РЕШЕНИЕ

_{РЕШЕНИЕ}

№ 42 28.04.2017 год. гр.Ямбол

ВИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I-ви въззивен граждански състав

на 18 април 2017 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гр.дело № 72 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М.С.М. ***, представляван от пълномощника адв.М.Х. от ЯАК против Решение №67/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№2758/2016 г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционния съд е осъдил М.М. да заплаща на пълнолетното си дете С.М. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 13.10.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и за минало време в размер на 18,06 лв. за периода от 06.10.2016 г. до 13.10.2016 г., ведно със законната лихва от 13.10.2016 г. до окончателното плащане, и разноски в размер на **0 лв., както и държавна такса - 165,20 лв.

В жалбата си въззивника М. изразява недоволство от първоинстанционното решение, в осъдителната част, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи, че за да постанови решението си в осъдителната част, ЯРС е извършил неправилен анализ на свидетелските показания, като е кредитирал тези на св.С., а не е кредитирал показанията на св.К., при което е извел неправилен извод, че ответника разполага с достатъчно средства, от които без особени затруднения да отделя и за издръжка на пълнолетната си дъщеря. За неправилен се сочи и извода на ЯРС, че ищцата не работи, както и извода за неприложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1 СК. Въз основа на тези и останалите, изложени в жалбата съображения, се моли за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск за издръжка изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпилия по делото от въззиваемата страна С.М. писмен отговор се оспорва основателността на жалбата. Твърди се, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно и се моли за потвърждаването му. Сочи се, че оплакванията на въззивника не намират подкрепа в закона и събраните по делото доказателства, поради което въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника М.М., редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.

В о.с.з. въззиваемата С.М., редовно призована не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат поддържа становището, заявено в писмения отговор, като моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира и за присъждане на сторените за въззивната инстанция разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно, че ищцата С.М. /сега въззиваема/ е рождено дете на ответника М.М. /сега въззивник/, родена е на *** г. и понастоящем е навършила пълнолетие. Не се спори, че бракът между родителите на С.М. е прекратен. Не се спори и че ищцата учи редовно в ПГПЧЕ "В.К." гр.Ямбол, където е редовна ученичка в ** клас през учебната 2016/2017 г. Ищцата е представила и декларация от 06.10.2016 г. за това, че не притежава недвижими имоти, МПС, доходи от трудови възнаграждения, от наеми, от упражняване на свободна професия.

От Удостоверение от 17.09.2016 г. от Военно формирование 26030 се установява, че Т. С. - майка на ищцата е получила брутно трудово възнаграждение за периода март-август 2016 г. в размер на 3840,18 лв. или 640,03 лв. средномесечно.

Няма спор, а и след извършена справка в TP се установява, че ответника е едноличен собственик на капитала на „МСМ-13" ЕООД-гр.Ямбол, което извършва дейност като траурна агенция. В подадената Годишна данъчна декларация за 2015 г. е декларирана печалба в размер на 20**,50 лв., при годишни приходи от 21800,14 лв. и общо разходи 19787,64 лв. Според Удостоверение изх.№****** г. на „МСМ-13" ЕООД-гр.Ямбол, ответникът получава брутно трудово възнаграждение за периода април-септември 2016 г. в размер на по 420 лв. Същевременно от приложеното по изп.д.№****** г. на ДСИ при ЯРС Заявление от 01.**.2016 г. е посочил, че не получава възнаграждение като управител на фирмата. Дружеството е кредитополучател по Договор за кредит от 22.04.2016 г. за сумата от 30000 лв., отпуснат за оборотен капитал за финансиране на стопанската и професионалната му дейност, при месечна погасителна вноска от 445,29 лв.

Представени са нотариални актове №№****** г. и ****** г. за установяване прехвърляне на собствеността на трето лице върху недвижимия имот на ул."Ч." №* - на актуалния адрес на управление на дружеството и адрес, посочен в договора за кредит като адрес на самия ответник. Идеалната част от този имот е единствения деклариран от ответника недвижим имзт пред Община Ямбол през 2004 г., видно от Удостоверение за декларирани данни изх.№19**/23.**.2016 г. на Общината.

