Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 11.05.2017г. гр.Ямбол
На 24 април
2017 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Прокурор Т.С.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов гр.д.
№25 по описа на 2017 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю.Т., гражданин на
Р.Т., чрез пълномощник адв. В Д., с която
против Прокуратурата на РБългария са предявени два обективно съединени иска –
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 35000лв. ведно със законната лихва, считано от 03.10.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 750лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба ищецът твърди, че на 06.06.2012г. против него е
било образувано ДП №59/2012г. по
описа на ГПУ-Елхово, за това, че на 05.06.2012г.
около 21.00 ч., в района на 268 гранична пирамида в землището на с.Лесово, общ.
Елхово, действайки като помагач в съучастие с Ф.Б.К, род. на ***г. в гр.Х., и Е.С.А, род. на ***г. в Р.Т., които превели през границата на
страната от Р.Турция в РБългария, група от 20 лица чужди граждани, без
разрешение на надлежните органи властта, като умишлено улесни извършването на
престъплението, чрез обещание да се даде помощ след деянието, като ги извози
във вътрешността на страната - престъпление по чл.280 ал.2, т.3 ,вр. ал.1 вр.
чл.20 ал. 4 от НК. Сочи се, че на 06.06.2012г., със Заповед за задържане,
ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, а в последствие в хода на разследването,
с постановление от 06.06.2012г. е
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.280 ал.2, т.3 ,вр.
ал.1 вр. чл.20 ал. 4 от НК, като с Постановление на РП срокът за задържането му
е бил продължен до 72 часа. Твърди се, че на 08.06.2012г. РП-Елхово, на осн. чл.64 ал.1 от НПК е
внесла искане за налагане на постоянна мярка „задържане под стража" на
ищеца, като с Определение №200/08.06.2012г.
по чнд №270/2012г. по описа на ЕPC на ищеца е била
наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража",
потвърдена с Определение №96/14.06.2012г. по вчнд №245/2012г. по описа на ЯОС. Сочи се, че на 24.09.2012г. с Постановление по чл.63, ал.6 от НПК
на РП-Елхово мярката за неотклонение спрямо ищеца е била отменена, а с влязло в
законна сила на 03.10.2012г.
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2012г., ЕРП е прекратила воденото срещу Т.
досъдебно производство и повдигнатото срещу него обвинение, на основание чл.243
ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност.
Твърди се, че в
резултат на воденото от 06.06.2012г.
до 03.10.2012г. незаконно наказателно
производство против ищеца, продължило четири месеца, същия е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и ограничения,
стрес, притеснение от отзвука сред
обществото, сред приятели и роднини. Притеснение как обвинението ще се отрази
на името му в обществото и в отношенията му с контрахентите му и на бизнеса му
като цяло. Сочи се, че Т. е чужд гражданин, идва от затворено и консервативно
общество, където задържане под стража се възприема като изключително
отрицателно, изживял е огромен страх от
една евентуална, неоснователна, осъдителна присъда за тежко престъпление,
наложена в чужда държава за престъпление което не е извършил. Твърди се, че е
било ограничено правото му на предвижване и лични контакти. сочи се, че във
връзка с провеждането на разследването по досъдебното производство на
12.06.2012г., е било разрешено
използването на СРС в килията на следствения арест, където е бил и ищеца.
Сочи се също, че въз
основа на повдигнатото обвинение, на 17.09.2012г. е издадена Заповед №04-164/17.09.2012г. на Зам.директора на РДГП-Елхово, с която на основание чл.43з,
ал.1 и ал.З във вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, на ищеца е била наложена
принудителна административна мярка „Забрана за влизане в Р.България" за
срок от 5 години, считано от 17.09.2012г. до
16.09.2017г., което е довело до
допълнителен стрес за него, тъй като е искал да започне бизнес в Р.България.
Заповедта е била отменена с Решение №41/05.04.2013г. по анд №29/2013г.
на ЯАС, влязло в сила на 25.04.2013г.
За обезщетяването на
причинените неимуществени вреди ищецът претендира от ответника заплащане на
сумата от 35000 лв. В резултата на незаконосъобразното наказателно преследване
ищецът твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 750 лв.,
съставляващи платените от него суми за адвокатска защита в хода на
наказателното производство. Предвид
изложеното в ИМ, счита, че за него е налице правен интерес да поиска заплащане
на обезщетение за всички причинени ми имуществени и неимуществени вреди, в
резултат на проведеното срещу него наказателно преследване и изтърпяване на
наказание за престъпление което не е извършил.
В писмен отговор по делото ответникът, чрез Окръжна
прокуратура гр. Ямбол е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан
по основание и размер.
Сочи се,
че в случая е налице хипотезата на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищеца е допринесъл за твърдяното от него
увреждане: В разпита си, в качеството на обвиняем от 12.09.2012г. е посочил, че
се признава за виновен по предявеното му обвинение по чл.280 ал.2 т.3 вр. ал.1,
вр. чл.20 ал.4 от НК, и че желае сключването на споразумение с Прокуратурата.
След приключване на разследването досъдебното
производство е било внесено в съда със споразумение подписано от
обвиняемия, в което Т. отново се е признал за виновен по това обвинение, но
споразумението не е било одобрено от съда. Твърди се, че също така
доказателствата по досъдебното производство сочат, че ищеца е поискал от св. Н.С.
да спре автомобила и да качат другите двама обвиняеми по делото непосредствено
след като те извършили деянието, по което им е предявено обвинение, и по което
са признати за виновни, след което били задържани от полицията.
Направено е
възражение, че принудителната административна мярка "Забрана за влизане в
Република България" за срок от 5 години по ЗЧРБ наложена на Т. не се явява
акт или действие от страна на ответника, и в този смисъл Прокуратурата на
Република България не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря.
В отговора се твърди
също, че не са налице доказателства, от които да се установяват действително
търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Ответникът
счита за недоказани твърденията, че ищеца осъществява транспортна дейност,
която в резултат на обвинението и задържането е била препятствана и това е
повлияло в негативен план на работата, която осъществява. За неподкрепени с
доказателства, счита и твърденията за негативния отзвук на обвинението сред
приятели и обществото, още повече, че информация за воденото срещу ищеца
производство не е била разгласявана от Прокуратурата. Сочи се, че липсват
доказателства за прилагане на СРС спрямо ищеца по време на задържането му в
ареста. Оспорва се по размер, като недоказана претенцията за имуществени вреди,
тъй като липсвали доказателства за действително заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществена защита по воденото досъдебно производство. Иска за обезщетяване на неимуществени
вреди се оспорва и
по размер, като изключително
завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България
и на съдебната практика по аналогични случаи, както и на краткия срок на
мярката за неотклонение "задържане под стража" търпяна от ищеца и
кратката продължителност на наказателното производство, което е приключило за
срок малко над три месеца.
Ответникът е направил
възражение и срещу посочения в ИМ период за вземанията за лихва, като счита че
същите са частично погасени по давност, на основание чл. 111,б"в" от
ЗЗД. Твърди че, от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство по отношение на ищеца до предявяването на иска са
изминали повече от 4 години, а разпоредбата на чл.111 от ЗЗД предвижда 3-годишен
погасителен давностен срок по отношение на лихвите, т.е правото на ищеца да
предяви иск за лихвата е погасено по давност за миналия до подаването на
исковата молба период от 3 години.
В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощника
на ищеца, като се претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България,
представлявана от прокурор от ЯОП, в о.с.з. поддържа писмения отговор и оспорва претенцията на
ищеца, както по основание, така и по размер.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено от представените писмени доказателства /в
т.ч. и ДП№59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово, приложено към нохд №584/2012г. на
ЕРС/, и това е безспорно между страните, че: на 06.06.2012г.
е било образувано ДП №59/2012г. по
описа на ГПУ-Елхово срещу неизвестен извършител за това, че на 05.06.2012г. около 21.00 ч., в района на 268
гранична пирамида в землището на с.Лесово, общ. Елхово, превел през границата
на страната от Р.Турция в РБългария, група от 20 лица чужди граждани, без
разрешение на надлежните органи властта. С постановление на ЕРП от 06.06.2012г.
ищецът Ю.Т. гражданин на Р.Турция е бил привлечен като обвиняемо лице и спрямо
него е било предявено обвинение, за това че действайки като помагач в съучастие
с Ф.Б.К, род. на ***г. в гр.Х., и Е.С.А,
род. на ***г. в Р.Т., които превели
през границата на страната от Р.Турция в РБългария, група от 20 лица чужди
граждани, без разрешение на надлежните органи властта, като умишлено улеснил
извършването на престъплението, чрез обещание да се даде помощ след деянието,
като ги извози във вътрешността на страната - престъпление по чл.280 ал.2, т.3
,вр. ал.1 вр. чл.20 ал. 4 от НК. С постановление от 06.06.2012г. на ЕРП, Т. е бил задържан за срок от 72
часа. На 08.06.2012г. ЕРП, на осн.
чл.64 ал.1 от НПК е внесла искане за налагане на постоянна мярка „задържане под
стража" на ищеца, като с Определение №200/08.06.2012г. по чнд №270/2012г. по описа на ЕPC на ищеца е била
наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража",
потвърдена с Определение №96/14.06.2012г. по вчнд №245/2012г. по описа на ЯОС.
На 24.09.2012г. с Постановление по чл.63, ал.6 от НПК
на РП-Елхово мярката за неотклонение спрямо ищеца е била отменена, а с Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 26.09.2012г., ЕРП е прекратила воденото срещу Т.
досъдебно производство и повдигнатото срещу него обвинение, на основание чл.243
ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност.
Постановлението е било връчено на Т. на 27.09.2012г., чрез адв. Д.; на Ф. К.-лично
на 01.10.2012г. и на Е. А.- лично на 28.09.2012г. /видно от приложените
разписки в ДП №59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово /. Като необжалвано,
същото е влязло в сила считано от 09.10.2012г.
Във връзка с
претенцията за разноски, направени в наказателните производства, ЯОС, след
проверка по чнд №270/2012г. на ЕРС и нохд №584/2012г. на ЕРС/приложени като
доказателства по настоящото производство/, констатира следното: По ДП №59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово е приложен Договор
за ПЗС №0000034575/10.04.2012г. сключен между ищеца и адв.В.Д., с вписано договореното
адвокатско възнаграждение за защита на досъдебното производство от 500лв./неясно
и нечетливо изписано/, но в документа липсва отбелязване договореното възнаграждение
да е било заплатено, респ. доказателства, че плащането е извършено в по-късен
момент. По чнд №270/2012г. на ЕРС, е бил заплатен
хонорар от 250лв. на адв.Й. Й., съгл. Договор за ПЗС №31/06.06.2012г./л.5
от посоченото дело/.
По
искане на ищеца, по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
посочениия от него свидетел. В показанията си по делото св. Г.А. е заявил, че
познава Ю.Т. от седем години. Посочил е, че ищеца има бизнес с камиони за
транспорт на стоки. Твърди, че година и половина, след като се запознал, с
ищеца, същия му казал, че иска да отваря ресторант в България и че ще го вземе да работи при
него. В последствие разбрал, че ищецът бил задържан като
трафикант на бежанци и имал проблеми. Според свидетеля, Т. нямал нищо общо с
това, тъй като не бил такъв човек, имал си бизнес с камиони и не се занимавал с
незаконни неща. Свидетелят
сочи, че когато Ю.Т. бил задържан, неговият брат дошъл в гр.Свиленград и го
помолил да го закара до гр.Елхово, за да се види с Ю., който бил задържан в
ареста, като тогава свидетеля разбрал за случая с Ю.. Според
свидетеля, като го пуснали от ареста, Ю.Т. отишъл в Турция. Твърди, че заради
нещата, които му се случили в България, някои хора в Турция, както и хора в
България, се отдръпнали от него и това му повлияло на бизнеса. Свидетеля сочи,
че в телефонен разговор ищецът му заявил, че малко не бил добре - психически не
се чувствал добре. Уточнил е, че с ищеца се видели за последно преди една
година в гр. Хасково, т.е. след като го били пуснали от ареста и ищеца там
отворил ресторант, но след като отишъл в Турция, повече не го бил виждал. Ресторантът
му към настоящия момент не работел. След отварянето на ресторанта, същият
работил само около два месеца, докато Ю. отишъл в Турция. След това станали
проблеми, Ю. не можел да се връща в България и ресторантът преустановил
дейността си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претенциите
са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно посочения
текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата /какъвто е настоящия случай/, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
По
претенцията за неимуществени вреди: Съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на
ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по
справедливост. За критерия „справедливост”, съгласно Постановление №4/1968г. на
Пленума на ВС, на преценка подлежат обстоятелствата – продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и задължителна за
съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение №388/2013г. по гр.д.
№1030/2012г. на ІV г.о., и Решение №480/2012г. по гр.д. №85/2012г. на ІV г.о., съгласно
която,
при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди
в рамките на обичайното за подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. На поставения въпрос е
даден отговор от ВКС, че когато се твърди причиняване на болки страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С
оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика на ВКС, ЯОС намира, че предявеният
иск за неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление от общ характер по НК – за това че действайки
като помагач в съучастие с Ф.Б.К, род. на ***г.
в гр.Х., и Е.С.А, род. на ***г. в Р.Т., които превели през
границата на страната от Р.Турция в РБългария, група от 20 лица чужди граждани,
без разрешение на надлежните органи властта, като умишлено улеснил извършването
на престъплението, чрез обещание да се даде помощ след деянието, като ги извози
във вътрешността на страната - престъпление по чл.280 ал.2, т.3 ,вр. ал.1 вр.
чл.20 ал. 4 от НК, за което престъпление предвиденото от закона наказание е от 1 до 10 години „лишаване
от свобода”.
Наказателното производство срещу ищеца е
прекратено с постановление на ЕРП от 26.09.2012г. Въз
основа на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита, че е налице основанието за
ангажиране отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата
предпоставка за уважаване на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на ищеца, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на РБ, приключило с прекратяване
на наказателно производство ДП №59/2012г.
по описа на ГПУ-Елхово на основание чл.243, ал.1,
т.2 НПК, поради недоказаност на
обвинението.
В случая за
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди са изпълнени и останалите
законови условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и вредите. Възникнала
е отговорността на държавата, в лицето на
нейните правозащитни органи, които дължат обезщетение за
неимуществени вреди, размера на което обезщетение следва да се
съобрази с конкретните факти и обстоятелства и с обичайно приетия в
практиката справедлив размер. Налице е причинно - следствена връзка
между претърпените от ищеца душевни болки и
страдания и предявеното му обвинение във връзка с което обвинение наказателното
преследване срещу ищеца е продължило 3 месеца и 20 дни,
време през което по отношение на Т. е била наложена и най- тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража".
Неимуществените вреди са се проявили в нормалните, естествени и житейски логични душевни
болки и страдания, изразили се в стрес, срам, неудобство, страх от наказание,
накърняване на честта и достойнството и препятстване на обичайния начин на
живот и социалната среда на ищеца. Както се
посочи, по-горе в мотивите, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на
обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване.
Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на доказани неимуществени вреди претърпени от
ищеца. Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление /в случая по чл.280 ал.2, т.3,
вр. ал.1 вр. чл.20
ал. 4 от НК/, което се наказва с лишаване от свобода, дава негативно отражение върху
емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем и което повече от 3 месеца и
половина е било с мярка за неотклонение "задържане под стража", представлява нормална човешка реакция
на упражнената спрямо него наказателна репресия. Само по себе си обвинението в
извършването на такова престъпление, особено на лице, което до този момент не е
било осъждано, не е изтърпявало наказание „лишаване от свобода” и не е било
задържано на друго основание – каквото е ищеца, е свързано със значителен стрес. Настоящият състав счита, че
незаконното задържането на ищеца с оглед своето естество неминуемо е довело до
унижение на човешкото му достойнство и до редица отрицателни чувства и
преживявания във връзка с престоя му в ареста, с ограничението на правото му на труд, с невъзможността за
период от 3 месеца и 18
дни да изпълнява преките си задължения, да има нормални
взаимоотношения с близките си, да води своя обичаен начин на живот, от
накърняване репутацията му,
т.е. накърнени са били неимуществени блага на ищеца в пряка причинна връзка с
незаконното задържане, които се третират от правото като негови неимуществени
вреди. Разпитания по делото св. А.
е посочил, че при разговор проведен по телефона с ищеца, след освобождаването
му, последния му заявил, че психически все още не се чувства добре. Дал е
показания и за негативен отзвук сред познатите и бизнес партньорите на ищеца,
след задържането на последния в България.
Досежно размера на
обезщетението: Присъденото парично обезщетение за вредите следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по
размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Като съобрази
тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение и предвиденото за него
наказание, продължителността на наказателното преследване, най-тежката приложена мярка
за неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца, и естествено
претърпените страх, срам и неудобство, накърняване на честта и препятстване на
обичайния начин на живот, които не са в размери, надхвърлящи обичайното, съдът приема, че за
претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със
сумата 4000 лв. Този размер
в най-пълна степен съответства на характера и интензитета на търпените душевни болки и страдания
и на вида на упражнената спрямо него процесуална принуда, и се явява
справедлив, съобразно изискването на чл.52 ЗЗД. До този
размер иска следва да бъде уважен, а за разликата над този размер, до пълния
предявен - 35000 лв., искът следва да се отхвърли. Върху присъденото
обезщетение се дължи лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на
Постановлението на прокуратурата, за прекратяване на наказателното
производство, от който момент обезщетението за вреди е станало изискуемо. В
настоящия случай тази дата е 09.10.2012г. С отговора на ИМ обаче е било направено
от ответника възражение, че претенцията за лихви е погасена по давност, за
времето повече от 3 години назад, от предявяване на иска. Възражението е основателно.
Досежно претенцията за присъждане на лихви върху главницата, същата е
основателна за периода, предхождащ с три години завеждането на делото - по арг.
от чл.111
б."в", предл. II от ЗЗД.
Т.е. за периода от 09.10.2012г. до 09.01.2014г. претенцията е погасена по давност /предявяването
на иска е станало на 10.01.2017г./. Ето защо зак. лихвата върху
определената главница следва да бъде присъдена, считано от 10.01.2014г. Претенцията за
лихва считано от по-ранна дата, в т.ч. от претендирания от
ищеца момент посочен в ИМ, е неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото в настоящия случай
не се доказаха по безспорен и категоричен начин претърпени от ищеца
неимуществени вреди над обичайните за подобни случай, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с действията на ответника, въпреки направените в
тази връзка твърдения по делото. Като основателно се преценя възражението на ответника, че принудителната
административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за
срок от 5 години по ЗЧРБ, наложена на Т., не се явява акт или действие от
страна Прокуратурата, и в този смисъл Прокуратурата на Република България не е
пасивно материално-правно легитимирана да отговаря за произтеклите от нея вреди
за ищеца. В тази връзка съдът не обсъжда показанията на св. А., касаещи
преустановяване на дейността на открития от ищеца ресторант в България, в
следствие на невъзможността на ищеца да влиза в страната, след наложената му по
административен ред забрана.
По претенцията за имуществени вреди:
Съдът счита иска за основателен до размера от 250лв.- представляващи
заплатен адвокатски хонорар по чнд №270/2012г. по описа на ЕРС, на адв.Й. Й., съгл. Договор за
ПЗС №31/06.06.2012г./л.5 от посоченото дело/. Сумата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва считано от 10.01.2014г., а за времето от 03.10.2012г. до 09.01.2014г. претенцията за зак. лихва следва
да се отхвърли, като погасена по давност, по изложените по-горе в
мотивите съображения. Претенцията за размера над 250лв. до посочения в ИМ размер-
750лв., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Както бе посочено по горе в мотивите, по ДП №59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово е приложен Договор за ПЗС №0000034575/10.04.2012г., сключен между ищеца и
адв. В.Д., с вписано договореното адвокатско възнаграждение за защита на
досъдебното производство от 500лв. /неясно и нечетливо изписано/, но в
документа липсва отбелязване договореното възнаграждение да е било заплатено,
респ. доказателства, че плащането е извършено в по-късен момент.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят разноски
пред настоящата инстанция. Във връзка с делото ищецът е направил, следните
разноски: 10лв-внесена ДТ за иска и 1500лв.-възнаграждение за адвокат. Дължимите на ищеца
разноски, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати, съразмерно с
уважената част от общо предявените първоначално с ИМ искове, са в размер на 179,51лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ю.Т., гражданин
на Р.Т., род. на ***г., от гр. Д., М., Р Т., съд. адрес:***, чрез пълномощник адв. В. Д., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата 4000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по образуваното ДП№59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово, частично прекратено с постановление
от 26.09.2012г. на ЕРП, по отношение на Ю.Т., на
основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
10.01.2014г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 4000лв.
до пълния предявен размер 35000лв., и искането за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума за периода 03.10.2012г. до 09.01.2014г. -
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Ю.Т.,
гражданин на Р.Т., на основание чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие
на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по образуваното ДП№59/2012г. по описа на ГПУ-Елхово, частично прекратено с постановление от 26.09.2012г. на ЕРП, по
отношение на Ю.Т., на основание чл.243, ал.1,
т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението, в размер на 250лв.- представляващи
заплатени адвокатски хонорари в наказателните производства, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 10.01.2014г. до окончателното изплащане
на сумата, като иска за разликата над 250лв. до размера 750лв., и искането за
заплащане на законна лихва върху присъдената сума за периода 03.10.2012г. до 09.01.2014г. - ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ю.Т., гражданин на Р.Т., на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата 179,51лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен
съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: