Р Е Ш Е Н И Е

 

45                                         24.04.2017 г.                                            гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                                          ГЕРГАНА КОНДОВА                                                                                                    

секретар Ив. Георгиева  

прокурор Д. Люцканов

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №101 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата В.М.З., чрез защит­ника си адв. М. ***, срещу Присъда №8/16.01.2017 г. постановена по НОХД №1500 по описа за 2016 г. на РС – Ямбол. С атакувания съдебен акт подс. В.З., е била призната за виновна в това, че на 11.08.2013 г., около 19:10 часа, на автомагистрала „Тракия“, км 279+400, в близост до с. Дражево, обл. Ямбол, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „*****“ с регистрационен № *****, собственост на Г.З.З. от гр. Пазарджик, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 1, от ЗДвП; чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, вследствие, на което при извършване на маневра изпреварване, е предизвикала ПТП с лек автомобил марка и модел „****“ с регистрационен ****, при което по непредпазливост е причинила, телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на С.П.Б. *** - средна телесна повреда, на Н.И.Б. *** - средна телесна повреда, на А.П.Г. *** - средна телесна повреда и на Т.А. *** две средни телесни повреди - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 от НК ЯРС я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди / лева. На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимата З. е била лишена от възможността да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. ЯРС е признал подсъдимата за невиновна при извършване на горното деяние да е нарушила чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал  по така предявеното й обвинение. Първата инстанция е осъдила подсъдимата да заплати на гражданския ищец Т.Д. сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлила иска за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до предявения такъв от 78 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата ЯРС е отхвърлил предявения от гражданския ищец Т.Д. срещу подсъдимата граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва считано от 11.08.2013 г., като неоснователен и недоказан. Подс. З. е била осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 764 лв. вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол, сумата 165 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС, както и сумата от 600 лв. съставляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

В жалбата се развиват доводи, че присъдата е несправедлива досежно санкцията лишаване от права, тъй като подсъдимата се издържа от  работа в куриерска фирма, свързана с управление на служебен автомобил. Обжалва се и уважения граждански иск, като се  релевира, че щом подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание, то е следвало гражданския иск да се отхвърли като недопустим. Пледира се за изменяване на присъдата, като на подсъдимата да не бъде налагано наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, тъй като това наказание не е задължително по чл. 78а от НК и алтернативно - да бъде намален срока му, както и за отхвърляне на гражданския иск като несъвместим с наложено административно наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подс. В.З. и нейният защитник.

Въззиваемите Т.А.Д. /граждански ищец и частен обвинител - писмено чрез повереника си адв. А. ***/, С.Б., Н.Б. и А.Г. /и тримата частни обвинители - лично във второинстанционното съдебно заседание/, настояват въззивната жалба да не уважи и да потвърди атакуваната присъда.

Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и пледира първоинстанционна присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

 

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва.  Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подсъдимата В.М.З., в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства тях. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, решаващият съд е приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, правилно е приел за установена изложената в обвинителния акт фактология, като следва:

