Р Е Ш Е Н И Е

№ 34 12.04.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І- ви въззивен наказателен състав

На 29 март 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И

Секретар Ив. З.

Прокурор Живко Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 76 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия Б.Р.Щ., депозирана чрез служебния му защитник адв.С.Г. и на подсъдимите М.А.С. и Р.А.С., депозирана чрез служебния им защитник адв.М.Г. против присъда № 12/26.01.2017г.постановена по нохд № 754/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивниците- подсъдими Щ., Р.С. и М.С. са признати за виновни в това, че на неустановен час на 27/28.03.2016г.в тъмната част на денонощието , в с.Маленово, обл.Ямбол, до дворно място находящо се на ул. Христо Ботев № 20, действайки в съучастие и след предварителен сговор са отнели чужди движими вещи на обща стойност 300лв.от владението на К.Х.К без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като М.С. и Б.Щ. са извършили деянието в условията на повторност, поради което и

на основание чл.195 ал.1 т.5 и 7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1, вр.с чл.54 НК М.С. е осъден на 1г. и 8 м., а Б.Щ. на 1г.и 6м.лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален “строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,

на основание чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.194 ал.1 и чл.54 от НК Р.С. е осъден на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Р.С. и М.С. са били задържани под стража, считано от 29.03.2016г.за Р.С. и от 30.03.2016г.за М.С., до привеждане на присъдата в изпълнение.

На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на Б.Щ. наказание 8 месеца лишаване от свобода с присъда № 177/ 27.10.2014г., постановена по нохд № 996/14г.на РС- Ямбол. Определено е наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на М.С. наказание 8 месеца лишаване от свобода с присъда № 8/ 26.03.2015г., постановена по нохд № 145/14г.на РС- Котел. Определено е наказанието да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.304 от НПК подсъдимите Р.С., М.С. и Б.Щ. са оправдани по предявеното им обвинение по чл.195 ал.1 т.4 от НК.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски на досъдебното и съдебното производство.

В жалбата на подсъдимия Б.Щ. се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложеното наказание. В депозираното допълнение към въззивната жалба се сочи, че районния съд е направил превратен анализ на събраните доказателства, което според защитника на подсъдимия е равно на липса на мотиви. Излагат се и доводи за превратното ценене на приложения по делото протокол за доброволно предаване, който според съда макар и да е изготвен на бланка за доброволно предаване представлява на практика изземване на вещите предмет на кражбата. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства от които да се направи извод, че намиращите се в подс.Щ. конче и кобила са собственост на св. К.К, тъй като няма никакви документи за собственост и не са посочени индивидуализиращи белези на животните. Излагат се и подробни съображения за неоснователното изключване от доказателствения материал на показанията на свидетелите С И., С Щ и В А., които оневиняват Щ. като автор на престъплението. На посочените основания се правят три алтернативни искания- отмяна на присъдата в частта, с която Щ. е признат за виновен и постановяване на нова оправдателна такава, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменение на същата като се намали размера на наложеното наказание на Щ..

Във въззивната жалба на М.С. и Р.С. се навеждат доводи за неправилна правна квалификация на инкриминираното деяние, като се иска същото да бъде преквалифицирано по чл.197 от НК. Излагат се и съображения за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите, като се иска същите да бъдат намалени.

Въззивникът- подсъдим Б.Щ. участва участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник адвокат С.Г., чрез който поддържа изцяло жалбата си. Пледира се алтернативно на основанията посочени в допълнението към въззивната жалба.

Въззивникът- подсъдим Р.С. участва участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник адвокат М.Г., чрез която поддържа изцяло жалбата .

Въззивникът- подсъдим М.С. е починал на 25.03.2017г.в затвора гр.Стара Загора, поради което защитника му адв.Г. пледира по отношение на него присъдата да бъде отменена и наказателното производство прекратено.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбите на Р.С. и Б.Щ., поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд в тази част. По отношение на присъдата по отношение на М.С. се иска същата да бъде отменена и наказателното производство да се прекрати, поради неговата смърт.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на въззивниците- подсъдими и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, поради което и доводите в тази насока се приемат за неоснователни.

Подсъдимият Р.С. е роден на ***г***, живее в същия град, с основно образование и не работи. За периода от 1994г.до 2001г. е осъждан 12 пъти за престъпления против собствеността.

Подсъдимият Б.Щ. е роден на ***г***, без образование, не работи и е баща на пет деца. Осъждан е както следва:

с присъда № 103/17.05.2012г.постановена по нохд № 1836/2011г.на РС-Ямбол, в сила от 2.06.2012г. е осъден на пробация, с първите две пробационни мерки, с продължителност от по 6 месеца за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 , вр.с чл.63 , ал.1 т.3 и чл.26 ал.1 от НК и

с присъда № 177/ 27.10.2014г.постановена по нохд № 996/2014г.по описа на РС-Ямбол, в сила от 12.11.2014г. на основание чл. 195 ал.1 т.4, 5 и 7, вр.с чл.28 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

Подсъдимият М.С. е починал на 25.03.2017г.в затвора гр.Стара Загора, поради което са налице условията на чл.334 т.4, вр.с чл.24 ал.1 т.4 от НПК за отмяна на присъдата по отношение на него и за прекратяване на наказателното производство.

Тримата подсъдими живеят в гр.Стралджа, като М.С. и Р.С. са братя. Вечерта на 27 март 2016г.се събрали заедно в гр.Стралджа и взели решение да извършат кражба на коне в с.Маленово, обл.Ямбол. В изпълнение на взетото решение се придвижили до селото с каруцата на подс.Щ.. Вечерта на 27/28.03.2016г.отишли до дворно място находящо се на ул.Христо Ботев № 20, където били вързани 26 годишна кобила 4 месечно конче, собственост на св.К К. Тримата отвързали животните и ги завързали за каруцата, след което потеглили към гр.Стралджа. Пристигайки в града били забелязани от полицейски патрул състоящ се от служителите на РУ-Стралджа св. Г.И и св.В. Г.. Забелязвайки полицейските служители М.С. и Р.С. избягали, а Щ. останал в каруцата и бил заловен. Същата вечер обяснил мястото от което са откраднали животните, като с протокол за доброволно предаване същите били предадени. На следващия ден св.Колев бил уведомен за откраднатите му животни и срещу разписка са му били предадени в РУ-Стралджа.

Видно от назначената допълнителна оценителна експертиза стойността на кобилата 100лв., а на кончето- 200лв.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимите Р.С. и М.С., показанията на свидетелите К.К, Г.И и В. Г., заключението на комплексната допълнителна стоково-оценителна експертиза, показанията на вещите лица Д. и А. и приложените писмени доказателства- протокол за доброволно предаване, разписка за получаване и свидетелства за съдимост на подсъдимите. За да приеме за безспорно доказано, че подсъдимите Р.С., М.С. и Б.Щ. са автори на инкриминираното деяние съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства и е изложил убедителни аргументи в тази насока. Единствено подс.Щ. отрича участието си в кражбата на процесните животни, като сочи, че бил помолен от останалите двама подсъдими да ги прибере от с.Маленово със собствената си каруца. Това твърдение правилно и обосновано е прието от районния съд единствено като защитна теза на подсъдимия и опит да се оневини. Същото е в противоречие с останалите събрани доказателства. На първо място правилно и обосновано са кредитирани обясненията на подс. Р.С. дадени на съдебното следствие и на М.С. дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание в частта им, в която признават за собственото си участие в кражбата и участието на Щ.. Твърдението на последния, че е мислел, че процесните животни са закупени от Р.С. и М.С. и, че е отишъл до с.Маленово само за да ги превози с каруцата до гр.Стралджа се опровергава от неговото процесуално поведение непосредствено след като е бил заловен от служителите на РУ Стралджа- св.Г.И и В. Г.. Кражбата е извършена вечерта на 27 срещу 28.03.2016г., като собственика на отнетите животни сочи в показанията си, че сутринта е бил уведомен от сина си и полицията за станалото. Т.е.ако подс.Щ. не е знаел за извършената кражба, както и за мястото от където са откраднати животните служителите на полицията не биха могли да узнаят чия собственост са отнетите животни и съответно да го уведомят за това. Това е така, тъй като подсъдимите М.С. и Р.С. са успели да избягат и са били заловени съответно на 30 март и 29 март, когато вече животните са върнати са собственика им. Въззивната инстанция споделя и довода на районния съд, че подсъдимите Стоянови нямат никаква процесуална полза да твърдят, че освен тях в кражбата е взел участие и Щ., тъй като с това те не смегчават собствената си наказателна отговорност.

За да не кредитира част от показанията на свидетелите С И., С Щ и В А. съдът е изложил убедителни съображения, с които въззивната инстанция изцяло споделя и е ненужно да ги преповтаря.

Съдът не кредитира изложените доводи от защитника на подс.Щ., че животните предмет на кражбата не са индивидуализирани, тъй като липсват документи за собственост и описание на индивидуализиращи белези. Предмет на кражбата са кобила и конче, за чието притежание не се изисква собственика им да има писмен документ, а дори и да се изисква такъв това обстоятелство не е от значение за съставомерността на инкриминираното престъпление.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите Щ. и М.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК, а подс.Р. С. състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.194 ал.1 от НК, тъй като на неустановен час на 27/28.03.2016г.в тъмната част на денонощието , в с.Маленово , обл.Ямбол, до дворно място находящо се на ул.Христо Ботев №20, действайки в съучастие и след предварителен сговор са отнели чужди движими вещи на обща стойност 300лв.от владението на К.Х.К без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като М.С. и Б.Щ. са извършили деянието в условията на повторност.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Напълно се споделят правните аргументи, че подсъдимите са осъществили квалифициращия състав на кражбата по т.5 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като същите предварително са се уговорили да извършат процесната кражба и в изпълнение на взетото решение са се придвижили с каруцата на под.Щ. до с. Маленово и са извършили деянието. По отношение на подсъдимите М.С. и Щ. е налице и още едно квалифициращо обстоятелство по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като същите са осъществили деянието в условията на повторност, в предвид предишните им осъждания. Районният съд е изложил аргументи в тази насока, които проверяващия съд споделя напълно.

Напълно се споделя изводът на първата инстанция, че извършеното от подсъдимите деяние не представлява маловажен случай, като в тази насока следва да се има предвид и постоянната практика на ВКС и в частност ППВС №6/71г. В т.7 се сочи, че е възможно при малка стойност на откраднатите вещи, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност да е по- висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай. По отношение на инкриминираното деяние действително общата стойност на отнетите вещи е невисока, тъй като е 300лв., но следва да се отчетат и наличните отегчаващи вината обстоятелства- деянието е извършено от трима подсъдими, динамиката на този вид престъпления, предмета на кражбата и важността на животните в бита на собственика им, както и наличието на две квалифициращи обстоятелства за подсъдимите Щ. и М.С.. Следва да се отчете и съдебното минало на подсъдимите Щ. и Р.С., тъй като първия е осъден два пъти, а втория 12 пъти за престъпления против собствеността.

Въззивният съд не споделя искането на защитника на подс.Щ. за квалифициране на извършеното от него деяние по чл.197 от НК, тъй като на първо място е налице материално- правна пречка за прилагането на тази разпоредба. Чл.197 НК не се прилага при извършване на деяние по чл.195 ал.1 т.7 от НК, тъй като съгласно т.3 на текста леконаказуемия състав се прилага само в случаите на чл.195 ал.1 за точки от 2 до 6. В тази насока съдът изцяло споделя и останалите доводи на районния съд, тъй като съгласно трайната практика на ВКС намалената отговорност при връщане или заместване не се прилага когато органите на властта при изпълнение на службата сами , без съдействието на виновните лица са открили, иззели и върнали предмета на престъплението. В случая е безспорно установено, че служителите на РУ -гр.Стралджа - св.И и св.Г. са видели подсъдимите и тъй като и тримата са им били служебно познати като извършители на други престъпления са решили да им извършат проверка, при която са установили, че водените от тях животни- кобила и конче са предмет на кражба. Обстоятелството, че при предаването на животните от страна на подс.Щ. е изготвен протокол за доброволно възстановяване не е основание да се счита, че това е основание за прилагане на леконаказуемия състав на кражбата, тъй като подс.Щ. на практика не е имал никаква друга възможност. Разбира се обстоятелството, че отнетите животни са възстановени на собственика им само няколко часа след кражбата следва да се отчете като смегчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наказанията на подсъдимите.

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Р.С. районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, в минималния размер една година лишаване от свобода. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанието.

Жалбата на подс.Р.С., в която прави искане за намаляване размера на наложеното му наказание е напълно неоснователна, тъй като по отношение на него не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства или изключително такова, което да е основание за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият има наложени 12 присъди, като 11 от тях са за извършени престъпления против собствеността на гражданите, от което следва че същия макар и в трудоспособна възраст е превърнал кражбата като основен начин за добавяне на средства. По тези съображения съдът намира, че наложеното му наказание 1 година лишаване от свобода е справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя. Първоначалния „строг” режим за изтърпяване на наказанието е определен правилно.

С оглед изменението на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС / ДВ бр. 13/ 7.02.2017г./, съдът следва да определи единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а типа затворническо общежитие съгласно изменената норма на чл.58 ал.1 от закона се определя от главния директор на ГД"Изпълнение на наказанията". На това основание обжалваната присъда следва да бъде изменена, като се отмени в частта, с която е определено подс.Р.С. да изтърпи определеното му наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подс.Р.С. е с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 29.03.2016г., поради което правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК и е зачел този период и той следва да се приспадне от наложеното наказание. Тъй като на подсъдимият е наложено наказание 1 година лишаване от свобода и при липса на протест, въззивният съд постанови определение в открито съдебно заседание на 29.03.2017г., с което отмени мярката му за неотклонение задържане под стража.

