В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви въззивен граждански състав

на 16 май 2017 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.Узунова

като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 124 по описа на 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Т.Й.Х., чрез пълномощника й адв.Ст.В. от ЯАК против Решение №120/01.03.2017 г., постановено по гр.д.№1841/2016 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Й.Х. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД да бъде осъден ответника П.Г.К. с ЕГН ********** *** да й заплати сумата 5 096,86 лв., ведно със законната лихва.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – уважаване на предявения иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемия П.Г.К., действащ чрез особения представител адв.Б.Ч. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който е оспорил основателността на въззивната жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаването му.

В о.с.з. въззивника Т.Х. се явява лично, като чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемия П.К. не се явява, но чрез особения представител адв.Б.Ч. оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на възнаграждение за особен представител.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 5096,86 лв., представляваща предварително платена от ищцата сума за строителство, останало в незавършен вид.

Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието "неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД трябва да се има предвид, че под "обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под "неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл, с иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е отпаднало.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Крайния извод на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск е правилен, но изложените от същия мотиви се нуждаят от известна корекция и допълване.

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

Не спорно, че ищцата е получила разрешение за строеж №29/20.10.2014 г. за изграждане на строеж на обект „Пристройка към жилищна сграда“ в собственият й недвижим имот, находящ се в с.Каменец, като за целта била изготвена и съответната строителната документация – инвестиционен проект, технически проект, както и технически проект част архитектурна и част ТП, Електротехническа. По делото са представени също така и експедиционни бележки, сертификати за строителни материали и бетон, закупувани от ответника П.К.. Към исковата молба ищцата също така е представила количествено – стойностна сметка за извършеното на процесния обект на обща стойност 12 003,14 лв., която обаче не е ясно към кой момент е изготвена, преди или след изграждане на обекта, както и от кого и в какво качество.

За връщане на процесната сума ищцата Х. отправила до П.К. нотариална покана, получена от бащата на К. на 15.06.2016 г. В тази покана Х. посочила, че през м. март 2016 г. К. е преустановил строителството в нейния имот, като строежът не бил завършен дори и в груб строеж, а тя му е изплатила общо сумата 17 100 лв. за цялостното извършване на строежа и за възнаграждение, поради което счита, че й се дължи разликата между дадената сума и изготвената сметка за извършеното, или сума в размер на 5 096,86 лв. В така описаната нотариална покана, макар и изрично да не е посочено, настоящия съд по пътя на тълкуването приема, че се съдържа изявление на ищцата за прекратяване на процесния договор.

По искане на ищцата по делото е назначена и изслушана неоспорена съдебно – техническа експертиза. По тази експертиза вещото лице след извършен оглед, замервания на място и справки със „Спаровчник за цени в строителството“, актуални към 04.05.2015 г. – периода на изграждане на обекта, дава заключение, че същият е завършен до степен на завършеност „груб строеж“. Вещото лице е установило вида и количеството на извършените СМР. Стойността на СМР количествата, на които са определени от приложените по делото проекти, вещото лице изчислява, че е 15 333 лв. заедно с печалбата на строителя. Вещото лице е изготвило и друг вариант за стойността на СМР по количествата от количествено стойностна сметка, изработена от лицето Д. по цени от справочника, която е в размер 11 576 лв. с печалба на строителя.

По искане на ищцата по делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Н.Х./син на ищцата/, заявява, че познава ответника от над три години. Ходили са си на гости по повод приятелски събирания и са имали съвсем нормални приятелски отношения. При един от разговорите станало въпрос за това, че майката на свид. Х. иска да строи в с.Каменец и К. предложил той да извърши строежа - малък строеж на много малка къща, така се и договорили. На по–късен етап договорили и колко пари ще струва и като дошъл момента свид.Х. му предоставил 17100 лв., като строежът започнал в края на м.април началото на май 2015 г. Тези пари Х. дал на ответника на две части – първият път около 11 000 лв. и вторият път 6 100 лв. След това К. започнал строенето. Строителството започнало от нулата и още в началото се наложило свид.Христов да замине на работа в чужбина, тъй като работи на кораби. След завръщането си разбрал, че строителството спряло докато отсъствал, а П.К. в един момент без никакво съобщение просто напуснал Р България. Оставил строежа като били направени основи, стени и половината кофраж за плочата на тавана. Така им се прекъснала връзката, свид. Х.издирил телефон на К. и се свързал с него. Разбрал, че работи в Испания в строителството. Свидетелят му казал, че има разминаване между парите, които са му дадени и строежа който е изградил, а той твърдял, че е изпълнил всичко за дадената сума и не следва нищо да връща. Свидетелят твърди, че сумите били дадени на К. лично в брой в присъствието на майка му, а уговорката била, че сградата трябва да бъде построена на груб строеж – основа, стени и покрив, без замазки.

Другата свидетелка посочена от ищцата е С. Д., която твърди, че и изготвила количествено – стойността сметка на сградата в с.Каменец по покана на адв. В. – пълномощник на ищцата Т.Х.. Свид. Д. е строителен техник и е направила обстоен оглед на изпълнението на сградата, запознала се е с чертежите и конструкциите и на установената от нея завършеност на сградата изчислила стойността на извършените по строителството работи. Установила, че има пропуснати и неизпълнени колони по проекта, имало и некачествено изпълнени работи на пръв поглед съкратени неща.

При правилно установена фактическа обстановка, ЯРС е определил неправилна правна квалификация на предявения иск. С оглед твърденията в исковата молба предявения иск следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, а не по посочената от ЯРС норма на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.

В Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС в чл.55, ал.1 ЗЗД е посочено, че в разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва точно да бъдат разграничавани. При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

В контекста на постановките на цитираното ППВС и като съобрази изложеното в ИМ, настоящия съд определи квалификацията на предявения иск. Независимо обаче от неправилното цифрово изражение на правната квалификация на предявения иск, в доклада по делото първостепенния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, дадените указания на страните относно подлежащите на доказване факти са точни и ясни, поради което и независимо от промяната на правната квалификация не е необходимо на страните да бъдат давани нови указания или да бъде извършвано ново разпределение на доказателствената тежест между страните. /по арг. на противното от т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретиката на процесния случай, ищцата в ИМ е твърдяла, че с ответника са сключили устен договор за строителство за изграждане на процесната пристройка към жилищна сграда. Договора за строителство безспорно е договор за изработка, но по отношение на него приложение намират и съответните правила на ЗУТ, Част Трета от него. Възложителят /каквато е ищцата/ и строителят /какъвто е ответника безспорно са участници в строителството, съгласно нормите на чл.160 и сл. от ЗУТ. Разпоредбата на чл.160, ал.2 ЗУТ изисква императивно взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори, т.е. формата на такава сделка е за валидност.

Правните нормите, с които се урежда формата на сделките, като условие за тяхната действителност, респективно режима на недействителността на сделките, са с повелителен характер. Отклонението на правните субекти от императивната правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици. Процесния договор за строителство между страните не е сключен в писмената форма по правилата на чл.160, ал.2 ЗУТ. Устната уговорка за извършване на тази работа, съставлява нищожно съглашение, поради липса на изискуемата от закона форма - чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.

Разваляне може да се иска само на действителна правна сделка, каквато не е налице в процесния случай. Този извод произтича от същността на правния институт на развалянето, който изисква възникване на валидна облигационна обвързаност между страните по договора, допуснато виновно неизпълнение, обуславящо правото на изправната страна да иска прекратяването на облигационната връзка.

С оглед посоченото до тук, между страните не е бил сключен валиден договор за строителство и такъв не е бил развалян поради неизпълнение.

На следващо място, въззивния съд напълно споделя изложеното от ЯРС, че по делото липсват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин ищцата да е заплатила на ответника сумата от 17100 лв., така както твърди в исковата си молба - на два пъти преди започване на строежа. Правилно в тази връзка ЯРС е отказал да цени свидетелските показания на св.Христов, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК - в случая безспорно се касае за установяване на договор /и неговите съществени условия/, чиято стойност е по-голяма от 5000 лв.

При всичко изложено до тук и предвид липсата на предпоставките на състава на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, се налага отхвърляне на претенцията. Първоинстанционния съд, като е достигнал до същия краен резултат, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.

С оглед приключване на делото в настоящата инстанция на особения представител на ответника следва да бъде изплатено внесеното по делото възнаграждение в размер на 438,63 лв.

Водим от изложеното, Я О С

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/01.03.2017 г., постановено по гр.д.№1841/2016 г. по описа на ЯРС.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Б.Ч. от ЯАК възнаграждение за особен представител в размер 438,63 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.