Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 2.05.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І- ви въззивен наказателен състав

На 12 април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Васил Петков

Членове: Петранка Жекова

Гергана Кондова

Секретар Ив.З.

Прокурор Димитър Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 90 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.А.И., подадена чрез служебно назначения му защитник адвокат Л. против присъда № 23/16.02.2017г.постановена по нохд № 1638/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим А.И. е признат за виновен в това, че през периода от 4 до 15 август 2016г. в гр.Ямбол от лек автомобил и от книжарница, действайки в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1945,04лв. от владението на собствениците им И.Д.Б и Г.К.К, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194 ал.1, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.63 а.1 т.3, вр.с чл.54 и чл.58а ал.1 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода.

На основание чл.69 ал.1, вр.с чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия А.И. се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се правят искания за намаляване на неговия размер.

Въззивникът И. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник адвокат Л., чрез който поддържа изцяло жалбата си. Прави искане за намаляване размера на наказанието, тъй като районният съд не е оценил в достатъчна степен наличните смегчаващи вината обстоятелства.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на въззивника- подсъдим И. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно заседание подсъдимият се е признал за виновен и е признал изцяло фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като е изразил искане да не се събират доказателства в тази насока. С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата събрани на досъдебното производство.

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Подсъдимият А.И. е роден на ***г., ученик е в 7 клас в ТВУ гр.Ракитово. Не е осъждан към момента на извършване на деянията.

Правилно е установено и прието от фактическа страна е, че на 4.08.2016 г. около 14 часа подсъдимият минавал по ул.Вит, гр.Ямбол заедно със св.Д А. Пред дом № 42 на улицата забелязал паркиран лек автомобил "Фолксваген Шаран" с ДК № У 65 71 АС, собственост на И.Б. Автомобила не бил заключен и със свалени прозорци, а в купето му се намирала мъжка чантичка с 950 евро. Това било забелязано от подсъдимия, след което се пресегнал и взел чантичката с намиращите се в нея 950евро, част от които дал на св.А, а останалите изхарчил. Паричната равностойност на отнетата валута е 1 858,04лв.

На 15.08.2016г.подсъдимият отново със св.Д А минали покрай поликлиниката на гр.Ямбол, където в близост до входа се намирала книжарница на "Тони" ЕООД Ямбол, с продавач св. Г К. Около 14,30часа св. К не била в търговския обект, което било забелязано от подсъдимия. Тъй като прозорчето за продажба не било заключено, а само затворено, той го отворил и взел намиращия се наблизо монетник с различни монети от 1ст.до 2 лв., общо на стойност 61лв. Част от парите отново дал на св.А , а останалите изхарчил.

Същата фактическа обстановка е приета и от районния съд , като е направен пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция. Поради липса на възражения в тази насока съдът намира за ненужно да преповтаря всички изложени аргументи.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като в периода от 4 до 15 август 2016г. в гр.Ямбол, от лек автомобил и от книжарница, действайки в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1945,04лв. от владението на собствениците им И.Д.Б и Г.К.К без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият е извършил в инкриминирания период престъпните деяния, включени в продължаваното престъпление, изпълващо състав от материалния наказателен закон. Вещите предмет на продължаваното престъпление са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е съзнавано от подсъдимия. При извършване на деянията, включени в продължаваното престъпление е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба, визиран в чл.194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено, чрез вземането на вещите от автомобила и от търговския обект, с което е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собствениците им, а от друга страна - подсъдимия е установил трайно своя фактическа власт върху тях.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от първоинстанционния съд в посока, че престъплението е извършено от подсъдимия е в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна продължаваното престъпление, вменено във вина на подсъдимия е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите техните собственици и е искал и предвиждал преминаването им в своя фактическа власт. Разбирал е противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им. Действал е и със съставомерното намерение противозаконно да присвои инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите му действия, изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанията на подсъдимите.

По тези съображения съдът намира, че наложеното му наказание, при условията на чл.58а ал.1 НК, една година лишаване от свобода е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. С оглед чистото му съдебно минало правилно и справедливо е приложен института на условното осъждане , като на осн. чл.66 ал.1, вр.с чл.69 ал.1 от НК е определен изпитателен срок от три години.

Искането на подс.И. за намаляване размера на наложеното наказание поради направените от него самопризнания е неоснователно, тъй като самопризнанията са елемент от процедурата на съкратеното съдебно следствие и на това основание е намален размера на наказанието с една трета. Ниската му възраст е отчетена както от законодателя с редуцирането на наказанието по чл.63 ал.1 т.3 от НК така и от съда, при индивидуализацията на същото.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски, които следва да заплати подсъдимия.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.338 от НПК , Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 от 16.02.2017г. постановена по нохд № 1638/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.