В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 09 май 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Райкова

като разгледа докладваното от съдия Н.И.

възз. гр.дело №92 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от по въззивна жалба на В.И.А.,***Х. ***, против Решение №43/26.01.2017г., постановено по гр.д.№2419/2016г. по описа на ЯРС, в частта, в която съдът: приел за установено по отношение на В.И.А., ЕГН ********** ***, че на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.143 от ЗЗД, същата дължи на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 648 лв., платени от него в качеството му на поръчител по договор за заем, сключен от А., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1965/2016 г. по описа на ЯРС. В жалбата се твърди, че решение в частта, с която е прието за установено по отношение на В.И.А., че на осн.чл.422 от ГПК във вр.чл.143 от ЗЗД дължи на М.И.С. сумата от 648лв., е недопустимо, алтернативно се сочи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че искът е недопустим, тъй като, след като платилият чуждото задължение поръчител /в случая С./ вече разполага с изпълнителен лист за платеното срещу главния длъжник, не може да му се признае правен интерес от водене по общия ред на регресен иск по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД срещу последния, защото с него се цели постигането на същия резултат, с който той вече разполага, без оглед на това дали е прекратено или не към датата на предявяването му изпълнителното производство, защото прекратяването му слага край само на последното, но не лишава кредитора, респективно суброгиралият се в правата му поръчител от възможността да поиска въз основа на същия изпълнителен лист, след като не е изпълнен, респективно не е изпълнен изцяло, започване, респективно продължаване на изпълнението срещу главния длъжник, защото прекратяването на изпълнителното производство нито погасява, нито обезсилва изпълнителното основание и изпълнителния лист, ако те не са обезсилени на друго основание.

Твърди се, че ЯРС не е дал указания на страните, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест, така също не указал на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Сочи се, че за да уважи предявеният иск ЯРС неправилно и необосновано е приел, че А. не е установила възражението си, че не дължи сумата от 648лв. поради плащане, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало единствено вероятност за извършване на твърдяното връщане на суми, но не се доказвало същите да са върнати. ЯРС бил приел, че е възможно действително дебитната карта на А. да е била предоставена на ищеца и в момента, в който е била в негово държание същата да е била валидна, но липсвали доказателства от тази дебитна карта да са теглени суми.Твърди се, че тези изводи на ЯРС не кореспондират със събраните по делото доказателства в т.ч. и гласни.

Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира прекратяване на производството по делото, респ. при допустимост на иска, се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна не се явяват в о.с.з. и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №1965/2016г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК със заявител М.И.С. против длъжник В.И.А. за сумата 648 лв. -главница представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 4894/20.02.2015 г., сумата 45,59 лв. - лихва от 10.11.2015 г. до 19.07.2016 г., и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението до изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №1116/20.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил длъжникът В.И.А. да заплати на заявителя горепосочените суми, както и сумата 425лв.- разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

От приложено изп.д. №1250/2015г. по описа на ДСИ при ЯРС, е видно, че същото е било образувано въз основа на молба от 02.10.2015г. на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД гр.Ямбол против В.И.А. и М.И.С., за солидарно събиране на сумата 659,50 лв., ведно със законната лихва от 28.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер 95 лв., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2015 г. по ч.гр.д. №1809/2015г. по описа на ЯРС. По изп.д. №1250/2015г., е бил наложен запор от ДСИ върху трудовото възнаграждение на М.С. при работодателя „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.Ямбол, като видно от доказателствата по изп. дело, от М.С. е била събрана сумата общо 648 лв.

Пред ЯРС, във връзка с отношенията между страните и начина на плащане на задължението по договора за кредит са били събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.И. и Д.Д..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Постановеното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, но преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, настоящата инстанция следва да извърши служебна проверка и за неговата допустимост. В конкретния случай, самият жалбоподател има оплаквания, подкрепени с доводи за недопустимост на претенцията, поради липса на правен интерес от предявяването й. Съдът намира за основателно възражението за недопустимост на иска, с който е уважена претенцията на един от солидарните дължници, в случая С. против втория от тях А..

Не е налице правен интерес у ищеца - от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК против ответницата А., предвид липсата на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, поради което искът се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. Целта на настоящия иск е да се постанови решение по отношение на неплатилия своето задължение длъжник, и въз основа на него ищецът да получи нов изпълнителен лист в производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1965/2016г. по описа на ЯРС. Тази цел обаче, ищецът, заплатил солидарният дълг, може да постигне, без да предявява настоящия иск, встъпвайки в изпълнителното производство в правата на първоначалния взискател, която суброгация е уредена в чл. 429, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.429 ал.1 от ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадение в полза на взискателя изпълнителен лист. Правоприемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства. С тази разпоредба е уредена правната възможност платилият дълга поръчител /а също и съдлъжника/ да се суброгира в правата на кредитора и да се лигитимира като взискател за изплатените суми въз основа на издадения в полза на кредитора изпълнителен лист, след като докаже, че е платил. Чрез предвидената в закона суброгация взискател се явява не вече кредиторът, а платилият общия дълг солидарен съдлъжник. Наличието на облекчена правна възможност поръчителят да се суброгира в правата на взискателя в изпълнителния процес и да възстанови заплатеното от него, чрез уредената суброгация изключва правния му интерес от предявяване на регресен иск /в т.ч. и по реда на заповедното производство/, поради което искът се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. Издаденият изпълнителен лист в полза на взискателя представлява изпълнителен лист и в полза на ищеца, щом писмено удостовери плащането на общото задължение /чл. 429, ал.1 изр.2 от ГПК/. При положение, че ищецът, платил солидарното задължение, разполага с изпълнителен лист, не може да му се признае правен интерес от водене на регресния иск, с който се цели постигането на същия резултат. В този смисъл е трайната съдебна практика по приложение на чл.326, ал.1 ГПК/отм./ /ТР 59/1974г. на ВС, ОСГК; Решение №454/16.02.1981г. по гр.д.№ 3668/1980 г., І г.о. , Решение № 1246/29.04.1982 г. по гр.д.№ 453/1982 г., Іг.о./. Като се има предвид, че нормата на чл.429, ал.1 от действащия процесуален закон възпроизвежда съвсем същия текст, то очевидно и въпросът за допустимостта на предявените искове от платилия солидарен длъжник следва да се разреши по аналогичен начин. В т. вр. и Опр.№50/20.01.2011г. по дело № 1163/2010 г. на III г.о. на ВКС; Опр. №484/30.12.2008г. по ч. гр. д. №1514/2008г., II г. о. на ВКС. Платилият дълга солидарен длъжник няма правен интерес да води отделен иск за установяване на вземането си срещу неплатилия длъжник със СПН, тъй като вече разполага с изпълнителен титул, въз основа на който да иска принудително изпълнение. Действително, съдът констатира, че така образуваното изп. дело №1250/2015г. по описа на ДСИ при ЯРС към настоящият момент е прекратено, но това не препятства ищеца да иска образуване на ново изпълнително дело, по което да се приложи като изпълнително основание изпълнителният лист, въз основа на който е образувано вече прекратеното изп. дело.

Дори и при оспорване от длъжника по изпълнителното производство, това не поражда правен интерес у кредитора да води дело – оспорването, базирано на факти, настъпили след приключването на делото, решението по което представлява изпълнителен титул, не може да се релевира в изпълнителното производство, а за да защити правата си само на длъжника е дадено право на установителен иск по чл.439 ГПК. В това производство той може да докаже, дали вземането на взискателя на някакво основание вече не съществува. В конкретния казус ищецът е предявил иск, който ако бъде счетен от съда за основателен, би довел до възможност ищецът да се снабди с нов ИЛ за процесното вземане, а както бе посочено по-горе – ищецът вече има изпълнителен титул със същото съдържание.

Като се е произнесъл по недопустим иск, първоинстанционния съд е постановил едно недопустимо решение. С оглед вида на нарушението, недопустимото производство следва да бъде прекратено. Затова и съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, обжалваното първоистанционно решение следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустимо предявен иск в обжалваната негова част, съгласно чл.269 изр.1 предл.2 ГПК, а именно в частта с която съдът е: приел за установено по отношение на В.И.А., ЕГН ********** ***, че на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.143 от ЗЗД, същата дължи на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 648 лв., платени от него в качеството му на поръчител по договор за заем, сключен от А., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1965/2016 г. по описа на ЯРС, както и в частта за присъдените разноски в полза на ищеца, като производството по делото следва бъде прекратено в тази негова част.

Предвид прекратяване на производството по делото в горепосочената му част, и с оглед на задължителните указания, дадени с т.13 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело №4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да обезсили и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 20.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1965/2016 г. по описа на ЯРС, в частта й, с която е разпоредено длъжникът В.И.А. да заплати на М.И.С. сумата 648 лв.- главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №4894/20.02.2015г., както и в частта за присъдените разноски.

При този изход на делото, на осн. чл.78 ал.4 ГПК, в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 398,71лв., от които както следва: 25лв.- заплатена ДТ за въззивната жалба, и възнаграждение за адвокат в размер на 373,71лв. /остатъкът от 26,29лв. до пълния размер на адвокатското възнаграждение, общо от 400лв. по Дог. за ПЗС сер.Я №0000063192/19.10.2016г., е присъден с влязло в сила Определение №481/08.03.2017г. по гр.д.№2419/2016г. на ЯРС/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО Решение №43/26.01.2017г., постановено по гр.д.№2419/2016г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА му, в която съдът е: приел за установено по отношение на В.И.А., ЕГН ********** ***, че на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.143 от ЗЗД, същата дължи на М.И.С., ЕГН ********** *** сумата 648 лв., платени от него в качеството му на поръчител по договор за заем, сключен от А., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1965/2016г. по описа на ЯРС, както в ЧАСТТА му, в която В.И.А. е осъдена да заплати на М.И.С., на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по ч.гр.д. № 1965/2016 г. по описа на ЯРС разноски в размер 397,06 лв., както и сумата 210,21 лв. -разноски в исковото производство по делото, и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, при условията на чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, производството по делото в тази му част.

В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.

ОБЕЗСИЛВА Заповед №1116 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 20.07.2016 г. по ч.гр.д.№1965/2016г. по описа на ЯРС, в частта й, с която е разпоредено длъжникът В.И.А. да заплати на М.И.С. сумата 648 лв.- главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №4894/20.02.2015г., както и в частта за присъдените разноски.

ОСЪЖДА М.И.С. на осн. чл.78 ал.4 ГПК да заплати на В.И.А. сумата 398,71лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.