Видно от Удостоверение за раждане от *** ***, ответникът и Н. К. са родители на малолетното дете С. М.М., родено на *** г.

От представената пред ЯРС Справка актуално състояние на всички трудови договори на С.М. от 13.**.2016 г. на НАП, ТД-Бургас, се установя, че за периода 2015-2016 г. я е имала сключени три броя трудови договори, като последния ТД е сключен на 17.11.2016 и прекратен на 05.**.2016 г. Останалите два ТД също са прекратени, като са били сключвани през летния период на 2015 г. и 2016 г. Според св.С. - майка на ищцата, последната не е могла едновременно да работи и да учи, както и да се наспива, поради което е преустановила работата, започната през ноември.

Пред въззивния съд бе представена нова Справка актуално състояние на всички трудови договори на С.М., към 13.04.2017 г., видно от която на 24.03.2017 г. е сключила ТД с "К.В.", действащ понастоящем, с основна заплата - 115 лв.

Пред ЯРС са събрани и гласни доказателства. Свидетелите С. /майка на ищцата/, К. /съжителстваща с ответника на семейни начала/ и Й. свидетелстват, че ищцата и майка й са посетили офиса на траурната агенция на 14.09.2016 г. и са поискали да говорят само с ответника, но той отказал и настоял разговорът да се състои и в присъствието на св.К.. Искането към него е било да предостави парични суми за шофьорски курс, абитуриентски бал и университет, но той го отхвърлил с мотив, че няма такива средства. Според св. К. и Й. ищцата и майка й са говорили на висок глас, като първата отправила заплаха към св.К., че ще я удари. В Сведение от св.К. по преписка № ***** г. на ЯРП е посочено, че заплахата е била, че С. ще й удари шамар. От своя страна св.С. твърди, че ответникът се отнесъл зле с тях, че се държал грубо и арогантно и ударил първо нея, след което ищцата се разплакала и го запитала, защо го е направил, а той ударил и нея, след което ги изгонил. Същите показания свидетелката е дала и по преписката на ЯРП, аналогични на които са дадените там обяснения от ищцата. Св.К. отрича ответника да е осъществил описаното насилие по отношение на ищцата и майка й. Свидетелите сочат също, че ответникът закупил телефон на дъщеря си, като според св.С. си го взел обратно. Св.К. и Й. дават показания, че ответника давал всичко за дъщеря си, закупувал дрехи, обувки, часовници, калъфи, протектори.., давал й средства „за излизане", също и храна. Според св.К., след раждането на братчето й ищцата ги е посещавала всеки петък. Св.К. свидетелства, че получава средства за майчинството в размер на 1400 лв. месечно до навършване на 1 година на детето, като твърди, че тя заплаща наема за жилището, което обитават с ответника, както и осигуровките на ответника като самоосигуряващо се лице. Пак според тази свидетелка, ответника излязъл от затвора на 31.03.2015 г., а бизнесът му не върви добре.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество решението, в атакуваната част, се прецени за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят и настоящата инстанция препраща към тях (арг. от чл.272 ГПК).

Предявеният в производството иск е с правно основание чл.144 от СК.

Претендира се издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образование във средно учебно заведение и възраст на въззиваемата до 20 години. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка по чл.143, ал.2 от СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности.

В конкретния случай предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл.144 от СК са налице. Въззиваемата е навършила 18 години (и не е навършила 20 год.) и продължава обучението си в средно учебно заведение, редовна форма на обучение. По делото не се установи същата да има имущество, от което да може да се издържа. Установи се, че на 24.03.2017 г. е сключила ТД с "К.В.", действащ и понастоящем, с основна заплата - 115 лв., чийто размер е твърде минимален, за да може да се издържа само с нея. Следва да бъде отчетен и факта, че въззиваемата е ученичка в ** клас, на която предстоят изпити за матура и кандидатстудентски изпити, с оглед на което и обективно не би могла да се подготви за изпитите и да работи на пълен работен ден с цел да реализира доход, който да й позволи да се издържа сама.

В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения" за родителите да дават издръжка, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че първостепенния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, с оглед на което е постановил едно немотивирано решение.

Неоснователно е и не намира опора в доказателствата твърдението на въззивника, че даването на издръжка на пълнолетната му дъщеря ще съставлява особено затруднение за него.

Действително по делото не е установен конкретния размер на доходите от търговската дейност на ответника и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което не могат да се направят конкретни изчисления за разликата между доходите и разходите за собствената му издръжка и тази, дължима към малолетното дете. Въззивния съд обаче споделя изцяло изложеното от първостепенния съд, че от анализа на всички представени по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че за въззивника не би съставлявало особено затруднение да отделя сумата от 80 лв. за издръжка на пълнолетната му дъщеря.

Необосновано е и твърдението на въззивника, че ЯРС не е отчел факта, че е задължен по договор да кредит и че живее в жилище, което не е негова собственост за което заплаща наем. На първо място - договора за кредит е сключен от дружеството на въззивника, което е и задължено за заплащане на погасителните вноски по кредита. В тази връзка правилен е извода на ЯРС, че разходите на дружеството за погасителни вноски по кредита не са разходи на физическото лице - ответник и не следва да се приспадат от доходите му. За установяване на твърдението, че заплаща наем за жилището, в което живее, въззивника не е ангажирал никакви доказателства. Единствено в показанията на св.К. /съжителстваща с ответника на семейни начала/ се съдържа твърдение, че заплащат наем за жилището. Тези свидетелски показания обаче не са подкрепени от други доказателства, напротив опровергават се от твърденията в отговора на исковата молба, където ответникът е заявил, че живее при роднини.

При определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид доказания по делото факт, че въззивника има задължения за издръжка към друг низходящи - същият има малолетно дете, на което с оглед нормата на чл.143, ал.2 от СК дължи издръжка безусловно.

При определяне размера на дължимата издръжка, съдът взе предвид и обстоятелството, че въззивникът не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. От представеното по делото удостоверение за получавани доходи от майката на въззиваемата се установява, че същата получава трудово възнаграждение, чийто месечен брутен размер е 640,03 лв., освен това последната няма задължения за издръжка към други лица. По тези причини по-голямата част от средствата, необходими за издръжка на въззиваемата, следва да се престират от майката.

Настоящия съд не споделя и доводите в жалбата за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, в частта му с която е прието за неоснователно възражението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1 ГПК. По делото не се съдържат убедителни доказателства за твърдението на въззивника, че въззиваемата се е провинила тежко по смисъла на чл.151 от СК и не може да търси издръжка от него. На първо място - изобщо липсват доказателства за обидно, неуважително отношение на въззиваемата към нейния баща. На следващо място не е доказано по недвусмислен начин, че въззиваемата е отправила закани за физическа саморазправа със съжителката на въззивника - св.К., нещо повече - К. не е и от кръга на лицата, изброени в ал.1 - съпруг, низходящ или възходящ на дължащия издръжка. Само обстоятелството, че на 14.09.2016 г. между въззиваемата и нейната майка и въззивника е възникнал скандал, при който същите са повишили тон и разменили остри реплики, не е достатъчен да обоснове хипотезата на чл.151 СК. Освен това показанията на св.С. и св.К. са заинтересовани по см. на чл.172 ГПК, в показанията на св.Й. не се съдържат данни в подкрепа твърденията на въззивника, а други доказателства по делото не са събрани. Въззивния съд изцяло споделя изложеното от ЯРС, че въззивника също носи отговорност за поведението на въззиваемата, като негова дъщеря, поради което като баща би могъл да има обичайно необходимото поведение, като води разговора в посока да успокои развълнуваното си дете, на което е отказал финансова помощ.

С оглед на горните съображения, настоящия съдебен състав счита, че към момента въззивника следва да бъде осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря сумата от 80,00 лева месечно. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на въззиваемата от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на задължения родител. При определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, а единствено следва да прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. В случая, съдът счита, че въззиваемия може да осигурява издръжка от 80,00 лева месечно, без това да му създава затруднение. Останалата част от необходимите й за издръжка средства въззиваемата би могла да получи от своята майка, а и чрез полагане на личен труд, което междувпрочем тя прави.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което постановеното от последния решение, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемата следва да се присъдят и направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.