О П
Р Е Д E Л E Н
И Е
На 30 март
2017 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
търг. дело №28 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по подадена ИМ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ гр. СОФИЯ против "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЯМБОЛ"ЕАД гр.Ямбол,
ЕИК-128045536, с която се претендира на основание чл.
422, във връзка с чл. 415, ал. 1 и с чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че към 26.01.2017г., държавата
има изискуемо вземане срещу "Топлофикация - Ямбол"ЕАД, гр.Ямбол в
размер на 31985,99 лева, от които: 21270,12
лева - главница; 340,94 - лихва по чл.2 от Анекс №2 от 16.09.2004г. към договора
за продажба от 17.06.2003г. между Министерство на енергетиката и енергийните
ресурси и "Топлофикация - Ямбол" ЕАД, гр.Ямбол; и 10374,93 лева -
наказателна лихва по чл.2, ал.6 от Анекс №1 от 01.08.2003г. към договора за
продажба от 17.06.2003г. между Министерство на енергетиката и енергийните
ресурси и "Топлофикация - Ямбол" ЕАД, гр. Ямбол.
При
съединяването на искове на един ищец за общо разглеждане с една ИМ, цената на
всеки иск поотделно, а не сборът от тях е меродавна за родовата подсъдност.
Подсъдността
на установителните искове по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността,
включително и за родовата подсъдност. В заповедното производство подлежащото на
изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по
главницата и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят
правопораждащите факти за възникване на вземането по
всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното
производство. С оглед направеното възражение от длъжника в заповедното
производство по чл.414, ал.1 ГПК, кредиторът продължава защитата си по исков
път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно
съединените искове /в т. см. Решение
№17/24.03.2011г., пост. по т. дело №382/2010г. на ВКС, І т.о./.
Предявените
установителни искове за главница и лихви са
индивидуализирани в ИМ. В случая всеки от исковете: за главница, за лихви и за
наказателни лихви, е с цена под 25000лв. Т.е. съгл. чл.103 вр. с чл.104 т.4
ГПК, исковете са родово подсъдни на районен съд, като първа инстанция.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че исковете не са му родово подсъдни и делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на съответния районен съд, в случая ЯРС.
Следователно, налице са предпоставките на чл.119 ал.1 вр. с чл.118 ГПК и следва производството по делото да се препрати на родово компетентния съд - ЯРС.
Водим от изложеното и на осн.чл.118 ал.2 ГПК, ЯОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №28/2017г. по описа на ЯОС, пред Окръжен съд гр.Ямбол.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на РАЙОНЕН СЪД гр.Ямбол.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас, в едноседмичен срок от връчването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: