Р Е Ш Е
Н И Е
№ 09.03.2017 год.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански
състав
На 01
февруари 2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия
Росица Стоева
търговско дело № 1 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС образувано
по молба на „ПА 97” ООД с.Тенево, община
"Тунджа", обл.Ямбол, с ЕИК 128024474,
представлявано от управителя М.Й.В. - И., чрез пълномощника адв.С.К.
от ЯАК, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството със съответните законни последици. Претенцията се мотивира с
обстоятелството, че дружеството е неплатежоспособно, не развива дейност, не
притежава имущество, с което да покрие задълженията си и е спряло плащанията
към кредиторите си. Към молбата са приложени изискуемите по чл.628 от ТЗ
доказателства.
В с.з. молителя не се явява, но
чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър се установи, че „ПА 97” ООД с.Тенево е с ЕИК 128024474 и се представлява от управителя М.Й.В.
- И..
По делото е представен Баланс на
дружеството към 31.12.2016 г., данните от който сочат на тежко икономическо
състояние на последното. От представеният Опис на всички активи и пасиви към 12.01.2017
г. се установява, че дружеството не притежава дълготрайни и краткотрайни
материални активи, а пасивите му са в размер на 168000 лв. – задължения към различни
кредитори, които се установяват от представения списък на кредиторите.
По делото молителят е представил
доказателства, от които се установява, че за депозираната молба, образувана в
настоящото дело, е уведомена НАП, съгласно изискванията на чл.78 от ДОПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза,
която като обективна, компетентна и неоспорена, се
възприема от съда. Видно от заключението на вещото лице задълженията на
длъжника към кредиторите, съгласно счетоводните регистри, са в размер на 163110,15
лв., които са към различни кредитори, посочени в списък на кредиторите,
изготвен от вещото лице. По баланс към 31.12.2016 г. и към 16.01.2017 г.
(датата на подаване на молбата) длъжника не разполага с дълготрайни материални
активи, материални запаси, вземания, парични средства в банкова сметка ***.
Вещото лице е установило, че срещу длъжника има образувани изпълнителни дела,
по които са наложени запори на банковите му сметки. Вещото лице е изчислило
показатели за финансовото състояние на длъжника, въз основа на които е
направило извод за тежкото му финансово състояние, за превишение на
задълженията спрямо капитала, за бързо растящата зависимост от външни източници
на средства. Изследвайки съотношението между активите и пасивите на дружеството
и неговата тенденция, сравнено с предходни периоди, в.л. е посочило че към
31.12.2015 г. имуществото на длъжника (състоящо се от ДМА и вземания) е било в
размер на 159 хил.лв., а паричните задължения - в размер на 89 хил.лв., т.е.
съставлявали са 56% от имуществото по балансова стойност. Към 31.12.2016 г.
длъжникът не разполага с имущество, а паричните му задължения са в размер на
163 хил.лв., т.е. съотношение не може да се изчисли. В о.с.з. вещото лице
уточни, че единствения недвижим имот на дружеството е продаден от СИ на
публична продан, като с постъпленията от проданта са погасени различни
задължения на длъжника, въз основа на изготвено разпределение от 24.06.2016 г.,
като тези погашения не са отразени в счетоводните регистри, тъй като са в
резултат на принудително изпълнение. Вещото лице е констатирало, че длъжника е
спрял плащанията на 02.10.2015 г. Датата, на която е извършено последно плащане
на задължения е 01.10.2015 г. от касата на дружеството, като след тази дата
плащания към кредиторите не са правени.
Изслушано в о.с.з. вещото лице
поясни, че в резултат на извършените проверки установило, че дружеството не
извършва търговска дейност, от която да може да реализира приходи. Показателите
за финансовото му състояние са извън допустимите стойности, което означава, че
задълженията превишават ликвидните активи, дружеството не разполага с парични
средства и краткосрочни финансови активи и показва зависимост от външни
източници за финансиране. Затрудненията на дружеството според вещото лице имат
траен характер, което заключение е направила въз основа анализ на състоянието
на активи и пасиви за 2015 г. и 2016 г. Отчетеният финансов резултат „загуба“
за 2015 г. е в размер на 11000 лв., а за 2016 г. е в размер на 183000 лв.
Дружеството е спряло плащанията, като последното плащане, което е отразено по
счетоводните регистри е с дата 01.10.2015 г. и е извършено от касата на
дружеството, след което плащания на задължения няма, т.е. дружеството е спряло
плащанията считано от 02.10.2015 г. Вещото лице уточни, че при проучването за
изготвяне на експертизата устно й било заявено от счетоводителя на дружеството,
че през месец декември 2016 г. дружеството е извършило плащане на 15.12.2016 г.
