РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 08.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

девети май януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г.Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 434/2016г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе,взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД срещу решение № 503/12.10.2016 г. по гр.д. № 2052/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което за уважени предявените обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344 ал.2 т. 1,2 и 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца Й.Т.Т. *** и е отменена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, същият е възстановен на работа и му е присъдено обещетение в размер на 4 172,82 лв.. Счита се, че така постановеното решение е неправилно и необосновано. Неправилно съдът е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" не е мотивирана в съответствие с изискванията на КТ, както и, че не било проведено пълно и главно доказване на извършените от работника нарушения.Тези съждения на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, а решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Като счита, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие със закона при спазване на предвидената в него процедура и съобразяване с тежестта на извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, жалбоподателят иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, и отхвърляне на предявените искове.

В отговор на жалбата Й.Т.Т. счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед за уволнение е немотивирана, така като изискват разпоредбите на КТ, и я е отменил. Иска се потвърждаване на решението.

Постъпила е и въззивна жалба от Й.Т.Т.. Иска се отмяна не решението в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.344 ал.1 т.З КТ над размер на 4 178,97 лв. до размер на 7 086,00 лв.. За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Безспорно е, че страните са били в трудово - правни отношения, по силата на които ищецът е работил в предприятието на ответника на длъжността „оператор " с местоизпълнение на работата - завод с.Тенево, обл.Ямболска. Със заповед №140/ 20.06. 2016 г. на прокуристите на "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1 т.1 от КТ, а именно „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час".

В обстоятелствената част на заповедта е изложено, че три от преждевременните напускания на ищеца, а именно на 09.03.2016 г., на 25.03.2016 г. и на 28.03.2016 г. са били за повече от един час. На 03.06.2016 г. и на 13.06.2016 г. ищецът си е тръгнал от работа с повече от час по-рано, а на 16.06.2016 г., при положение, че е извикан за дневна смяна, е отишъл с повече от час закъснение на работа.

В обстоятелствената част на заповедта е изложено още, че въз основа на докладна записка до работодателя е било съобщено, че Й.Т.Т. закъснява за работа и преждевременно напуска работното си място, в повечето случаи безпричинно на датите: 09-ти, 25-ти и 28-ми март 2016 г.; 20-ти, 22-ри и 23 - ти и 24-ти април 2016 г, както и на 5-ти и 14-ти май и 15-ти май 2016 г., а на 19.05.2016 г. е отсъствал от работа без да се обади на майстора си и без да представи болничен лист или друго оправдание за отсъствието си. Като доказателство по делото са представени разпечатки от системата за вход-изход на "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД - завод с.Тенево за периода м.март 2016 г. - м.юни 2016 г. за установява наличието на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.1 КТ, станали основание за дисциплинарното му уволнение Според работодателя с горепосочените си действия Й.Т.Т. е извършил нарушение, което покрива обективните признаци на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.1 от КТ „три закъснения или преждевременни напускания в рамките на един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час". С оглед на изложеното, като приел че извършеното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1 т.1 от КТ - „три закъснения или преждевременни напускания в рамките на един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час" работодателят наложил на Й.Т.Т. дисциплинарно наказание „уволнение".

Безспорно установено по делото е, че поради колебания на клиентските поръчки,в предприятието на "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД за персонала е било установено сумирано изчисляване на работното време, за период от 6 месеца, считано от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г., с изключение на няколко длъжности, сред които не попада длъжността на ищеца. Предвидено е утвърждаването на поименни графици за работа в периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време.

Изложената фактическа обстановка се гради на представените по делото писменни доказателства и по отношение на нея страните не спорат.

По въззивната жалба на "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД

Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага то. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете почл.194 от КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно.

Настоящият състав на въззивния съд намира за правилен извода на районния съд за неяснота, а оттам и за немотивираност на оспорената от ищеца заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", т.к. в съдържанието на същата не е налице конкретно посочване на нарушението, за което бива наложено съответното наказание, което да позволи на наказания работник да се защити ефективно.

