Р Е Ш Е Н И Е

№ 39 28.04.2017г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І- ви въззивен наказателен състав

На 5 април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Васил Петков

Членове: Петранка Жекова

Калина Пейчева

Секретар М.К.

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 393 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.С.Л., подадена чрез служебно назначения му защитник адвокат Г.Д. против присъда № 129/15.11.2016г.постановена по нохд № 843/2014г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим А.Л. е признат за виновен в това, че за времето от началото на м. април до 29 април 2012г.в тъмната част на денонощието на територията на Община Тунджа- Ямбол, по път III- 5308 при км. 4+198, по път III- 7602 при км.8+665, по път IV 53082, действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, използвайки МПС - неустановен товарен автомобил и тов.автомобил "Ивеко" с рег.№ СТ3581СХ, собственост на М.Т.Д и Л.А.Д / до 25.04.2012г./ Р.В / след тази дата/ и техническо средство- резак е отнел чужди движими вещи на обща стойност 690лв. от владението на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и Община "Тунджа"- Ямбол без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода.

признат е за виновен и в това, че за времето от началото на м. април до 29 април 2012г.в тъмната част на денонощието на територията на Община Тунджа- Ямбол, по път III- 5308 при км. 4+198, по път III- 7602 при км.8+665, по път IV 53082, действайки в условията на продължавано престъпление, използвайки МПС - неустановен товарен автомобил и тов.автомобил "Ивеко" с рег.№ СТ3581СХ, собственост на М.Т.Д и Л.А.Д / до 25.04.2012г./ Р.В / след тази дата/ и техническо средство противозаконно е повредил чужди движими вещи на обща стойност 7 048,06лв. собственост на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София / щети в размер на 6320,02лв./и Община "Тунджа"- Ямбол / щети в размер на 728,04лв./, поради което и на основание чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал.1 от НК на подс.Л. е определено общо наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода , което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

Подс.Л. е признат за невиновен и е оправдан на основание чл.304 от НПК за това да е извършил кражба и повреждане до 2 часа на 29.04.2012г., както и за предявеното му обвинение за повреждане на вещи на стойност 0,76лв.

Подс.Л. *** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 728,04лв., ведно със законната лихва , считано от 29.04.2012г.до окончателното изплащане на сумата.

Подс.Л. е осъден да заплати МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6080,02лв., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2012г.до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 6320,78лв. искът е отхвърлен.

Разпоредено е веществените доказателства да се върнат на И.Д..

Подс. Л. е осъден да заплати и направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия Л. се излагат доводи за допуснати от страна на районния съд съществени нарушения на процесуалните правила, както и за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че на ДП не е направен оглед на местопроизшествието, както и че е налице порок в протокола за оглед на МПС, тъй като в същия е посочено, че са открити 7бр.парапети. Според защитника Л. е разпитан в качеството на обвиняем на 29.04.2012г., но по ДП липсва постановление за привличането му в качеството на обвиняем от тази дата. В протокола за разпит от 29.04.2012г.е посочено, че същия е проект , като се твърди, че е антидатиран , тъй като в действителност следственото действие е било проведено на 29.29.10.2012г.и то в отсъствието на Л., тъй като той е подписал вече готовия протокол, без да му бъде провеждан разпит. Твърди се, че не е направен следствен експеримент за да се установи, че Л. не може да работи с "резак". Излагат се и подробни съображения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на протоколите за следствен експеримент на ДП, както и се скочи за наличие на противоречия в показанията на разпитаните свидетели. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подс.Л..

Въззивникът Л. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник адвокат Д., чрез който поддържа изцяло жалбата си, като се повтарят същите съображения за неправилност и необоснованост на присъдата и за допуснати процесуални нарушения на ДП. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Л. да бъде изцяло оправдан, поради недоказаност на обвиненията.

Въззиваемата страна граждански ищец Община "Тунджа" Ямбол участва , хчрез процесуалния си представител адв. В, чрез който пледира за неоснователноскт на жалбата на подсъдимия.

Въззиваемата страна- Агенция "Пътна инфраструктура" София, редовно призовани не изпращат представител за участие в съдебното заседание.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на въззивника- подсъдим Л. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Безспорно е установено, че подсъдимият А.Л. е роден на ***г., с основно образование, не работи и живее в гр.Ямбол.

Същия е осъждан както следва:

С присъда № 69/11.04.1996г.по нохд № 69/96г.на Военен съд Пловдив на основание чл.197 НК на 1 година лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.1 от НК е определено общо наказание по настоящата присъда и по присъда № 289/95г. в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С присъда № 10/10.03.1998г.постановена по нохд № 16/98г. на ОС-Ямбол в сила от 18.03.1998г. е осъден на основание чл. 199 ал.1 т.4 от НК на 9 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 199 ал.1 т.4 от НК на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Видно от писмо изх. № 24/1997г. от 25.10.2012г. на ЯОП, подс. Л. осъден на 9 години + 5 години лишаване от свобода и три години задължително заселване, като с Указ №102/2008г. на вицепрезидента на РБ е бил помилван, видно от писмо №153/12.02.2009г. на Затвора - гр. Бургас. Двете наказания на основание § 90 ПР на НК се търпят отделно. Изтърпени са на 5.06.2007г.

С определение № 101/4.04.2002г.по нохд № 101/02г.на Военен съд- Пловдив е осъден на осн.чл. 195 ал.1 от НК на 3 месеца лишаване от свобода при общ режим.

С определение № 300/ 07г.на ВС-Пловдив е оставено без уважение искането за групиране на наказанията по нохд № 16/98г. и №101/02г.

От изложеното е видно, че районният съд правилно е приел, че Л. е извършил настоящите деяния в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл.30 от НК.

През 2012г.подсъдимият Л. работел при своя приятел св.И.Д. в гр.Елхово, като в работата си използвали резак / оксижен с бутилка пропан- бутан и кислородни бутилки с манометри и маркуч/ собственост на свидетеля. В началото на м.април 2012г.подсъдимият решил да извърши кражба метални предпазни парапети , находящи се на територията на Община "Тунджа" Ямбол, като за целта помолил св.Д. да му услужи с резака, а след това си осигурил и микробус. След това се свързал със св.Г. Д. П. и го помолил да го придружи и помогне при товаренето на парапетите, като му обещал да му заплати за услугата.

В изпълнение на взетото решение подс.Л., заедно със св.П. се придвижили с товарен автомобил / неустановен по делото/ до по път III- 5308 при км. 4+198 на територията на Община Тунджа. Използвайки носения в себе си резак отрязал 12,5 метра вляво и 12,5метра в дясно метални предпазни парапети на водосток на посочения път. С помощта на св.П. натоварили отрязаните общо 25 метра парапети в товарния автомобил, след което оставил свидетеля в дома му в с.Маломирово и му дал 20лв.за услугата. Откарал и продал отнетите вещи на неустановен по делото пункт за вторични суровини.

Вещите предмет на кражбата са собственост на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и са на стойност 150лв.

С отрязването на предпазните парапети подсъдимият повредил целостта на мостовото съоражение е и причинил щета на собственика МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София в размер на 1534лв.

В средата на м.април 2012г.при същата фактическа обстановка, отново използвайки резака / взет от св.Д./ и в присъствието на св.П. отрязал 39 метра в ляво и 39 метра в дясно метални парапети предпазни на мост по път III- 7602 при км.8+665. Отрязаните парапети с помощта на св. П. натоварил в неустановен по делото товарен автомобил, като отново оставил свидетеля до дома му в с.Маломирово, платил му за услугата, а след това продал откраднатото в пункт за вторични суровини.

Процесните метални парапети са собственост на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и са на стойност 468лв.

С отрязването на предпазните парапети подсъдимият повредил целостта на мостовото съоражение е и причинил щета на собственика МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София в размер на 476,02лв.

На 28.04.2012г.подсъдимият помолил св.И.Д. да му даде за ползване товарен автомобил "Ивеко" с рег.№ СТ3581СХ /собственост на Р.В от 25.04.2012г./, като взел и процесния резак. При същата фактическа обстановка в присъствието на св.П. на 29.04.2012г. след полунощ отрязал 6 метра в ляво и 6 метра в дясно метални парапети предпазни на мост по път IV 53082. Отрязаните парапети с помощта на св. П. натоварил в автомобила и потеглили, като стигайки до района на "Каравеловското ханче" били забелязани от полицейски автопатрул на РУП "Тунджа" Ямбол- свидетелите Р К и С Д. Същите решили да спрат автомобила за проверка, като за целта подали сигнал със "СТОП" палка. Подсъдимият подминал полицейския автомобил и спял на около 200метра пред тях, след което избягал и се скрил в падина наблизо. В автомобила останал само св.П., чиято самоличност била установена от св.К. и св.Д., а малко след това те са открили и подсъдимия укрит в храстите. Подсъдимият направил самопризнания пред служителите на полицията, че е извършил кражба на процесните метални парапети и посочил точното място на кражбата. Свидетелите отворили товарното помещение, установили наличието на предпазни парапети и резак и съобщили за това в РУП "Тунджа" Ямбол.

Процесните метални парапети са собственост на Община "Тунджа" Ямбол и са на стойност 72лв.

С отрязването на предпазните парапети подсъдимият повредил целостта на мостовото съоражение е и причинил щета на собственика Община "Тунджа" Ямбол в размер на 728,04лв.

Общата стойност на отнетите от подсъдимия Л. вещи е 690лева, а общата стойност на причинените щети е 7 048,06лв., което е установено от изготвените по делото две експертизи- стоково- оценителна от вещото лице Д. и техническа от вещото лице П..

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като е направил подробен и логичен правен анализ на събраните доказателства, който се споделя напълно от въззивната инстанция и е ненужно да ги преповтаря. В тази насока съдът ще вземе отношение само по доводите и възраженията във въззивната жалба.

Районният съд се е произнесъл по възраженията за допуснатите процесуални нарушения от разследващия орган при извършване на следствен експеримент, като ги е приел за основателни. По тази причина протоколите за следствен експеримент / прил-.на л.20- 38 от ДП/ са изключени от доказателствения материал, което се споделя от въззивната инстанция.

Правилно и обосновано са кредитирани показанията на св.П. дадени на досъдебното производство в протокол за разпит от 29.04.2012г./ прил.на л.18,19 от ДП/, в който обяснява подробно за времето, местата и начина на осъществяване на трите кражби от подс.Л.. Свидетелят е разпитан непосредствено след извършване на последното деяние, поради което е логично и спомена му от случилото да е най -точен. Районният съд е изложил подробни съображения поради които не кредитира показанията на свидетеля дадени на съдебното следствие при двете разглеждания на делото. Напълно са нелогични твърденията на св.П. и на подс.Л. на съдебното следствие, че вечерта на 29.04.2012г. са носели дърва на майката на Л. и на връщане в района на с. Каравелово са видели нарязани предпазни парапети и са решили да ги вземат. В този район не е имало извършване на ремонтни дейности от собственика на трасето Агенция "пътна инфраструктура" - София, поради което отрязването на предпазните парапети е станало с цел кражба, като е нелогично някой друг да е отрязал тези парапети и да си замине без да ги вземе. Следва да се има предвид, че отрязването може да стане само със специална техника с каквато подсъдимият е разполагал и тя се е намирала в товарния автомобил. това обстоятелство напълно подкрепя показанията на св.П. за извършената кражба. Правилно е прието, че показанията на св.П. дадени на досъдебното производство напълно кореспондират и с тази на св. Я, която като служител на Агенция "Пътна инфраструктура" сочи точните места на които са били отрязани предпазните метални съоражения и които кореспондират с посочените места на кражба от св.П.. Кореспондират и с показанията на свидетелите М., Г., К., Д. и Т пред, които подсъдимият и св.П. са обяснили за кражбите, посочвайки и точните места на извършване на деянията. Посочените свидетели са разговаряли с подсъдимия и св. П. непосредствено след извършването на последното от трите деяния, поради което и техните показания са опосредствени, но анализирани в съвкупност с всички останали доказателства правилно е прието, че същите следва да бъдат кредитирани относно фактите за времето, мястото, начина на извършване на кражбите и за предмета на кражбите. По отношение на деянието на 29.04.2012г. същите са преки свидетели на установяване на предмета на кражбата, наличието на резак в товарния камион управляван от подсъдимия и за неговото поведение, опитвайки се да избяга за да не бъде свързан с превозваните откраднати вещи. Първата инстанция е направила подробен анализ на показанията на М., Г., К., Д. и Т., като правилно е стигнала до извод , че несъществените противоречия се дължат на отдалечеността във времето и неспособността на човешката памет да помни с години подробности от събития и факти. По отношение показанията на свидетелите Д., Т., М.Г и Р.В районният съд е направил анализ и е изложил съображения относно тяхната достоверност.

Правилно е прието, че вида и размера на отнетите вещи и за повреждането на пътните съоражения е доказан по безспорен и несъмнен начин от показанията на св.П. на св.Я и от представените писмени доказателства- справки от Агенция "Пътна инфраструктура" и Община "Тунджа"- Ямбол за точния размер на отрязаните предпазни парапети и за техния вид.

Изготвените по делото две експертизи- стоково- оценителна и техническа са обективни и компетентни, поради което правилно са кредитирани изцяло.

Тъй като обясненията на подс.Л. на досъдебното производство са дадени в отсъствие на защитник, те правилно не са приобщени по делото, чрез прочитане поради което и доводите на защитника в тази насока не се с поделят от проверяващия съд.

Твърдението в жалбата за допуснато процесуално нарушение на ДП, тъй като на 29.04.2012г.Л. е разпитан в качеството на обвиняем без да бъде привлечен в това качество е невярно, тъй като на л. 12 и 13 от ДП е приложено постановление от 29.04.2012г. за привличане на Л. като обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.26 ал.1 от НК. По отношение написаното на втората страница на протокола за разпит от 29.04.2012г. в горния десен ъгъл "проект" съдът счита, че това отразяване не опорочава извършването на процесуално- следственото действие, тъй като протокола е подписан от обвиняемия и разследващия полицай и съдържа всички реквизити на протокол за разпит на обвиняем. Не се приема твърдението на защитника за невъзможност този разпит да се проведе за 20минути е неоснователно, тъй като въпросния протокол е по- малък от една страница на А4 и обективно е напълно възможно да се изготви за времето посочено в него. Следва да се отбележи , че протоколите за разпит на обвиняем следва да се ценят единствено дали е спазена процедурата по привличането на Л. в качеството на обвиняем на ДП, а не и тяхното съдържание тъй като същите не са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитане.

Твърдението , че подсъдимият няма резак и не може да работи с такъв също не се споделя от съда, тъй като на 29.04.2012г. при проведената полицейска проверка на управлявания от подсъдимия товарен автомобил е установено наличие на резак с газова бутилка. За осъществяване състава на престъпление кражба, чрез използване на техническо средство няма изискване това техническо средство да е собственост на извършителя на престъплението. По отношение обстоятелството дали подсъдимия има уменията да работи с процесния резак са налице събрани доказателства- показанията на св.П. и показанията на св.Д..

Неустановяването по делото на пунктовете за вторични суровини на които подсъдимият е продавал откраднатите парапети, както и марката на товарния автомобил използван за пренасяне на откраднатите вещи за първите две деяния не се отразява на доказаността на престъпленията, тъй като първото от тези обстоятелства не е елемент от състава на престъплението кражба. За доказването на използване на МПС при извършване на кражба е достатъчно да са налице доказателства, че такова е било използвано.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия А.Л. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от началото на м. април до 29.април 2012г.в тъмната част на денонощието на територията на Община Тунджа- Ямбол, по път III- 5308 при км. 4+198, по път III- 7602 при км.8+665, по път IV 53082, действайки в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив, използвайки МПС - неустановен товарен автомобил и тов.автомобил "Ивеко" с рег.№ СТ3581СХ, собственост на М.Т.Д и Л.А.Д / до 25.04.2012г./ Р.В / след тази дата/ и техническо средство- резак е отнел чужди движими вещи на обща стойност 690лв. от владението на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и Община "Тунджа"- Ямбол без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият през м.април 2012г.е извършил три отделни престъпления кражба- при пълна идентичност на начина на тяхното осъществяване и вида на предмета на кражбата. В началото , средата и на 29.0.2012.подс.Л. е отнел процесните предпазни парапети, без съгласието на собствениците им, с намерение да ги присвои, като ши трите деяния са довършени с натоварването на предпазните парапети в товарния автомобил. Безспорно е у доказано, че и при трите деяния е осъществен квалифицирпания състав на кражбата по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като е използван резак за отрязването на предпазните съоражения, както и товарен автомобил за пренасянето на откраднатите вещи.

Предишните осъждания описани по- горе безспорно дават основание да се приеме, че деянието е осъществено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 букви "а" и "б" от НК, като в тази насока се споделят доводите на първата инстанция.

Безспорно е установено също така, че деянията са осъществени в условията на продължавано престъпление, тъй като са налице всички материално- правни предпоставки на чл.26 ал.1 от НК- извършени са три отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК , тъй като за времето от началото на м. април до 29.април 2012г.в тъмната част на денонощието на територията на Община Тунджа- Ямбол, по път III- 5308 при км. 4+198, по път III- 7602 при км.8+665, по път IV 53082, действайки в условията на продължавано престъпление, противозаконно е повредил чужди движими вещи на обща стойност 7 048,06лв. собственост на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София / щети в размер на 6320,02лв./и Община "Тунджа"- Ямбол / щети в размер на 728,04лв./.

