№ 12.04.2017
г. гр.Ямбол
Производството е по реда на чл.419 от
ГПК.
Пред ЯОС е депозирана частна жалба от
„Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол против разпореждане от 26.01.2017 г., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
№ 186/26.01.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 283/2017 г. по описа на ЯРС за
допускане на незабавно изпълнение на парично задължение в полза на НАП. Иска се
да бъде отменено атакуваното разпореждане като неправилно и необосновано, както
и да бъде обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист, доколкото
същият е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, обективираща незаконосъобразно разпореждане. Частната жалба
се желае да бъде приета и като такава против разноските присъдени в полза на
заявителя и се желае разпореждането да бъде отменено и в тази част. Иска се
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Твърди се, че в акта за установяване
на частно държавно вземане въз основа, на който е издадена заповедта по чл.417
от ГПК не се съдържат фактически твърдения относно произхода на главницата и
нейния размер, съобразно коя погасителна схема е изчислена. Същото се отнася и
за изчислението на лихвата – не е посочен конкретния механизъм за нейното
изчисление и не може да се установи произхода на дължимостта
на вземането за лихва. При това положение няма как съдът да се е убедил, че е
налице подлежащо на изпълнение вземане – предвид съдържанието на представения
документ, което не личи и от мотивите на издаденото разпореждане. Претендираните лихви не за посочени като конкретни
стойности в договора и анексите към него, не се съдържа механизъм за
изчислението им в тях, т.е. същите не са конкретни стойности и дори не са
определяеми. По отношение на наказателната лихва, същата е вземане, за което
съдът е следвало да се убеди, че е възникнало, тъй като действително са
нарушени сроковете по споразумението за заем, а такава преценка е била
обективно невъзможна.
Оспорва се и легитимността на
заявителя, тъй като не се твърди в заявлението да има вземане прехвърлено от
Министерство на енергетиката по посочения договор, прехвърлено в полза на
държавен фонд „Енергийни ресурси“, т.е. НАП няма компетентност да издаде акта
за събиране на частно държавно вземане в конкретния случай. Така издадения акт
от некомпетентно лице е нищожен и не подлежи на изпълнение.
От заявителя НАП е депозиран отговор
на частната жалба, с който същата се счита за неоснователна и се иска да бъде
оставена без уважение. Заповедният съд е извършил необходимата проверка относно
редовността на документа акт за събиране на частно държавно вземане и е
констатирано, че същия подлежи на изпълнение. Компетентността за издаване на
акта е на НАП предвид разпоредбата, въз основа на която е издаден, а именно
чл.3 ал.7 т.3 от ЗНАП, а не посочената от длъжника разпоредба на чл.3 ал.7 т.4,
на която не се е позовал. Вземането за лихви е конкретно посочено в акта,
поради което и възраженията са неоснователни, а и би следвало да се обсъждат в
евентуално установително производство, а не в
настоящото. Също се желае присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като
е подадена в срока по чл.419 ал.2 от ГПК – в двуседмичен срок от връчването й
на длъжника.
Заповедното производство е образувано
пред ЯРС по ч.гр.д.№ 283/2017 г. по заявление на НАП по реда на чл.417 т.7 от
ГПК въз основа на влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане,
когато изпълнението му става по реда на този кодекс – Акт № 63/6.12.2016 г. за
установяване на частно държавно вземане, издаден от директор на дирекция
„Държавни вземания“ в Централно управление на НАП. Съдът е уважил искането на
заявителя като е издал заповед за изпълнение № 186/26.01.2017 г. и съответното
разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредил
длъжникът „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол да заплати на кредитора Национална
агенция за приходите гр.София следните суми: 21 270,12 лв. - главница, 340,94 лв. – лихва по чл.2 от Анекс № 2 от 16.09.2004 г. към договор за продажба от
17.06.2003 г. между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и
„Топлофикация – Ямбол“ ЕАД - гр. Ямбол, 10 374,93
лв. – наказателна (законна) лихва по чл. 2, ал. 6 от Анекс № 1 от
01.08.2003 г. към договора за продажба от 17.06.2003 г. между Министерството на
енергетиката и енергийните ресурси и „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД - гр. Ямбол,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда - 23.01.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски в размер
на 1 384,51 лв., от които
платена държавна такса в размер на 639,72 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 744,79 лв.
Документът, въз основа на който е
издадена заповедта за незабавно изпълнение е Акт № 63/6.12.2016 г. за
установяване на частно държавно вземане, издаден от директор на дирекция
„Държавни вземания“ в Централно управление на НАП на основание чл.3 ал.8 във
връзка с чл.3 ал.7 т.3 от ЗНАП и заповед на изпълнителния директор на НАП. В
акт № 63 подробно е описано задължението на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД - гр.
Ямбол, както и че същото произтича от споразумение за заем № 3739 BUL/29.06.1995 г., сключено между Р
България и Международната банка за възстановяване и развитие по „Проект за
преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата“,
сключен въз основа на него договор за продажба между Министерство на
енергетиката и „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД - гр. Ямбол, както и сключени между
тези страни два анекса № 1 и № 2. В акта е посочено, че за периода 15.08.2011
г. – 5.12.2016 г. държавата има изискуемо вземане към длъжника, посочено като
общ размер и по пера – главница и лихви така, както впоследствие са посочени в
издадената заповед.
Атакуваното разпореждане за незабавно
изпълнение съдът намира за законосъобразно.
Съгласно чл.419 ал.2 от ГПК частната
жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение може да се основе само на
съображения, извлечени от акта по чл.417 от ГПК – в случая от Акт №
63/6.12.2016 г. за установяване на частно държавно вземане, който следва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
Съдът след като се запозна с процесния акт, счита, че заповедният съд е извършил
необходимите проверки и е установил предпоставките, произтичащи от тях, за да
бъде издадена заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение. Неоснователни
са възраженията на длъжника за това, че в акта за установяване на частно
държавно вземане не се съдържат фактически твърдения относно произхода на
главницата и нейния размер, съобразно коя погасителна схема е изчислена, както
и че това се отнася и до изискуемостта на лихвата и нейното изчисление. В акта
се съдържат, както твърденията за произхода на вземането, така и въз основа на
какви финансови договорености същите за изчислени. Оспорванията
на длъжника относно размера на задължението и начина на изчисление биха били относими към производство по чл.422 от ГПК, а не към
настоящото, поради което съдът ги намира за неоснователни.
Неоснователни са възраженията и
относно легитимността на издателя на акта предвид посочените при издаването му
разпоредби - чл.3 ал.7 т.3 от ЗНАП, а не а не, както се твърди чл.3 ал.7 т.4 от
ЗНАП. Основание за установяване на задълженията на „Топлофикация – Ямбол“ ЕАД -
гр. Ямбол е сключено споразумение за заем между държавата и МБВР и сключените
въз основа на него договор и два анекса. Както е посочено в чл.3 ал.7 т.3 от
ЗНАП агенцията събира частни държавни вземания по гаранционни споразумения и
временни финансови помощи, вземания на държавата към кредитополучатели и
бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и
други кредити. Длъжникът неоснователно счита, че задължението се претендира въз
основа на следващата т.4 от този текст – задължение към закрития Държавен фонд
„Енергийни ресурси“, за да бъде съобразена преценката на съда с тези
обстоятелства.
Предвид изложеното съдът приема, че
Акт № 63/6.12.2016 г. за установяване на частно държавно вземане представлява
съгласно чл.417 т.7 и чл.418 ал.2 от ГПК влязъл в сила документ /тъй като е
констативен и не подлежи на административен контрол, съгласно определение №
79/30.01.2012 г., гр.д.№ 813/2011 г., I т.о. ВКС/, редовен от външна страна
и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При наличието
на тези предпоставки заповедният съд основателно и законосъобразно е издал
заповедта за изпълнение, както и атакуваното разпореждане за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на изложените изводи,
неоснователни се явяват претенциите на жалбоподателя и относно обжалването на
присъдените разноски, поради което частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното разпореждане потвърдено.
При този изход на делото следва да
бъде уважено искането на заявителя да му бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лв.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 26.01.2017 г., обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение № 186/26.01.2017 г., издадена по ч.гр.д.№
283/2017 г. по описа на ЯРС за допускане на незабавно изпълнение на парично
задължение.
ОСЪЖДА
„Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол да заплати на Национална агенция за приходите
гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.