В оспорената заповед за уволнение, както е отбелязъл районния съд, като правно основание за налагане на наказанието е посочено нарушението по чл.190, ал.1 т.1 от КТ - „три закъснения или преждевременни напускания в рамките на един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час", като същевременно в обстоятелствената част са описани закъснения или преждевременни напускания от страна на ищеца, извършени в рамките на един календарен месец за месеците март, април, май и юни 2016 г., като за тези през месец март и месец юни е изрично посочено, че са за повече от 1 час всяко. При описване на извършените нарушения е посочено и неявяването на работа на 19.05.2016 г., без за това да е бил уведомен прекия ръководител и да е бил представен оправдаващ отсъствието документ. Както правилно е преценил и районния съд, така мотивирана заповедта за уволнение не позволява ясна и недвусмислена преценка, без да се налага тълкуване и нагаждане на описаните факти към конкретна правна норма, в какво според работодателя се изразява извършеното от работника дисциплинарно нарушение, за което му се налага най-строгото дисциплинарно наказание - уволнение.

Действително нарушенията на трудовата дисциплина, извършени от ищеца през месец март и месец юни 2016 г. покриват фактическия състав на приложеното от работодателя правно основание за налагане на дисциплинарното уволнение. Но от заповедта не става за кои нарушения е наложено дисциплинарното наказание, за да се прецени спазването на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ за изискване на обяснения по отношение на извършеното през месец юни 2016 г. нарушение. Работодателят е поискал от работника обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ за нарушения на трудовата дисциплина по повод докладна записка на майстора на участък за закъсненията на ищеца за периода до преди м. юни 2016 г. В настоящия случай не може да се прецени категорично и еднозначно дали например работодателят не е наложил дисциплинарното наказание и заради извършеното от работника нарушение през месец юни 2016 г., което покрива фактическия състав на нормата на чл.190, ал.1 т.1 от КТ или дали не е наложил наказанието заради всички описани нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца за периода м. март-м.юни 2016 г.

По изложените съображения районният съд правилно е счел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" на ищеца е немотивирана, поради което и уволнението му следва да бъде отменено като незаконно само на това процесуално основание. Напълно правилен е извода на районият съд за незаконосъобразност на уволнението на ищеца и поради недоказаност на твърдяните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника, покриващи фактическия състав на чл.190, ал.1 т.1 от КТ, за което работодателят носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване.

Както правилно е приел и районният съд представените от ответника разпечатки от системата за вход-изход в предприятието сами по себе си не са носители на достатъчно в количествено отношение информация, която да е ясна и разбираема за съда, без необходимост от допълнително тълкуване на значението на използваните графични символи, която да позволи по несъмнен начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени от работодателя ищецът да е закъснял или е напуснал преждевременно работа за повече от един час, до колкото не става ясно нито коя смяна е бил в съответния ден на работа, нито кога е трябвало да се яви, съответно напусне набота, като се държи сметка и за въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време, и се съобразят задължителните в тази връзка поименни графици за работа за времето след 01.04.2016, каквито не са представени от ответника, и от които може да бъде преценено дали са налице безпричинни закъснения или напускания на работа от страна на ищеца за месеците април, май и юни 2016г. и тяхната продължителност. В тази връзка във въззивното производство бе изслушана техническа експертиза, според заключението на която посочените в заповедтта нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца не се покриват напълно с действително установените от експертизата фактически положения. Така, от направените справки и графики по отчитане на работното време на ищеца вещото лице е установило несъответствия с нарушенията, посочени в заповедта за уволнение, както следва: за 09.03.2016 г. липсва график за смяната на ищеца; за 28.03.2016 г. не се констатира преждевремено напускане на работа; за датите 20.04.2016 г. и 22.04.2016 г. не се констатира преждевременно напускане на работа; на 23.04.2016 г. преждевременото напускане на работа не е за повече от час; за датата 24.04.2016 г. ищецът не е бил в график; за датата 05.05.2016 г. е бил в отпуск; за датата 14.05.2016 г. липсва график за смяната на ищеца; за датата 15. 05. 2016 г. не се констатира закъснение за работа за повече от час; за датите 03.06.2016 г. не се констатира преждевреминно напускане на работа; за датата 16.06.2016 г. се констатира, че ищецът е отбелязъл присъствие на работа в друга смяна, а не в тази отразена по графика. Налични са съответствия по заключението на вещото лице и отразените в заповедтта за уволнение нарушения по чл.10 ал.1 т.1 ТК само за датите 25.03.2016 г. и 13.06.2016 г.. Установеното със заключението на ВЛ опровергава констатациите на работодателя, направени в заповедтта за уволнение за допуснати от работника и визирани в заповедтта за уволнение нарушения по чл.190 ал.1 т.1 КТ. Констатациите в заключението на вещото лице се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. и Г. , от които също не може да се направят изводи за установени конкретни закъснения или преждевременни напускания от страна на ищеца, както и тяхната продължителност за повече от 1 час всяко едно. Свидетелят Христов установява, че веднъж ищецът е сменил с негово разрешение смяната си от първа на дневна, което съвпада с констатациите на вещото лице за отбелязано присъствие на ищеца за датата 16.06. 2016 г. в друга смяна, различна от тази по графика.

