ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ямбол........... /29.06.2017
год.
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове: Николай Иванов
Калина Пейчева
като разгледа докладваното от
съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 172 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.413,
ал.2 от ГПК.
С разпореждане № 434 от
21.04.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 202/2017 год. Елховският районен съд
е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, подадено от заявителя И.М.Т. *** против длъжника П.Х.П. *** за парично
вземане за сумата 3 300,00лв.- главница, представляваща дължими наемни вноски
за периода от 01.08.2014 г. до 17.04.2017 г., мораторна лихва в размер на
505,16 лв. за периода от 01.08.2014 г. до 17.04.2017 г. и законна лихва,
считано от 18.04.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. За да отхвърли
искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в частност с непълнотата на заявлението в т.
12 от същото, като е приел, че не е налице надлежно индивидуализирано парично
вземане, както от главница, така и от лихви, свързно с основанието за
възникване на вземането и неговата изискуемост.
Срещу това разпореждане е
подадена частна жалба от И.М.Т. ***. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане
и връщане на делото на районния съд с указания за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника П.Х.П.. Твърди се, че заявлението по чл.410 ГПК е
попълнено коректно. Дължимото задължение е индивидуализирано съгласно закона по
период, основание, вид и размер на сумите.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, след като
обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на
разпореждането, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това
дали то
отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл.127, ал.1 и ал.З и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл. 410 ал.2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал.1 ГПК , следва да се счете, че редовността на заявлението
включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането,
т. е. разпоредбата на чл.127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното
производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС
Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е
предмет на проверката, извършвана от съда. разглеждащ заявлението, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК
или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава
Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал 2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението
Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост
от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като
неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането
и има за единствена последица отхвърлянето му.
За да е налице редовно заявление
следва да е посочен всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания,
които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка
за редовността му, което
в конкретния случай не е сторено от заявителя. Заявителят е следвало да направи
изложение на обстоятелствата на които се основават претендираните вземания по
смисъла на чл.127, ал.1 т. 4 ГПК Описанието на тези обстоятелства в
заявлението е от значение, за да може претендираното вземане да бъде
индивидуализирано според обективните му страни.
За да направи извод, че
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
следва да бъде отхвърлено, районният съд правилно е приел, че подаденото
заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението
на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно - в т. 12 от
заявлението не са уточнени обстоятелствата относно страните по договора, срока
на действието му, вида и размера на отделните наемни вноски , падежа на
вноските, те. обстоятелства, свързани
с произхода, основанието и настъпилата изискуемост на предявените вземания,
вкл. и на другото претендирано вземане за мораторна лихва, което не е предмет
на договора за наем.
Правилно районният съд е приел, че заявлението не е
редовно поради това, че не отговаря на изискванията в него пълно и точно да се изложени
фактическите обстоятелства въз основа на които се основава ппретенцията на
заявителя и
липсва
индивидуализация на вземанията
В различни съдебни актове ВКС
е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане
в чл.410 ал.2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва
конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127,
ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от
значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да
даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта, за изпълнение
или да не оспорва вземането. Като не е сторил това заявителят е подал едно
нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази
причина правилно е било отхвърлено от районния съд. Водим от гореизложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на И.М.Т.
*** ЕГН ********** против разпореждане № 434 от 21.04.2017 год., постановено по
ч.гр.д. № 202/2017 год. Елховският районен, с което е отхвърлено заявлението на И.М.Т.
*** ЕГН ********** против длъжника П.Х.П. *** ЕГН ********** за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване