Р Е
Ш Е Н И Е
№ 32 03.04.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 15 март 2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Д.Л.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№72 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №******** г. постановена по НОХД №*******
г. ЯРС е признал подсъдимата Р.А.Г. за
виновна в това, че в гр.Ямбол, след като
е осъдена с Решение №******* г. по гр.д.№******* г. по описа на Районен съд
Елхово, влязло в законна сила на ******* г., както и с Решение №******* г. по
гр.д.№******* г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на ******* г. и
със спогодба от ******* г. постигната по гр.д.№******* г. по описа на Районен
съд Ямбол, влязла в сила на ******* г. да издържа свой низходящ - детето
си М.Р.Я., род. на *** г., като му
заплаща лично и със съгласието на баща
му и законен представител Р.Я.М. от гр.Ямбол месечна издръжка в размер на 85
лева месечно до месец октомври 2015 г. и
в размер на 105 лева месечно от м.ноември 2015 г., съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски за периода от
месец юни 2015 г. до месец март 2016 г.
включително, всички в общ размер на 950 лева, а именно пет месечни вноски в
размер на 85 лева от м.юни 2015 г. до м. октомври 2015 г. и пет месечни вноски
в размер на 105 лева от м.ноември 2015
година до месец март 2016 година включително - престъпление по чл.183 ал.1 от
НК, поради което и на осн. чл.54 от НК и налага наказание пробация, изразяващо
се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от девет месеца, с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
Подс.Р.Г. е обжалвала така постановената присъда като неправилна и явно несправедлива.Излагат
се съображения, че е в изключително
тежко социално и материално положение тъй като е трайно безработна, с нисък
социален статус и ниска правна култура. Излагат се съображения и, че подс.Г. е
съдействала на обвинението за разкриване на обективната истина в хода на
досъдебното производство, с чисто съдебно минало е, като в първоинстанционното
производство делото е разгледано по реда на
гл.ХХVІІ НПК, при чл.371 т.2 НПК.
Излагат се съображения и, че е изразила съжаление за осъщественото. Излагат се
съображения и, че неправилно съда не и е
определил наказание при условията на чл.55 от НК, не вземайки предвид и
обстоятелството, че ал.4 на чл.58а от НК препраща към тази разпоредба. Прави се
искане за намаляване на наложеното наказание по размер до предвидения минимум.
В съдебно заседание въззивника Г.
участва лично и чрез служебно
назначен защитник. Лично и чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията
изложени в същата и с направеното искане. Прави се искане за намаляване на
наложеното наказание по размер.
Частния обвинител М.Я. участва в
производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си
излага съображения за неоснователност на жалбата.Прави се искане за
потвърждаване на постановената присъда.
Участващия по делото прокурор излага
съображения за неоснователност на
жалбата, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като иска потвърждаването му.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подаден в срок и от страна имаща право а
и интерес от това. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:
Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивника подсъдим
Р.Г. на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, като определеното и при условията на чл.54 от НК наказание
се явява и справедливо.
Както правилно е приел за установено
решаващия съд сключения между възз.Г. и
Р.М. граждански брак е бил
прекратен с Решение №******* г. постановено по гр.д.№****** г. по описа на ЕРС,
влязло в сила на ******* г., упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака им дете - М.Р.Я. - род. на *** г. било предоставено на
бащата Р.М. и Г. била осъдена да
заплаща на сина си М.Я., чрез неговия баща и законен представител Р.Я. сума
в размер на 35 лв. месечно. С Решение №******* г. постановено по гр.д.№*******
г. по описа на ЯРС, влязло в сила
на ******* г. размера на дължимата от Г.
на непълнолетния и син М.Я. месечна издръжка бил увеличен на 85 лв., а със спогодба от ******* г.
постигната по гр.д.№******* г. по описа на ЯРС, считано от ******* г. размера
на издръжката е бил завишен на 105 лв.
За времето от м.юни 2015 г. до м. март 2016 г. включително Г. пренебрегнала
задължението си за изплащане на издръжка
на непълнолетния си син М.Я., като не е изплатила за този период 10
месечни вноски, от които пет месечни
вноски - за месеците от юни до октомври включително в размер на по 85
лв. всяка и пет месечни вноски за периода от м.ноември
2015 г. до м.март 2016 г. включително в
размер на по 105 лв. всяка. Общия размер на дължимата и неизплатена издръжка за
неплатените от Г. месечни вноски възлиза общо в размер на 950
лв., като същите е следвало да бъдат изплатени в гр.Ямбол.
Производството пред първоинстанционния
съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за
установени изложените фактически
обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК е взел предвид направените от въззивника подсъдим Р.Г. самопризнания в съответствие
с разпоредбата на т.2 на чл.371 от
НПК и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства - гласни
и писмени, при
изразено съгласие от подсъдимата да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и при
обявено определение по реда на ал.4 на
чл.372 от НПК.
