О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 април 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №110 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на "Агростарт-2010"ЕООД с. Генерал Тошево, обл.Ямболска, с ЕИК-201167981, срещу Определение №599/23.03.2017г. постановено по ч.г.д. №853/2017г по описа на ЯРС. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Агростарт-2010"ЕООД с.Генерал Тошево, обл. Ямбол, за допускане на обезпечение на бъдещите му искове против „Агро корект 07"ООД гр.Сливен, чрез налагане на запор на банкови сметки и движимо имущество на длъжника.

Според оплакванията на частния жалбоподател, определението на ЯРС е неправилно.

Частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 от ГПК  и е допустима, разгледана по същество  е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран „Агростарт-2010"ЕООД с.Генерал Тошево, обл. Ямбол, с искане да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове против „Агро корект 07"ООД гр.Сливен общо за сумата 13650 лв., по договори за наем на земеделска земя, закупена от молителя.

За да постанови атакуваното определение, ЯРС се е мотивирал, че в молбата не са изложени ясно фактите, на които ще се основават бъдещите искове: не става ясно по кои договори за наем молителят претендира плащане и в какъв конкретен размер по всеки от тях, и за кои конкретно периоди от време. Посочил е, че с оглед допълнително наведените факти за сключени договори за аренда и за частично плащане по споразумението между страните /с доп. молба по делото/, не става ясно, за кои договори по споразумението е получено плащане и за кои се отнася претенцията по бъдещия иск. Посочил е също, че част от сумата 13650 лв. представлява бъдещо вземане за наем по договори /без конкретизация/ за периода 2016-2017 г., не е ясно на какво обстоятелство се основават исковете, доколкото фактът, че не е изтекла стопанската година обуславя ненастъпила изискуемост на вземанията. Съдът е посочил, че и исканите обезпечителни мерки са неуточнени.

Настоящия съдебен състав, също счита, че от обстоятелствената част на първоначалната молба, както и от допълнителната молба, не може да бъдат индивидуализирани бъдещите искове на молителя срещу ответника, респ. да бъде преценена тяхната допустимост и вероятна основателност, като предпоставка за уважаване на молбата за обезпечение.

Наред с това, поисканата обезпечителна мярка: „запор на банковите сметки на ответника” не е конкретизирана: Когато се иска запор върху банкова сметка, *** /т.е. задълженото лице по вземането/, без № на банкова сметка. ***о върху банковите сметки на ответника в една или няколко конкретни банки, тъй като запорът се налага до размера на исковата сума по една от сметките /стига наличността по нея да е достатъчна/, а не върху пълния размер на сумата по влога, респ. влоговете. При всички случаи обаче, банката /респ. банките/ трябва да е посочена в молбата за допускане на обезпечението, в качеството й на задължено лице по вземането на ответника. Не е конкретна обезпечителна мярка искането за запор на „банковите сметки на ответника”, без да е посочена конкретна банка или банки, какъвто е настоящия случай. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, за неуточненост на исканата обезпечителна мярка, напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

По отношение на обезпечителната мярка: "запор на движими имущества" на длъжника: За да допусне обезпечение на конкретната обезпечителна мярка, тя трябва да се предложи от молителя. Съдът служебно не може да налага мерки, различни от тези, посочени от молителя. При конкретно посочена обезпечителна мярка, съдът преценява дали мярката е подходяща и дали тя съответства на обезпечителната нужда, и ако посочената обезпечителна мярка е неподходяща, съдът няма да допусне обезпечение на иска дори и да установи наличие на обезпечителна нужда. В настоящия случай, пред ЯРС, молителят не е посочил движимите вещи които иска да бъдат запорирани. В обезпечителното производство не е  предвидена възможност в производство по молба подадена по чл.390 ГПК, съдът да снабдява молителя със съдебни удостоверения за снабдяване с доказателства, респ. да определя доп. срок за посочване и представяне на доказателства.

Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение на ЯРС, с което е отхвърлена изцяло молбата за обезпечение, следва да се потвърди.

Водим от горното, ЯОС

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №599/23.03.2017г. постановено по ч.г.д. №853/2017г по описа на ЯРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.