Анализът на доказателствата по делото, обосновават извода, че ищецът не е извършил твърдяните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1, предл. първо КТ - три закъснения за работа или преждевремено напускане на работа за през месеците март, април, май и юни 2016 год., като всяко от описаните закъснения за работа или преждевремено напускане на работа да е за повече от един час. По изложените съображения съдът намира, че работодателят не е доказал, че ищецът е извършил твърдените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина - три закъснения или преждевремено напускане на работа през месец март, април, май и юни 2016 год., като всяко закъснение или преждевремено напускане на работа е за повече от един час

Предвид неуспешно проведеното доказване от страна на работодателя на фактите, установяващи визираните в заповедтта за уваолнение нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.1 КТ, настоящият състав на въззивния съд споделя извода, до който е достигнал и районния съд, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно.

Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в частта, с която иска с правно основание чл.344, ал.1, т.З, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ е уважен, като на ищеца е присъдено обезщетение в размер на сумата 4 178,87 лв., ведно със законната лихва. Тази сума на обезщетението правилно е определена, с оглед размера на БТВ в размер на 1 181,00 лв., получено от ищеца през месеца, предхождащ уволнението му за пълно отработен месец и за периода след уволнението до приключване на устните състезания пред първата инстанция, за който период е установено, че ищецът е останал без работа в резултат на уволнението.

По въззивната жалба на Й.Т.Т.

Съгласно Решение №148/14.06.2013г. по гр. дело №125/2013г. на III г.о. на ВКС, когато съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска шестмесечен исков период на претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно оставането на ищеца без работа за целия исков период. Такъв е разглежданият случай. Паричната искова претенция за обезщетение за времето на оставане на ищцата без работа вследствие на незаконното уволнение е за времето от 20.06.2016г. до 06.10.2016г. Съдебното дирене пред първата инстанция е приключило на 06.10.2016г. От писменото доказателство, представено от въззивника пред настоящата инстанция -трудовата му книжка, се установява, че същият е останала без работа през целия 6 -месечен период, за който му се полага обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, т.е. и за периода от 20.06.2016г. до 20.12.2016г. Ето защо предявеният иск се явява основателен и за сумата 2807.03лв, представляваща разликата над присъдения от първата инстанция размер на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ, до дължимия размер от 7086,00 лв. Поради това, на основание чл.271, ал.1 ГПК решението на ЯРС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.З КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ за разликата над сумата 4 178,97 лв. до размера на сумата 7 086,00 лв. , вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 2807,03 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането на ищцата С. без работа в резултат на уволнението, и за периода от 06.10.2016г. до 20.12.2016г.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер на сумата 112,28 лв , представляваща изискуема ДТ върху уважения от настоящата инстанция размер на иска по чл.344, ал.1, т.З КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 503/ 12.10.2016 г. по гр.д. № 2052/2016 г. по описа на Ямболския районен съд. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й.Т.Т. *** ЕГН ********** против "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД гр. Червен бряг, ЕИК 114141414, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ за разликата над сумата 4 178,97 лв. до размера на сумата 7 086,00 лв. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД гр. Червен бряг, ЕИК 114141414, да заплати на Й.Т.Т.Й.Т.Т. *** ЕГН ********** и сумата 2807,03 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането на ищеца без работа в резултат на уволнението, и за периода от 06.10.2016г. до 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2016г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 503/ 12.10.2016 г. по гр.д. № 2052/2016 г. по описа на Ямболския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД гр. Червен бряг, ЕИК 114141414, да заплати на Й.Т.Т.Й.Т.Т. *** ЕГН ********** , на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата общо 400 лв. -разноски по производството пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА "Палфингер Продукционстехник България" ЕООД, гр. Червен бряг, ЕИК 114141414, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, сумата 112,28 лв- ДТ върху уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.З КТ, вр. с чл.225, ал.1

КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.