Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.04.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав на 26 април 2017
година В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Д.Люцканов
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 106 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 10/23.01.2017
г., постановена по НОХД № 944 по описа на Ямболски районен съд за 2016 г. съдът
е признал подсъдимите М.М.М. и Ю.Д.И. за виновни в това, че на 19.06.2010 г., около 03:00 часа в гр. Ямбол, пред
заведение „Найт клуб“, действайки в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръка по главата на пострадалия Д.Г.Д.
са му причинили по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на дясното око, кръвонасядане на клепачите на
дясното око, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия Д. - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради
което и във вр.чл.54 от НК подсъдимия М.М. е осъден на три месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, а на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият Ю.И. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия
М.М. наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД № 1271/2008 г. по
описа на РС-Ямбол, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
С
присъдата подсъдимите М. и И. са осъдени да заплатят направените по делото
разноски.
Първоинстанционното
наказателно производство е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4,
б"а" от НПК по отношение на подс.М.М. при наличие на законовите
предпоставки за разглеждане на делото в отсъствието му.
Подсъдимият
Ю.Д.И. е останал доволен от присъдата и не е депозирал въззивна жалба срещу
нея.
Срещу
така постановената присъда са постъпили жалби от всеки от защитниците на
подсъдимия М.М.М.. Жалбите са бланкетни. С тях се претендира отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.М. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Ямбол пледира за правилност и законосъобразност на постановената
присъда и за справедливост на наложеното наказание. В тази връзка моли съда да потвърди
атакуваната присъда изцяло.
Въззиваемият-подсъдим Ю.И.
участва в съдебно заседание чрез упълномощения от него защитник - адвокат от
АК-Ямбол. Последният заявява, че са доволни от постановената присъда и молят
съда да я потвърди.
В съдебно заседание въззивникът-подсъдим
М.М. участва чрез упълномощения от него защитник-адвокат от АК-Бургас. Последният
заявява, че поддържа предявените жалби и моли съда да ги уважи, т.к. намира присъдата
за необоснована и неправилна. Според защитника, събраните по делото
доказателства водят до единствено възможният извод за недоказаност на
обвинението, т.к. същите не установяват по категоричен начин участието на подс.М.
в осъществяване на престъпното деяние. В тази връзка се претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтерантивно, в случай, че съдът намери искането за отмяна на присъдата за
неоснователно, се прави искане за изменение на същата чрез приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК и налагане на наказание пробация,
предвид наличните според защитника многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, а именно - степента на участието му в извършване на деянието;
това, че е възстановил имуществените вреди причинени на пострадалия, което пак
според защитника се явява своеобразен акт на признание на вина; дългият период
от време, изминал от извършване на престъплението до постановяване на
присъдата. Защитникът намира за неправилна присъдата в частта, с която на
осн.чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода,
наложено на подс.М. предвид изтекъл давностен срок по чл.82, ал.2 вр.ал.1, т.4
от НК. Поради това моли съда да отмени присъдата в тази й част.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна
служебна проверка на присъдата и приема
следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими, а разгледани по същество се преценяват като неоснователни, по следните
съображения:
Приетата от районният съд
фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя напълно от
събраните по делото доказателства. Правилно е прието като безспорно установено,
че на 18.06.2010 г. пострадалият Д. Д. и свидетелите Д. М. и Н.С. били на
заведение в ж.к. „Диана” в гр. Ямбол. Около 03.00 часа на 19.06.2010 г. тримата
решили да отидат в дискотека „Найт клуб” в гр.Ямбол. По същото време пред дискотеката се намирали подсъдимите Ю.И.
и М.М., както и свидетеля С.У.. В момента, в който св. Н.С. и св. Д. М.
заплащали такса, за да влязат в дискотеката между подсъдимите и Д. Д. възникнал
конфликт, при който подс.Ю.И. напсувал Д. след което замахнал с ръка и му
нанесъл удар с юмрук в главата. В резултат на удара Д. Д. паднал на земята. В
момента, в който започнал да се изправя, подсъдимият М.М. също нанесъл удар с
юмрук в главата на Д. Д. и последният отново паднал на земята, като изглеждал
объркан и дезориентиран. Свидетелите Н.С. и Д. М. отишли до Д. Д., за да се
опитат да му помогнат да се изправи. Тогава подс. М.М. извадил нож и го насочил
към свидетеля Д. М., но последния не му обърнал внимание, а издърпал Д. до
намиращата се в близост книжарница. Малко след това подсъдимите тръгнали към
клуб „Валентин”, а св. Д. , тъй като не се чувствал добре, се прибрал в дома си
с такси и придружен от Д. М. и Н.С..
На 20.06.2010 г. пострадалият
Д. бил приет за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон” гр.
Ямбол. Там останал до 22.06.2010 година, когато бил освидетелстван от съдебен
лекар.
Подсъдимите, пострадалият
Д. и свидетелите Д. М. и Н.С. се познавали бегло от преди инцидента и нямали
конкретни взаимоотношения. Свидетелят С.У. бил в приятелски отношения с
подсъдимите и във влошени такива с пострадалия Д. Д..
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, в резултат на нанесения побой на Д. Д. му е било причинено контузия
на главата, мозъчно сътресение, контузия на дясното око, кръвонасядане на
клепачите на дясното око, които са довели до причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Експерта е
категоричен, че уврежданията се дължат на действието на твърд, тъп предмет и
могат да се получат по начина посочен от пострадалия, а именно при удари с
юмрук.
От приложената по делото справка за съдимост на подс. М.М. се
установява, че е осъждан, като по отношение на него има одобрени две
споразумения и постановено едно решение по реда на чл. 78а НК. Със
Споразумение, одобрено с Определение № 910/07.10.2008 г., постановено по НОХД №
1271/2008 г. на РС-Ямбол, влязло в законна сила на 07.10.2008 г. е осъден на
лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание е отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
От приложената по делото
справка за съдимост на подс.Ю.И. се
установява, че същият е с чисто съдебно минало.
За да постанови
присъдата си районният съд е приел за установена същата фактическа обстановка,
като правилно и обосновано като напълно последователни, логични и непротиворечиви
е кредитирал част от обясненията на подс.Ю.И.;
част от показанията на св.С.У. и показанията на същия свидетел дадени пред друг
съдебен състав, прочетени в съдебно заседание на осн.чл.281, ал.1, т.2 от НПК;
показанията на свидетелите Д. Д. Д., Д. М. и Н.С., дадени в хода на досъдебното
производство в присъствието на съдия и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.1, т.5 от НПК; писменото заключение на
изслушаната съдебномедицинска експертиза, а така също и приложените писмени
доказателства - СМУ № 13/2010 г., епикриза от 22.06.2010 г. и два броя справки
за съдимост. Правилно не са кредитирани тази част от обясненията
на подсъдимия Ю.И., в които отрича както той, така и другият подсъдим М.М. да са
автори на инкриминираното деяние. В тази си част обясненията на И. стоят
изолирано от останалия доказателствен материал, а именно-показанията на св.Д.,
св.Н.С. и св.Д. М., които от своя страна изцяло
кореспондират помежду си, а и се подкрепят от обективно установеното от
експерта по съдебно-медицинската експертиза. Обосновано в тази връзка
обясненията на подс.И. в тази им част са преценени от районният съд като защитна реакция и опит на подсъдимия да омаловажи
действията си и да избегне наказателна отговорност за извършеното деяние. Правилно
и обосновано решаващият съд не е дал вяра на показанията на св.С.У. в частта им
подкрепяща некредитираната от съда част от обясненията на подс.И.. Установено е
по делото, че св.У. е в приятелски отношения с подсъдимите и във влошени такива
с пострадалия Д., поради което съдът счита У. за заинтересован от изхода на
делото. Освен това, показанията на св. С.У. в тази им част са в противоречие с
показанията на пострадалия Д. и свидетелите М. и Спасова, като последните двама
са преки очевидци на случилото се, не са заинтересовани от изхода на делото и
показанията им се подкрепят изцяло и от приложената медицинска документация и
заключението на изслушаната съдебно медицинска експертиза.
По изложените
съображения въззивната инстанция споделя направения извод от районния съд, че
автори на инкриминираното деяние са именно подсъдимите Ю.И. и М.М..
При правилно изяснена
фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи,
като е приел, че подсъдимите са
осъществили от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
От обективна страна безспорно е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението - причиняване по хулигански подбуди на
лека телесна повреда на Д. Д., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Съдебната практика е изяснила
безпротиворечиво смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” - едно деяние е
такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са
подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и
човешката личност. По делото се установява безспорно, че не е имало агресивно
или нападателно поведение от страна на пострадалия към подсъдимите. Доказателствата
сочат на това, че пострадалият при появяването си пред заведението е бил
нападнат от подсъдимите, с което си поведение са демонстрирали явно неуважение
към личността и незачитане на установения обществен ред, като действията им са
извършени на обществено място, свързани са с посегателство върху личността на
пострадалия и са станали достояние на други хора-намиращите се в близост
свидетели. По отношение на субективната страна на деянието, първоинстанционният
съд правилно е стигнал до извода за общност на умисъла на съизвършителите. С
оглед на изложеното съдът приема, че правилно и обосновано районният съд е
квалифицирал деянието като такова по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК.
По отношение на наказанието:
Районният съд се е
съобразил с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно и
обосновано е приел, че на подсъдимият М.М. следва да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание да се оказва несъразмерно тежко спрямо извършеното. Наложеното
наказание от три месеца лишаване от свобода е справедливо и напълно съответства
на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.
Наложеното наказание е определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и в минималния предвиден в закона размер, поради което не са
налице основания за неговото намаляване или заменяне с по-леко по вид.
Правилно с оглед
предходното осъждане на подс.М.М. за престъпление от общ характер на наказание
лишаване от свобода по НОХД № 1271/2008 г. на РС-Ямбол, районният съд е
направил извод за наличие на пречка за приложение на института на условното
осъждане по чл.66, ал.1 от НК спрямо М..
Обосновано и правилно
районният съд е счел, че са налице и предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца, наложено на подс.М.М. с влязлото в сила на 07.10.2008 г. Определение за
одобряване на споразумение № 910/07.10.2008 г., постановено по НОХД № 1271/2008
г. по описа на РС-Ямбол, чието изтърпяване е било отложено за срок от три
години. Настоящото престъпление е извършено на 19.06.2010 г., т. е. в рамките
на изпитателния срок по НОХД № 1271/2008 г. на ЯРС.
Пред настоящата инстанция се възразява, че към
момента на постановяване на атакуваният съдебен акт е била изтекла
погасителната давност по чл.82, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НК за изтърпяване на
наложеното на подс.М. по НОХД № 1271/2008 г. условно наказание лишаване от
свобода. Доводът на защитата в този смисъл настоящата инстанция намира за
неоснователен, тъй като визираната законова разпоредба касае единствено ефективното
наказание. Началният момент на срока на давността за изпълнение на наказанието,
определен в посочената правна норма, започва да тече от момента когато
наложеното наказание става изпълнимо - по силата на ефективно налагащата го
присъда /чл.82, ал.2, пр.1 от НК/ или когато с друг акт при условията на чл.68
от НК е постановено отложеното наказание да се изтърпи /чл.82, ал.2, пр.2 от
НК/. В случаите като настоящия, последващият съдебен акт е този, който придава
изпълнимост на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за
началния момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила
на присъдата/определението, с която е определено условното наказание.
В разглеждания случай
при определяне на първоначалния режим и типа затворническо заведение за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено
на подс.М.М. по настоящото дело, както и на подлежащото на привеждане в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца по НОХД № 1271/2008 г. на РС-Ямбол, първоинстанционният съд е
съобразил разпоредбите на чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС в редакцията им
към момента на постановяване на присъдата - 23.01.2017 г., съгласно която
наказанията лишаване от свобода е следвало да се изтърпят при първоначален „строг”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. След постановяване на
акта на районния съд, със Закон за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. Дв., бр. 13 от 2017
г., в сила от 07.02.2017 г.) са променени условията за определяне на
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Така
също, с Дв., бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., е изменена и разпоредбата
на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съгласно която в новата й редакция при
постановяване на присъдата съдът решава какъв първоначален режим за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода да се определи, като отпада правомощието на
съда да постанови в какъв тип затворническо заведение да бъде настанен
осъденият.
Настоящият състав, като взе предвид последващите
изменения в нормативната уредба счете, че определеният от районния съд по
отношение на подс.М.М. първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода по настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 1271/2008 г.
на РС-Ямбол е неправилно определен. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б.”в” от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 г.) съдът определя първоначален строг режим
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени престъпления,
извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години, а съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС - за всички останали
случаи се определя общ режим. В случая, сборът от наложеното на М.М. по
настоящото дело наказание лишаване от свобода от три месеца и това по
приведеното в изпълнение по НОХД № 1271/2008 г. на РС-Ямбол - три месеца, не
надвишава две години. Ето защо, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС двете
наказания следва се изтърпят при първоначален общ режим, като
първоинстанционния акт следва да се измени в тази част.
С оглед действащата към
момента редакция на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, присъдата следва
да се измени като се отмени в частта, с която е постановено наказанията
лишаване от свобода по отношение на подс.М.М. да бъдат изтърпяни в затвор.
Във връзка
с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК въззивният съд провери присъдата и по
отношение на подс.Ю.И., който не я е обжалвал и не намери основания за отмяна
или изменението й. Правилно районният съд е направил преценка за наличие на
основания за приложение на чл.78а от НК спрямо подс.И., т.к. същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
предвиденото от закона наказание за извършеното от него умишлено престъпление е
до три години лишаване от свобода и от причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Размерът на наложеното на подс.И.
административно наказание глоба в размер на 1000лв. е правилно определен в
неговият минимум главно предвид дългият период от време изтекъл от извършване
на деянието до постановяване на присъдата.
Правилно и
законосъобразно подсъдимите са осъдени да заплатят всички направени по делото
разноски.
Ето защо и на
осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/23.01.2017 г., постановена по НОХД №
944 по описа на Районен съд-Ямбол за 2016 г., в частта, с която е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
срок от 3 /три/ месеца, както и на приведеното в изпълнение наказание лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено на подс.М.М.М. по НОХД №
1271/2008 г. на РС-Ямбол, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното на подс.М.М.М. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца, както и за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 3
/три/ месеца, наложено му с присъдата по НОХД № 1271/2008 г. на РС-Ямбол.
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/23.01.2017 г., постановена по НОХД №
944 по описа на Районен съд-Ямбол за 2016 г. като я ОТМЕНЯ в частта, с
която е постановен затвор като тип затворническо заведение за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия М.М.М. наказание лишаване от свобода за
срок от 3 /три/ месеца, както и за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено му с присъдата по НОХД № 1271/2008
г. на РС-Ямбол.
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.