В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 16 май 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Пепа Узунова

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 121 по описа на 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Пивоимпекс” АД гр.Ямбол с ЕИК 831902273, чрез пълномощника им адв.Н.Т. от САК против Решение №65/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№1147/2016 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА „ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Обходен път-Запад“ №33, представлявано от изпълнителен директор З.Д.Д., на основание чл.242, вр. чл.128, т.2 КТ, да заплати на Й.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, стая №5, сумата от 45 799.52 лв./четиридесет и пет хиляди, седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от месец май 2013 год. до 11.04.2016 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016 год. до окончателното й изплащане, като иска до 49 013.54 лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273, на основание чл.86 от ЗДД, да заплати на Й.В.Г. сумата от 6906.89 лв. /шест хиляди деветстотин и шест лв. и осемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за 2013 год.,2014 год.,2015 год. и до 11.04.2016 год.

ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273, на основание чл.221, ал.1 КТ, да заплати на Й.В.Г. сумата от 1661.00 лв. /хиляда шестотин шестдесет и един лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на работника без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273 на основание чл.224, ал.1 КТ, да заплати на Й.В.Г. сумата от 1910.15 лв. /хиляда деветстотин и десет лв. и петнадесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни, изчислен върху неговия брутен размер, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 28.04.2016 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273 на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Й.В.Г. сумата от 2 377.22 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273 да заплати по сметка на ЯРС сума общ размер на 2371.10 лв., от които 2251,10 лв. държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете и 120.00 лв. -възнаграждение за вещо лице по назначената ССЕ.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност и като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. В жалбата са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – отхвърляне на предявените искове. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата Й.В.Г., в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника „Пивоимпекс” АД гр.Ямбол, се представлява от пълномощника адв.Н.Т. от САК, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемата Й.В.Г. не се явява, но се представлява от пълномощника адв.Ил.Д. от ЯАК, която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са били в трудовоправни отношения, а това се потвърждава и от приложените по делото Трудов договор от 17.10.2008 г. и Акт за удостоверяване прекратяването на трудов договор без предизвестие на осн. чл.327 КТ от 11.04.2016 г., издаден от ответника. От посочения документ се установява, че считано от 11.04.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността „главен счетоводител", заемана от ищцата, поради забавяне на изплащането на трудовото й възнаграждение; разпоредено е да се изплатят на лицето следните обезщетения: по чл.221, ал.1 КТ - една брутна заплата и по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 23 дни.

По делото пред ЯРС е назначена и изслушана ССчЕ, от заключението на вещото лице по която се установява, че работодателят е начислил, но не е изплатил нетно трудово възнаграждение за процесния период /м.май.2013 г. - 11.04.2016 г./ общо от 45799,52 лв. Съобразно Акт за удостоверяване прекратяването на трудов договор без предизвестие на осн. чл.327 КТ от 11.04.2016 г., издаден от ответника, на ищцата е начислено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, чийто брутен размер е определен от в.л. на сумата 1661 лв., както и обезщетение по чл.224 КТ за 23 дни платен годишен отпуск, чийто брутен размер вещото лице е определило на сумата 1910,15 лв. Вещото лице е посочило, че претенцията, заявена от ищцата за трудовите възнаграждения е в размера на чистите суми за получаване. Според заключението лихвата за забава върху тях за периода 01.05.2013 г. - 11.04.2016 г. е 6906,89 лв. Излушано в о.с.з. в.л. е заявило, че изчисленията си е извършила на база предоставени й от ответника платежни фишове за всеки месец, които се изготвят на база ведомости за заплати. При направена справка в счетоводството на ответника установила, че нетните суми по платежните фишове за работна заплата образуват салдото по счетоводна сметка 421-персонал, което означавало, че заплатите са начислени.

Първостепенния съд, по искане на ответника, е задължил ищцата на осн. чл.190 ГПК да представи находящи са при нея счетоводни документи на "Пивоимпекс" АД, като я предупредил, на осн. чл.190, ал.2 ГПК, за последиците от непредставянето им. В изпълнение на постановеното задължение ищцата представила три броя приемо-предавателни протоколи за извършено предаване от нейна страна и приемане от служители на ответника на подробно описани в протоколите документи /л.36-39, л.42-44, л.53-57/. Впечатление прави, че за описаните в приемо-предавателните протоколи документи е отразено, че се намират в офиси на ответното дружество, а не на съхранение у ищцата, както е твърдял ответника. Сред описаните документи фигурират и папки с ведомости за заплати.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, с изключение на частта от него, с която ЯРС е отхвърлил иска на ищцата за сумата над 45799,52 лв. до размера на 49 013,54 лв., в която част решението на ЯРС е недопустимо и следва да бъда обезсилено. И това е така, тъй като в посочената част ЯРС се е произнесъл по непредявен иск. Видно от протокола от о.с.з., проведено на 03.01.2017 г. /л.115 и сл./, след изслушване заключението на допуснатата по делото ССчЕ ищцата, на осн. чл.214 ГПК, е предприела изменение на предявения иск за неплатено трудово възнаграждение, чрез намаляване на претенцията си от 49 013,54 лв. на 45 799,52 лв. Така заявеното изменение е прието от съда с протоколно определение от същата дата, макар определението да е непрецизно формулирано, тъй като не е прекратено производството по делото в частта на претенцията за горницата над 45799,52 лв. С определението за приемане на изменението на иска, първостепенния съд дефакто се е десезирал от разглеждане на претенция за горницата над 45799,52 лв. При тези фактически обстоятелства, отхвърляйки иска на ищцата за горницата над 45 799,52 лв. до размера на 49 013,54 лв., ЯРС се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението му в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено /арг. от чл.269, ал.3 ГПК/.

