МОТИВИ
на Присъда №39/20.04.2017 г.,
постановена
по НОХД №357/2016 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е образувано по ОА,
с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия И.П.Н., за престъпление по
чл. 118, вр. чл. 115 от НК.
В производството пред
първата инстанция, подсъдимият И.П.Н. се възползва от диференцираната процедура
по глава ХХVІІ
от НПК.
В открито съдебно заседание,
прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна
и субективна страна. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се
определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, над средния предвиден
в закона размер, а именно - шест години и шест месеца лишаване от свобода,
което да бъде редуцирано с 1/3 и се изтърпи при първоначален общ режим. Също
така изразява становище че гражданските искове следва да се уважат в справедлив
размер.
Пострадалите: Д.С.Д. - съпруга на убития Д. И.Д. и Д.Д.Б. и И.Д.И. - негови
деца, предявиха всеки от тях против подсъдимия
граждански искова от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски. Всеки от тримата пострадали беше конституиран като частен
обвинител и граждански ищец в настоящото наказателно производство. Техният
повереник - адв. С. ЯАК, се присъединява към становището
на представителя на прокуратурата относно наказанието и пледира всеки от
гражданските искове да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият И.П.Н., при
съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното и
настоява за минимално наказание. Защитникът адв. М. ЯАК, счита, че подсъдимият изцяло
е приел аргументите на обвинението и лично е съдействал за разкриването на
обективната истина чрез своите обяснения. Като изтъква чистото му съдебно
минало и съжалението което изразява, защитникът пледира на подсъдимия да се
определи минималното предвидена в закона наказание, което съгласно разпоредбата
на чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3, а гражданските
искове - да не се уважават изцяло.
Съдът намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
съдът прие за установени фактите, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:
Подсъдимият И.П.Н. е роден
на *** ***, с о.о., завършено в училище „Х. Д.” в с. Г., община Е., област Я..
От 1980 г. до 1984 г. бил редовен военнослужещ в поделение в гр. Е., а след
това работил и в „М.И. с.К. От началото на 1990 г. е б., върнал се да живее в
с. Г., област Я. и се издържал единствено от социални помощи. Подсъдимият не
бил женен и семеен, няма деца. Живеел сам в къщата си в горното село, на ул. В.
№6, често употребявал алкохол, както сам, така и в различни компании.
Пострадалият Д. И.Д. е роден
на *** ***, семеен, с две деца. През 1980 г. - 1990 г. със съпругата си -
свидетелката Д.С.Д. ***, където същият работил като музикант във военно
поделение. След като напуснал поделението, със съпругата си се преместили в с. Г.,
област Я. и заживели заедно с баща му - свидетеля И.Д.Д. ***. Известно време
работил на кариерата в същото село, след което напуснал и останал без работа.
Пострадалият Д. не бил конфликтен човек, разбирал се добре с всички хора в
селото и бил познат сред тях по прякор „Г.Я.М.”.
Подсъдимият И.Н. и
пострадалият Д. се познавали от деца, били в много близки и приятелски
отношения, често се събирали по домовете си и употребявали алкохол.
През 2015 г. свидетелката Д.С.Д.
заминала да живее в с. Завой, област Я., тъй като е трябвало да полага грижи за
болната си майка. Пострадалият Д. останал да живее в дома си на ул. Г. №** в с.
Г., област Я., само с баща си - свидетеля И.Д., като между двамата често
възниквали свади, предвид обстоятелството, че пострадалият много често
употребявал алкохол и в големи количества.
Свидетелят Д. С.А. към началото
на 2016 г. живеел в гр. Варна, но всеки пролет и лято се прибирал в
наследствената си къща в с. Г., област Я., като за последно сторил това на
09.03.2016 г. На следващия ден - 10.03.2016 г., около 13,00 часа свидетелят А.
