гр.Ямбол........5.05........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................двадесет
и седми...април……….............................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е
образувано по исковата молба на „Агроинвест” С.А. –
търговско дружество, регистрирано в Република Гърция, действащо чрез
пълномощника адв.Е.И. от САК, с която против „ГМВ
Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД гр.Ямбол са предявени – главен иск по чл.55,
ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 18 550,16 евро, представляваща част от
авансово заплатена от ищеца цена на стока по сключен между страните договор за
продажба, за която цена ищецът не е получил изпълнение и акцесорен
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна
лихва върху главницата в размер на сумата 4089,56 лв., дължима в периода от
10.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 18.07.2016 г. Твърди
се, че между страните е постигната договореност ответникът да достави на ищеца
50 тона рафинирано слънчогледово олио като стойността на доставката е заплатена
изцяло по банков път на 28.05.2015 г. в общ размер 42 750 евро и така е
указано в издадените за това проформа фактури № 531 и № 532/27.05.2015 г.
Доставката от страна на ответника обаче е извършена частично на 8.06.2015 г. –
23 260 кг, за което е съставена фактура на стойност 19 887,30 евро.
Остатъкът така и не бил доставен и на 10.11.2015 г. на ответното дружество било
връчено уведомление, че предвид дългия изтекъл период от време недоставеното
количество вече не е необходимо и бил даден срок за възстановяване на сумата
22 862,70 евро. Сумата не била възстановена и страните сключили
споразумение на 9.12.2015 г. за разсроченото й плащане ведно с направените
разноски по събиране на вземането – на равни месечни вноски по 4637,54 евро, от
които ответникът е заплатил само първата и в настоящото производство се
претендира присъждане на остатъка. Въз основа на чл.4 от споразумението се
претендира и лихвата за забава.
Ответникът е депозирал писмен
отговор на предявения иск, с който не възразява относно това, че дължи претендираната главница в размер 18 550,16 евро.
Изразява се несъгласие с размера на търсената лихва за забава, тъй като се
счита, че същата следва да е дължима от датата на получаване на поканата за
плащане.
В допълнителната си искова молба
ищецът „Агроинвест”С.А. пояснява, че началната дата
на периода, за който се търси лихва за забава е 10.06.2015 г., която дата
страните са уговорили в сключеното помежду им споразумение на 9.12.2015 г. за
разсрочено плащане, където изрично е посочено, че лихва се дължи считано от
10.06.2015 г. предвид неизпълнението от ответника на поетите ангажименти със
споразумението – да заплати дължимата сума на вноски и в срокове, както е
посочено в чл.2 от същото.
На 17.02.2017 г. ответникът е подал
допълнителен отговор на исковата молба със становище като в първоначалния
отговор като и в двата се прави изявление за постигане на споразумение и
спиране на делото по взаимно съгласие.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован не изпраща представител, но чрез своя пълномощник поддържа предявените
искове и желае уважаването им.
Ответникът редовно призован за
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно между страните, че са
се намирали в договорни отношения, по силата на които е била постигната
договореност „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс
Индъстри” ЕООД гр.Ямбол да достави на „Агроинвест”С.А. 50 тона рафинирано слънчогледово олио, а
стойността на доставка е била платена изцяло авансово по банков път общо в
размер 42 750 евро, за което са представени две проформа фактури № 531 и №
532/27.05.2015 г. Тъй като доставката е извършена частично, а именно на
8.06.2015 г. – доставени 23 260 кг на стойност 19 887,30 лв., ищецът
е отправил до ответното дружество, а последното е получило уведомление на
10.11.2015 г., че с оглед изминалия дълъг период от време и недоставеното
количество вече не е необходимо, „ГМВ Груп – Фууд енд
Полимерс Индъстри” ЕООД
гр.Ямбол следва да възстанови на „Агроинвест”С.А. 22 862,70
евро, представляваща разлика между стойността на платената в аванс сума и
стойността на извършената доставка. С всички тези факти и обстоятелства
ответникът се е съгласил, подписвайки по-късно споразумение за разсрочване на
задължение на 9.12.2015 г. Споразумението е постигнато за това, че дължимата
сума в размер 23 187,70 евро /22 862,70 евро – дължима сума заедно с
разноски 325 евро/ „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД ще
изплати на пет равни вноски по 4673,54 евро в срок до следните дати: 14.12.2015
г., 8.01.2016 г., 5.02.2016 г., 4.03.2016 г. и 8.04.2016 г. В чл.4 от
споразумението страните са постигнали съгласие, че в случай на неизпълнение на
поетото задължение за плащане на дължимите вноски и в посочените срокове, както
и в случай, че не бъде платена, която и да е от уговорените вноски в срок, „Агроинвест”С.А. има право да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо без да дава допълнителен срок за изпълнение и пристъпи към
събирането му по предвидения в закона ред. В този случай „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД се задължава да заплати законна лихва за
забава върху неплатената сума, считано от 10.06.2015 г. до датата на пълното й
плащане.
Ищецът е представил в превод от
английски език направения от ответника банков превод на 22.12.2015 г. на сумата
4637,54 евро – първата вноска по постигнатото споразумение. „Агроинвест”С.А. е изпратил, а ответното дружество е
получило на 20.01.2016 г. уведомление съгласно чл.4 от споразумението за това,
че обявява цялото вземане за предсрочно изискуемо.
От ответника не бяха представени
каквито и да било доказателства до приключване на делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира исковете с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 18 550,16 евро,
представляваща част от авансово заплатена от ищеца цена на стока по сключен
между страните договор за продажба, за която цена ищецът не е получил
изпълнение и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва върху главницата в
размер на сумата 4089,56 лв., дължима в периода от 10.06.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба – 18.07.2016 г.
Съдът намира исковете за допустими,
а за разгледани по същество и за изцяло основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Настоящия случай касае неоснователно
обогатяване при втората хипотеза на разпоредбата – с оглед неосъществено
основание предвид изложените фактически обстоятелства, потвърдени от събраните
по делото доказателства. Безспорно е, че е съществувала договорка между
страните ответникът да достави на ищеца 50 т рафинирано слънчогледово олио,
както и че цяла сума на доставката е платена авансово - 42 750 евро, а е
доставена само част от количеството - 23 260 кг на стойност 19 887,30
лв. При тези обстоятелства получавайки авансово сумата 22 862,70 евро, без
да достави количеството олио на тази стойност, ответникът се е обогатил със
същата, а ищецът респ. е обеднял. Именно в този смисъл е и постигнатото между
страните споразумение за връщане на сумата, от което обаче ответното дружество
е изплатило само една вноска и в настоящото производство следва да бъде осъдено
да заплати целия остатък в размер 18 550,16 евро с левова равностойност
36 280,96 лв.
При уважаване на главния иск следва
да бъде разгледан и уважен и акцесорния за присъждане
на лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД. По отношение на тази претенция
беше единственото възражение на ответника относно началния момента на
изчисляване на лихвата – 10.06.2015 г., тъй като липсва отправена от ищеца
покана за плащане. Действително съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В случая обаче определен ден на изпълнение на задължението има –
съгласно чл.4 от споразумението това е датата 10.06.2015 г., откогато се дължи
лихва и следва да се приложи разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД – когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Законната лихва върху главница в размер 36 280,96 лв. за
периода 10.06.2015 г. – 18.07.2016 г. е в размер 4089,56 лв., поради което и
този иск следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в
размер на 3179,48 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД, ЕИК 201917139, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“
№ 87, представлявано от управителя Г.Г. да заплати на „Агроинвест”С.А.
търговско дружество, регистрирано в Република Гърция, № EL 094385687, адрес бул. „Вулягменис“ № 517, 16341, Илиуполи,
Атина, Гърция, представлявано от г-н Й.В., председател на Съвета на
директорите, действащо чрез пълномощника адв.Е.И. от
САК на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата
18 550,16 евро с левова равностойност 36 280,96 лв.
ОСЪЖДА „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД, ЕИК 201917139, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“
№ 87, представлявано от управителя Г.Г. да заплати на „Агроинвест”С.А.
търговско дружество, регистрирано в Република Гърция, № EL 094385687, адрес бул. „Вулягменис“ № 517, 16341, Илиуполи,
Атина, Гърция, представлявано от г-н Й.В., председател на Съвета на
директорите, действащо чрез пълномощника адв.Е.И. от
САК на основание чл.86 от ЗЗД сумата 4089,56 лв., представляваща лихва за
забава върху горепосочената главница за периода 10.06.2015 г. – 18.07.2016 г.
ОСЪЖДА „ГМВ Груп – Фууд енд Полимерс Индъстри” ЕООД, ЕИК 201917139, гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“
№ 87, представлявано от управителя Г.Г. да заплати на „Агроинвест”С.А.
търговско дружество, регистрирано в Република Гърция, № EL 094385687, адрес бул. „Вулягменис“ № 517, 16341, Илиуполи,
Атина, Гърция, представлявано от г-н Й.В., председател на Съвета на
директорите, действащо чрез пълномощника адв.Е.И. от
САК на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
3179,48 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд гр.Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: