Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.04.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 07.03.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 46 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Я.Д.Л. ***, чрез пълномощника му, адв.С.К. ***, срещу решение № 8 от 06.01.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 2199/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.Д.Л., ЕГН ********** ***, иск по чл.439, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на Я.Л. *** и Г.Л. ***, че въз основа на сключено споразумение от 21.05.2015г. не дължи по изп. дело № 20169320400284 на ЧСИ Д.Д. рег. № 932 с район на действие - ОС Ямбол сумата от 300лв., като неоснователен; ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 300лв.

Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с фактите и доказателствата по делото. Излага съображения, че е изпълнена разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, т.к. е представил споразумение, сключено на 21.05.2015г. (след приключване а съдебното дирене и след издаването на изп.лист) между въззивника и Я.Л.Я. и Л. Я.Л. (наследодател на взискателите по изп.д.20169320400284 на ЧСИ Д.Д., рег.№932 с район на действие – ОС-Ямбол) с нотариална заверка на подписите от същата дата, с което споразумение се отменят всички предишни споразумения и съдебни решения. Твърди, че ЯРС неправилно е приел, че присъдените разноски пред ВКС от 300лв. не са предмет на представеното споразумение от 21.05.2015г., а същото касае начина на разпределение на ползването на недвижимия имот, предмет на делото. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи иска по чл.439 от ГПК, че не дължи сумата 300лв. разноски по гр.д.861/2012 на ВКС. Претендира направените разноски по делото и пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, подаден от Я.Л.Я. и Г.Л.Я., чрез адв.Д.С.. С депозирания отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат подробни съображения. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

С определението си от 22.02.2017г. ЯОС прекрати производството по въззивната жалба от Я.Д.Л. ***, чрез пълномощника му, адв.С.К. ***, срещу решение № 8 от 06.01.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 2199/2016г. по описа на ЯРС, като недопустима като просрочена в частта, с която се обжалва решението на ЯРС в частта, имаща характер на прекратително определение, с което ЯРС прекратява поради недопустимост на иска производството по гр.д.№2199/2016г. по описа на ЯРС в частта, в която Я.Д.Л. претендира да се приеме за установено по отношение на Я.Л.Я. и Г.Л.Я., че не дължи сумите от 15.00 лв. - допълнителни разноски и 55.00 лв. - разноски по изп.дело, такса на ЧСИ в размер на 61.50 лв. и 300.00 лв. - адвокатски хонорар по изп. дело № 20169320400284 на ЧСИ Д.Д. рег.№932 с район на действие – ОС-Ямбол, както и да бъде отменена наложената възбрана върху поземлен имот с идентификатор № 77030.500.265, в землището на с. Хаджи Димитрово, общ. Тунджа, обл. Ямбол, с площ от 502.00 кв.м. в местността „Курткая”. Определението като необжалвано е влязло в сила.

В с.з. въззивникът се явява лично и с адв.С., поддържа въззивната жалба, претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите, не се явяват, чрез пълномощника си, адв.С. оспорват въззивната жалба, претендират разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен споразумителен протокол от 21.05.2015г., подписан от Я.Д.Л., Я.Л.Я. и Л.Я.Л., видно от който страните са се споразумяли относно ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Я., на ул.”*****” №****, като са си разпределили ползването на имота. В протокола е записано, че настоящото споразумение отменя всички предишни споразумения и съдебни решения. Този протокол е с нотариална заверка на подписите, извършена на 21.05.2015г. от нотариус Д.Л. с рег.№322 и район на действие – РС Ямбол.

Представена е декларация-съгласие от 04.06.2015г. на Я.Д.Л. като наследник на Д. Я. Л., с която същият е дал съгласие на съсобственика на дворното място Я.Л.Я. да извърши допълнителни застроявания и ремонти в него.

С решение №735/23.12.2011г. постановено по гр.д.№717/2011г. по описа на ЯРС е разпределено ползването върху незастроената част от дворно място, находящо се в гр.Я., ул.” ******* №**, между Л. Я.Д., Я.Д. Л., Я.Л.Я. и С. К. Я.. Със същото решение Я.Д. Л., Я.Л.Я. и С. К. Я. са осъдени да заплатят на Л. Я. Л. аправените по делото разноски в размер на 420лв. Това решение е отменено от ЯОС с решение №126/13.07.2012г. по въззивно гр.д.№42/2012г. по описа на ЯОС, по което Лилко Я.Л., Я.Л.Я. и Стайка Колева Янкова са осъдени да заплатят на Я.Д.Л. разноски по производството в размер 615 лева. Срещу това решение е била подадена касационна жалба от Я.Д.Л., като с определение №624/10.12.2012г. на ВКС постановено по гр.д.№861/2012г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а Я.Д.Л. е осъден да заплати на Лилко Я.Л. сумата от 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение за това производство.

От приложеното изпълнително дело № 2016932040284 на ЧСИ Д.Д. с рег.№932 на КСЧИ и район на действие ОС-Ямбол, е видно, че е образувано по молба на Я.Л.Я. и Г.Л.Я. против Я.Д.Л. за събиране на сумата 300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2013г., издаден въз основа на решение №735/23.12.2011г. постановено по гр.д.№717/2011г. по описа на ЯРС, отменено изцяло с решение №126/13.07.2012г. по в.гр.д.№42/2012г. по описа на ЯОС и определение №624/10.12.2012г. на ВКС постановено по гр.д.№861/2012г. по описа на ВКС, касаещи начина на разпределение на недвижимия имот, предмет на делото, както и присъдените на Л. Я.Л. разноски от 300лв. за адв.възнаграждение в производството пред ВКС. Взискателите Я.Л.Я. и Г.Л.Я. са наследници на Л. Я.Л., поч. на 06.12.2015г. С молба от 20.06.206г. до ЧСИ по изп.дело Я.Д.Л. е представил споразумителния протокол от 21.05.2015г. с молба да не се пристъпва към принудително изпълнение, която молба е оставена без уважение от ЧСИ с разпореждане от 01.07.2016г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба в приетата част е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.269, ал.1, изп. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 на чл.439 от ГПК е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

В случая искът е предявен от длъжника по изпълнително дело № 2016932040284 на ЧСИ Д.Д. с рег.№932 на КСЧИ и район на действие ОС-Ямбол, срещу взискателите Я.Л.Я. и Г.Л.Я., които са наследници на Л. Я.Л., поч. на 06.12.2015г. С молбата за образуване на изп.дело те са заявили ЧСИ да събере присъдената от ВКС сума 300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС по гр.д.№861/2012г. по описа на ВКС.

Искът е допустим с оглед обстоятелството, че искът на длъжника се основава на споразумение след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2016932040284 на ЧСИ Д. Д..

Преценявайки представения споразумителен протокол от 21.05.2015г., подписан от Я.Д.Л., Я.Л.Я. и Л. Я.Л., с нотариална заверка на подписите, ЯОС намира, че с този протокол страните са се споразумяли само относно ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, на ул.”Яне Сандански” №10-12, като са си разпределили ползването на имота. В споразумението не е постигнато съгласие относно вземането за разноски по делата, включително за тяхното опрощаване. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ЯРС неправилно е приел, че присъдените разноски пред ВКС от 300лв. не са предмет на представеното споразумение от 21.05.2015г. Обстоятелството, че в протокола е записано, че настоящото споразумение отменя всички предишни споразумения и съдебни решения, не означава, че страните са постигнали съгласие относно направените по делата разноски. Отговорността за разноски е отговорност за поправяне на вредите от неоснователно предизвикан правен спор. Като не са посочили в споразумението си договореност относно присъдените разноски, въззивният съд намира, че страните не са постигнали такава. Ето защо е неоснователен и недоказан предявеният от длъжника отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

С оглед горното, ЯОС намира, че решението в обжалваната част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в тази инстанция е основателно и следва да се уважи, като се присъдят 200лв. платено адвокатско възнаграждение.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 8 от 06.01.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 2199/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.Д.Л., ЕГН ********** ***, иск по чл.439, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на Я.Л. *** и Г.Л. ***, че въз основа на сключено споразумение от 21.05.2015г. не дължи по изп. дело № 20169320400284 на ЧСИ Д. Д. рег. № 932 с район на действие - ОС Ямбол сумата от 300лв.

В останалата част решението на ЯРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА Я.Д.Л. да заплати на Я.Л.Я. и Г.Л.Я. направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 200лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.