Производството е по реда на чл.435
ал.3 от ГПК.
Депозирана е жалба от „Първа
инвестиционна банка“ АД гр.София срещу постановление за възлагане на недвижим
имот по и.д.№ 20128780400816 по описа на ЧСИ И.Х. гр.Ямбол, тъй като същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно и се желае неговата отмяна. С това
постановление се твърди, че съдебният изпълнител е нарушил съдопроизводствените
правила, тъй като е възложил на трето лице недвижим имот ипотекиран в полза на
банката без последната да е уведомена за проведената публична продан. По този
начин банката е препятствана да предприеме необходимите действия за максимално
удовлетворяване вземането си спрямо длъжника.
Възражения по жалбата са депозирали
длъжника по изпълнението ЕТ „Виядим-В.В.“ и взискателя А.С.К. като считат
жалбата за неоснователна и желаят да бъде оставена без движение. Оспорва се
твърдението, че банката-жалбоподател не била уведомена за проданта и е нарушено
правото й на ипотекарен кредитор, тъй като възлагането на имота е по реда на чл.505
от ГПК на съпруга недлъжник.
ЧСИ И.Х. е изготвила обяснения за
това, че ипотекарният кредитор е бил уведомен при предприемане на действия, но
до публична продан не се стигнало, тъй имотът е бил възложен на съпруга
недлъжник при прилагане разпоредбата на чл.505 от ГПК, в която хипотеза банката
не би могла да попречи на упражняване на правата й.
Съдът след като се запозна със
становищата по жалбата, възраженията по нея, обясненията на ЧСИ и материалите,
съдържащи се в и.д.№ 20128780400816, счита, че жалбата е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане.
Страни по и.д.№ 20128780400816 са
взискателя А.С.К. и длъжника ЕТ „Виядим-В.В.“, а „Първа инвестиционна банка“ АД
гр.София е ипотекарен кредитор на основание нот.акт № 47/15.05.2007 г., по
който на длъжника е предоставен кредит срещу ипотека на собствения му имот
жилище-апартамент с идентификатор 87374.542.177.1.87. След успешно проведен иск
по чл.135 от ЗЗД от взискателя против длъжника по гр.д.№ 130/2016 г. по описа
на ЯОС, взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено по отношение на 1/2
ид.ч. от този имот, който е в режим на СИО с Я.В.. На 1.11.2016 г. ЧСИ е
извършил опис на недвижимия имот и на 21.12.2016 г. е изпратил до „ПИБ“ АД
уведомление на основание чл.501 от ГПК за това, че е насрочено принудително
изпълнение чрез опис на ипотекиран в полза на банката недвижим имот с посочване
на страните по изпълнението и размера на дълга.
Изготвено е обявление от ЧСИ за
това, че от 27.02.2017 г. до 27.03.2017 г. ще се проведе първа публична продан
на 1/2 ид.ч. от имот жилище-апартамент с идентификатор 87374.542.177.1.87 при
начална цена 18712,50 лв. На 27.03.2017 г. от Я.М.В., която е съпруга недлъжник
е депозирана молба с искане за осуетяване на публичната продан и е представено
преводно нареждане от същата дата на сумата 18712,50 лв. ЧСИ е спрял публичната
продан на основание чл.505 ал.1 от ГПК, а на 3.04.2017 г. след като е преценил,
че съпругът-недлъжник е заплатила дължимата стойност в срок е издал атакуваното
постановление за възлагане на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот на Я.В..
При така изложените факти, съдът
счита, че депозираната от ипотекарния кредитор „ПИБ“ АД жалба е недопустима,
тъй като същият не е от визираните в чл.435 ал.3 от ГПК страни, които биха
могли да обжалват постановлението за възлагане. Според тази разпоредба
постановление за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до
последния ден на проданта и от взискател, участвал като наддавач без да дължи
задатък, както и от длъжника също при определени условия. Не е спорен въпроса,
че банката жалбоподател е ипотекарен кредитор по отношение на длъжника и
недвижимия имот предмет на изпълнителните действия, поради което и ЧСИ го е
уведомил за предприетите изпълнителни действия съгласно чл.501 от ГПК. Съгласно
чл.501 ал.2 от ГПК в случаите на чл.494 и 495 /при нова продан и внасяне на
сумата на взискателите/ ипотекарният кредитор може да участва наравно с другите
кредитори. От една страна насрочената за 27.02.2017 г. до 27.03.2017 г.
публична продан на имота е първа, т.е. ипотекарният кредитор не би могъл да
участва в нея наравно с другите кредитори. От друга страна атакуваното
постановление за възлагане не е вследствие провеждане на публичната продан, тъй
като такава не се състояла поради това, че съпругът недлъжник се е възползвал
от възможността да осуети извършването й съгласно чл.505 от ГПК. След като е
изпълнил предпоставките на чл.505 от ГПК и заплатил цената на имота в последния
ден на проданта, ЧСИ е издал постановлението за възлагане от 3.04.2017 г. С
приключване на изпълнителните действия по отношение на ипотекирания имот по
този ред, настоящият състав счита, че ипотекарният кредитор няма процесуално
право на жалба против атакуваното постановление на съдебния изпълнител и
депозираната жалба следва да се остави без разглеждане.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
от „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София срещу постановление за възлагане на
недвижим имот от 3.04.2017 г. по и.д.№ 20128780400816 по описа на ЧСИ И.Х.
гр.Ямбол като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
възз.гр.д. № 176/2017 г. по описа на ЯОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.