От обективна страна с отрязването на предпазните парапети при трите деяния подсъдимият безспорно е повредил пътните съоражения и е причинил имуществени вреди за собствените им на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и Община "Тунджа"- Ямбол. Размера на щетите е безспорно установен, като в тази насока следва на пълно да се кредитира заключението на техническата експертиза и показанията на вещото лице М.П..

Правилно и законосъбразно е прието, че трите деяния са осъществени при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от Н, като в тази насока напълно се споделят доводите на районния съд. Споделят се и правните аргументи, че деянията не представляват маловажен случай.

Престъпленията по чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 от НК и това по чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК са извършени от подсъдимия от субективна страна с форма на вина пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал обществената им опасност и е искал и целял настъпването на този противоправен резултат.

Относно вида и размера на наложените наказания:

Въззивната инстанция споделя напълно изложените от първата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства имащи отношение към индивидуализацията на наказанията. Правилно е отчетена сравнително високата степен на обществена опасност на извършените престъпления и на личността на подсъдимия. Следва обаче да се отчете продължителността на разглеждане на делото на досъдебното и съдебното производство, тъй като са изминали пет години от извършването на престъпленията до налагането на наказанията, като подсъдимият не е давал повод за неоснователно забавяне на процеса. Това обстоятелство следва да се приложи в полза на подсъдимия и да се отрази на размера на наложеното наказание, като се намали размера на наказанието за престъплението кражба от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода и за престъплението по чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК следва да бъде намалено от три години на две години лишаване от свобода. Наказанията в тези размер са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянията и на личността на подсъдимия.

Съдът споделя доводите на районния съд за липса на основания за прилагане разпоредбата на чл.55 НК.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определено общо наказание в размер на по- тежкото от тях. В предвид обстоятелството, че съдът намалява размера на по- тежкото от наказанията на три години лишаване от свобода, следва да бъде намален и размера на определеното общо наказание от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода. Първоначалния "строг" режим на изтърпяване на наказанието е определен правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 61 от ЗИНЗС.

С оглед изменението на чл.57 ал.1 от ЗИНЗС / ДВ бр. 13/ 7.02.2017г./, съдът следва да определи единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а типа затворническо общежитие съгласно изменената норма на чл.58 ал.1 от закона се определя от главния директор на ГД"Изпълнение на наказанията". На това основание обжалваната присъда следва да бъде изменена, като се отмени в частта, с която е определено подс.А.Л. да изтърпи определеното му наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

По отношение гражданските искове:

При горния изход на делото съдът правилно е уважил предявените от МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София и Община "Тунджа"- Ямбол граждански искове за причинени имуществени вреди, като е осъдил подсъдимия да заплати както следва: 728,04лв на Община "Тунджа"- Ямбол и 6080,02лв. на заплати МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви на районния съд в тази насока относно доказаността на претендираните обезщетения и за тяхната основателност в предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпления по чл.216 ал.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.2 от НК.

Доводите в жалбата на подсъдимия за нередовност на исковата молба на МРРБ- Агенция" Пътна инфраструктура"- София за предявяване на гражданския иск са неоснователни. При предявяване на граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес се изисква единствено претенцията да е уточнена по размер , да са посочени страните и деянието от което се претендира, че са последвали съответните щети. Законодателят е улеснил пострадалия при търсене на гражданска отговорност от подсъдимия, като дори е приел, че е възможно искът да се предяви и устно.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски, които следва да заплати подсъдимия, както и е правилно разпореждането с веществените доказателства. .

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта й относно размера на наложените наказания както следва: намалява размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 от НК от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода; намалява размера на наложеното наказание за престъплението по чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК от три години на две години лишаване от свобода; намалява размера на определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода и отменя в частта, с която е определено подс.А.Л. да изтърпи определеното му наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и потвърждава присъдата в останалата й част.

Водим от горното и на осн.чл. 334 т.3, вр.с чл.337 ал.1 т.1 и на осн.чл.338 НПК, Окръжен съд- Ямбол,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 129 от 15.11.2016г.постановена по нохд № 843/14г.по описа на Районен съд - Ямбол в частта както следва:

намалява размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал.1 букви "а" и "б", вр.с чл.26 ал.1 от НК от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода;

намалява размера на наложеното наказание за престъплението по чл.216 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 от НК от три години на две години лишаване от свобода;

намалява размера на определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание от три години и шест месеца на три години лишаване от свобода и

отменя в частта, с която е определено подсъдимия А.Л. да изтърпи определеното му общо наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.