При определяне наказанието на подс.Щ. съдът в недостатъчна степен е оценил наличните смегчаващи вината обстоятелства- процесуалното му поведение вечерта непосредствено след кражбата, обстоятелството, че е баща на пет деца, невисоката стойност на отнетото и възстановяването на отнетите животни само няколко часа след кражбата. По тези съображения съдът счита, че наказанието на подс.Щ. следва да бъде намалено от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на една година. Наказание в този размер в пълна степен би изиграло възпираща и превъзпитателна роля по отношение на него. По тези съображения жалбата на подс.Щ. в тази й част се явява основателна и следва да бъде уважена.

Първоначалния режим за изтърпяване на наказанието е определен правилно. По изложените по- горе съображения и по отношение на Щ. следва да бъде изменена присъдата, като се отмени в частта, в която е определено да изтърпи наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По отношение на подс.Щ. правилно е приложена разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и е приведено в изпълнение условното му наказание от 8 месеца лишаване от свобода наложено с присъда № 177/ 27.10.2014г. по нохд № 996/14г.на РС- Ямбол. Наказанието по тази присъда е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизането й в сила т.е. от 12.11.2014г. и тъй като инкриминираното деяние по настоящото дело е умишлено и е извършено на 27/28.03.2016г. , то изводът на районния съд за прилагане на чл.68 ал.1 от НК е законосъобразен. Първоначалният строг режим на изтърпяване на това наказание е определен правилно , като и в тази част следва да се отмени определеното място на изтърпяване на наказанието- затвор или затворническо общежитие от закрит тип, в предвид настъпилата законодателна промяна на чл.57 ал.1 и чл.58 ал.1 от ЗИНЗП.

По отношение на подс.М.С.:

От писмо № ЗД 322/2016/ 27.03.2017г. на началника на затвора - Стара Загора е видно, че подс.М.С. е починал на 25.03.2017г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.334 т.4, вр.с чл.24 ал.1 т.4 от НПК и да се отмени присъдата както следва: в частта, с която подс.М.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 7, вр.с чл.28 ал.1 от НК и е осъден на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; в частта с която на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето през което М.С. е бил задържан под стража, считано от 30.03.2016г., до привеждане на присъдата в изпълнение; в частта с която на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието 8 месеца лишаване от свобода наложено с присъда №8/ 26.03.2015г. по нохд № 145/2014г. на РС- Котел и е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и в частта с която е осъден да заплати направените по делото разноски- 64,40лв.в полза на републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР Ямбол и 104,85лв.в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Ямбол . На основание чл.334 т.4, вр.с чл.24 ал.1 т.4 от НПК наказателното производство по отношение на подс.М.С. следва да бъде прекратено, поради неговата смърт.

Присъдата в частта, с която подсъдимите са оправдани по предявеното им обвинение по чл.195 ал.1 т.4 от НК не е протестирана от РП- Ямбол, поради което е влязла в законова сила и не подлежи на въззивна проверка.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски, които следва да заплатят подсъдимите Р.С. и Щ..

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена по отношение на подс.М.С., да се измени по отношение наложеното наказание на подс.Б.Щ., като същото бъде намалено от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на 1 година, да се отмени в частта в която по отношение на подсъдимите Р.С. и Б.Щ. е определено да изтърпят наказанията си в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а в останалата част присъдата следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.334 т.4, вр.с чл.24 ал.1 т.4, НПК, на осн.чл.334 т.3, във вр.с чл.337 ал.1 т.1 от НПК и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 12/ 26.01.2017г.постановена по нохд № 754/2016г.по описа на РС-Ямбол, в частта относно размера на наложеното наказание на подсъдимия Б.Р.Щ. като го намалява от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода на 1 година лишаване от свобода и в частта, с която е определено подсъдимите Б.Щ. и Р.А.С. да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като отменя присъда в тази част;

ОТМЕНЯ присъдата в частта както следва:

с която подс.М.А.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 7,вр. с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК и е осъден на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип;

с която на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето през което М.С. е бил задържан под стража, считано от 30.03.2016г., до привеждане на присъдата в изпълнение;

с която на основание чл.68 ал.1 от НК по отношение на М.С. е приведено в изпълнение наказанието 8 месеца лишаване от свобода наложено с присъда №8/ 26.03.2015г.по нохд № 145/2014г.на РС- Котел и е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и

с която е осъден да заплати направените по делото разноски- 64,40лв.в полза на републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР Ямбол и 104,85лв.в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Ямбол .

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на подсъдимия М.С., поради неговата смърт.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.