В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 20 април 2017 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №97 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, предл.последно от ГПК.

Образувано е по жалба на С.К.Б. - Т. ***, представлявана от пълномощника адв.Я.П. от ЯАК против Постановление от 02.03.2017 г. на ЧСИ - Д. Д. за определяне на разноските по изп.д.№125/2017 г.

В жалбата се твърди, че с атакуваното постановление ЧСИ определил и възложил в тежест на жалбоподателката такси и разноски по изпълнението в общ размер на 468 лв., в т.ч. 300 лв. - адв.възнаграждение, 24 лв. - такса по т.1 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, 24 лв. - по т.5 от Тарифата и 120 лв. - по т.26 от Тарифата, изчислена върху дължима сума от 1000 лв. Жалбоподателката счита, че не дължи посочените такси на осн. чл.95-96 от ЗЗД, вр. чл.78, ал.2 от ГПК. Сочи, че преди образуване на изпълнителното дело направила всичко възможно по закон да заплати доброволно дължимата сума на взискателя И.И., но той възпрепятствал тези й опити. Счита, че не дължи начислените в изпълнителното производство такси и разноски, тъй като не е дала повод за образуване на делото, а взискателя - кредитор е изпаднал в забава по см. на чл.95 ЗЗД, поради което разноските по изпълнението следва да бъдат възложени на него. При изложеното моли за отмЯ.на атакуваното постановление на ЧСИ и възлагане, на осн. чл.78, ал.2 ГПК, на разноските по изпълнението в тежест на взискателя по изп.д.№125/2017 г. по описа на ЧСИ - Д.Д..

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателя И.Д.И. ***, чрез пълномощника си адв.С. С. от ЯАК, е депозирал писмено възражение по жалбата, като е оспорил нейната основателност. Заявява, че не е получавал от длъжника никакво уведомление за намерението й доброволно да изпълни задължението си. Сочи, че не е изпадал умишлено в забава по см. на чл.95 ЗЗД, тъй като не е получавал предложение от длъжника за изпълнение, което необосновано да не е приел, нито пък да е отказал съдействие, без което длъжника да не може да изпълни. Излага още, че длъжника по настоящото изп.дело е била негов кредитор по изп.д.№25/2017 г. при същия ЧСИ, което е приключило с плащане на задължението и ако е имала желание за някакво прихващане на взаимните им задължения е можела да направи такова искане. В заключение счита, че оспорените от длъжника разноски са дължими и моли за потвърждаване на атакуваното действие на ЧСИ.

По делото са приложени обяснения на ЧСИ Д. Д., в които излага становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че разноските са правилно изчислени в съответствие с поисканите от взискателя за извършване изпълнителни действия и в съответствие с Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. По отношение адвокатското възнаграждение, платено от взискателя сочи, че същото е определено под минимума на Наредба №1/2004 г. и не следва да бъде намалявано. В заключение сочи, че длъжника не е представил по делото никакви доказателства да е изплатил дължимите суми на взискателя преди образуване на изпълнителното дело.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело №20179320400125 е образувано на 02.03.2017 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС-Елхово по гр.д.№13/2016 г. на ЕРС и в.гр.д.№370/2016 г. на ЯОС. На 02.03.2017 г. ЧСИ - Д. Д. е издал и атакуваното постановление за определяне на разноските по изп.д.№125/2017 г., с което е определил и възложил в тежест на жалбоподателката такси и разноски по изпълнението в общ размер на 468 лв., в т.ч. 300 лв. - адв.възнаграждение, 24 лв. - такса по т.1 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, 24 лв. - по т.5 от Тарифата и 120 лв. - по т.26 от Тарифата, изчислена върху дължима сума от 1000 лв.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с постановлението за разноските е връчена на длъжника на 13.03.2017 г.

В жалбата си длъжникът в изпълнителното производство оспорва дължимостта на такси и разноски в изпълнителното производство, позовавайки се на забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД, като твърди, че направила всичко възможно по закон да заплати доброволно дължимата сума на взискателя И.И., но той възпрепятствал тези й опити. Към жалбата са представени писмени доказателства: писмо от 01.12.2016 г., изпратено по електронна поща, без данни да е получено от адресата; писмо изпратено по телепоща, без данни да е получено от адресата; определение №156/20.02.2017 г., постановено по ч.гр.д.№59/2017 г. по описа на ЕРС, с което на осн. чл.97, ал.1 ЗЗД на С.К. е разрешено да открие банкова сметка *** И.И., в която да депозира сумата 700 лв., дължими от нея въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№13/2016 г. по описа на ЕРС. От така описаните писмени доказателства не се установява по несъмнен начин, изявлението на С.К. да изпълни доброволно дълга си към И.И. да е достигнало до последния. Не се установява и независимо от полученото разрешение от ЕРС да е депозирала процесната сума на името на И. в банка, това да е станало преди образуване на изпълнителното дело и да е доведено до знанието на кредитора.

При описаните доказателства твърдението на жалбоподателката - длъжник в изпълнителното производство, че не е изпълнила задължението си, тъй като е била възпрепятствана от кредитора не могат да бъдат споделени. Относно забавата на кредитора, задължителната съдебна практика е последователна. Така в Решение №15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №1575/2009 г., IV г.о., , постановено в производство по чл.290 ГПК е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В Решение №28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.№497/2008 г., I т.о., постановено в производство по чл.290 ГПК е прието, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.

Не се споделя от настоящи съд и тезата на пълномощника на жалбоподателката, че е налице обективна невъзможност (нормативна пречка) за депозиране на сумата в банка, без получателят й да има открита банкова сметка ***. Колизия между предвидената от чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД възможност и невъзможност за реализацията и при действието на НАРЕДБА №3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и ЗМСИП липсва. Наредба №3/2009 год., вр. Закона за платежните услуги и платежните системи предвиждат възможността за откриване на сметка в полза на трето лице. Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания е организационен въпрос, но не и нормативна пречка, каквато липсва и при действието на ЗМСИП, стига да не са налице ограниченията въведени с този закон – идентификацията на страните, основанието за плащане, произхода на средствата и пр. /В този см. Решение №197/18.02.2014 г. на ВКС по т.д.№666/2012 г., I т.о., постановено в производство по чл.290 ГПК/.

При изложената до тук задължителна съдебна практика и предвид ангажираните от жалбоподателката доказателства, не се възприе тезата й, че е налице забава на кредитора, която я освобождава от собственото й задължение, в т.ч. и от задължението да понесе разноските по изпълнителното производство.

Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено чл.79 ГПК - разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съд. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези.

За изчерпателност следва да се отбележи, че правото на принудително изпълнение е насочено към съдебния изпълнител. За да образува делото, до него трябва бъде подадена молба за образуване на изпълнително производство, към която трябва да бъде приложен изпълнителен лист /чл.426, ал.1 ГПК/. Съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист. Той може и е длъжен да се съобрази с него както по отношение на легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо право. Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл.433 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството.

Въз основа на изложеното до тук, жалбата на С.К.Б. - Т. ***, представлявана от пълномощника адв.Я. П. от ЯАК против Постановление от 02.03.2017 г. на ЧСИ - Д. Д. за определяне на разноските по изп.д.№125/2017 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното постановление - да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 02.03.2017 г. на ЧСИ - Д.Д. за определяне на разноските по изп.д.№125/2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.