемия
Н.Ч.. При нанасяне на удара безспорно
въззиваемия Д. е съзнавал извършваните от него действия, но същите е осъществил при възприемане на обстоятелствата на извършвано нападение по отношение на свид.К.и
него от група от лица, с предмети
годни да причинят телесни
увреждания на двамата, непосредствено след избягване на удар от страна
на въззиваемия Н.Ч. с лопата и при възприемане на обстоятелството на нараняване
на свид.К.. Именно към този момент и въззиваемия с цел да предпази свид.К.и себе си от непосредственото и противоправно нападение, с
взет от един от нападателите им предмет - от ръцете на свид.И.Ч. е нанесъл удар
на въззиваемия Н.Ч. причинил увреждането
на свид.К.и опит да ннесе удар на
въззиваемия Д.. Касае се безспорно за осъществени действия в условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12
ал.1 от НК, при пряко и непосредствено
противоправно нападение и от въззиваемия Н.Ч., което не е било прекратено.
Съда намира за неоснователни доводите на
обвинението в протеста, че в случая не се касае за неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12 ал.1 от НК, тъй като въззиваемия Д. се е намесил сам в конфликта между
членовете на фамилия Ч.и свид.А.К.и е можел да избегне насянето на удар по отношение на въззиваемия
Н.Ч., както и алтернативно, че е налице
превишаване на пределите на неизбежната отбрана по смисъла на ал.2 на чл.12 НК. От доказателствата по
делото безспорно се установява обстоятелството, че към момента в който
въззиваемия Д. е спрял въззиваемия Н.Ч. и свидетелите - негови
роднини същите са гонели свид.К.като са носели в себе си и предмети - лопати, мотики, пръчки/криваци/. Тези
действия на въззиваемия Д. са се изразявали
в опит за преустановяване на
конфликт и изясняване на обстоятелствата по същия, включително и с посочване от него на необходимост от
информиране на органите на полицията,
ако това е необходимо. Липсва основание да се счете и от доказателствата по
делото не се установява агресивно
поведение от въззиваемия Д. по отношение на въззиваемия Н.Ч. и неговите близки
- свидетели по делото. Същия не е носел в ръцете си и каквито и да било
предмети, които биха могли да послужат
за нападение над когото и да било. Действията
на въззиваемия Д. по нанасяне на
удар на въззиваемия Н.Ч. са осъществени
в ситуация на предприети и непрекратени такива от въззиваемия Н.Ч. и свидетелите А.Ч. и Й.Ч. по
отношение както на свид.К., включително чрез увреждане на ръката му, а и към
въззиваемия Д.. Т.е. действията по осъществяване на противоправно нападение от въззиваемия Н.Ч.
са били такива непредизвикани от
въззиваемия Д. по какъвто и да било начин и към момента на нанасяне на удара от въззиваемия Д.на
въззиваемия Ч. не са били прекратени. При
така установените фактически обстоятелства въззиваемия Д.не е бил длъжен да
бяга, да се укрива, а и да се защитата само
с ръце. Интензивността му на защита
в ситуация в която е бил сам, невъоръжен и атакуван последователно от въззиваемия Н.Ч. и членове на семейството му определя и правото
му на активна защита, каквато същия е
осъществил. С нанасяне на един единствен удар
на въззиваемия Н.Ч., с лопата
която е взел от един от нападателите си
въззиваемия Д.по никакъв начин не е превишил и пределите на неизбежната
отбрана, тъй като осъществената от него защита съответства на характера и опасността на нападението.
От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира
пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн.
чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№41/09.03.2017 г. постановена по НОХД №1296/2015 г. по описа на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.