се срещнал в центъра на с. Г., област Я. с пострадалия Д., който от своя страна
го поканил в дома си да се почерпят. Двамата отишли в дома на пострадалия, на
ул. Г. №** в с. Г., област Я., пострадалият приготвил салата и ядене и
започнали да се черпят с алкохол - консумирали ракия. В стаята, в която се
помещавали имало две легла, разположени едно срещу друго, като всеки един от
тях стоял на едното легло, а помежду им имало малка масичка с наредени на нея
храна и алкохол. Докато пострадалият и свидетелят А. се черпели, в стаята бил
включен и телевизионен приемник, с усилен доста високо звук. Около **,30-15,00
часа, на същата дата, покрай дома на пострадалия минавал подсъдимият Н. и като
чул силна музика, идваща от къщата, решил да влезе и да го види какво прави. В
една от стаите на къщата, заварил пострадалия и свидетеля А. да се черпят и
консумират алкохол и по покана на пострадалия, подсъдимият и той се присъединил
към тях. Свидетелят А. и пострадалият продължили да седят поотделно на двете
легла, а подсъдимият седнал на стол. Тримата продължили да пият алкохол, да
разговарят помежду си и да гледат телевизия, като до около 16,00 часа
подсъдимият изпил около 300 грама ракия, а свидетелят А. и пострадалият също
били повлияни от алкохола. В един момент, без никакъв повод и без да е бил
предизвикан, пострадалият започнал да псува подсъдимия Н. с думите: „да ти еба
майката”, като последният не реагирал. Малко след това, изненадващо за
подсъдимият Н., пострадалият станал от леглото и се приближил до него, като към
този момент подсъдимият си седял на стола. Пострадалият посегнал и го хванал с
ръка много силно за слабините. Подсъдимият почувствал остра и силна болка от
която се изправил от стола, но пострадалият продължавал да го стиска, като
едновременно и го придърпвал за себе си. Успял да го издърпа до леглото и все
още стискайки го за слабините, пострадалият паднал на едното легло, а върху
него паднал и подсъдимият Н.. Едва към този момент вече, пострадалият освободил
ръката си от слабините на подсъдимият Н., който успял да се изправи и се
дръпнал назад. Пострадалият също се изправил и седнал на леглото, в който
момент около 16,00 часа на 10.03.2016 г. подсъдимият взел нож от масата в
стаята, замахнал с него към пострадалия и му нанесъл един единствен удар в
дясната част на шията. Непосредствено след това, извадил ножа и го хвърлил в
тава на масата. Пострадалият продължил да стои седнал на леглото, от получената
в шията рана започнало да тече кръв и той се обърнал към подсъдимия с думите: „Бе,
И., какво ми направи, ти ме закла”. Малко след това, подсъдимият Н. и свидетелят
Д. А. напуснали дома на пострадалия, а него оставили сам, в състоянието, в
което бил след наръгването. Подсъдимият и свидетелят А. тръгнали за центъра на
селото, след което подсъдимият се прибрал в дома си през цялата вечер и до
сутринта на 11.03.2016 г. не бил излизал. Около 17,30 часа на 10.03.2016 г.
свидетелката Гинка Иванова Тодорова отишла до дома на пострадалия, откъдето се
чувала силна музика. Забелязала, че всички врати били отворени - пътната, на
салона и тази на неговата стая. Извикала няколко пъти, но никой не й отговорил.
Влязла в двора, отишла до къщата, пак извикала, след което влязла в стаята и видяла
пострадалия полегнал на едното легло с обляно в кръв лице, а краката му били
опрени на земята. Напуснала веднага къщата и по-късно се върнала отново там със
свидетелите Г.Х. Г. и Д. Ж.П., като междувременно сигнализирала за случая с
пострадалия и на телефон 112. Свидетелят Г. влязъл сам в стаята, видял трупа на
леглото, видял също така, че има кръв и по масата и по нож, който бил в тава на
масата. Телевизорът бил много усилен и като не открил дистанционно, свидетелят Г.
го изключил от контакта. Приближил се до трупа на пострадалия, извикал му
няколко пъти, побутнал с крак ботушите му, но той не реагирал, от което
свидетелят Г. разбрал, че е починал. Малко по-късно, в къщата на пострадалия
пристигнал и баща му - свидетеля И.Д., надникнал в стаята и разбрал, че синът
му е починал. На мястото на инцидента пристигнали медицински екип и служители
на полицията, при което била констатирана и смъртта на пострадалия. При
извършен оглед на местопроизшествие, от дома на пострадалия Д. ***, в една от
стаите, в която бил открит и трупа, бил открит в тава, намираща се в средата на
масата и иззет като веществено доказателство един брой нож с черна дръжка, с
червеникави зацапвания върху острието.
От представената по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп №62/2016 г., при външния оглед,
аутопсията и изследването на трупа на Д. И.Д. са били установени
прободно-порезна рана в областта на предната повърхност на шията в дясно, на **7
см. от петата, непосредствено в областта над горния ръб на гръдничния край на
дясната ключица, на мястото на сливането на външната и вътрешната ярмена вена с
дясната подключична вена и образуването на венозния ствол от тяхното сливане, с
дължина 2 см., със срязване на десните външна и вътрешна ярмена вени, като
посоката на образувалият се раневи канал е отпред, отдолу, отдясно, малко
назад, нагоре и малко наляво, като дължината на раневия канал е около 10 см.
Тъканите по хода на раневия канал са срязани и са обилно имбибирани с кръв.
Такива промени са установени и надолу по хода на тъканите и органите в дясно от
шията и в предното средостение. Пострадалият е аспирирал и малко кръв, като
кървенисти материи са установени и в просвета на гръкляна и трахеята. По време
на огледа на местопроизшествието е установена голяма локва кръв на пода до
областта на шията. След изтичане на значително количество кръв, пострадалият
изпаднал в безпомощно състояние и след това полегнал на дясната странична
повърхност на тялото си, като тогава кръвта продължила да изтича и на леглото
също се е оформила голяма локва кръв. Накрая пострадалият е изпаднал в
състояние на хеморагичен шок, като кожата, лигавиците и вътрешните органи са
намерени с изразена бледост. Установен е оток на белите дробове, оток на мозъка
и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор. При външния оглед и аутопсията на трупа се усеща силна отчетлива миризма
на етилов алкохол, което показва, че по време на възникналия инцидент
пострадалият се намирал в състояние на остро алкохолно отравяне. Други
травматични увреждания при външния оглед и аутопсията на трупа не са
установени. Причина за настъпването на смъртта е острата след кръвоизливна
анемия, която е довела до настъпването на остър хеморагичен шок, който се явява
като непосредствената причина за настъпването на смъртта. Описаната
прободно-порезна рана в областта на шията отпред в дясно, непосредствено в
областта на гръдничния край на дясната ключица е причинена от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа. Посоката на образувалия се раневи
канал на раната е отпред, отдясно, отдолу, назад, наляво и малко нагоре.
Дължината на образувалия се раневи канал е около 10 см., което показва, че
дължината на острието на ножа е най-малко 10-11 см. При проникване в областта
на меките тъкани на шията в дясно са били срязани долните краища на десните
външна и вътрешна яремни вени непосредствено преди вливането им в десния
венозен ствол, който заедно с левия образуват горната празна вена. По хода на
раневия канал се установи имбибиране на тъканите с кръв. От локализацията на
прободно-порезната рана е видно, че същата добре отговаря да е получена
вследствие замахване със значителна сила с нож с дължина на острието около 12
см. и широчина на острието около 15-20 мм. Като се имат предвид посочените
по-горе характеристики на ножа, която се намери на масата по време на огледа на
местопроизшествието, може да се каже, че установената прободно-порезна рана добре
отговаря да е причинена с него. В този смисъл установената прободно-порезна
рана добре отговаря да е получена по начин и време, както сочат и данните от
предварителните сведения. Видно от данните от външния оглед смъртта на
пострадалия не е настъпила за съвсем кратко време. От времето на нараняването
до настъпването на смъртта са изминали около 30 минути. Настъпването на смъртта
на пострадалия можело да се забави, още повече, ако същият не е бил в легнало
положение на дясната странична повърхност на тялото си, а е бил в изправено
положение или раната е била привързана или натискана с подръчни материали.
Макар да са били засегнати магистрални венозни съдове, при оказване на
високоспециализирана медицинска помощ, животът на пострадалия можело да бъде
спасен.
Видно от заключението по
Протокол №110 от 16.03.2016 г. на С „НТЛ” при ОД на МВР - Я., в представената
за изследване кръвна проба, иззета от трупа на Д. И.Д. *** е доказано наличието
на етилов алкохол с концентрация 2,19 промила.
Видно от заключение по
Протокол №2 от 01.04.2016 г. на С „НТЛ" при ОД на МВР - Я., при
направеното изследване на предоставена проба /течна кръв/ от Д. И.Д. е
установена кръвна групова принадлежност 0 (αβ).
Видно от заключение по
Протокол №4 от 13.06.2016 г. на С „НТЛ" при ОД на МВР - Я., при
направеното изследване на обект - 1 брой нож, иззет като веществено
доказателство при извършен оглед на 10.03.2016 г. в с. Г., област Я.,
червеникавите зацапвания по острието и ръкохватката на ножа, представляват
човешка кръв, с кръвна група върху ножа 0 (αβ).
Видно от протокол за оглед
на веществени доказателства, иззетият при извършен оглед на местопроизшествие
на 10.03.2016 г. в с. Г., Област Я. 1 брой нож с черна дръжка, същата е
облепена с тиксо, с черен цвят. Режещата част е метална, гладка, с леки
деформации и заоблен връх. Общата дължина на ножа е 21 см. Режещата част е с
дължина 12 см., с неправилна форма, с леки деформации, заоблен връх, с ширина в
различните й части от 10 мм. до 15 мм. - в основата си към дръжката режещата
част е с ширина към 15 мм., а към върха - 10 мм.
Видно от заключението по
представената съдебно-психиатрично-психологическа експертиза, по време на
инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване. Опиването протича по начин, характерен за индивида, според чертите на
характера и темперамента. При обикновено алкохолно опиване, се отреагират в
условията на алкохолна улесненост, малко или много подтискани в трезво
състояние емоции и нагласи. При снизен самоконтрол и споменатата вече
улесненост се взема импулсивно решение за определено поведение, при
недостатъчно добре прогнозиран изход от това поведение. По време на опиването подсъдимият
е бил в състояние на ясно съзнание, без данни за наличие на сетивни измами или
психопатологични преживявания. Паметта и интелекта са в нормата за възрастта,
поради което е прието, че към времето на деянието подсъдимият е бил в състояние
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията
си. Налице е промяна на личността в алкохолен стил. Наблюдава се отсъствие на
позитивен адаптивен модел. Подчертан интровертен тип динамика на нервните
процеси, което го определя като пасивен, насочен към себе си вътрешните си
преживявания. С ограничени контакти и ниска общителност. По характер - не е
склонен към реактивност и импулсивност. С подчертан меланхоличен темперамент - този
тип се отличава с висока емоционална чувствителност и повишена ранимост.
Меланхоликът може да преживява слабото дразнене като силно, той е склонен да се
тормози по какъвто и да е, незначителен повод. Затворен, трудно и бавно се
сближава с хората. Придава голямо значение на дребните неща. Склонен е към
вътрешни преживявания. Болезнено и продължително изживява неуспехите и
наказанията. Бои се от промени както в положението, така и в начина си на
живот. В непознати, особено в конфликтни ситуации, се обърква, работи под
възможностите си. Склонен е да подценява силите си и да надценява затрудненията.
Не открит, дистантен. Наблюдава се неустойчивост на самооценката. Високата
чувствителност, както и действието в състояние на алкохолна улесненост са
допринесли за извършване на престъпното деяние. На фона на обикновеното
алкохолно опиване, при състояние на улесненост при вземане на решения за
определен тип поведение и при намалена самокритичност и самоконтрол, подсъдимият
е подложен на физически и психически тормоз. Параметрите на поведението му се
разгръщат бързо и със силна емоционалност, гневливост и раздразнителност.
Ситуацията се характеризира с неочакваност, провокирана от страна на
пострадалия, което поражда импулсивност в поведението на подсъдимият. Състоянието
е относително краткотрайно, внезапно, силно емоционално наситено. Може да се определи
състоянието, в което се е намирал подсъдимият към момента на деянието като
такова на физиологичен афект. Провокирано от една страна от състоянието на
обикновено алкохолно опиване с неговата улесненост при вземане на решения и
снизен самоконтрол, а от друга страна от акта на психически и физически тормоз,
породен от действията на пострадалия, характеризиращи се с внезапност,
безпричинност, немотивираност. Това поведение подсъдимият приема като
заплашващо здравето и живота и носещо изключително оскърбително послание в
съдържанието си.
В съдебно заседание на
20.04.2017 г., бяха разпитани свид. Н.Л. и свид. Н.Р. - и двамата приятели на
пострадалия И.И.. Видно от техните показания, пострадалите:
Д.С.Д. - съпруга на убития Д. И.Д. и Д.Д.Б. и И.Д.И. - негови деца, са
страдали много за неговата смърт. Приживе пострадалите били сплотено семейство
и много близки с убития, който им помагал вкл. като ги подпомагал финансово,
тъй като гледал и продавал животни. Цялото семейство се събирало по празници в
с. Г., където заедно празнували. След смъртта на Д. Д. всички пострадали
променили начина си на живот, който вече бил белязан от скръбта, която те постоянно,
вкл. и към настоящия момент, изпитвали. След смъртта на баща си постр. И.И. се
раздели с приятелката си, съпругата на убития - Д.С.Д. изпаднало в недобро физическо
състояние, дъщеря му Д.Д. видимо страдала за загубата.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното
следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК.
След анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното
самопризнание от подсъдимия И.П.Н. по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства: обясненията на подсъдимия,
показанията на всички свидетели, заключенията на ВЛ по проведените съдебно-медицинска
експертиза на труп, съдебно-биологични и химическа експертизи, от
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, както и от приобщени по
делото писмени и веществени доказателства: 1 брой чаша с надпис „Мастика Пещера”
- ВД е поставено в хартиен плик с изписан върху плика №1; 1 брой чаша с надпис
„Пещерска гроздова” в хартиен плик с № 2; 1 брой чаша с надпис „Я.ска гроздова”
в хартиен плик с № 3; 1 брой чаша с изображения на цветя - в хартиен плик с №
4; 4 броя дактилоскопни следи /същите не са годни според ЕС № 7 от 28.03.2016
г. /л. 158-159 от ДП/ в хартиен плик с № 5; 3 броя вилици, намерени на масата в
хартиени пликове с № 6, 7, 8; 1 брой нож с дръжка с черно тиксо, намерен върху
тава с храна на масата - в хартиен плик с № 9; 1 брой нож с кафява дървена
дръжка в хартиен плик с № 10; 1 брой фас /угарка/ от цигара от пепелник на
масата - в хартиен плик с № 11; 1 брой угарка от цигара със син цвят с надпис
„ГЪК" в хартиен плик с № 12; 1 брой угарка от цигара, намерена върху
тенджера на печката - в хартиен плик с № 13; Обтривка от червеникаво засъхване,
намерено на входната врата на къщата - в хартиен плик с № **; Обтривка от
червеникаво засъхване, намерено върху фаянсова плочка - в хартиен плик с № 15;
Обтривка от крана /врътката/ на чешмата в коридора в къщата - в хартиен плик с
№ 16; Кръв от трупа, накапана върху два броя марлени тампони - в хартиен плик с
