гр.Ямбол........25.04........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................двадесет и пети...април………............................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството по делото е по реда
на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на Ж.Х.П. ***,
длъжник по изп.дело № **** г. по описа на ЧСИ И. Х. *** посочено, че за
образуваното против П. изпълнително производство и предхождащите го действия
срещу нея, не е била информирана, не е получавала покани или съобщения да бъде
уведомена за случващото се. Счита, че става въпрос за закупена преди 15 години
пералня, която изплатила на равни вноски, но разбрала, че останали непогасени
такива и в момента е длъжник за изплащането им. В крайна сметка с жалбата се
желае да бъдат прекратени действията на ЧСИ по наложения запор върху трудовото
възнаграждение като неправомерни, тъй като възнаграждението е единственият
доход за плащане на текущи сметки и кредит.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозиран отговор на жалбата от взискателя „АПС Б.Б.“ ООД гр. С., в който се
заявява, че жалбата е процесуално допустима, но се счита за неоснователна, тъй
като наложеният запор всъщност е обезпечителна мярка и не е действие по
изпълнението – сама по себе си не води до принудително намаляване на
патримониума на длъжника. Т.е. постановлението за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение не е в кръга на действията, които длъжникът има право да
обжалва.
От ЧСИ И. Х. са депозирани
обяснения в изпълнителното производство, с които се счита жалбата за
неоснователна. Към този момент по делото не е постъпвал отговор от работодателя
относно изпълнимостта на запора, както и суми от него. ЧСИ сочи, че в случай,
че доходът на лицето позволява изпълнението му, то последното следва да се
осъществява съобразно нормите на ГПК и ТР на ВКС от 2015 г.
Съдът след преценка на доказателствата,
на доводите по жалбата, отговора по нея и обясненията на ЧСИ, както и след
запознаване с приложеното изпълнително дело № **** г., приема за установено
следното:
Изпълнителното производство е
образувано на 24.02.2017 г. по молба на взискателя „АПС Б.Б.“ ООД гр. С. въз
основа на представен изпълнителен лист, с който длъжникът Ж.Х.П. е осъдена да
заплати 357 лв., дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва и
разноските по делото, което в случая е заповедно производство по реда на чл.
417 ГПК. На същата дата ЧСИ е постановил образуване на изпълнително дело и
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, за което е изпратено запорно
съобщение до ПГ „В.Л.“ гр. Ямбол, получено на 01.03.2017 г. След получаване на
запорното съобщение, длъжникът П. е депозирала директно в канцеларията на ЯОС
жалбата си, но производството е прекратено, жалбата изпратена за администриране
на ЧСИ, като след извършване на тези действия, се разглежда понастоящем от настоящия
съдебен състав. На длъжника П. е изпратена също така покана за доброволно
изпълнение от 24.02.2017 г., получена на 27.03.2017 г. лично. Жалбата на П. е
от 06.03.2017 г., когато е била първоначално подадена в ЯОС.
Съдът направи справка от НБД
„Население“ относно семейното положение и роднинските връзки на длъжника Ж.Х.П.,
видно от която същата е неомъжена и има две пълнолетни деца – Д. и Д.Ч..
С жалбата си П. е представила фиша
си за трудово възнаграждение за м.02.2017 г., получен от ПГ „В.Л.“, където
работи като чистачка. Видно от този фиш, П. е с основна заплата 460 лв., 34.80
% за прослужено време и получава нетно трудово възнаграждение в размер на
483.63 лв. Към жалбата са представени няколко фискални бона за платени сметки
за телефон, приходни квитанции за платен данък и фактура за платен наем за
жилище на Община Ямбол, като последните съдът не обсъжда, тъй като са
неотносими към определяне на несеквестеруемия доход и имущество на длъжника,
съгласно разпоредбата на чл. 446 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че депозираната жалба
е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице – длъжник в
изпълнителното производство преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение и след изпращане на запорното съобщение за наложен запор за
трудовото възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно
възражението на взискателя във връзка с това, че действието на ЧСИ относно
налагане на запор върху трудовото възнаграждение не е такова, което подлежи на
атакуване, какъвто е случаят. Именно съгласно дадените разяснения в ТР № 2/2013
г. на ВКС от 26.06.2015 г., запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, каквото съдът приема, че е обжалването в настоящия
случай. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг
освен длъжникът, затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несекверуемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е
частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор
обхваща само секвестируемата част. Отново съгласно посоченото тълкувателно
решение, насочването на изпълнението към запор върху трудовото възнаграждение
може да се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост, а в
настоящия случай жалбоподателката П. желае прекратяване на действията на ЧСИ по
наложения запор, тъй като е единственият доход, който притежава. В този случай
съдът се произнася само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават или указва как се определя
секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху
трудовото възнаграждение или върху друго, каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата,
може да се удържа само съобразно указаното в т. 1 до т. 4 от текста. Отново в
дадените разяснения по т. 3 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ВКС е изразил
становище, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение
за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото
задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално
определената несеквестируема част от това вземане. При съобразяване с
нормативната уредба и задължителните указания на посоченото тълкувателно
решение, съдът счита, че след като с ПМС № 372/22.12.2016 г. минималната
работна заплата за страната от 01.01.2017 г. е в размер на 460 лв., то
несеквестируемата част от трудовото възнаграждение на П. е в размер на 460 лв.,
а секвестеруемата част е в размер на 23.60 лв. (483.63 – 460 лв.). Предвид
изложеното, съдът следва без да отменя действията на ЧСИ по наложения запор, да
му укаже как се определя секвестируемата част при констатирана частична несеквестируемост
/съобразно данните, които са събрани към момента по изпълнителното
производство/, който както се посочи по-горе е в размер на 23.63 лв.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
УВАЖАВА жалбата на Ж.Х.П. ***,
длъжник по изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ И. Х. ***, като УКАЗВА на ЧСИ И. Х.,*** по изпълнително
дело № **** г., че секвестируемият доход върху трудовото възнаграждение на Ж.Х.П.
от 01.01.2017 г. е в размер на 23.63 лв., съобразно фиш за получено трудово
възнаграждение за месец февруари 2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.