В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 юни 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №151 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адв. Р.П.Д. ***, в качеството й на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Ц.В.К. с ЕГН-********** против Решение №213/11.04.**17г., постановено по гр. дело №2407/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е лишил Ц.В.К. с ЕГН ********** от родителски права по отношение на малолетното дете Й.Й.М.с ЕГН **********; определил е режим на лични контакти на детето Й.Й.М.с ЕГН **********, с майката Ц.В.К., както следва: всяка четвърта неделя от месеца от 8.00 до 18.00 ч., както и един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; осъдил е Ц.В.К., да заплаща на малолетното дете Й.Й.М.месечна издръжка в размер на 115лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката, и е осъдил въззивницата К. да заплати по сметка на ЯРС: ДТ в размер на 195,60лв., ДТ от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, както и заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител в размер на 300лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че събраните доказателства по делото не доказват по категоричен начин иска. Сочи се, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства. и необосновано е кредитирал едностранно свидетелските показания, като свидетелите не са споделили свои непосредствени впечатления, а по-скоро какво са чули, както и какви изводи са си направили самите те. Сочи се, че е била налице основателна причина К. да не полага трайно грижи за малолетното си дете поради това че е подсъдима по НОХД, като за периода от м. 10.**14 г. и към настоящият момент тя първоначално е била следствена, впоследствие и подсъдима, като същата е с мярка за неотклонение, по която причина не може да пътува извън гр.София. Твърди се, че по делото липсват данни майката да е била уведомявана за променения адрес на живеене на детето. Сочи се, че не е налице изоставяне на детето от майката и нейно виновно поведение, което да обуслови уважаване на иска. Сочи се, че няма данни по делото и не се доказва категорично, че въззивницата разполага с технически средства, посредством, които да осъществи връзка с децата си. Твърди се, че съдът не е съобразил, че тя не работи, не реализира доходи и е с мярка за неотклонение „Подписка" и очевидно не разполага с каквито и да е средства и телефон. Сочи се, че решаващият съд не е съобразил и факта, че лишаването от родителски права и последващото евентуално осиновяване на детето Й.М., би прекъснало връзката с другите негови братя и сестри. По подробни съображения изложени в жалбата, се претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения по делото иск. Претендират се и разноски по делото.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

ЯОП, чрез своя представител е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз осн. на Акт за раждане №*******. на Общ.С., р-н В., детето Й.Й.М.с ЕГН ********** е родено на ***г. от майка Ц.В.К. и баща Й. Б. М..

От препис извлечение от Акт за смърт №******. на Общ.С., р-н К. с., е видно, че Й. Б. М.е починал на 21.10.2014г.

От представения по делото Социален доклад на Д"СП"-Ямбол, се установява, че детето Й.Й.М.при раждането си е било с абстиненция, тъй като майката е била на метадонова терапия. След раждането си до м. септември **10г. Йордан е бил отглеждан от майка си, в семейна среда в общинско жилище. През **10г. семейството е било изгонено от общинското жилище и поради факта, че детето е било с недобро общо състояние и е съществувал риск за неговото развитие, със Заповед №29/16.09.**10г. на Директора на Д"СП" Връбница, детето е било настанено в ДМСГД"Св.Иван Рилски Чудотворец" гр.София. Мярката за закрила е била потвърдена с Решение от 23.03.**11г. постановено по гр.д. №15052/**10г. на СРС. През **12г. биологичния баща на детето, който съжителствал с майката го е припознал. През **14г., майката е била задържана от органите на полицията, като извършител на тежко престъпление спрямо бащата Й. Б.М.. Последният е бил откаран в тежко състояние в болница, където впоследствие починал.

Поради навършване на 3 г. възраст, със Заповед №ЗД-ЗД-22/194 от 16.10.2013г. на Директора на Д"СП" Лозенец, детето Й. е било настанено в ДД кв.Драгалевци гр.София. Със заповед №ЗД-ЗД16/33/26.02.2015г. на Д”СП” „Красно село”, на осн. чл.30 ал.2 във вр. с чл.29 т.8 и т.9 от ЗЗДет. е прекратено настаняването детето в ДД – кв. „Драгалевци”, считано от 27.02.2015 г. и временно детето е настанено в професионалното приемно семейство на М. Д.. С решение от 02.07.2015 г. постановено по гр.д. №13897/2015г. на СРС е било прекратено настаняването на детето в специализираната институция, като същото заедно със сестра си А., са настанени за отглеждане в професионалното приемно семейство на М. Х. Д. за срок от три години или до настъпване на промяна на обстоятелствата. Към настоящия момент детето се отглежда в приемното семейство. Срещу майката е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.115 от НК, като делото понастоящем е висящо пред СГС, като понастоящем майката е с мярка за неотклонение "подписка". Видно от Социалния доклад и събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.Д.- приемен родител и св. К., работила в О"ЗД" при Д"СП"Ямбол до 01.**17г./, за времето на настаняване на детето в специализирана институция и в приемното семейство, майката Ц.К. не е посещавала детето си, не се е интересувала от развитието му и не е търсила контакт с детето. Същата не е търсила контакт и със социалните работници от О"ЗД", нито е депозирала молба за реинтеграция на детето в семейна среда. Майката не е осигурявала и средства за издръжка на детето. Видно от социалния доклад връзката между родителя и детето е трайно прекъсната.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията, като такава с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.125 СК, родителят освен право, има и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Като санкция за неизпълнението на родителския дълг, с оглед всестранната защита на интересите на детето, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 СК предвижда възможност родителят да бъде лишен от родителски права. Изрично посочените основания за това са без основателна причина трайно родителят да не е полагал грижи за детето, както и да не му дава издръжка.

Настоящият въззивен състав намира, че събраните по делото доказателства, установяват наличието на основанието по чл.132 ал.1 т.2 от СК, поради следните мотиви:

Безспорно установено е, че през м. септември 2010г., детето Й. поради риск за неговото развитие е било изведено от биологичното му семейство и със Заповед №29/16.09.**10г. на Директора на Д"СП" Връбница детето е било настанено в ДМСГД"Св.Иван Рилски Чудотворец" гр.София. Мярката за закрила е била потвърдена с Решение от 23.03.2011г. постановено по гр.д. №15052/2010г. на СРС, след което през м. октомври 2013г. било настанено в специализирана институция – ДД„Драгалевци“ гр.София. В последствие, с Решение по гр.д. №13897/**15г. на СРС, е било прекратено настаняването на детето в специализираната институция и същото е било настанено в професионалното приемно семейство на М.Х. Д., за срок от 3 години или до настъпване на промяна в обстоятелствата. От доказателствата по делото не се установява, че след м.октомври 2014г., ответницата е осъществила или потърсила по какъвто и да е било начин контакт с детето си или е проявила интерес към него, нито да е давала средства за издръжката му. Детето понастоящем живее и се отглежда от приемното семейство. Майката не е открита на регистрирания си постоянен и настоящ адрес от социалните работници, всички опити да се осъществи контакт с нея са били неуспешни. Същата не се е явила пред съда в производството по делото, включително и пред въззивната инстанция /въпреки личното й уведомяване/, нито е депозирала лично писмено становище.

С оглед изяснената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че контакти между въззивницата и синът й не са били осъществявани от октомври 2014г. до настоящия момент т.е. около две години и половина. Отговорна за това фактическо положение е единствено въззивницата. Дори и да се приеме, че задържането на въззивницата в следствения арест в гр.София, за периода 17.10.2014г.- 19.06.2015г. /съгласно писмо на МП-ГДИН изх.№3061/09.12.2016г./, са обективна причина за невъзможност да се осъществяват грижи за детето, следва да се посочи, че от 19.06.2015г. до настоящия момент /в период повече от година и половина/, тази обективна пречка не е била налице, но въпреки това, майката не е направила дори опит да осъществи какъвто и да е контакт с детето си /показ. на св. К./. Обстоятелството, че същата и понастоящем е с мярка за неотклонение "подписка" /писмо от 13.12.2016г. на СГС по НОХД №460/2016г. на СГС/ не може да се приеме като обективна причина за пълното й и трайно дезинтересиране от детето.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че майката се е отчуждила съзнателно от детето си, и че това й поведение е осъзнато, като не е в резултат на обективни пречки, осуетяващи обичайните дължими отношения между родител и дете, поради което се налага извода, че е осъществена предпоставката на чл.132 ал.1 т.2 СК - родителят без основателна причина трайно да не полага грижи за своето дете. От доказателствата по делата, не се установява също, ответницата да е давала издръжка за детето.

Ответницата не само трайно не полага грижи за детето, но и не търси контакт и не участва по какъвто и да е начин в живота му. Т.е. тя няма нито финансов, нито морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на детето и изцяло е пренебрегнала родителските си задължения. Установяването на горното, налага извод за наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 СК и основателност на предявения иск за лишаване на майката от родителски права.

С оглед уважаване на иска, първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е определил и мерките по чл.134 СК. Същите са адекватни, съобразени с възрастта на детето и с финансовите възможности на ответницата.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

На ответницата Ц.В.К. /въззивник в настоящото производство/, с Определение №2180/03.11.2016г. на ЯРС, е била назначена за особен представител по чл.47 ГПК адв. Р.Д. ***. За процесуалното представителство пред първата инстанция, съдът е определил възнаграждение от 300лв. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответницата, и последната е представлявана и пред настоящата инстанция, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300лв. /съгл. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца. В случая ищеца е лице, попадащо в кръга от лица визирани в нормата на чл.84 ал.1 ГПК, които са освободени от държавна такса, но не и от разноски по делото. Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол, е била задължена да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв., от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на въззивницата с Определение от 15.03.2017г. Въпреки вменетото от съда задължение, в указания срок сумата не е била внесена. Ето защо съдът счита, че Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол, следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв., от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на ответницата.

При този изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол сумата от 300 лв. - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения й особен представител.

При този изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 97,80лв. /т.е. 50% от таксата събрана в първоинстанционното производство, която не е била събрана при подаване на жалбата на осн. чл.83 ал.1 т.5 ГПК, тъй като жалбата е била депозирана от назначения на въззивницата особен представител/, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист .

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №213/11.04.2017г., постановено по гр. дело №2407/2016г. по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол, на осн. чл.47 ал.6 ГПК да заплати по сметката на ЯОС сумата 300лв.- възнаграждение определено на особения представител на ответницата, пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ц.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплати Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ямбол сумата 300лв. - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения й особен представител.

ОСЪЖДА Ц.В.К., с ЕГН-**********,*** да заплати по сметката на ЯОС, както следва: ДТ за въззивната жалба в размер на 97,80лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.