към „М-Петрол“ ЕООД на сума в размер на 2000 лв., но тъй като това плащане не е
отразено в счетоводните регистри, а именно в „Сметка 503“, не го взела предвид
при изготвяне на счетоводната експертиза, с оглед на което приела, че спирането
на плащанията е от датата - 02.10.2015 г., която е посочила в писменото си
заключение.
С Определение, постановено в о.с.з на 01.02.2017 г., на основание
чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът указа на молителя - длъжник и лицата по чл.625 от ТЗ, а
именно на установените кредитори на дружеството: Сириус-МСС“
ООД гр.Бургас, ЕИК 102079645; В.И.К., ЕГН **********; „Бора“ ЕООД гр. Ямбол,
ЕИК 128592480; „Булагро“ АД гр.Стара Загора, ЕИК
040206054; „Куарт“ ООД гр.Русе, ЕИК 117544908 и „ЕВН
България“ ЕАД гр.Пловдив, ЕИК 131329518 за необходимостта
от предплащане на сумата от 7000 лв., нужна за покриване на началните
разноски по производството по несъстоятелност. Уведомяването на посочените лица се извърши по реда на ГПК с изрично съобщение, в
което бе посочен срока за предплащане на определената от съда сума, както и
бяха изрично указани последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не
бъде предплатена в определения срок. В определения от съда срок и по посочената
банкова сметка ***роизводството
не постъпиха.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелствата, наведени в депозираната молба, съдът е сезиран с искане за
откриване производство по несъстоятелност на „ПА 97” ООД с.Тенево
с ЕИК 128024474. Молбата е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ. Същата е основателна в хипотезата на чл.632,
ал.1 от ТЗ. Съображенията са следните:
Съобразно нормата на чл.632, ал.1 от ТЗ, когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са платени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, определя началната й дата, открива производство по
несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието,
обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. От анализа на
правната норма е видно, че съдът на първо място е длъжен да изследва налице ли
е релевантния факт на неплатежоспособността на молителя.
Легалното определение на понятието
“неплатежоспособност” е изведено в нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ, съобразно
която неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2.
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане. В ал.2 на същия текст е
посочено, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал.1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Според ал.3 неплатежоспособността
се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията
е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори.
По делото, при отделяне на спорното от безспорното,
съдът приема за безспорно установени следните правно релевантни факти:
молителят е ООД, редовно вписано в ТР при АВп, т.е.
притежава качеството “юридическо лице”, което осъществява търговска дейност и
съответно има качеството на търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Дружеството понастоящем
не упражнява търговска дейност и не е в състояние да изплати задълженията си,
които са изискуеми, като общият размер на същите (съобразно заключението на
СИЕ) възлиза на сума в размер на 163110,15
лв., които са към различни кредитори. Длъжникът не е в състояние да се разплаща
по посочените задължения, поради което може да се приеме обоснован извод, че е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Допълнителен аргумент в подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че след извършена от съда служебна справка в
Търговския регистър се установи, че последния обявен от „ПА 97” ООД с.Тенево годишен финансов отчет е този за 2009 г., обявен на
26.05.2010 г., като след тази дата дружеството не е заявявало за обявяване
годишните си финансови отчети.
Съдът приема за доказан и факта, че длъжникът е
спрял плащанията (с оглед заключението на ВЛ), което налага извода, че е
неплатежоспособен (законовата презумпция на чл.608, ал.3 от ТЗ). Като дата, на
която са спрени плащанията съдът счита, че следва да се приеме установената от
вещото лице дата - 02.10.2015 г. Твърдението на молителя, че е извършил плащане
на свои задължения през месец декември 2016 г. - на 15.12.2016 г. към
„М-Петрол“ ЕООД на сума в размер на 2000 лв., което следва да бъде взето
предвид при определяне датата на спиране на плащанията, съдът не възприе, тъй
като според заявеното от вещото лице в о.с.з. такова плащане не е отразено в
счетоводните регистри, в „Сметка 503“. При това положение съдът възприе като дата,
на която са спрени плащанията установената от вещото лице дата - 02.10.2015 г.
