РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 05.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н.Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 80/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Д.В. *** срещу решение № 6/05.01.2017 г. по гр.д. № 1574/2016 по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която е осъден да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД гр. София сумата 868,51 лв.- неизплатена част от договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва за забава от 16.03.2016 г. и 119,37 лв. разноски по делото. Като счита решението в тази му част за неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения жалбоподателят моли същото да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което осъдителния иск бъде отхвърлен изцяло. Неправилен е извода на съда, че действието на споразумението между страните е отпаднало, предвид неизпълнението му от страна на ответника. Преди предприемане на действия за съдебно удовлетворение на вземането кредиторът е следвало да уведоми длъжника за желанието си да упражни правото си на разваляне на споразумението. Писменото уведомяване на длъжника за едностранно прекратяване на споразумението е въведено като задължение за кредитора и по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД. Липсата на уведомяване води до нищожност на споразумението. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът не е кредитирал възраженията на ответника за недоказаност на ищцовата претенция, като неправомерно е прехвърлил доказателствената тежест за установяване на вземането върху него.

Постъпил е отговор по жалбата от "ОТП Факторинг България" ЕАД гр. София, според която първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Иска се жалбата на въззивника Д.В. *** да бъде оставена без уважение.

Решението е обжалвано и от "ОТП Факторинг България" ЕАД гр. София в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения сръщу ответника Д.В. *** установителен иск по чл.422 ГПК и частично уважен предявения срещу същия осъдителен иск. Твърди се, че решението в тази му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Неправилно районният съд, за да отхвърли установителния иск по чл.422 ГПК, е приел, че липсва уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост е настъпъла автоматично - при неплащане на главница и лихви по кредита за повече от 90 дни. За кредитора не е съществувало задължение по договора за кредит за уведомяване на длъжника, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по договора за цесия и е бил поканен да изпълни задължението си. Длъжникът е следвало да се счита за редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и с връчване уведомителното писмо за цесия, на поканата за доброволно изпълнение, придружани от издадената заповед за изпълнение. С предявяване на исковата молба кредиторът е осъществил потестативното си право за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Съдът не е отчел и признанието на ответника, което последният е направил със сключеното между страните споразумение за съществуването и дължимостта на сумите по кредита. Неправилно съдът, несъобразявайки се със събраните по делото доказателства, вкл. заключението по първоначално назначената съдебно счетоводна експертиза, е приел, че дългът е бил погасен в по голямата си част. Иска се отмяна на решението, като неправилно и постановяване на друго решение, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на "ОТП Факторинг България" ЕАД гр. София срещу ответника по предявените искове.

В отговор на жалбата Д.В. В. счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му от "ОТП Факторинг България" ЕАД гр. София част е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното:

Предяваните искове са с правно основание чл.422 ГПК и при условията на евентуалност- по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД.

Срещу ответника Д.В.В., на осн.чл.417 ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 332/2012 г. на ЯРС за вземане в полза на ищеца ДСК ЕАД, представляващо 5659,90 лв. - главница, 665,66 лв. договорна лихва за периода 04.06.2011 г. -08.02.2012 г., 155,42 лв. наказателна лихва за периода 23.10.2011 г. - 08.02.2012 г.,Ъ0 лв. -заемни такси, законна лихва от датата на подаване на заявлението и 467,55 лв.- разноски в заповедното производство. В едномесечния срок от чл. 415 ал.1 ГПК, поради своевременно направено възражение срещу заповедта за изпълнение от страна на ответника, ищецът е предявил иск за установяване на вземането, предмет на исковото производство по гр.д. № 1574/2016 г. на ЯРС и при условията на евентуалност- на иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД.

Безспорно е, че между ДСК ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕАД е сключен договор за цесия от 17.07.2017 г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срущу длъжника Д.В.В. по сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., със срок за погасяване 96 месеца и уговорени лихви и такси.

Със споразумение от 10.03.2015 г., сключено между "ОТП Факторинг България" ЕАД и длъжника Д.В.В., страните се съгласили дългът в размер на 8799,83 лв. към датата на споразумението да се редуцира на 3961,93 лв., която сума длъжникът да погаси на равни 11 месечни вноски с падеж всяко 10-то число на месеца. В чл.4 т.2 от споразумението страните са записали, че при неизпълнение на задълженията от страна на длъжника на което и да е било условие от споразумението, включително и при забава на плащането на която и да е била погасителна вноска, това споразумение автоматично отпада и изпълнението ще продължи при условията на образуваното изпълнително производство.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по назначената от съда счетоводна експертиза от което се установява, че за погасяване на дълга,към Банката и "ОТП Факторинг България" ЕАД са постъпили, съответно 10389,42 лв. и 4482,47 лв. за периода 11.03.2015 г. -29.08. 2016 г.. При вариант, че съдът приеме, че действието на споразумението от 10.03. 2015 г. е отпаднало, като се вземат предвид всички извършени плащания от страна на длъжника за погасяване на дълга, размерът на дълга към момента на завеждане на исковата молба е в размер на 2350,98 лв., а към деня на изготвяне на заключението - 868,51 лв.. При вариант, че се приеме, че клаузите на споразумението действат, то към момента на завеждане на исковата молба дългът е погасен.

Приемайки, че вземането на ищеца, което произтича от договор за банков кредит, не е изискуемо районният съд е отхвърлил исковата претенция по чл. 422 ГПП. Правилно съдът е приел, че уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на кредита следва да се

обяви по реда на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, като кредиторът трябва да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда. Позовал се е на т. 18 от т.р. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, както правилно е отбелязал и районният съд, липсва уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Както заявлението по чл.417 ГПК, така и връчването на препис от исковата молба по чл.422 ГПК не представляват уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Поради изложените съображения правилно районения съд е отхвърлил иска по чл.422 ГПК, като неоснователен, поради липса на изискуемост на вземането. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Неоснователни са твърдения в жалбата на ОТП Факторинг България" ЕАД за предсрочна изискуемост на кредита, на основание клаузите за предсрочна изискуемост, залегнали в Общите условия на договора за кредит, които не предвиждат уведомление до длъжника, че кредитът е станал лредсрочно изискуем. Несноватилно е и твърдението, че чрез връчване на уведомлението на длъжника за извършената цесия или връчване на поканата за доброволно плащане, а впоследствие и на исковата молба, длъжникът следва да се счита за уведомен за прредсрочната изискуемост на вземането по кредита. Правилно районният съд е приел, че след като уговорената предстрочна изискуемост на кредита не е обявена на длъжника по реда на чл.60 ал.2 Закона за кредитните институции, не е налице настъпила предсрочна изискуемост . Връчването на уведомление на длъжника за извършената цесия или връчване на поканата за доброволно плащане, а впоследствие и на исковата молба, не могат да санираттози пропуск на кредитора. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че несъобразявайки се със събраните по делото доказателства, вкл. заключението по първоначално назначената съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел,че дългът е бил погасен в по голямата си част. Решението на съда е стъпило на заключението на съдебно счетоводната експертиза, като при изготвянето му вещото лице се е съобразило с всички представени по делото писмени доказателства, проследило е движението на паричните потоци .свързани с погасяване на кредита, след справки в счетоводствата на ДСК ЕАД , ОТП Факторинг България" ЕАД и изп.д. № 117/2016 г. на ЧСИ Ирина Христова. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.

Ищецът при условията на алтернативност е предявил иска по чл.79 а.1 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД.

Приемайки, че е налице валиден договор за цесия, за която длъжникът е надлежно уведомен чрез приложеното към исковата молба уведомление, при отпадане на клаузата на чл.4 т.2 от подписаното между страните споразумение, съдът е приел за частично основателен иска по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 868,51 лв., представляваща остатъка от задължението му по договора за кредит по заключението на вещото лице към датата на депозиране на заключението в съда -13.12.2016 г.. Размерът на задължението е съобразен с разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК, според която следва да бъдат взети предвид всички извършени плащания, вкл. след подаване на исковата молба. Над този размер правилно съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като за останалата претендирана с исковата молба сума дългът е погасен чрез извършените плащания от ответника, както директно до ищеца, така и чрез ЧСИ по образуваното изпълнително дело. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Неоснователни са твърденията в жалбата на Д.В.В., че неуведомяването на длъжника за отпадане на споразумението води до нищожност на самото споразумение. В клаузата на чл.4 т.2 от споразумението страните изрично са уговорили,че при неизпълнение от странана кредитополучателя на което и да е от условията на споразумението, включително и при забава плащането на която и да е била погасителна вноска, споразумението отпада и изпълнението ще продължи при условията на образуваното изпълнително