Подсъдимата З. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с № 281761015 от кат. В и М. На 11.08.2013 г., около 19:10 часа, по автомагистрала „Тракия“, при километър км 279+400, в близост до с. Дражево, обл. Ямбол, в посока към гр. София, С.П.Б. *** управлявала лек автомобил „****“, с регистрационен ****, собственост на „**“ ЕАД гр. София, представлявано от Т.Г.Г. от гр. София. Пътници в автомобила били съпругът й И.И.Б. от гр. София, който стоял на предна дясна седалка, дъщеря й Н.И.Б. ***, брат й А.П.Г. *** и братовчедка й Т.А. ***, които стояли на задните седалки. Движението на автомобила било реализирано в средната лента за движение със скорост от около 108 км/ч., при дневни условия, по сухо, запазено асфалтово покритие. В същото време, по автомагистрала „Тракия“, на същото място, при същите пътни и климатични условия, в същата посока, подсъдимата В.М.З. управлявала лек автомобил марка „*****“ с регистрационен № *****, собственост на съпруга й Г.З.З. от гр. Пазарджик. Пътници в автомобила били съпругът й Г.З.З., който стоял на предната дясна седалка и сина и М.Г.З., който стоял в детски седалка, поставена в лявата част на задната седалка на автомобила. Движението на автомобила било реализирано в лявата лента за движение със скорост от около 140 км/ч. В процеса на движение, подсъдимата З. с управлявания от нея л.а. „*****“ с регистрационен № ****, застигнала л.а. „****“, с регистрационен **** и предприела изпреварване на същия. В процеса на реализиране на изпреварването подсъдимата З. не осигурила достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В определен момент от движението си, подсъдимата З. изгубила контрол над управлението на автомобила, в резултат на което същият се насочил надясно навлизайки в средната лента за движение. В следващия момент, се реализирал контакт между десните състави на л.а. „*****“ с регистрационен № PA 14-38 ВН с левите състави на л.а. „****“, с регистрационен ****, в следствие на което последният изпаднал в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно. С тази си насоченост л.а. „****“, с регистрационен ****, напуснал отдясно платното за движение, преминал през десния банкет и прилежащите му крайпътни площи, разкъсал предпазната метална ограда на магистралата, преобърнал се и преустановил аварийното си движение непосредствено зад дясната предпазна ограда в позиция върху десните си състави. След контакта между двата автомобила, подсъдимата З. се опитала да възстанови праволинейното движение на управлявания от нея автомобил, като реагирала с органите на управление. Предвид висока постъпателна скорост и рязката промяна на траекторията, автомобилът изпаднал в безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно, с левите си състави напред спрямо посоката му на движение. С тази насоченост л.а. „*****“ с регистрационен № ****напуснал отдясно платното за движение, преминал през десния банкет и прилежащите му крайпътни площи, преобърнал се и преустановил аварийното си движение в крайпътните площи зад дясната предпазна ограда на позиция върху четирите си гуми.

В резултат на описаното пътнотранспортно произшествие били причинени телесни увреждания на С.П.Б. ***, Н.И.Б. ***, А.П.Г. ***, Т.А. ***. На местопроизшествието пристигнали полицейски и медицински екипи. Подсъдимата З. била откарана в ЦСМП - Ямбол за оказване на медицинска помощ. Там свидетелят А.Б.Д. - служител на ОДМВР -Ямбол, извършил проверка на подс. З. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен № ARSM 0200. Уредът отчел отрицателна проба за алкохол в дъха на подсъдимата.

Видно от заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, мерки за недопускане на ПТП е следвало да се предприемат от страна на подсъдимата З., която е следвало да контролира непрекъснато управлявания от нея автомобил, да реагира адекватно с органите на управление на автомобила и да осигури достатъчно безопасно странично разстояние и дистанция между двата автомобила и едва след това да извърши маневра изпреварване.

Видно от заключението на изготвената по делото оценителна авто-техническа експертиза, при описаното пътно транспортно произшествие по лек автомобил „****“, с регистрационен ****, собственост на „**“ ЕАД гр. София, представлявано от Т.Г.Г. от гр. София, са били причинени материални щети на обща стойност 10 050 /десет хиляди и петдесет/ лева.

От назначените по делото съдебномедицински експертизи е видно следното: В резултат на настъпилото ПТП, С.Б. е получила средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на левия бял дроб с левостранния пневмоторакс и множество травматични увреждания, довели до изпадането и в състояние на травматичен шок, причинили „Разстройство на здравето временно опасно за живота“, като опасността за живота е съществувала в първите няколко дни, без тенденция да настъпи отново. В резултат на настъпилото ПТП Н.Б. е получила следните телесни увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете рамене на дясната срамна кост и счупване на дясната част на кръстеца, довело до „Трайно затрудняване движенията на долните крайници“ за срок около 4-5 месеца при правилно протичане на оздравителните процеси; Вследствие на ПТП - то А.Г.  е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до „Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник“ за срок около 2 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси; Вследствие на ПТП - то  са били причинени телесни повреди на Т.Д., както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло в началото за кратък период от време с пълна загуба на съзнанието, което е причинило „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, „Средна телесна повреда“, изразяваща се луксация /изкълчване/ на лявата раменна става и счупване на големия туберкул /костен израстък, пъпка/ на горния край на раменната кост на лявата ръка, които са причинили „Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа  на направените самопризнания на подс. З., дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и от доказателствата събрани в досъдебната фаза - показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените авто-техническа, оценителна и съдебномедицински експертизи, от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, както  и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Всички доказателства, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно възприета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна и от субективна страна подс. В.М.З. е осъществила фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, буква „а”, във вр. с ал. 1, буква „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй  като  на 11.08.2013 г. около 19:10 ч. на автомагистрала „Тракия“, км 279+400, в близост до с. Дражево, обл. Ямбол, при управление на МПС - лек автомобил марка „*****“ с peг. № *****, собственост на Г.З.З. от гр. Пазарджик, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство“, вследствие на което при извършване на изпреварване, е предизвикала ПТП с лек автомобил марка  „****“ с peг. ****, при което по непредпазливост е причинила, телесна повреда на повече от едно лице, както следва:

- на С.П.Б. *** - средна телесна повреда,  изразяваща се в контузия на левия бял дроб с левостранния пневмоторакс и множество травматични увреждания, довели до изпадането й в състояние на травматичен шок, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, като опасността за живота е съществувала в първите няколко дни, без тенденция да настъпи отново;

- на Н.И.Б. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете рамене на дясната срамна кост и счупване на дясната част на кръстеца, довело до трайно затрудняване движенията на долните крайници за срок около 4-5 месеца при правилно протичане на оздравителните процеси;

- на А.П.Г. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок около 2 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси;

- на Т.А. *** „Средна телесна повреда“, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло в началото за кратък период от време с пълна загуба на съзнанието, което е причинило „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, „Средна телесна повреда“, изразяваща се луксация /изкълчване/ на лявата раменна става и счупване на големия туберкул /костен израстък, пъпка/ на горния край на раменната кост на лявата ръка, които са причинили „Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси.

Фактът, че подсъдимата е автор на процесното деянието,  се установява безспорно от всички кредитирани от съдебните инстанции доказателства.

Правилно решаващият съд е посочил, че от обективна страна подсъдимата З. е осъществила деянието, като е нарушила чл. 20, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП. Същата - като водач на МПС не се е съобразила със задължението си да управлява така автомобила, че в процеса на предприетото от нея изпреварване, да запази праволинейното му движение върху пътното платно и при навлизане изцяло в другата пътна лента да извърши маневрата изпреварване, като осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В резултат, управлявания от подсъдимата автомобил, преди завършване на  маневрата изпреварване, се насочил надясно, навлизайки в средната лента за движение където се осъществило съприкосновение с л.а. „****” с рег. № ****. В следствие на удара л.а. изпаднал в безконтролно аварийно движение, напуснал платното за движение и преобръщайки се, преустановил движението си от десния край на  дясното платно за движение. Именно поради неизпълнение на задълженията по чл. 20, ал. 1 и чл. 42, ал. 2  от ЗДвП,  подсъдимата като водач на лек автомобил „*****“ с peг. № ***** е предизвикала пътнотранспортно произшествие при което причинила средни телесни повреди на повече от едно лице: на С.П.Б. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на левия бял дроб с левостранния пневмоторакс и множество травматични увреждания, довели до изпадането й в състояние на травматичен шок, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, като опасността за живота е съществувала в първите няколко дни, без тенденция да настъпи отново; на Н.И.Б. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете рамене на дясната срамна кост и счупване на дясната част на кръстеца, довело до трайно затрудняване движенията на долните крайници за срок около 4-5 месеца при правилно протичане на оздравителните процеси; на А.П.Г. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок около 2 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси и на Т.Д. - средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло в началото за кратък период от време с пълна загуба на съзнанието, което е причинило „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и средна телесна повреда, изразяваща се луксация /изкълчване/ на лявата раменна става и счупване на големия туберкул /костен израстък, пъпка/ на горния край на раменната кост на лявата ръка, които са причинили „Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси. Също така, като резултат от ПТП-то по л.а. „****” с рег. № **** са били нанесени значителни имуществени вреди в размер на 10050 лв., които се поглъщат от по-тежките съставомерни вреди - причинените средни телесни повреди. Безспорно, като е нарушила правила за движение посочени в чл. 20, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, подс. З. сама се е поставила в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станала причина за настъпването му, а процесното деяние и уврежданията на пострадалите са в каузалитет помежду си. Следователно, както правилно е приел решаващият съд, осъществени от подс. З. нарушения по ЗДвП, са в пряка-причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинените телесни увреждания на пострадалите. Правилно решаващият съд е приел, че извършеното от подсъдимата деяние е престъпление с правна квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като в резултат на описаното пътнотранспортно произшествие са били причинени телесни увреждания на повече от едно лице - на С.П.Б. ***, на Н.И.Б. ***, на А.П.Г. *** и на Т.А. ***.

Субект на това престъпление е всяко наказателно отговорно лице, а подс. В.М.З. е пълнолетно вменяемо лице, което по време на извършване на деянието е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата по непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като тя не е целяла и не е предвиждала обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация, предвид нормите по чл. 20, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, е бил длъжна да ги предвиди. Логично подсъдимата, като човек с достатъчен житейски опит и стаж като водач на МПС, е била в състояние и е могла да предвиди настъпването им и ако бе спазила горепосочените правила за движение не допуснала ПТП, но тя е управлявала автомобила така, че сама се е поставила в невъзможност да реализира безопасно маневрата изпреварване, в резултат на което е осъществила престъплението.

Въззивната инстанция споделя извода на ЯРС, че подсъдимата не е нарушила правилата за движение визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите да съобразят скоростта си с определени фактори за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и за да могат да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Правилно първоинстанционният съд е установил, че по делото няма доказателства да е налице конкретно предвидимо препятствие по време на инцидента, пред което подсъдимата да спре, както и не е възникнала опасност по пътя поради което тя да намали и при необходимост да спре превозното средство. Също така правилно подсъдимата е бил призната за невиновна в това да е извършила престъплението, като да е нарушила правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Досежно тази законова разпоредба, настоящият съд ще отбележи, че съдебната практика е единна по отношение на това, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите правила и няма възможност, едновременно със специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата разпоредба -  в случая тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо ЯОС счита, че наказателната отговорност на подсъдимата правилно е ангажирана само за нарушенията на правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредоносния резултат и правилно на основание чл. 304 от НПК, тя е била оправдана по предявеното й обвинение в частта касаеща общата разпоредба по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и тази по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Като причина за извършване на престъплението, настоящият състав приема несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата, от страна на подсъдимата З..