При преценка по същество - атакуваното решение, в останалата част, се прецени за правилно. Изложените в тази връзка от ЯРС мотиви относно основателността на предявените искове са правилни и се споделят от въззивната инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Предявените в производството искове са с правно чл.128, чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД. Исковете са допустими, а преценени по същество - основателни.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищцата е претендирала да бъде осъден ответника да й заплати дължими суми за неплатено трудово възнаграждение и обезщетения по прекратено ТПО.

Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Съгласно разпоредбата на чл.269 и чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари, в предприятието, където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като изплащането става авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Въззивния съд намира, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, така както правилно е преценил и първостепенния съд. Както се посочи по-горе по смисъла на чл.128 от КТ задължението за заплащане на трудово възнаграждение тежи върху работодателя. В конкретния случай от заключението на назначената и изслушана пред първостепенния съд експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че претендираните от ищцата суми за трудово възнаграждение за процесния период са надлежно начислени, но не са изплатени. По същия начин стои въпроса и относно иска по чл.224 КТ за претендираното обезщетение за неползван отпуск и относно иска по чл.221, ал.1 КТ – обезщетение за неспазено предизвестие. По отношение на тях е налице извънсъдебно признание - ответника ги е признал, посочвайки ги в акта за удостоверяване прекратяването на трудовия договор без предизвестие, а по делото липсват доказателства тези обезщетения да са надлежно заплатени.

При това положение предявените искове са основателни и доказани и правилно са били уважени от ЯРС. Основателността на главните искове обуславя основателност и на претенцията за мораторна лихва - акцесорна по своя характер, както правилно е преценил районния съд.

Като неоснователно се прецени направеното във въззивната жалба оплакване, че при произнасянето си по претенцията за неплатено трудово възнаграждение, ЯРС не е взел предвид, че ищцата не е изпълнила постановеното й от съда задължение да представи намиращи се у нея документи по отношение на ТРЗ и личен състав, като по този начин дефакто е създала пречки за събиране на относими към спора доказателства. На първо място - това твърдение на въззивника не отговаря на обективната истина. Както вече се посочи по-напред в изложението, ищцата в изпълнение на постановеното й от съда задължение по чл.190 ГПК е представила три броя приемо-предавателни протоколи за извършено предаване от нейна страна и приемане от служители на ответника на подробно описани в протоколите документи, като сред описаните документи фигурират и папки с ведомости за заплати. Впечатление прави, че за описаните в приемо-предавателните протоколи документи е отразено, че се намират в офиси на ответното дружество, а не на съхранение у ищцата, както твърди ответника.

На следващо място и след като ответника твърди, че трудовото възнаграждение на ищцата за процесния период е надлежно и в срок заплатено, то с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, този правно релевантен факт, което в настоящия процес не е сторено. По делото ответника не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на твърдението му, че трудовото възнаграждение на ищцата за процесния период е изплатено изцяло или частично под формата на периодично изплащани аванси. В тази връзка обоснован и кореспондиращ със събраните по делото доказателства е извода на първостепеснния съд, че начисляването в платежните ведомости на възнагражденията за процесния период и липсата на доказателства, че същите са платени е достатъчно да се приеме извод за основателност на предявения иск по чл.128 КТ, поради което същия правилно е бил уважен.

Така мотивиран, въззивния съд прецени предявените в производството искове за основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Достигайки до същия краен резултат, първостепенния съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, каквито въззивния съд присъжда в размер на 2000 лв. - за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане, на доказателства за сторени такива разноски и в съответствие с представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №65/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№1147/2016 г. по описа на ЯРС, в частта, в която е отхвърлен иска на Й.В.Г. против „ПИВОИМПЕКС“ АД, ЕИК 831902273, с правно основание чл.128 КТ, за горницата над 45 799,52 лв. до размера на 49 013,54 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №65/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№1147/2016 г. по описа на ЯРС в останалата част.

ОСЪЖДА „ПИВОИМПЕКС“ АД гр.Ямбол, с ЕИК 831902273 да заплати на Й.В.Г. от гр.Ямбол, с ЕГН ********** сумата 2000 лв. - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.