гр.Ямбол........5.06........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На.................................шестнадесети...май……........................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С.М.М. чрез пълномощника адв.П.М.,*** против решение № 2/13.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 241/2016 г. по описа на РС Тополовград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД против В.М.П. *** за признаване на установено вземане за сумата 9200 лв. по договор за заем от 5.08.2010 г. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски 450 лв.
Постановеното решение се счита за неправилно – постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано /влиза в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства/. Твърди се, че фактът на предаване на сумата е безусловно установен и се признава от ответницата П. и при наличието на операционна бележка за превод на сумата следва да се счита, че е изпълнено условието на договора за заем - да е извършено на практика реално предаване на сумата по договора за заем. Въззивницата подробно анализира свидетелските показания и счита, че съдът неправилно кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. И. И., който е син на ответницата П.. Съдът не е следвало да кредитира тези показания в пълен обем, тъй като свидетелят е пряко заинтересован от изхода на делото и показанията му не би следвало да се тълкуват като обективни и безпристрастни. Необоснован е изводът на районния съд, че от събраните по делото доказателства се установило, че преведените от ищцата на ответницата суми били, за да бъде построена къща, в която да живее М.. Според нея именно въз основа на събраните по делото доказателства би следвало да се приеме, че къщата е построена за майката на свидетеля И. – ответницата П. със средства предоставени в заем от ищцата М.. По тези подробни съображения, посочени в жалбата, се желае отмяна на атакуваното решение и вместо него постановяване на друго от въззивния съд, с което спорът да се реши по същество и бъде уважен изцяло предявения от М. против П. установителен иск по чл.422 от ГПК, както и ответницата бъде осъдена да заплати и разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок от ответника по делото не е
депозиран отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните
редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат взетите становища в
производството по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ 410/2016 г. по описа на
ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от С.М.М. против длъжника В.М.П. за сумата 9200 лв. по договор за заем на
парична сума с твърдението, че тази сума М. е предоставила в заем на П. на
5.08.2010 г., а последната я е получила чрез банков превод и се съгласила да я
върне най-късно в срок до пет години, т.е. до 5.08.2015 г. Съдът е уважил
заявлението като е издал за претендираната сума заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по която длъжникът П. е депозирала възражение
по чл.414 от ГПК, а заявителят М. е завела настоящия установителен иск.
В установителното производство,
както и в заповедното М. е представила копие на операционна бележка от
5.08.2010 г., по която е внесла по сметката на П. сумата 9200 лв., което
обстоятелство не се оспорва от последната. Ищцата в първоинстанционното
производство не е представила други доказателства, а се е отказала и от
допуснатите по нейно искане свидетели.
На представената от въззивницата
нотариална покана до П. за уреждане на процесните им отношения по повод сумата
9200 лв., последната е представила удостоверение от нотариуса за това, че на
уречените дата и час лицето С.М.М. не се е явила.
Ответницата П. в подкрепа на своите
твърдения, че е получила действително сумата, но не в заем, а с цел да бъде
построена на ищцата къща, е представила договор за изработка от 30.07.2010 г.
за строеж на жилищна сграда 25 кв.м за сумата 11 642,74 лв.,
приемо-предавателен протокол от 18.08.2010 г. за предаването й и заплащане на
цената изцяло, както и две фактури от 2.08. и от 11.08.2010 г., по които е станало
плащането на два пъти по 5821,37 лв. с ДДС. За обстоятелството, че след
получаване на процесната сума П. я е вложила в изграждането на къщата, поръчана
за М., същата е представила две операционни бележки от 9.08. и 10.08.2010 г.,
по които е изтеглила от сметката си общо 9 160 лв.
Договорът за изработка е бил
сключен от Г. И.в
качеството на възложител, който е син на ответницата П. и собственик на
недвижимия имот и който е единствения свидетел по делото. Съдът счита, че
неговите показания не могат да бъдат пренебрегнати поради това, че е син на
ответницата и съответно заинтересован предвид обстоятелството, че същите кореспондират
изцяло с представените писмени доказателства и липсват други, които да ги
опровергаят. Свидетелят И.заявява, че след като леля му С.М. решила да се
върне от Дупница и заживее в Елхово, са се разбрали в неговото дворно място да й
построят малка сглобяема къща, която тя да заплати. И. е предприел необходимите действия по изграждането
на постройката, а леля му превела 9000 лв. и нещо за тази цел. Тези пари били
преведени на майка му, за да заплати строежа на фирмата, което тя и сторила.
Къщата излязла към 12000 лв. и свидетелят от своите пари доплатил, както и за
вътрешното й довършване. Свидетелят твърди, че неговата майка ответницата П.
няма нужда от средства, за да е взела сумата в заем, тъй като се справя със
своите собствени и ищецът също се грижи за нея и й помага.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правна
квалификация чл.422 от ГПК, каквато е дадена и от първоинстанционния съд. Претенцията е за
установяване наличието на вземане по повод договор за заем на парична сума от
9200 лв., дадени от С.М. на сестра й В.П. на 5.08.2010 г., която сума все още
не е върната. Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съдът счита, че въззивницата М. не е провела в
настоящото производство безспорно доказване на твърдението си за съществуване
на сочения договор за заем, което включва освен предаване и получаване на
претендираната сума, също и поемането на задължението за връщане на сумата в
уговорен срок – решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г., IV ГО на ВКС, решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., IV ГО на ВКС. Налице е
операционната бележка от 5.08.2010 г., по която е отразено предаване на сумата
9200 лв. по банков път от М. на П. и тази бележка може да се възприеме като
разписка, установяваща предаване и получаване на претендираната сума и което
обстоятелство не е спорна. В тази разписка не е посочено основанието за
възникване на дълг за П. спрямо М. и би могла да бъде само индиция за договорни
заемни отношения, която индиция остана недоказана. Писменото неоспорено
доказателство следва да се разглежда и преценява с оглед всички обстоятелства и
доказателства по делото, а те са единствено представените от П. във връзка с
нейните твърдения относно основанието, на което М. е превела сумата по нейна
сметка, а именно построяване на малка къща в двора на сина й свидетеля И.. Не следва да бъде подминаван и факта на
поведението на М., която както се установи не се явила пред нотариус на
предложена от самата нея среща със сестра й за уреждане на процесните
отношения, както и отказа й за събиране на допуснати доказателства в настоящия
процес. След като доказателства за поемане на задължение за връщане на сумата
от страна на въззиваемата по делото не се ангажираха, тъй като тя признава, че
е получила парите, но не и обстоятелството, че са по заемен договор, искът е
недоказан и като такъв правилно е отхвърлен от районния съд.
При този изход на делото следва да
бъде уважено искането на въззиваемата страна П. като въззивницата С.М. следва
да бъде осъдена да й заплати направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 400 лв., тъй като тези пред първата инстанция са присъдени, а решението
се потвърждава.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/13.02.2017
г., постановено по гр.д. № 241/2016 г. на РС Тополоград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.