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

ЯОС напълно се солидаризира и с мотивите за налагането на наказанието на подсъдимата З., изложени от решаващия съд. Както правилно е посочил ЯРС, в чл. 78а, ал. 1 от НК е указано, че „Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. За извършеното от подсъдимата непредпазливото престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съгласно действащата към момента на извършване на престъплението разпоредба от НК /в редакцията на ДВ бр. 60/2012 г./ е било предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години и правилно, с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, ЯРС е съобразил, че конкретното наказание следва да се определи именно в тези граници. По делото е установено, че имуществените вреди причинени в резултат на процесното ПТП по „**“ ЕАД гр. София са напълно възстановени в патримониума на дружеството лизингодател, макар и от застрахователя „ХДИ Застраховане“ АД /видно от писмо с изх. №576/08.09.2015 г./, като настоящият състав подкрепя ЯРС в становището му, че разпоредбата на чл. 78а от НК не съдържа изискване имуществените вреди да бъдат възстановени лично от дееца. Също така в ОА не са посочени други причинени материални щети вкл. и по лек автомобил „*****“ с регистрационен № *****, собственост на Г.З.З. - съпруг на подсъдимата. Безспорен по делото е и факта, че подс. З. е с напълно чисто съдебно минало. При това положение ЯРС като е приел, че са налице всички основанията по чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, законосъобразно е освободил подс. З. от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба. За да определи конкретния размер в размер от 2000 лв. на това наказание, първостепенният съд правилно е взел предвид, от една страна сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления в страната /тъй нар. „война по пътищата”/, както и причинения тежък вредоносен резултат - средни телесни повреди на четири лица и щети по л.а. „****” с рег. № **** в размер на 10050 лв. /макар и те да се поглъщат от уврежданията на пострадалите/, но от друга страна - ниската степен на обществена опасност и добрите характеристични данни на подсъдимата, съдействие при разследването и липсата на наказания за нарушения по ЗДвП, които да са й били налагани като водач на МПС. Така, като е дал приоритет на индивидуалната пред генералната превенция, решаващият съд законосъобразно е наложил справедливо наказание глоба в размер на 2000 лв. - при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Въззивната инстанция намира, че правилно решаващият състав, на основание чл. 78а, ал. 4 от НК ЯРС е наложил на подс. З. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, отчитайки всички относими фактори - идентични с тези обусловили определянето на наказанието глоба в конкретния размер. Настоящият състав не може да сподели доводите на защитата, че присъдата е несправедлива в тази й част, тъй като работата и издръжката на подсъдимата е свързана с управление на служебен автомобил. Именно за това, както и предвид сумарния тежък вредоносен резултат от престъплението, е необходима едно относително по-продължително въздействие върху подс. З., с оглед мотивирането й занапред, при управление на МПС да не си позволява да върши нарушения на правилата за движение по пътищата. По тези съображения ЯОС намира за неоснователно възражението на защитата, за не налагане или намаляне на размера на наказанието по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.

Настоящият състав счита, че за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, ЯРС е определил законосъобразни и справедливи наказания, които комплексно са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подсъдимата, така и спрямо останалите членове на обществото.

 

ПО ГРАЖДАСКИЯ ИСК

Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в процеса са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, процесното престъпление представлява противоправно деяние, извършено виновно и в  причинна връзка с уврежданията на постр. Т.А.Д., поради което правилно ЯРС е ангажирал и гражданската отговорност на подс. З.. По отношение на размера на репарацията, ЯРС е съобразил характера на причинените увреждания на постр. Д. - „Средна телесна повреда“, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло в началото за кратък период от време с пълна загуба на съзнанието, което е причинило „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, „Средна телесна повреда“, изразяваща се луксация /изкълчване/ на лявата раменна става и счупване на големия туберкул /костен израстък, пъпка/ на горния край на раменната кост на лявата ръка, които са причинили „Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ за срок не по-малък от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси. Безспорно тези телесни повреди са се отразили негативно на физическото и психическо здравословно състояние на постр. Д., която продължително време /от около три месеца/ е понасяла освен болки и страдания, така също и неудобства, ограничения и затруднения в ежедневния си обичаен начин на живот - всички свързани с получените при ПТП-то травми. Така, като е отчел характера на телесните увреждания и оздравителния ход, в съответствие с принципа на справедливостта и съдебна практика в тази насока, ЯРС правилно е уважил иска за репариране на причинените на пострадалата неимуществени вреди, в размера от 15000 лв. - като основателен и доказан. ЯОС счита, че законосъобразно първоинстанционния съдът не е присъдил пълния претендиран размер и правилно е отхвърлил иска, за разликата над 15000 лв. до 78 000 лева, тъй като същият за разликата над уважения размер се явява недоказан. Предвид аксесорния характер и направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск, правилно ЯРС е присъдил и законна лихва, считана от датата на увреждането - 11.08.2013 г., до окончателното изплащане на сумата. Резонно, предвид липсата на доказателства за причинени имуществени вреди на гражданския ищец Т.А.Д. в резултат деяние на подс. З., първата инстанция е отхвърлила предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.08.2013 г., като неоснователен и недоказан.

ЯОС намира за несъстоятелни доводите на защитата, че щом подсъдимата е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание, то е следвало съдът да  отхвърли гражданския иск, като недопустим. Безспорно в кръга на въпросите, които съдията-докладчик проверява във фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, е включена и т. 4 на чл. 248, ал. 2 НПК, вменяваща му задължение да провери налице ли са основанията за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 28-ма НПК. При наличие на тези предпоставки „ex lege“ за съдията-докладчик възниква задължението да внесе делото за разглеждане по реда на чл. 375 и сл. от НПК с цел да не се влошава положението на подсъдимите с допускане до участие в процеса на други страни, извън тези обхванати от закона, с оглед разпоредбите на чл. 376, ал. 3 и 4 от НПК. В конкретния случай обаче, съдебното производство пред ЯРС е образувано по ОА, с който прокурорът е предявил обвинение спрямо подсъдимата по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с предвидено към момента на образуване на първоинстанционното съдебно производство наказание лишаване от свобода от една до шест години. Такова наказание изключва решение на съдията-докладчик за внасяне на делото за разглеждане по реда на глава 28-ма НПК, независимо че след като е провел съдебно следствие и съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, ЯРС е приел, че наказанието следва да се определя в „старите” му рамки от една до пет години лишаване от свобода - тези към момента на деянието /преди изменението с ДВ бр. 74/2015 г./, което от своя страна е обусловило прилаганото на чл. 78а НК. Така абсолютно правилно съдията-докладчик е насрочил и съдът е разгледал делото по общия ред, при който безсъмнено е допустимо приемането и произнасянето по граждански иск, в този вече адхезионен процес. Впрочем, предвиденото към момента на разглеждане на делото наказание, е определящо и за състава на първостепенния съд. Още повече, дори предвиденото наказание да беше до 5 години лишаване от свобода, то отново е следвало делото да се разгледа по общия ред, тъй като внасянето в съда на ОА очертаващ предмета на доказване, определя и реда по който ще се движи наказателното дело в съдебната фаза. В ОА прокурорът е описал и причинени от деянието на подсъдимата, имуществени вреди по лекия автомобил „****“, с регистрационен ****, собственост на „**“ ЕАД гр. София, на обща стойност 10050 лева. Тези щети са били посочени от прокурора в обстоятелствената част на ОА, /както в диспозитивната му част - макари и неправилно, тъй като при престъпленията по транспорта е възприет принципът на поглъщане на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, в частност телесното увреждане на дадено лице при ПТП като по-висша ценност на защита е определящо за приложимата правна норма, независимо от причиняването или не на значителни имуществени вреди/ и са били част от фактическите обстоятелства от кръга по чл. 102, т. 2 от НПК. Дори само на това основание, правилно делото е било насрочено и разгледано от ЯРС по общия ред, при което са били конституирани и граждански ищец и частни обвинители, без да са ограничени процесуалните права на подсъдимата чрез установяване в процеса на страни „в повече”.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс. З. да заплати направените по делото разноски: сума в размер на 764 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР - Ямбол, сума в размер 165 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и държавна такса в размер на 600 лв. върху уважения размер на гражданския иск в приход на  бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС. Също така правилно не са присъдени разноски на гр. ищец Д., предвид непосочването на договорено възнаграждение в договора за правна помощ, сключен между нея и повереника й адв. А..

 

Ето защо въззивният съд, като намира атакувания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен, счита че същият следва да се потвърди изцяло - и в наказателната и в гражданската му част.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №8/16.01.2017 г. постановена по НОХД №1500/2016 г. по описа на РС – Ямбол.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                             2.