№ 17; Горните части от ноктите от всеки от петте пръста на лява и дясна ръка -
в хартиени пликове с в№ 18 и № 19; Дактилоскопни отпечатъци от петте пръста на
лявата ръка и петте пръста на дясната ръка на трупа - в хартиен плик с № 20; стерилна
марля с остатък от иззетата при оглед на труп от 11.03.2016 г. около 10
милилитра кръв от трупа - в хартиен плик с № 21; Един брой сива вълнена блуза;
1 брой сини панталони; 1 брой тъмносиньо долнище на анцуг; два чорапа с тъмен
цвят, поставени в найлонов черен чувал с № 28; Два ботуша със зеленикав цвят -
поставени в найлонов черен чувал с №27; Горните части на ноктите от петте
пръста на лява и дясна ръка - в хартиени пликове № 22 и 23; Горните части на
ноктите от петте пръста на лява и дясна ръка - в хартиени пликове с № 24 и 25;
Зимно шушлеково яке, сива текстилна жилетка, долнище на анцуг с черен цвят,
чифт терлици, два броя чорапи, черни гумени обувки тип цървули - всички
поставени в найлонов черен чувал с № 26.
Всички
тези доказателства са безпротиворечиви, в хармонично
единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства
по делото досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания. По отношение на страданията и към
настоящия момент тримата пострадали: Д.С.Д. -
съпруга на убития Д. И.Д. и Д.Д.Б. и И.Д.И. - негови деца, в съдебно заседание
на 20.04.2017 г., бяха разпитани свид. Н.Л. и свид. Н.Р. Съдът кредитира
техните показание, тъй като те са близки на пострадалия И.И., имат
непосредствени впечатления от поведението на пострадалите след инцидента, а
така също техните показания са логични вътрешно и хармонични във взаимовръзката
им.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От всички събрани по делото доказателства
по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият И.П.Н. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по
чл. 118, вр. чл. 115 НК, като на 10.03.2016 г., около 16,00 часа, в с. Г.,
община Е., област Я., в частен дом /къща/, находящ се на ул. Г. №**, умишлено
умъртвил Д. И.Д. с ЕГН **********,*** чрез, наръгване с нож в областта на
шията, като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с насилие - Д. И.Д. хванал и стискал с ръка И.П.Н. за слабините,
от които е било възможно да настъпят тежки последици за виновния.
Фактът, че подсъдимият е автор на
деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани
доказателства.
От обективна страна
Обект на
престъплението по чл. 118, вр. чл. 115 НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот. От обективна страна по делото
е безспорно установено, че подс. И.П.Н. чрез
своите действия е въздействал на организма на пострадалия Д. И.Д., което е довело до неговата смърт. От представената
по делото съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че след изтичане на
значително количество кръв от прободно-порезна рана в областта на предната
повърхност на шията, пострадалият Д. е изпаднал в безпомощно състояние и в
хеморагичен шок, като непосредствената причина за настъпването смъртта е
острата след кръвоизливна анемия, която е довела до настъпването на остър
хеморагичен шок. Подсъдимият е въздействал пряко и
непосредствено върху пострадалия, по начин да причини не просто увреждане на
здравето, а да предизвика с въздействието си летален изход. Между нанесените от
подс. И.П.Н. травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на тези
наранявания пострадалият е изпаднал в хеморагичен шок и е настъпила
неговата смърт.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. Видно от
заключението на ВЛ по съдебно-психиатричната експертиза,
подсъдимия И.П.Н. по време на извършване на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Експертизата приема наличието на състояние на физиологичен афект, което
кореспондира с правното понятие за силно раздразнение. Подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, което е
протекло за кратко време,
бурно с извънредно интензивни емоции. Той е бил със силно намалена способност
да ръководи постъпките си; това състояние за кратък момент е обхванало всецяло
психиката му и го е лишило от възможност за трезво обмисляне на фактите и
обстоятелствата и собственото поведение; съзнанието му е било овладяно до
такава степен от чувствата, че волята му се е определяла предимно от тях.
Въпреки това обаче подс. И.П.Н.
е бил способен правилно да възприема фактите и
обстоятелствата, имащи значение по делото и да дава достоверни
обяснения по тях по смисъла на НК.
От субективна страна
Вината като субективен
елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо състояние на дееца,
отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните последици. Решавайки въпроса за нейното
съдържание, респективно за същността и характеристиките на умисъла у подс. И.П.Н.,
съдът съобрази съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
отчете предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни
отношения, способа и оръжието, с което е извършено престъплението, силата на
удара и неговата насоченост и характера на нараняванията. Съдът намира, че деянието
е извършено от подс. И.Н. при афектен евентуален умисъл, при който решението
е било взето в състояние на силно раздразнение. Настоящият състав извлече
този извод въз основа на последователно застъпени в доктрината и съдебната
практика принципни положения и конкретиката на настоящия казус. Тук следва да се отбележи, че има четири съществени
момента на физиологичния
афект при убийството: решението за извършване на деянието да възникне внезапно;
при вземане на решението деецът да се е намирал в силно раздразнено състояние -
афект, но не до степен, изключваща вменяемостта; то да е предизвикано от
пострадалия по определен начин, посочен в закона; и деянието да е извършено в
същото силно раздразнено състояние.
В конкретния случай убийство е извършено с внезапен умисъл, като подсъдимият нанасяйки удар с нож в жизнено
важна област от тялото на пострадалия е допускал, че може да настъпи и смъртта
на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към това, още повече - непосредствено
след деянието си е тръгнал от местопрестъплението оставяйки пострадалия безпомощен.
Подс. И.П.Н. логично е съзнавал, че причинява
такова телесно увреждане, от което може да настъпи смъртта на
пострадалия Д. И.Д. и като е желал настъпването на
този резултат, умисълът му
за причиняване на телесна повреда е прерастнал в умисъл за лишаване от живот /в
този смисъл Решение №574 от 1975 г. на II н.о. на ВС/. Следва да се отбележи, че състоянието на силно
раздразнение у подсъдимия И.П.Н. е възникнало
спонтанно, като непосредствена реакция физическа (а и вербална) агресия от
страна на пострадалия Д. И.Д. - причиняване на
болка чрез стискането му за слабините (както и допълнително - отправени тежки
обиди - псуване „на майка”), поради което чувствата са завладели до такава
степен съзнанието на подсъдимия, че волята му е била се подчини на тези
чувства. Волевата способност на подсъдимия да ръководи постъпките
си обаче, не е била изключена, а само значително отслабена, както са били
отслабени задръжките му и е била стеснена разсъдъчната му дейност. Именно поради
това съдът счита, че подс. И.П.Н., макар и
сериозно затруднен е могъл да ръководи действията си. В подкрепа на този извод
е и заключението на ВЛ по съдебно-психиатрично-психологическа
експертиза, където се сочи, че по време на инкриминираното деяние подсъдимият е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване с снизен самоконтрол и
улесненост да се вземе импулсивно решение за определено поведение, при
недостатъчно добре прогнозиран изход от това поведение, но - в състояние на
ясно съзнание, без данни за наличие на сетивни измами или психопатологични
преживявания и в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ръководи действията си. При ситуацията, параметрите на поведението на
подсъдимия са се разгърнали бързо и със силна емоционалност, гневливост и
раздразнителност и неочакваност и провокацията от страна на пострадалия са
породили импулсивност в поведението на подсъдимият.
Подс. И.П.Н. е взел
спонтанно решението да се разправи с пострадалия и да го нарани, като самия фатален
удар с ножа, той е нанесъл в състояние на
силно раздразнение. Състоянието на силно раздразнение е било предизвикано от
пострадалия, като в конкретния случай съдът категорично приема, че стискането
за слабините, са били възприети от подсъдимия като тежко насилие над него, като
това действие на пострадалия е било предшествано и от отправяне на обиди - псувни „на майка” към подсъдимия. Стискането
за слабините освен, че е причинило силна болка у подсъдимия, от гледна точка на
неговия морал и предшествано от псувните „на майка”, видно от заключението на
ВЛ по съдебно-психиатрично-психологическа експертиза, е мотивирало подсъдимият да възприема поведението на
пострадалия като заплашващо здравето и живота му и носещо изключително
оскърбително послание в съдържанието си.
Като причина за
извършване на престъплението от страна на подсъдимия, следва да се отбележи
преди всичко незачитането на чуждата телесна неприкосновеност и живота и
здравето на хората, както и личностните характеристики
на личността му.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът, като съобрази
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подсъдимия, на основание чл. 118, вр. чл. 115 НК и чл.
58а, ал. 1 НК вр. чл. 54 НК, наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За извършеното от подсъдимия
престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване свобода в
размер от една до осем години. При
определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид
наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: н. -
следователно с невисока степен на
обществена опасност на личността му; интензивността на понесените болка и унижение
породени от физическото нападение на пострадалия и предшествани от отправени
псувни „на майка” към дееца, провокирало необичайното за него поведение,
изразяващо се в нетипична за подсъдния агресия; оказано съдействие при разследването и разкаянието му, но на
така също - и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен
на обществената опасност на деянието, предвид факта, че се касае за най-тежкото
и морално укоримо престъпление, което принципно се отличава с много висока
степен на обществена опасност; това че при процесното деяние е бил употребил
алкохол, спомогнал за отключване на агресията му; че не полага обществено
полезен труд и не е трудово ангажиран и след деянието е напуснал
местопрестъплението, без въобще да се интересува от състоянието на пострадалия
и без дори да се опита да му окаже помощ, при условие, че ако бе сторил това,
вероятно не би се достигнало до летален изход. ЯОС счита, че констатираните смекчаващи
отговорността на подсъдимия
обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват
многобройни такива, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по
тези съображения. При това положение, съдът не наложи наказание при условията
на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Състоянието
на афект, породено от физическото нападение над него и самопризнанието на
подсъдимия не се взеха предвид от съда като смекчаващи отговорността
обстоятелства, защото те са отчитат от закона на други основания: първото - при
конкретната квалификация на деянието, а второто - като предпоставка за провеждане на
производството по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК,
водещо до редукция на наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Така, съдът счита за справедливо и съответно на
извършеното, да се наложи наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства в условията на чл. 54 НК - лишаване
от свобода на средния предвиден от закона размер, а именно – четири години и
шест лишаване от свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, така
определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия финално се
определи наказание „Лишаване от
свобода за срок от три години“.
Макар двете формални
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК да са налице по отношение
на подс. И.П.Н. – той не е осъждан и наложеното му наказание е до три
години лишаване от свобода, съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия е наложително той реално да изтърпи определеното
му наказание, което ще допринесе за резултатното му поправяне и за успешното
постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието. В тази
насока, следва да се държи сметка и за охраняване на обществения интерес, като
се отчита високата степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия, в
резултат на което е отнет човешки живот - най-ценното обществено благо.
Съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, подс. И.П.Н. следва да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален „общ”
режим.
Наложено
на подсъдимия наказание, като комплекс за въздействие в конкретния му вид
размер и начин на изтърпяване, съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната
укоримост на престъплението. Същото е подходящо за постигане на репресивните и поправителни
цели на санкцията и ще
повлияе на подсъдимия превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави,
ще му въздейства предупредително и да го възпре да върши други престъпления. То
е необходимо и
достатъчно и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен
и предупредителен ефект върху другите членове на обществото, отправяйки им ясен сигнал за
неизбежност на съответно наказание, при проява на съзнание за пренебрежение към
правата и личността на индивида.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна
времето, през което подс. И.П.Н. е бил задържан и е бил с наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 12.03.2016 г., до влизане в сила на
настоящата присъда, предвид факта, че към настоящия момент същият е с
непроменена мярка за процесуална принуда.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за това
условия в НПК и по надлежния ред пострадалите: Д.С.Д. - съпруга на убития Д. И.Д. и Д.Д.Б. и И.Д.И. - негови
деца, бяха конституирани като частни обвинители и
граждански ищци по делото и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса
предявения от всеки от тях против подсъдимия граждански иск за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане с цена
100 000 лв., всеки предявен ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
За да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане в този адхезионен процес,
следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни
елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната
норма на чл. 45 от ЗЗД, а
именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието
и вина на автора, която в гражданското право по начало се предполага до оборване на презумпцията. В случая предвид
изхода на делото, несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от
визирания фактически състав. Специално съдът ще коментира въпроса за
причинената вреда, който следва да се разглежда на плоскостта на
гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската
отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая
се претендират само неимуществени вреди под формата на болки, страдания и
неудобства от непозволеното увреждане. Съдът счита, че всеки един от предявените
искове е доказан по своето основание несъмнено и категорично, но е предявен в
завишен размер от по 100 000 лева. Този вид вреда е без паричен или друг
имуществен еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е поставил
определянето на размера на
обезщетението за претърпяването й, да става въз основа на принципите на справедливостта,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на
увреждането и степента на страданието.
В съдебно заседание на 20.04.2017 г., за
установяване на обстоятелствата, касаещи гражданските искове, бяха разпитани
свид. Н.Л. и свид. Н.Р. и от техните показания безспорно
се установи, че съпругата и децата на пострадалия (макар и пълнолетни), са били
привързани към своя съпруг респективно
родител и отношенията им са били основани на обич и уважение. Тримата са
понесли тежко неговата загубата, доколкото по нелеп начин е бил прекъснат един
човешки живот. Болката им от загубата се увеличава от факта, че същата е
внезапна и неочаквана и независимо от това, че са живеели в различни населени
места, събраните доказателства сочат, че убитият е поддържал връзка и се е грижил
за тях вкл. и като им помагал финансово. Несъмнено пострадалите: Д.С.Д.
- съпруга на убития Д. И.Д. и Д.Д.Б. и И.Д.И. - негови деца, са търпели и продължават да търпят болки и страдания в
резултат от смъртта на техния близък, поради което ЯОС счита, че гражданските
искове са основателни. Събраните в тази насока гласни доказателства мотивират
съдебния състав да приеме, че сумата от 80 000 лв. би представлявало справедливо
обезщетение като максимален еквивалент на претърпените от всеки един от
пострадалите болки и страдания и прогнозите за бъдещото им проявление. При определяне
размера на обезщетението, което следва да заплати обаче, съдът винаги има
предвид и приноса на пострадалия за настъпИ.резултат. В случая неговите действията
(описани напред в изложението), характеризиращи се с внезапност, безпричинност
и немотивираност, са били възприети от подсъдимия като тежко насилие и са
довели да силно емоционално наситено състоянието под форма на физиологичен
афект. Това налага редуциране на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Още повече, подсъдимият е признат за виновен в
извършване на убийството по чл. 118 НК, като основанието за привилегирования
състав е това, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия. Следователно, при определяне на репарацията за такова
престъпление, решаващия съд е длъжен да съобрази и поведение на пострадалия, предхождащо
убийството - в случая изразено в насилие от което е могло да настъпят тежки за
виновния последици, допълнително съпроводено с обиди псуване „на майка” - ерго тук
логично следва извод за съпричиняване на резултата по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Поради това, съдът, че справедливото дължимо
обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на всеки от гражданските
ищци е сума в размер на 50 000 лева, като в частта до 100 000 лв. претенциите
бяха отхвърлени като недоказани. На всеки от гражданските ищци беше присъдена и
претендираната законна лихва за забава върху определената като обезщетение сума,
считано от датата на деянието - 10.03.2016 г., до окончателното
изплащане на сумите.
ЯОС
осъди подсъдимия И.П.Н., да заплати и държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове - сума в размер на 6 000 лева в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметката на Окръжен съд - Я..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови веществените
доказателства приобщени по делото: 1 брой чаша с надпис „Мастика Пещера” поставено в
хартиен плик с изписан върху плика № 1; 1 брой чаша с надпис „Пещерска
гроздова” в хартиен плик с № 2; 1 брой чаша с надпис „Я.ска гроздова” в хартиен
плик с № 3; 1 брой чаша с изображения на цветя - в хартиен плик с № 4; 4 броя
дактилоскопни следи /същите не са годни според ЕС № 7 от 28.03.2016 г. /л.
158-159 от ДП/ в хартиен плик с № 5; 3 броя вилици, намерени на масата в
хартиени пликове с № 6, 7, 8; 1 брой нож с дръжка с черно тиксо, намерен върху
тава с храна на масата - в хартиен плик с № 9; 1 брой нож с кафява дървена
дръжка в хартиен плик с № 10; 1 брой фас /угарка/ от цигара от пепелник на
масата - в хартиен плик с № 11; 1 брой угарка от цигара със син цвят с надпис
„ГЪК" в хартиен плик с № 12; 1 брой угарка от цигара, намерена върху
тенджера на печката - в хартиен плик с № 13; Обтривка от червеникаво засъхване,
намерено на входната врата на къщата - в хартиен плик с № **; Обтривка от
червеникаво засъхване, намерено върху фаянсова плочка - в хартиен плик с № 15;
Обтривка от крана /врътката/ на чешмата в коридора в къщата - в хартиен плик с
№ 16; Кръв от трупа, накапана върху два броя марлени тампони - в хартиен плик с
№ 17; Горните части от ноктите от всеки от петте пръста на лява и дясна ръка -
в хартиени пликове с в№ 18 и № 19; Дактилоскопни отпечатъци от петте пръста на
лявата ръка и петте пръста на дясната ръка на трупа - в хартиен плик с № 20;
стерилна марля с остатък от иззетата при оглед на труп от 11.03.2016 г. около
10 милилитра кръв от трупа - в хартиен плик с № 21; Един брой сива вълнена
блуза; 1 брой сини панталони; 1 брой тъмносиньо долнище на анцуг; два чорапа с
тъмен цвят, поставени в найлонов черен чувал с № 28; Два ботуша със зеленикав
цвят - поставени в найлонов черен чувал с №27; Горните части на ноктите от
петте пръста на лява и дясна ръка - в хартиени пликове № 22 и 23; Горните части
на ноктите от петте пръста на лява и дясна ръка - в хαартиени пликове с №
24 и 25; Зимно шушлеково яке, сива текстилна жилетка, долнище на анцуг с черен
цвят, чифт терлици, два броя чорапи, черни гумени обувки тип цървули - всички
поставени в найлонов черен чувал с № 26, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. И.П.Н., да заплати направените
по делото разноски за експертизи, в размер на 1**3,62 лв. в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Я.. Също така, с оглед
изричното им искане, съдът осъди подс. Н. да заплати на гражданските ищци и
частни обвинители Илия Д.И., Д.Д.Б. и Д.С.Д. направените по делото разноски -
суми от по 5 530 лева за всеки един от тях, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: