ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№207

гр.Ямбол.......... /12.06.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 149 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 318 от 27.03.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 138/2017 год. Елховският районен съд е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от заявителя "ТЕРА АГРА 11" ЕООД гр. Варна против длъжника ЕТ "Венцислав Илиев" гр. Болярово за парично вземане от 12 368,40 лв.- главница, мораторна лихва в размер на 68,72 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 20.03.2017 г. и законна лихва, считано от 20.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. За да отхвърли искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с непълнотата на заявлението в т.9,12 и 14 от същото, като е приел, че е налице липса на надлежно прецизирано по вид парично вземане, както от главница, така и от лихви, като същите са заявени единствено по размер, а като основание в т. 12 от заявлението е посочен само документа от който произтичат - запис на заповед от 22.11.20116 г.. Не е обективирано вземането, както на главницата, така и на лихвите и не е посочена фактология, касаеща произхода им, основанието и настъпилата изискуемост.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "ТЕРА АГРА 11" ЕООД гр. Варна. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, како незаконосъобразно. Твърди се, че заявлението по чл.417 ГПК е попълнено коректно,.Паричното вземане, предмет на заявлението е индивидуализирано, падежът на записа на заповед - определен, а мястото на плащане, макар и непосочено в заявлението, следва по силата на закона. Не са налице визираните с разпореждането на районния съд нередовности на заявлението, поради което съдът неправилно е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и решаване на спора по същество.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

За да се издаде заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: заявлението да отговаря на изискванията на чл 410 ГПК, заявлението да не противоречи на закона и на добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес/седалище в РБългария и вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение да се основава на документ, подлежащ на принудително изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Тези документи са изчерпателно посочени в чл. 417 ГПК. За да се издаде изпълнителен лист, съгласно чл.418 ал.2 ГПК, съдът извършва проверка дали представения документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл 410 ал.1 и ал 2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 и ал.'3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. Тук следва да се посочи, че въззивният съд счита за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че изискването за редовност на заявлението по чл.417 ГПК допуска възможността основанието и предмета на вземането да се определят от документа /запис на заповед/, приложен към заявлението, като непосочването им в заявлението не прави последното нередовно, С оглед съдържащото се в чл. 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал.1 ГПК , следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е. разпоредбата на чл.127. ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на. положителните, респ липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда, разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да е налице редовно заявление следва да е посочен всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя в т.9, 'б."в'* от нарочния образец. Посочен е само размера на вземането. Представеният запис на заповед, който съставлява документ по чл.417 т. 9 ГПК, има за предмет единствено парично задължение за сумата от 12 368.40 лв., но при предявяването на това вземане по реда на заповедното производство е следвало да се посочи и основанието му. както и основанието на другото претендирано вземане за мораторна лихва, което не е предмет на записа на заповед. Заявителят е следвало да направи изложение на обстоятелствата, на които се основават претендираните вземания по смисъла на чл.127. ал.1 т. 4 ГПК. Описанието на тези обстоятелства в заявлението е от значение, за да може претендираното вземане да бъде индивидуализирано според обективните му страни

За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, районният съд е приел че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно - в т 12 от заявлението не са уточнени обстоятелствата относно произхода, основанието и настъпилата изискуемост на предявените вземания.

Правилно районният съд е приел, че заявлението не е редовно поради това, че не отговаря на изискванията в него да се изложени фактическите обстоятелства въз основа на които се предявяват вземанията и липсва индивидуализация на вземанията , като последните са заявени единствено по размер. Непълнотата на заявлението не може да бъде преодоляна и от приложения към него документ по чл.417 т.9 ГПК

В различни съдебни актозе В КС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал.2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т, 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост. в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. При заявено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК заявителят следва да индивидуализира, документа Индивидуализацията на записа на Заповед се извършва чрез посочване на издателя, лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати, сумата, която издателят е обещал безусловно да плати, и датата на издаване на документа. В процесното заявление в т. 12 е посочен само запис на заповед, като от останалата част на заявлението /т. 9/ може да се установи, че записът на заповед е за сума в размер 12 368,40 лв. В този смисъл съдът намира за законосъобразни изводите на районния съд, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК не отговаря на изискванията на чл.127, ал 1. т.З, 4 и т 5 от ГПК и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и постановил законосъобразен съдебен акт.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба" ТЕРА АГРА 11 " ЕООД гр.Варна ЕИК 201758578 против разпореждане № 318/27 03 2017г, постановено по ч.гр.д. № 138/2017 г. по описа на Елховския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "ТЕРА АГРА 11" ЕООД гр. Варна против длъжника ЕТ "Венцисланв Илиев" гр. Болярово за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.417 от ГПК ,

1

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.