С оглед задължението си да обсъди
и състоянието на имуществото на длъжника, съдът намира следното: видно от
приложените от молителя доказателства, а и от заключението на вещото лице се
установява, че последният не притежава ДМА, такива не са установени и след
извършена от в.л. справка в Службата по вписванията. Пак според вещото лице
дружеството не разполага и с краткотрайни материални активи, материални запаси,
вземания, парични средства в банкова сметка ***. При това положение следва
извод, че дружеството не разполага с имущество за покриване не само на
задълженията му, но и за покриване на началните разноски в настоящото
производство.
Длъжника не разполага и с парични средства по банкови сметки или в наличност. От друга страна по делото е
безспорен факта, че длъжникът не упражнява търговска дейност, от която да
реализира приходи.
При обсъждане на финансово-икономическото състояние
на длъжника, размера на задълженията му и след установяване липсата на
притежавано от него имущество, за съдът се налага извода, че не е налице и
хипотезата на чл.631 от ТЗ – затрудненията на длъжника не са временни, а са
трайни по своя характер.
С оглед на изложеното до тук,
решаващия съд намира за основателна депозираната молба, като следва да бъде
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, като за
начална дата на неплатежоспособността бъде приета установената в хода на
процеса дата на спиране на плащанията – 02.10.2015 г. Производството по
несъстоятелност следва да бъда открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй
като длъжникът – молител не разполага с имущество - дълготрайни и краткотрайни
активи, което да е достатъчно дори за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност. От друга страна по делото е безспорен факта, че длъжникът
не упражнява търговска дейност, от която да реализира приходи. Предвид на
изложеното за решаващият съд следва извода, че длъжникът не разполага с
достатъчно имущество не само за покриване на задълженията му, но дори за
покриване на разноските по несъстоятелността, поради което и решението следва
да бъде постановено в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ. Видно от цитираната
правна норма, за да е налице тази хипотеза, следва наличното имущество на
длъжника да е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността,
които законодателят изчерпателно е изброил в чл.723 от ТЗ. Като начални
разноски следва да се третират тези по т.1 и 2 – държавна такса, разноски и
възнаграждение на синдика. Както вече се посочи по-горе, молителя не упражнява
търговска дейност, от която да реализира приходи. По твърдения в молбата, а и
от заключението на вещото лице, се установява, че не разполага с активи, след
осребряване на които да бъдат покрити необходимите разноски по
несъстоятелността. Ето защо, съдът приема, че е налице недостатъчност на
имуществото по см. на закона и тя е в такава степен, че не е в състояние да
покрие началните разноски по производството.
Както вече бе посочено по-горе с Определение, постановено в о.с.з на 01.02.2017
г., на основание чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ,
съдът указа на молителя - длъжник и
лицата по чл.625 от ТЗ, а именно на установените кредитори на дружеството: Сириус-МСС“ ООД гр.Бургас, ЕИК 102079645; В.И.К., ЕГН **********;
„Бора“ ЕООД гр. Ямбол, ЕИК 128592480; „Булагро“ АД
гр.Стара Загора, ЕИК 040206054; „Куарт“ ООД гр.Русе,
ЕИК 117544908 и „ЕВН България“ ЕАД гр.Пловдив, ЕИК 131329518 за необходимостта от предплащане на сумата от
7000 лв., нужна за покриване на началните разноски по производството
по несъстоятелност. Уведомяването
на посочените лица се извърши по реда на
ГПК с изрично съобщение, в което бе посочен срока за предплащане на
определената от съда сума, както и бяха изрично указани последиците по чл.632,
ал.1 от ТЗ, в случай че сумата не бъде предплатена в определения срок. В
определения от съда срок и по посочената банкова сметка ***роизводството
не постъпиха от никое от надлежно уведомените лица.
Ето защо съдът
преценя депозираната молба за основателна, в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Следва да бъде обявена неплатежоспособността на молителя, с начална дата 02.10.2015
г., да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото, да се обяви длъжника в
несъстоятелност и се спре производството по делото.
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ПА 97” ООД с.Тенево с ЕИК 128024474, с начална дата – 02.10.2015 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на „ПА 97” ООД с.Тенево с ЕИК 128024474.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на „ПА 97” ООД
с.Тенево с ЕИК 128024474.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на „ПА 97” ООД с.Тенево
с ЕИК 128024474.
ОБЯВЯВА „ПА
97” ООД с.Тенево с ЕИК 128024474 в
несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело №1/2017 г. по описа на Ямболски
окръжен съд.
Препис от
решението, на основание чл.622 от ТЗ, да се изпрати за вписването му в
Търговския регистър.
Решението, на осн. чл.633, ал.1 от ТЗ,
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас, в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: