Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 25.04.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 12
април 2017 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: Ив.З.
Прокурор: Д.Люцканов
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 102 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по жалба на служебно назначения защитник
на подсъдимия А.А.И. *** с ЕГН ********** против Присъда № 21/08.02.2017 г.,
постановена по НОХД № 36 по описа на Ямболски районен съд за 2017 г. в
наказателно-осъдителната й част, с която подс.И. е признат за виновен в това,
че за времето от около 01.00 часа на 28.02.2016 г.
до около 17.00 часа на 11.08.2016 г. в гр.Ямбол, от магазин
за перилни препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16; от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу ****
на „Пътно Управление“ - гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275; от товарен автомобил марка „****“ с peг.№ ****, паркиран в ж.к.Георги Бенковски, бл.10, на паркинга пред
вх.Б и от магазин за плодове
и зеленчуци, находящ се на ул.****
№ 10, действайки в условията
на продължавано престъпление и в съучастие след предварителен сговор с Д.В.А. ***, като съизвършител, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
512,95 лв., собственост на З.С.Я.,
ЕТ“****-Х.Н.“-гр.Ямбол и К.Д.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 и
т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58а, ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което
наказание на основание чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от
НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от две години.
С присъдата,
другият подсъдим Д.В.А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че за времето от около 01.00 часа на 28.02.2016 г. до около 16.00 часа на 13.08.2016 г., в гр.Ямбол, от магазин
за перилни препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16; от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу ****
на „Пътно Управление“ - гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275; от товарен автомобил марка "****" с peг.№ ****, паркиран
в ж.к.Георги Бенковски,
бл.10, на паркинга пред вх.Б и от
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се на
ул.**** № 10, действайки в условията на продължавано
престъпление и в съучастие след предварителен сговор с А.А.И. ***, като съизвършител, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
549,95 лв., собственост на З.С.Я.,
ЕТ“****-Х.Н.“ – гр.Ямбол, К.Д.Д. и Н.С.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5
и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58а, ал.1 от НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за
изпитателен срок от две години.
С присъдата
подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер по
62,79 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР-Ямбол.
Подсъдимият Д.А.
е останал доволен от присъдата и не е депозирал въззивна жалба срещу нея.
В подадената въззивна жалба се навеждат доводи
за явна несправедливост на постановената присъда. Твърди се, че наложеното с
нея наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца е явно
несправедливо, т.к. подсъдимият е непълнолетен, няма родителски контрол и
подкрепа, признал се е за виновен и е оказал съдействие при разследването в
досъдебното производство, изказва съжаление и искрено разкаяние за извършеното.
Посочва се също, че предмет на престъплението са перилни препарати и хранителни
продукти - плодове и зеленчуци, от които А.И. се е нуждаел поради тежкото му
материално и семейно положение. Иска се изменение на присъдата в атакуваната й
част чрез намаляване на наложеното наказание.
Представителят
на ОП-Ямбол пледира за правилност и законосъобразност на постановената присъда
и за справедливост на наложеното наказание. В тази връзка моли съда да потвърди
атакуваната присъда изцяло.
В съдебно
заседание въззивникът-подсъдим А.И. се явява лично и със служебно назначения му
защитник - адвокат от АК-Ямбол. Поддържат инвокираните в жалбата доводи за явна
несправедливост на присъдата и молят съда да я уважи по изложените в нея
съображения.
Въззиваемият-подсъдим
Д.А. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник - адвокат
от АК-Ямбол. Заявяват, че са доволни от постановената присъда и молят съда да я
потвърди.
Съдът, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК за
проверка на присъдата и в необжалваната й част и по отношение на подс.Д.А.,
който не я е атакувал,
констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и от
заключението по назначената оценителна експертиза. Приетата за несъмнена
фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. При нейното
установяване решаващият съд е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не.
Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както признанията,
направени от страна на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, така и
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
които ги подкрепят.
Присъдата е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която въззивната
инстанция споделя.
Правилно
установено и прието от фактическа страна е, че на 27/28.02.2016 г. през нощта,
в гр.Ямбол, се срещнали непълнолетните подсъдими Д.В.А. и А.А.И. и малолетните И.
В.А. и Ю. И. Ч., всички от гр.Ямбол. Подсъдимите решили да извършат кражба на
стоки и пари каквито намерят в магазин за перилни препарати, находящ се в гр.Ямбол на ул.Мальовица № 16. Знаели, че пред
входната врата е монтирана охранителна ролетна щора и
решили да проникнат в магазина, като изкъртят заключващото й устройство и това
на входната врата, като за целта подс.А.И. взел от
дома си метален лост. На 28.02.2016 г., в изпълнение на взетото решение, около
01.00 часа, в гр.Ямбол, подсъдимите Д.А. и А.И., заедно с малолетните И. А. и Ю.
Ч. отишли до магазин за перилни препарати, находящ се
на ул.Мальовица № 16. С помощта на металния лост, който носел подс.И. разбил катинара, с който била заключена охранителната
ролетна щора и огънал същата. В резултат на това
щората била освободена и подс.И. я вдигнал нагоре. След това отново с металния
лост подс.И. огънал входната врата от ПВЦ дограма, в областта на бравата. След
това двамата подсъдими и придружаващите ги малолетни – свидетелите И. А. и Ю. Ч. влезли в магазина и от там взели
следните вещи: 2бр. омекотител в туба от по 1.5 л.,
марка „Юмуш Екстра“ в синя опаковка; 1бр. омекотител в туба от по 1.5 л., марка „Юмуш
Екстра“ в лилава опаковка; 1бр. омекотител в туба от
по 1.5 л., марка „Юмуш Екстра“ в златисто-жьлта
опаковка; 1бр. омекотител в туба от по 1.5 л., марка
„Юмуш Екстра“ в розова опаковка; 1бр. омекотител в туба от по 1.5 л., марка „Юмуш
Екстра“ в бяла с лилаво опаковка; 1бр. омекотител
марка „ABC“ в туба от по 4 л. в червена опаковка; 1бр. омекотител
марка „Вернел“ в туба от по 4 л. в лилава опаковка;
1бр. омекотител марка „ABC“ в туба от по 4 л. в златисто-жълта опаковка; 1бр. омекотител
марка „Текс“ в туба от по 4 л. в розова опаковка;
1бр. омекотител „Вернел“ в
туба от по 3 л. в лилава опаковка; 1бр. прах за пране, марка „Персил“, за бяло пране, в опаковка от 10 кг.; 1бр. прах за
пране марка „Перус“, за бяло пране, в опаковка от 9 кг.;
10бр. „Памперс“ в пакет № 4; 1бр. пакет „Памперс“ № 5; 5бр. „Памперс“ в пакет №
6; 1бр. комплект шампоан и балсам, марка „Еледор“ и
1бр. зелена бутилка белина марка „Текс“ в бутилка от
по 4 л. - всички собственост на свидетелката З.С.Н.. След това подсъдимите А.И. и Д.А., заедно
със свидетелите Ю. Ч. и И. А. отнесли всички отнети вещи в дома на подс.И., където си ги поделили. През следващите
дни И. А. продал част от отнетите вещи на свидетелите С.А.А.
и С.А.А.
По-късно, на
09.08.2016 г., следобед, подсъдимите Д. А. и А.И. решили да извършат кражба на
вещи каквито намерят в някой автомобил или недвижим имот. В изпълнение на така
взетото решение на 09.08.2016 г., за времето от 14.00 часа до 15.00 часа, в
гр.Ямбол, в ж.к. Георги Бенковски до блок № 10, на паркинга пред вх.Б видели
паркиран товарен автомобил марка „****“ с peг.№ ****
и решили да проверят дали е отключен. След като отишли до товарния автомобил
видели, че стъклото на дясната врата е свалено на около 15 см. Решили да
отворят вратата и да проверят дали в него има вещи, които да откраднат. Подс.А.И. бръкнал с ръка през отвора на сваленото стъкло на
дясната врата и я отворил. След това отворили страничната врата към товарната
част на товарния автомобил. От там взели следните движими вещи - 5бр.
пластмасови касетки с поставените в тях 40 кг. праскови; 10 кг. сини сливи; 15 кг.
патладжан. След това отнесли отнетите вещи в ромската махала. Отнетите вещи
били собственост на ЕТ"****."-гр.Ямбол с управител Х.С.Н. от
гр.Ямбол. Подсъдимият Д.А. отнесъл част от отнетите
плодове на свидетелката Марияна Ц.М. - майка на подс.И.. Предложил й да ги купи, като я уверил, че не са
крадени. Свидетелката се съгласила и купила плодовете
за сумата от 40лв. По-късно подс.А. и подс.И. си поделили паричната сума, а с останалите отнети
плодове се разпоредили по неустановен по делото начин.
На 11.08.2016
г., следобед, подсъдимите се връщали от р.Тунджа, като вървели пеш към
гр.Ямбол. Двамата решили да извършат кражба на вещи каквито намерят в някой
автомобил или недвижим имот. На спирка „обръщалото“, по линия № 2, находяща се в гр.Ямбол, срещу **** на „Пътно Управление“ - гр.Ямбол,
на ул. Преслав № 275 видели паркиран автобус, на който вратите били отворени.
След като огледали автобуса установили, че в него няма хора. В близост до
паркинга под дърво седели няколко човека, сред които била свидетелката
К.Д.Д. от гр.Ямбол. Подсъдимите решили да извършат кражба на вещи
каквито намерят в автобуса. Уговорили се подсъдимият А.
да остане отвън да наблюдава и да предупреди подсъдимия
И. за приближаващи хора. В изпълнение на така взетото решение, на същата дата,
за времето от 16.20 часа до 17.00 часа подс.И. влязъл
в автобуса, където до предната врата видял закачена дамска чанта. Отворил
чантата и от нея извадил портмоне. От него взел парична сума в банкноти с
различен номинал, в общ размер на 300 лв. Паричната сума била собственост на свид.К.Д. от гр.Ямбол. След това подс.И. хвърлил портмонето
на земята и с подс.А. побягнали от мястото. По-късно
си поделили отнетите пари.
На 13.08.2016
г., в гр.Ямбол, следобед, подс.Д.А. минавал пеш
покрай магазин за плодове и зеленчуци, находящ се на
ул.**** № 10. Тогава видял, че продавачката - свидетелката Н.С.К.
разговаряла пред магазина със свидетеля В.М. А..
Подсъдимият видял, че свидетелката Н.К. няма видимост
към магазина и решил да извърши кражба на пари там. Около 16.00 часа, на същата
дата, в изпълнение на така взетото решение подс.А.
влязъл в магазина и от щанда за продажби взел парична сума в размер на 37 лева,
която била собственост на свидетелката Н.К.. В този
момент св.К. се обърнала и видяла действията на
подсъдимия. Попитала го какво прави там, а подс.А. отвърнал, че разглежда, след
което избягал от магазина.
От
заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че всички
отнети вещи са на обща стойност 549.95 лева.
В различие с
констатираното от РС-Ямбол, въззивната инстанция установи, че последното
осъждане на подс.Д.В.А. е по Присъда № 71/22.06.2016 г. по НОХД № 622/2016 г.
на РС-Ямбол, влязла в сила на 08.07.2016 г., за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.28, ал.1 от НК,
за което е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, което наказание на
осн.чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен
срок от 2 години /арг. справка за съдимост рег.№ 1340/20.09.2016 г. на БС при
РС-Ямбол, приложена на л.125-131 от ДП/. Преди посочената присъда, с Определение
№ 382/07.04.2016 г. по ЧНД № 217/2016 г. на РС-Ямбол, влязло в сила на
23.04.2016 г., на подс.Д.А. е определено едно общо наказание пробация при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
две години и ограничение в свободното придвижване за срок от две години.
От писмо ЗД №
72/2017 г. от 05.04.2017 г. на Началника на ОЗ-Стара Загора е видно, че на
13.03.2017 г. подс.Д.А. е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, определено му с присъдата по НОХД № 622/2016 г. на
РС-Ямбол.
От
приложената по делото справка за съдимост рег. № 372/16.03.2016 г. на БС при
РС-Ямбол се установява, че подс.А.А.И. е неосъждан. Към момента е настанен във
ВУИ - Ракитово.
При правилно изяснена фактическа обстановка
районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че
подс.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от
НК, респ. че за времето от около 01.00 часа на 28.02.2016
г. до около 17.00 часа на 11.08.2016 г. в гр.Ямбол, от магазин
за перилни препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16; от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу ****
на „Пътно Управление“ - гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275; от товарен автомобил марка „****“ с peг.№ ****, паркиран в ж.к.Георги Бенковски, бл.10, на паркинга пред
вх.Б и от магазин за плодове
и зеленчуци, находящ се на ул.****
№ 10, действайки в условията
на продължавано престъпление и в съучастие след предварителен сговор с Д.В.А. ***, като съизвършител, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
512,95 лв., собственост на З.С.Я.,
ЕТ“****-Х.Н.“ – гр.Ямбол и К.Д.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, както и че подс.Д.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, респ. че за времето от около 01.00 часа на 28.02.2016 г. до около 16.00 часа на 13.08.2016 г., в гр.Ямбол, от магазин
за перилни препарати, находящ се на ул.Мальовица
№ 16; от автобус по линия № 2, паркиран
на спирка „обръщалото“, находяща се срещу ****
на „Пътно Управление“ - гр.Ямбол, на ул.Преслав № 275; от товарен автомобил марка "****" с peг.№ ****, паркиран
в к-с Георги Бенковски,
бл.10, на паркинга пред вх.Б и от
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се на
ул.**** № 10, действайки в условията на продължавано
престъпление и в съучастие след предварителен сговор с А.А.И. ***, като съизвършител, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, е отнел множество чужди движими вещи
на обща стойност
549,95 лв., собственост на З.С.Я.,
ЕТ„****-Х.Н.” – гр.Ямбол, К.Д.Д. и Н.С.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимите са извършили в инкриминирания период
престъпните деяния, включени в продължаваното престъпление, изпълващо състав от
материалния наказателен закон на Република България. Вещите предмет на продължаваното
престъпление са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било
съзнавано от подсъдимите. При извършване на деянията, включени в продължаваното
престъпление е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба,
визиран в чл.194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на
другиго. Същото е осъществено чрез изнасянето на вещите от имотите и
автомобилите на пострадалите и пренасянето им до място, различно от мястото на
извършване на съответното престъпно деяние. По този начин е била прекратена от
една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е
упражнявала от собственика им, а от друга страна - подсъдимите са установили
трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се
в промяна на фактическата власт върху предмета на всяко едно от деянията, включени
в продължаваното престъпление, настъпила в следствие на осъществяването им, с
което и същото се счита за довършено.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени
от първоинстанционния съд в посока, че престъплението е извършено от подсъдимите
в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК; че е
осъществено от тях след предварителен сговор, чрез използване на техническо
средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а
по отношение на подс.Д.А. и в условията на повторност, по изложените в мотивите на присъдата
аргументи.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния
съд, че от субективна страна продължаваното престъпление, вменено във вина на всеки
от подсъдимите е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите ясно са съзнавали, че
чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите техните собственици
и са искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт. Разбирали
са противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните му
последици, но въпреки това са искали настъпването им. Действали са и със
съставомерното намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този
извод се налага предвид последващите им действия, изразяващи се в разпореждане
с отнетите вещи като със свои.
По отношение на
наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите, районният съд е отчел
всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но неправилно е
преценил, че в конкретиката на случая не са налице многобройни смекчаващи
вината им обстоятелства. Като такива, въззивният съд прецени невисоката
стойност на вещите-предмет на посегателство, младата възраст на подсъдимите,
които са извършили престъплението като непълнолетни, а въззивникът-подсъдим А.И.
и към момента все още не е навършил пълнолетие, тежкото им материално и
социално положение, чистото съдебно минало на въззивника А.И., съдействието,
което двамата подсъдими са оказали на досъдебното производство за разкрИ.е на
обективната истина по делото, чистосърдечното признание за вина, което А. и И.
правят пред първоинстанционния съд, критичното им отношение към извършеното от тях.
Поради всичко това, а и предвид липсата на пречки за приложението й с оглед
предвиденото от закона за конкретното престъпление наказание за непълнолетните
след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК - до три години лишаване от свобода, съдът
намира, че са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4,
вр.чл.55, ал.1, т.2 б."б" от НК като на подс.Д.А. следва да бъде
наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години и 300 часа годишно безвъзмезден труд
в полза на обществото за срок от две поредни години. Тъй като разпоредбата на
чл.42а, ал.4 от НК не позволява налагане на пробационните мерки по чл.42а,
ал.2, т.5 и т.6 от НК - поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на
обществото спрямо непълнолетни лица ненавършили 16-годишна възраст, то съдът
намира, че по отношение на подс.А.И., който към момента е на 15 години, следва
да се наложи наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години.
Според съда, този вид наказание /пробация/ и срокът на
пробационните мерки е напълно достатъчен за постигане целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК и ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху А. и И., така и върху останалите членове на
обществото.
Само за правна прецизност следва да се отбележи, че
неправилна е преценката на РС-Ямбол, че за наложеното на подс.Д.А. наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК при положение, че извършеното
от него престъпление е осъществено в изпитателния срок, определен му с
присъдата, постановена по НОХД № 622/2016 г. на РС-Ямбол. Макар и неправилно
последното не се отразява на крайния изход на делото, предвид преценката на
настоящата контролна съдебна инстанция, че в случая по отношение и на двамата
подсъдими са налице основанията за приложение на чл.55 от НК при условията,
посочени по-горе.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 21/08.02.2017 г.,
постановена по НОХД № 36 по описа на Ямболски районен съд за 2017 г., в частта
й, с която подс.Д.В.А. *** с ЕГН **********,
на осн.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода,
което наказание на осн.чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от две години, вместо което на осн.чл.58а, ал.4
вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК го осъжда на пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и
300 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две поредни
години; както и в частта й, с която подс.А.А.И.
*** с ЕГН **********, на осн.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на четири
месеца лишаване от свобода, което наказание на осн.чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1
от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от две години, вместо което
на осн.чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК го осъжда на
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години с явяване и подписване пред пробационен служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години.
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.