Настоящия състав на въззивния съд намира,
както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се
установяват по безспорен начин от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства гласни и писмени
– показанията на разпитаните свид.М.Я. и Р.М. - вътрешно непротиворечиви, а
и съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства. На
лице е и съответствие на установеното от показанията на тези свидетели с
писмените доказателства по делото - Решение №******* г. по гр.д.№******* г. по
описа на ЯРС, Решение №******* г. постановено по гр.д.№******* г. по описа на
ЕРС, Протокол от ******* г. по гр.д.№******* г. по описа на ЯРС. Съдът намира ,
че е налице съответствие на установеното от събраните по делото доказателства
с направеното от въззивника подсъдим Г. признаване
за фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт.
Правилно, законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъщественото от въззивника Г.
деяние като такова съставомерно по чл.183 ал.1 от НК. Безспорно въззивника Г. е
била осъдена с Решение №******* г. постановено по гр.д.№******* г. да заплаща на ненавършилия пълнолетие свой
син М.Р.Я., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Р.Я.М. сума в размер на 85
лв. месечно, считано от 28.03.2014 г. и съгласно сключено споразумение по
гр.д.№******* г. по описа на ЯРС такава в размер на 105 лв. считано от ******* г. Безспорно установено от доказателствата по
делото е и обстоятелството, че Г.
съзнателно не е изпълнила задължението си за заплащане на месечна издръжка на непълнолетния за времето
от м. юни 2015 г. до м.март 2016 г. - 10 месечни вноски , общо в
размер на 950 лв. Както правилно е приел и решаващия съд от обективна страна е налице престъпно бездействие от страна на Г.,
поставило в опасност здравето и живота
на непълнолетния, от субективна страна при пряк умисъл, при наличието на
съзнание за това като не е предприела необходимите действия за предоставяне на
дължимата издръжка.
При определяне на вида и размера на
наказанието на въззивника Р.Г. съда е
взел предвид степента на обществена
опасност на осъщественото и тази на личността
и, при което правилно е преценил, че
същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК, по втората
алтернатива на текста, а именно наказание пробация по чл.42а ал.2 т.1 и 2 НК,
към предвидения минимален срок по ал.3 т.1 от НК. За да наложи на въззивника Г. наказание пробация, по две от предвидените
мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от девет месеца за всяка една
от тях решаващия съд правилно е взел предвид тежестта на осъщественото от
същата деяние, а и личността на Г. която
е невисока такава предвид
обстоятелството, че не е осъждана, като не са налице данни по делото за
нейно неправомерно поведение до настоящия момент.
Настоящия състав на въззивния съд намира направените
от въззивника Г. възражения за явна несправедливост на наложеното и наказание и
неправилност на постановената присъда за неоснователни. На въззивника Г. е
наложено наказание по втората алтернатива на текста на чл.183 ал.1 от НК, което
се явява по лекото такова предвидено в текста - пробация, като пробационните
мерки са определини като такива по т.1 и 2 от ал.2 на чл.42а от НК, които
съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.42а от НК се налагат задължително на всички
осъдени на пробация. Срока на наложеното наказание пробация и по двете мерки е
определен към минимума предвиден в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд
е взел предвид ниската степен на обществена опасност на личността и. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че както по вид, така и по размер наложеното
на Г. наказание е съобразено както с процесуалното поведение на Г., така и с тежкото и социално и
материално положение тъй като е трайно безработна, с нисък социален статус и правна култура. Решаващия съд очевидно
правилно е преценил, че процесуалното и поведение в хода на досъдебното
производство и цялостното развитие на
процеса, съдействието за установяване на обективната истина, срока на
неизпълнение на законовото задължение, отношението и към вече осъщественото, а
и социалното и материално положение определят приложението на чл.54 ал.1 от НК при
значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Определеното
по вид и размер наказание ще осъществят в пълнота целите визирани в чл.36 от НК, а именно
възпираща и възпитателна по отношение на въззивника Р.Г. , а и обществото.
Съда намира , че не могат да се споделят и по същество доводите на въззивника за определяне на наказание при
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.в от НК. За да се приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 от НК при определяне на наказанието
следва да се установи, че са налице
многобройни или изключителни по характера си смекчаващи
отговорността обстоятелства, като и
най-ниското предвидено в текста на
закона наказание се яви несъразмерно тежко за осъщественото. От доказателствата
по делото съда не установи както изключително, така и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и най-ниското предвидено в текста наказание не
се явява несъразмерно тежко на осъщественото.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №******** г.
постановена по НОХД №******* г. по описа на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.