В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 април 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №81 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от В.Н.М., чрез адв. К.М. от САК, против Решение №42/26.01.2017г., постановено по гр.д.№2223/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът: е отхвърлил предявения от В.Н.М., иск да бъде прието за установено на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на З.И.Д., че последният й дължи сумата 3000 лв. главница – подлежаща на връщане сума, получена без правно основание, 27,56 лв. законна лихва върху главницата, считано от получаване на сумата на 18.04.2016 г. до предявяване на иска на 20.05.2016 г., законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 747/26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1337/2016 г. по описа на ЯРС; осъдил е В.Н.М. да заплати на З.И.Д. на основание чл. 78 ал.5 от ГПК направените по ч.гр.д. № 1337/2016 г. по описа на ЯРС разноски в размер 220,96 лв., както и е осъдил В.Н.М. да заплати на З.И.Д. на основание чл.78 ал.5 от ГПК направените по делото разноски в размер на 441,92 лв. В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди се, че е безспорно по делото, че процесната сума от 3000лв. е била платена от ищцата В.М. и получена от ответника З.Д. по банков път по сметка на ответника в „Уникредит Булбанк" АД, без между страните да съществува някакво правоотношение, по силата, на което да се дължи плащане на тази сума. Сочи се, че ответникът изрично е потвърдил, чрез своя пълномощник в писмения отговор на ИМ и в о.с.з., че няма никакви правоотношения между страните, а е посочил, че основанието за плащане са отношения между ищцата и трето лице- син на ответника. Твърди се, че по делото не е доказана по никакъв начин делегация за плащане - надлежно нареждане да се погаси валидно възникнало вземане, чрез плащане в полза на трето лице. Сочи се, че нито се твърди от ответника, нито се доказва, той да е имал уговорка или да се е съгласил предварително да получи такава сума. Сочи се, че свидетелите не могат категорично да установят наличие на валидно сключен договор за изработка, нито твърдението, че не е било платено изработеното. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът е допусна свидетели за доказване наличието на договор за изработка /за ремонтни дейности/, на стойност над 5000 лв., след което е извършил и неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на иска с пр. осн. чл.422 ГПК и присъждане на разноски в заповедното производство. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че не е налице неоснователно обогатяване, а по делото безспорно е установено наличието на ремонт в апартамента на ищцата, извършен от сина на ответника. Сочи се, че това обосновава извършения превод на сумата 3000лв. по сметка на ответника, която сума е била предадена на неговия син с приемо-предавателен протокол. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №1337/2016г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК със заявител В.Н.М. против длъжник З.И.Д. за сумата 3000 лв. -главница, подлежаща на връщане сума, получена без правно основание на 18.04.2016г.; за сумата 27,56 лв.- законна лихва върху главницата, считано от 18.04.2016 г. до 20.05.2016г., и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението до изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №747/26.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил длъжникът З.И.Д. да заплати на заявителя горепосочените суми, както и сумата 60,55лв.- разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Страните по делото не спорят, а и видно от представеното пред ЯРС копие от вносна бележка на “УниКредит Булбанк“ АД от 18.04.2016г., се установява, че на посочената дата, В.Н.М. е извършила превод по сметката на З.И.Д., на сумата 3000лв. Като основание за плащането е посочено: "ПРЕВОД РЕМОНТ".

Въззиваемият Д.- ответник в първоинстанционното производство, в отговора на ИМ пред ЯРС е заявил, че не оспорва извършеното плащане, но е посочил, че то не е без основание. Посочил е, че плащането е извършено във връзка с ремонт на жилището на ищцата от неговия син- Л. З. Д.. Заявил е, синът му и М. са се разбрали сумата да бъде преведена по сметката на ответника в “УниКредит Булбанк“ АД. Сочи, че след превода сумата е била предадена от него на сина му. В тази връзка по делото е представен Приемо – предавателен протокол от 22.04.2016г., подписан от Л. З. Д. и З.И.Д., видно от който ответникът е предал на сина си сумата 3000лв., получени като превод на 18.04.2016г. от В.Н.М. по негова сметка в “УниКредит Булбанк“ с основание "ремонт".

Пред ЯРС са събрани и гласни доказателства:

Св.Л. Д. -син на ответника З.Д., е заявил, че ищцата В.М. е неговата бивша приятелка. Посочил е, че през м. септември 2014г. започнал ремонт по жилище във входа на бл.24 в кв.„Българка“ в гр.Сливен и тогава се запознал с ищцата, която била закупила апартамент в същия вход. Последната поискала свидетелят да направи ремонт и на нейното жилище, като се уговорили като приключи започнатия ремонт, да се прехвърли в нейния апартамент, което станало през м. октомври. Свидетелят е посочил, че в апартамента на ищцата направил, заедно с двама свои помощници цялостен ремонт – гипс картони по всички стени и тавани, изправяне на стени, шпакловане, грундиране, боядисване, окачен таван, ламинат в коридора, трапезарията и хола, санитарното помещение – цялата баня, изкъртена и отново направена с водоустойчив картон, плочки, таван с орнаменти, като ремонтът приключил през м.декември и за Коледа апартамента бил готов. Освен този ремонт, свидетелят е посочил, че е правил и външна изолация на въже на две стаи от апартамента. Видно от показанията на Любомир Д. по време на ремонта, отношенията им с ищцата станали интимни и след ремонта двамата заживели заедно в това жилище. Според свидетеля целият ремонт излязъл около 6000 лв., като първоначално ищцата му платила само 1000лв., защото нямала повече пари, като обещала в последствие да заплати остатъка. Д. е посочил, че с ищцата се разделили на 16.04.2016г. и едва тогава тя превела сума от 3000 лв. по сметката на бащата на свидетеля, защото така са се разбрали и най – вече, за да разбере баща му, че парите са преведени, тъй като В. се познавал и с него. Свидетелят е посочил, че е помагал на В. и е правил ремонт и в друг неин апартамент и в апартамент на майка й. Свидетелят е заявил, че няма банкова сметка, ***или преведени по сметката на баща му.

Св. Г. Г.- съседка и приятелка на ищцата е заявила, че познава св.Л. Д., тъй като през м. септември 2014г., същия извършвал ремонт в жилището й- външна изолация. По това време свидетелката запознала Л. Д. и ищцата, тъй като последната искала да извърши ремонт на жилището си на осмия етаж във същия вход. Видно от показанията на Г., В. и Л. се договорили за извършването на цялостен ремонт на апартамента на ищцата – външно саниране, вътре цялостен ремонт с изолация на стените, окачени тавани, ламинати, врати, цялостно ремонтиране на банята. Уговорката за ремонта ставала с Л., който си викал майстори, които му помагали. По време на ремонта свидетелката заявила, че следяла процеса, тъй като се интересувала и за ремонт на собственото си жилище. По време на ремонта, според свидетелката започнали отношения между Л. и В., а в края на 2014 г. той заживял в ремонтирания апартамент, където посрещнали Нова година, а свидетелката и съпругът й им ходили на гости. От показанията на Г. се установява, че Л. Д. и ищцата живели заедно до пролетта на 2016 г., а за раздялата им свидетелката разбрала, след като Л. ги попитал дали може да остави някои от своите вещи при изнасянето си у тях. Свидетелката Г. е посочила, че знае, че в началото на ремонта на апартамента на ищцата, последната е платила на Л. 1000 лв., а оттам нататък той започнал да закупува всички материали и да работи със свои средства. Впоследствие свидетелката разбрала, че ищцата е превела по банковата сметка на бащата на Л. пари за извършването на ремонта – 3000 лв. Това обстоятелството свидетелката го узнала от Л., който й казал, че няма сметка и за това така се били разбрали за сметката на баща му.

Св.В. В. е посочил, че е приятел на ищцата и че знае, че в апартамента на ищцата е бил извършван ремонт, тъй като е собственик на фирма, която взема размери и изготвя проекти за ремонт. Заявил е, че е посещавал е адреса на ищцата, за да вземе размери и после й е доставил плочки за баня, смесителни батерии и всичко за обзавеждането за баня и сифони. Свидетелят е посочил, че не знае после кой ги е поставял и е работил. Заявявил, е че в апартамента на В. е виждал присъстващия в залата Л., но не го е виждал да работи в банята и не е обсъждал с него проекта. Освен него там имало и други майстори, с които свидетелят коментирал проекта. Посочил е, че стоките и материалите, които е доставил са му били платени от собственичката В.. Заявил е, че не се сеща дали Л. е присъствал, когато са разтоварвали материалите.

Св.М. В.- приятелка на ищцата е посочила, че познава Л., защото той и В. са имали връзка. Заявила е, че през лятото на 2014г. В. закупила апартамент, на който в последствие бил извършен ремонт. Ремонтът приключил до коледа, като на Коледа били на гости у тях. Според свидетелката, за ремонта свидетелката В. си наела фирма и разни лица, но точно кои не знаела. По време на ремонта свидетелката е заявила, че не е ходила в апартамента. Предположила е, че други лица са извършвали ремонта, а не Любо, тъй като последния според свидетелката санирал сгради, но на ищцата външно саниране не било правено. Свидетелката е посочила, че разноските за ремонта В. си ги е заплащала, като е теглила банкови кредити. Заявила е, че не е виждала документи за това с кого се е договаряла ищцата за ремонта, предположила е, че са частни лица и е заявила, че познава единия от майсторите И., който правил и нейната баня.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявените искове, като такива с пр. осн. чл.422 от ГПК, във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

За уважаването на иск по чл.59 ал.1 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: наличие на обедняване на ищеца в собствената му материална сфера, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. В случая по делото не е доказано обогатяване на ответната страна, като елемент от фактическия състав на посочената норма. Съгласно константната съдебна практика, обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, включва придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, а така също и спестяване на изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени.

От събраните по делото гласни доказателства- показанията на св.Л. Д. и св. Г. Г., се установява, че в периода октомври – декември 2014г., свидетелят Д.- син на З.Д. е извършил ремонт в жилището на В.Н.М., с която имал връзка до м. април 2016г., като плащането на сумата било част от възнаграждението на Л. Д. за извършените от последния дейности по ремонта. От показанията на тези свидетели се установява, че плащането е било извършено от М. по сметката на З.Д., след постигнато съгласие с Л. Д. за това. Показанията на тези свидетели, не се опровергават от показанията на свидетелите на ищцовата страна В. В. и М. В. Безспорно и от представените по делото писмени доказателства е установено, че сумата от 3000лв., е преведена от въззивницата на 18.04.2016г. по сметката на З.Д. с посочено основание за плащането -"ремонт". От представения Приемо – предавателен протокол от 22.04.2016г., подписан от Л. З. Д. и З.И.Д., обаче се установява, че сумата не е останала в патримониума на ответника, а последния е предал на сина си сумата 3000лв., получени като превод на 18.04.2016г. от В.Н.М. по негова сметка в “УниКредит Булбанк“ с основание "ремонт". Този факт не оспорва и от св.Л. Д.. Т.е. от събраните по делото доказателства, е установено, че не е налице обогатяване на въззиваемия, тъй като краен адресат и получател на сумата от 3000лв. е не той, а неговият син Л. Д.. Какви са били отношенията между В.М. и Л. Д., бил ли е налице между същите договор за изработка, извършван ли е бил ремонт и на каква стойност е бил същия, предвид обстоятелството, че З.Д. само е участвал при предаването на сумата между тях, чрез използване за целта на банковата му сметка, са въпроси извън предмета на настоящия спор.

С оглед отхвърляне на претенцията за главница, като неоснователна, правилно е била отхвърлена и претенцията за лихви по чл.86 ЗЗД.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

Претенцията на въззиваемата страна за заплащане на разноски пред въззивната инстанция се преценя от съда за неоснователна, тъй като по делото не са представени надлежни доказателства за направени такива. Като доказателства за направени разноски за заплащане на възнаграждение за адвокат в размер на 600лв./ съгл. приложения Списък по чл.80 ГПК/ не може да служи представеното от въззиваемия незаверено копие от Договор за правна защита и съдействие сер.В №0000043998 от 24.03.2017г., тъй като от една страна документът не е представен в оригинал или надлежно заверено копие, а от друга в договора липсва подпис, на вписания като клиент З.И.Д.. Вместо подпис в документа срещу "клиент" е вписано с ръкописен текст "пълномощие". Що се отнася до направените разноски в заповедното и в първоинстанционните производства, относно същите е налице произнасяне от първоинстанционния съд с атакуваното решение и с последващо определение по чл.248 ГПК /като последното не е предмет на настоящата жалба/.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №42/26.01.2017г., постановено по гр.д.№2223/2016г. по описа на ЯРС .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.