Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Ямбол 24.03.2017 г.

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 20.03.2017г /две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова търг. дело №41 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ИМ, вх. №4067/28.06.16г от ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директора Д.Г.Г., чрез пълном. адв.М.Б.-ЯАК против „СИД и КО 2000”ЕООД, с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, представлявано от Управителя С.Х.Ж., като се иска осъждане на ответника за сумата 117 300лв-главница, преставляваща незаплатен годишен наем за периода от 01.10.15г-01.10.16г, по Договор за наем между страните от 25.07.14г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.16г до окончателноато изплащане на сумата, както и 9 761.90лв- обезщетение в размер на зак. лихва за забавено плащане за периода от 26.08.15г до 27.06.16г.Страната претендира и направените по делото разноски в настоящето производство.

С отговор на ИМ от 12.09.16г,отв. СИД и КО 2000” ЕООД-гр.Ямбол, с ЕИК 128526929, с Управител С. Х.Ж., чрез пълном. адв.М.А.-*** се оспорват като неоснователни, предявените искове по основание и размер и се претендира отхвърлянето им, като на страната се присъдят направените по делото разноски,вкл. адв. хонорар.

С Допълнителна ИМ от 30.09.16г, исцовата страна поддържа изцяло претенциите си по първоначалната ИМ, като оспорва възраженията на ответника, обективирани в отговора.

С ДИМ са предявени, при условията на евентуалност, обективно съединени искове по чл.236 ал 2 ЗЗД и чл 86 ЗЗД, като се претендира осъждане на ответника, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 117 300лв за това , че след прекратяване на договора през периода от 01.10.15г -01.10.16г е ползвал ПИ №048188-нива ІІІ кат., с площ от 59.426 кв м по плана на землището в с.Тенево и ПИ №048186-нива ІІІ кат.,с площ от 784.172 дка-двете ниви в м.”Таукчия”, по плана на землището в с.Тенево, както и да заплати обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.15г-01.10.16г, както и направените по делото разноски.

С Допълнителен отговор от 24.10.16г, на „Сид и КО 2000”ЕООД, чрез пълном. адв.М.А.-*** се оспорват предявените искове по основание и размер по първоначалната ИМ и се иска тяхното отхвърляне като неоснователни.

В тази връзка се въвежда възражение за прекратяване на процесния договор на осн. раздел ІІ,т.9 „г” от същия, като е направено и възражение за невъзникналост, несъществуване и недължимост на задължението на ответника към ищеца за заплащане на годишен наем за процесния период, по изложените в отговора аргументи.

По повод на предявените с ДИМ осъдителни искове: осъдителен иск при уславията на евентуалност- ако съдът приеме, че договорът за наем между страните е прекратен, ищецът да бъде осъден да заплати обезщетение по чл 236 ал 2 ЗЗД в размер на 117 300лв за ползване на пороесните имоти, след прекратяване на договора за периода от 01.10.15г-01.10.16г, както и осъдителен иск за обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.15г-01.10.16г и относно исцовата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски по новите осъдителни искове, ответната страна твърди, че са недопустими и моли съда по отношение на тях да прекрати исковото производството, а в случай, че наст. инстанция приеме тези искове за допустими, да ги отхвърли като неоснователни.

В с.з. ищецът поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, чрез проц. си представители,като е депозирана и писмена защита, в която се навеждат доводи, че ответникът е ползвал процесните имоти и след прекратяване на договора за периода 01.10.15г до 01.10.16г, т к е кандидатствал със наемните земеделски земи за субсидии за стопанската 2015/16г,предвид представените писмени доказателства на ОД”Земеделие”-Ямбол, както и нот. покана от 19.01.16г и нот. покана от 20.05.16г от ответника до ищеца, като това е станало въпреки противопоставянето на ищеца,поради което отв. дружество му дължи заплащане на сумата 117 300лв.Според страната, дори да се приеме , че е налице Споразумение за прекратяване на наемния договор, то моментът на прекратяване на договора е от 01.10.15г, а задължението за заплащане на годишен наем е вече възникнало на 25.08.15г-т к е с уговорен падеж и е дължимо от ответника за периода 2015/16г, след като няма доказателства за връщане на наетите имоти. Навеждат се и аргументи, че т к договорът е сключен с нот. заверка на подписите, то и Споразумението следва да е с нот. заверка , а то е в обикновена писмена форма и е нищожно.В Допълнителна писмена защита от 24.03.17г се поддържат доводите в първоначално подадената защита- за липса на нот. заверка на подписите в процесното споразумение за прекратяване на наемния договор,респ. за неговата нищожност, като отново се навеждат доводи, че задължението за заплащане на наемна цена по договора за 2015/16г е с уговорен падеж-25.08.15г и прекратяването на наемния договор от 01.10.15г, не може да заличи вече възникналото задължение за заплащане на годишен наем.Страната прави и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника и моли такова да бъде присъдено за един адвокат.

Ответната страна, също чрез проц. си представители моли съда за отхвърляне на исковете по чл 79 ЗЗД и чл 86 ЗЗД-за заплащане на наемна цена за стопансакта 2015/16г,като се твърди, че отв. дружество не дължи главница и лихви, т к на 18.08.15г- с Допълнителното споразумение, наемният договор между страните е прекратен и влиза в сила от м.октомври 2015г.Страната претендира и присъждане на направените по делото разноски.

По делото е налице и писмена защита от 22.03.17г, в която се сочи, че заявените претенции са неоснователни по основание и размер и се иска от ЯОС да ги отхвърли. Относно първоначално предявените обективно съединени искове по чл 79 ал. 1, вр с чл 232 ал 2,ЗЗД и чл 86 ал 1 ЗЗД се навеждат аргументи, че ищецът не е доказал наличие на валидно действащо наемно правоотношение по Договора за наем за проц. период от 01.10.15г до 01.10.16г, респ. изискуемо задължение за наемателя за заплащане на дължим наем,т к наемният договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, обективирано в споразумение от 18.08.15г,считано от 01.10.15г и следователно облигационната връзка между ищец и ответник е прекратена от тази дата.И т к не се спори относно подписите на страните в цитираното споразумение, нито за авторството на волеизявленията, а ищецът оспорва само датата на подписване на документа, която е част от съдържанието на същия, то след като споразуемението е частен документ, изхождащ от ищеца и носи неговия подпис, събраните свидетелски показания, не са годни доказателства, предвид забраната на чл 164 ГПК, а писмената форма на документа е достатъчна за действителността му.Според страната не е доказано по делото,ответникът да е осъществил фактическо ползване и обработване на проц. зем. земи през периода 01.10.15г-01.10.16г, т к имотите със споразумението са предадени на собственика им-ищеца и в тази връзка с обява, ищецът е организирал търг за отдаване под наем на зем. земи и процедурата за това е предприета от ищеца през лятото на 2016г.Относно предявените с ДИМ искове при условията на евентуалност- осъдителен иск за обезщетение по чл 236 ал 2 ЗЗД и иск по чл 86 ал 1 ЗЗД- обезщетение за забава в размер на зак. лихва за периода от 01.10.15г до 01.10.16г ,както и претенцията за разноски по новопредявените искове, ответникът твърди, че исковете са недопустими и нередовни, а по същество- недоказани по основание и размер. Според страната, по делото не е доказано фактическо ползване от ответника на процесните ниви след изтичане на наемния срок, като не е доказано и противопоставяне на ищеца като бивш наемодател и не са налице законовите условия за уважаване на иска, а и обезщетението по чл 236 ал 2 ЗЗД е в размер на обичайната средна пазарна цена на наема за землището на с.Тенево за претендирания период и В.Л. от СИЕ е определило същото в размер на 34 924.96лв и евентуално на това основание искът би бил основателен и за този размер би могъл да бъде уважен, като за разликата до претендираната сума, искът следва да се отхвърли.Относно представените доказателства за заявяване на процесните ниви от ответника пред ОСЗ”Тунджа” за подпомагане се сочи,че това е направено още на 24.06.15г и много преди прекратяване на договора за наем и в последствие е било невъзможно да се извадят тези ниви като информация от ОСЗ.Според страната, ползването на нивите от ответника след прекратяване на договора не се установява и от справките на ДФ”Земеделие” и РА, т к отв. дружество е заявявало като земеделска фирма много блокове земеделски земи.Представена е и втора писмена защита от 23.03.17г с идентично съдържание на първата.

ЯОС установи следното по фактите:

Според представеният по делото нотариално заверен Договор за наем между страните от 25.07.14 г, наемодателят ОУ „В.Левски” с.Тенево, обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г. е отдало на „наемателя”- „СИД И КО 2000” ЕООД, представлявано от С.Ж., за ползване под наем на училищни земеделски земи, а именно: нива, представляваща ПИ 048188- ІІІ кат. в м. „Таукчия” от 59.426 дка, при граници: ПИ 4823148230, ПИ 48229 и ПИ 406511 и нива,представляваща ПИ №048186- ІІІ кат., с площ от 784.172 дка, в м. , при граници на имота ПИ № 159,511,406 и 516 –двете ниви, находящи се в мест.„Таукчия”, в землището на с. Тенево, обл.Ямбол, като наемателят се е задължил да заплаща годишен наем на наемодателя, в размер на 117 300 лв. Според раздел ІІ,т.3-наемният договор е сключен за срок от 10 години, считано от 01.10.14г, като след изтичане на срока по договора, наемателят се задължава да върне земята в състояние годно да се обработва / чл.8 от договора/. В т.4 от договора е уговорено,първата годишна наемна цена от ползването на имотите да се внесе при подписване на договора,като така годишният наем за първата година от ползването на имотите е заплатен, а останалите годишни наемни цени е прието да се заплащат до 25.08. на годината, предхождаща годината, за която се отнасят. В раздел ІІ,т.9 от договора страните са приели, че същият се прекратява :б”а”- с изтичане на определения срок, б”б”-по взаимно съгласие на страните, б”в”-от наемателя с едностранно волеизявление за разваляне – прекратяване на договора отправено от наемодателя или при условията на т.5 от договора и б”г”-при забава на плащане на наемната цена, повече от 3 месеца . В договора е визирано, че ако същият се прекрати преди изтичане на стопанската година, наемателят да има право да прибере продукцията, в т.10 страните са приели, че при забава на плащане на наемната цена, наемателят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва, а според т.11- при неточно изпълнение на договорните задължения, неизправната страна дължи обезщетение в размер на претърпените вреди.

По делото е налице и Допълнително споразумение от 18.08.15 г. към договора от 25.07.14г, по което страните са се споразумели на осн. раздел ІІ,т 9 от договора, същият да прекрати действието си за отдадените под наем зем. земи- ниви , считано от 01.10.15 г. Споразумението е подписано от представителите на исцовото училище и на ответното дружество и подписите са скрепени с печатите на наемател и наемодател.

В тази връзка е налице покана за изпълнение, изх №166/11.04.16г, от ОУ”В.Левски” с.Тенево,обл.Ямбол до Управителя на „Сид и ко 2000”ЕООД-Ямбол- С.Ж., в която се сочи, че съгл. т.4 от договора за наем е следвало, в срок до 25.08.15г. да бъде внесена договорената наемна цена по посочената банкова сметка ***, за стопанската 2015-2016г. и ако в едноседмичен срок от получаване на поканата, ответникът не изпълни задължението си по договора-да внесе договорената наемна цена, наемодателят ще търси правата си в съда,ведно с лихви и разноски.

От писмо, изх №532/03.12.15г на ищеца до управителя на отв. дружество- С.Ж. е видно уведомяването на наемателя, че на 25.11.15г е изтекъл 3-месечния срок за заплащане на наемната цена за ползваните земеделски земи на училището и съгл. чл 10 от Договора за наем, при забава на плащане на наемната цена, наемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва, а съгл. чл 9 б”г” от договора, при забава на плащане на наемна цена повече от 3 месеца, договорът се прекратява. В тази връзка ищецът моли ответника, да изпълни в най-кратък срок ангажиментите си,произтичащи от договора, т к в противен случай, договорът ще бъде прекратен.

Налице е и писмено изявление от ответното дружество до ищеца изх.№1/19.01.16г, в което се сочи, че вследствие лоши метеорологически условия, дружеството е претърпяло вреди и желае за стопанската 2015-2016 г- за периода от 1.10.2015 г. до 1.10.2016 г, наемната цена да бъде намалена с 50 % от 117 300 лв на 58 650 лв, на осн. чл.5 от договора, като е представен и протокол за установяване на щети и оценка на загуби от 11.1.2016г, във връзка с ползваните зем. земи. В тази връзка е изпратена и нотариална покана от 20.05.16г от „СИД и КО 2000” ЕООД до ОУ „В.Левски” с.Тенево, с която ответното дружество приканва ищеца на 17.6.2016г, да се яви в офиса на дружеството за съвместна среща и разрешаване на спорните въпроси по договора и за обезщетенията от претърпените от ответника вреди. В тази връзка, ответникът е поискал и справки от Директора на НИМХ от 31.05.16г, за количеството валежи, максималната температура за периода: от м.ноември 2015 г.до м.май вкл.на 2016 г. и от м. март до м.юни 2015г, с оглед получаване на информация за определяне на вредите.В отговор на запитването, НИМХ-хидрометеорологична обсерватория –Ямбол е дала исканата информация за периода м.март-юли 2015г и периода от м.ноември 2015г до май 2016г за климатичните условия.

Съгл. у-ние, изх. №РД-09-133/02.02.17г на ОСЗ”Тунджа”-Ямбол, за стопанската 2015/2016г, процесните имоти са заявени за ползване от „СИД и КО 2000”ООД, съгл. заявление по чл 70 ал 1 ППЗСПЗЗ, вх №39-05/24.06.15г, на основание вписан Договор за наем, с рег №6064/28.07.14г в СлВп.

Според друго Удостоверение изх. №РД-09-1446/09.12.16г на ОД”Земеделие”-Ямбол,ОСЗ-„Тунджа”-Ямбол, за стопанската 2015/2016г, имот №048188, с площ 59.425 дка и имот №048186 с площ от 784.174 дка, находящи се в землището на с.Тенево, са заявени за ползване в заявление по чл 70 ал 1 ППЗСПЗЗ, с вх №39-05 от 03.09.2015г на „Сид и Ко 2000”ООД и на осн.вписан в СлВп Договор за наем с рег.№6064/28.07.14г, като същите имоти, попадат в масив за ползване от „Сид и Ко 2000”ООД, съгл. заповед на Директора на ОД”Земеделие”гр.Ямбол по реда на чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ с №РД-07-11/17.11.15г.

Представено и заверено копие от извадка от Регистър на имотите по ползватели за 2015г-2016г за обработваеми земи ,като срещу нива, с №48186 на имот по КВС и нива №48188 на имот за ползвател е вписано- „СИД и КО 2000”ООД.

В тази връзка е направено възражение от ответника от 13.01.17г като се оспорва истинността и верността на второто удостоверение и се твърди, че е подадено заявление от ползвателя, с вх №39-05 от дата 24.06.16г по чл 70 ал 1 ППЗСПЗЗ-преди прекратяване на процесния договор за наем, а не от 03.09.15г, но няма направено оспорване на документа по надлежния законов ред.

По делото е налице Покана за изпълнение, отправена от ищеца до управителя на отв. дружество-Ж., с която ответника е уведомен, че съгл.Договор за наем от 25.07.14г, вписан в СлВп под рег №6064/28.07.14г, по отношение на отдадените за ползване две ниви в м.”Таукчия”, съставляващи ПИ №048186-с плодщ от 59.426 дка и ПИ №048186 от 784.172 дка и съгл. т.4 от договора е следвало в срок до 25.08.15г, ползвателят да венесе договорената наемна цена за стопанската 2015/2016г, по посочената банкова сметка ***, като е даден на ответника едномесечен срок от получаване на поканата, да изпълни задължението си по договора и внесе договорената наемна цена по сметката на ОУ”В.Левски” с.Тенево, т к в противен случай, наемодателят ще търси правата си по съдебен ред с произтичащите от неизпълнението лихви и разноски.Според известие за доставяне, отв. дружество е получило поканата на 12.04.16г,но липсват данни задължението да е изпълнено.

По делото е представен и оригинала на Допълнително споразумение от 18.08.15г към Договор от 25.07.14г за наем на зем. земя в землището на с.Тенево, подписано от представители на двете страни и скрепено с печатите на ответното дружество и исцовото училище, според което, Договорът за наем от 25.07.14г е прекратен на осн. раздел ІІ,т 9 б”б”-по взаимно съгласие на страните, считано от 01.10.15г.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото са допуснати и гласни доказателства. Св.М. твърди, че работи като счетоводител в училището в с.Тенево и че за стопанската 2014 – 2015 г, за отдадената под наем училищна земя, падежът на вноските е бил краят на м.август и първата вноска е платена при сключване на договора, а за следващата стопанска година 2015-2016 г, падежът е бил на 27.08 и свидетелката е изчакала около месец и е напомнила на директора на училището, че не е платен наема, а за това, срокът по договора е 3 месечен. Тази свидетелка сочи, че е присъствала на срещата през 2016г. между страните, но до споразумение не се е стигнало и по- късно, директорката на училището подписала едно споразумение, което накарала и свидетелката като счетоводител да подпише, но това било след прекратяване на договора - през 2016г, въпреки че касаело времето за 2015г, т к нещата в споразумението се отнасяли за по-стар период. Свидетелката твърди, че като счетоводител е била длъжна да начислява плащанията, които са правени от ответника, докато е нямало прекратяване на договора.

Св. Г.-счетоводител на отв. дружество сочи,че през 2015г, директорката на училището е идвала в офиса им- по време на сключване на договора за наем за училищната земя и от там я познава, като Г. е идвала и след това, за обсъждане на наемната цена по договора. Свидетелката заявява, че не е присъствала на преговорите по споразумението, но т к стаите били съседни и вратите отворени, тя чувала разговорите на Ж. и директорката на училището-г-жа Г. и твърди, че един от последните пъти, когато Г. влязла при управителя на отв. дружество и тази свидетелка чула да се казва: ”Най сетне уредихме нещата!”, а когато влязла в стаята на Ж. видяла, че същата подписва някякъв документ,който подала и на Г. и след като Г. си тръгнала, Ж. дала документа на свидетелката и Г. твърди, че това било споразумението,подписано от Ж. и от Г. и счетоводителя на училището и това станало на 18.8.2016 г и помни датата, т.к тази дата била за нея специална -на същата дата сестра й заминала да живее в Германия. Според свидетелката, върху документа, който й предала управителката на дружеството, имало положени два подписа от страна на училището – от директора и от счетоводителя. Свидетелката заявява, че не е видяла да се полагат подписи от директорката и счетоводителя на училището пред нея, но видяла документа с положени два подписа от страна на училището и видяла само Ж.- управителя на дружеството, да полага подписа си върху същия документ.

По делото е назначена ССЕ. Според вещото лице, в счетоводството на ОУ „В.Левски” с.Тенево, във връзка с процесния договор са регистрирани следните счетоводни записвания, касаещи задълженията за стопанската 2015/2016 г.: на 04.01.2016 г. е начислен наем на „СИД и Ко 2000” ЕООД- 117 300лв за ползване на зем. земя, като е начислена и лихва към 31.12.2015 г.- 4178.51лв, а към 31.3.2016 г. е начислена лихва, в размер на 2968.52 лв, за ползваната зем. земя от „СИД и КО 2000” ЕООД.

Съгл. заключението, в счетоводството на „СИД и КО 2000” ЕООД, във връзка с процесният договор са регистрирани следните операции за стопанската 2014-2015г : на 15.5.2014 г. е отразено плащане от разплащателната сметка на ответното дружество на 117 300 лв, с основание:”платен наем зем. земя на ОУ „В.Левски” за 2014-2015 стопанска година”. На 30.09.2015г. плащането на наема е начислено като разход за стопанската 2014-2015г, която изтича на 30.09.15г и платенаета сума в размер на 117 300лв е с основание:”наем зем. земя с.Тенево за 2014/2015г”

Според експерта, в счетоводството на „СИД и КО 2000” ЕООД няма отразено задължение, представаляващо незаплатен годишен наем за периода от 1.10.2015 г. до 1.10. 2016 г. по договора за наем от 25.7.2014г. В.Л сочи, че от Аналитичен дневник на сметка 498 „Други дебитори”, аналитична партида 24 ОУ „В.Левски”, за периода от 1.1.2016г.-31.12.2016г, няма съставени счетоводни операции, свързани с процесния договор, т к договорът е прекратен с Допълнително споразумение от 18.8.2015 г.

Според В.Л. размерът на средния пазарен наем за периода 1.10.2015 г. – 1.10.2016г. за процесните поземлени имоти е общо 34 924.96 лв, от който за - ПИ № 048188- нива в м. „Таукчия” в землището на с.Тенево, с площ от 59.426 дка, средния пазарен наем е 2 460.24 лв, а за ПИ № 048186 нива в същата местност, с площ от 784.172 дка, средния пазарен наем е 32 464.72 лв.Експертът е определил и размера на наемната цена за периода от 1.10.2015 г. до 26.11.2015г, при база годишната наемна цена по договора- 117 300 лв и сочи, че наема е 18 246.67 лв.

Досежно законната лихва за забава, вещото лице е определило същата в два варианта: според първи вариант, размерът на законната лихва за забава е изчислен върху 18 246.67 лв и за периода 26.8.2015 г. – 26.11.2015 г.и е в размер на 472.32 лв.Според втори вариант, размерът на законната лихва за забава е изчислен при размер на наемна цена по договора в пълния й годишен размер – 117 300 лв, за периода 26.8.2015 г. – 26.11.2015 г, което е 3 036.31 лв.

От изложената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Предвид наведените в обстоятелствената част на ИМ факти и от поддържания петитум, ЯОС приема, че са обективно кумулативно предявени искове по чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД и чл 86 ЗЗД.

Исковете са допустими, като предявени от правно легитимирана страна,имаща правен интерес от завеждането им.

С ДИМ, при условията на евенуалност, са предявени обективно съединени искове по чл. 236 ал 2 ЗЗД и чл 86 ЗЗД, които ЯОС приема също за допустими.

Съгл. разп. на чл 372 ал 2 ГПК, в ДИМ, ищецът може да поясни и допълни първоначалната ИМ, като в срока за ДИМ, ищецът може да измени предявения иск, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на ИМ правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с ИМ, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Ето защо ЯОС намира предявените при условията на евентуалност, обективно съединени искове по см. на чл 236 ал 2 ЗЗД и чл 86 ЗЗД за допустими, а наведените от ответника аргументи на противното, се преценят за неоснователни.

По първоначално предявените с ИМ обективно съединени искове по чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД и чл.86 ал 1 ЗЗД, ЯОС приема следното:

По иска с пр. осн. чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД

Не се спори между страните, че същите са били в облигационни отношения, предвид сключения между тях Договор за наем от 25.07.14г, с предмет: ползване от ответника на собствени земеделски земи на ищеца, в м. „Таукчия”, в землището на с.Тенево, общ.”Тунджа”,обл.Ямбол, представляващи две ниви, съставляващи имот №048188, с площ 59.425 дка и имот №048186, с площ от 784.174 дка, за период от 10 години,считано от 01.10.15г срещу наемна цена за всяка стопанка година в размер на 117 300лв.

По делото не се спори ,че наемът за ползване на процесните зем. земи от ответника е заплатен на ищеца за стопанската 2014/15г, което е отразено в счетоводствата на двете страни, предвид заключението на неоспорената СИЕ, което съдът приема за обективно и компетентно в тази част и което налага извода, че отв. дружество не дължи наем по договора от 25.07.14г , за стопанската 2014/2015 година, предвид изпълнение задължението на ответника за плащане на наема.

Спорът между страните се свежда до това, дали Договорът за наем е прекратен, считано от 01.10.15г с Допълнителното споразумение от 18.08.15г и на какво основание и дали ответникът дължи на ищеца наем в размер на 117 300лв за стопанската 2015/16година.

Данните по делото сочат, че с процесното Допълнително споразумение, наемният договор е прекратен по „взаимно съгласие” на страните, съгл. чл 9, б”б” от договора.

Относно направеното в процеса оспорване на датата на споразумението за прекратяване на наемния договор и опорочаване волята на представителите на исцовата страна-подписали споразумението съдът приема, че същото е неоснователно, т к автентичността на частния диспозитивен документ, следва да се оспори с иск по чл 26 ЗЗД, което не е сторено.

В тази връзка съдът не приема и гласните доказателства, т к съгл. разп. чл 164 т 5 ГПК , не са допустими свидетелки показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна.Ето защо, съдът не кредитира показанията на свид. Г. и св. М. в тази им част.

Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на Допълнителното споразумение, заради липсата на нотариална заверка на същото, т к не е задължително подписаното допълнително споразумение да е с нотариална заверка на подписите, след като прекратяването на договора по взаимно съгласие на страните е залегнало в самия наемен договор-чл.9, б”б” от същия.

Ето защо се налага извода, че наемният договор е прекратен,считано от 01.10.15г, а исцовата претенция за заплащане на наем за стопанската 2015/16г е неоснователна, респ. предявеният по чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД иск- за заплащане на наемна цена от ответника в размер на 117 300лв за стопанската 2015-2016г като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Акцесорният иск по чл 86 ЗЗД, с който се претендират лихви за забава за процесния период, в размер на 9 761.90лв, се преценя от съда също като неоснователен, т к той следва съдбата на главния иск и при отхвърляне на иска по чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД, иска по чл 86 ал 1 ЗЗД, също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При неуважаване на иска по чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД, съдът следва да се произнесе по исковете,предявени при условията на евентуалност.

По иска с пр осн чл 236 ал 2 ЗЗД.

Съгл. разпоредбите на този текст, ако наемателят продължи ползването на вещта след прекратяване на наемния договор и въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Съгласно приетото в т 2 от ТР №1/09г на ОСГТК на ВКС, разп. на чл 236 ал 2 ЗЗД установява необорима презупция, че при неизпълнение задължението на наемателя да върне вещта, след прекратяване на наемното правоотношение, наемодателят задължително търпи вреди от това, че е бил лишен от ползването на вещта.

По въпроса относно обезщетението по чл 236 ал 2 ЗЗД има постановена практика на ВКС и то по реда на чл 290 ГПК,която е задължителна за съдилищата, като е прието, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона, обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем.

В тази връзка, размерът на средния пазарен наем на ползваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е необходимо, когато заявената претенция за обезщетение е до размера на получаваната наемна цена. В този смисъл е и съдебната пракатика на ВКС,пост. по реда на чл 290 ГПК,която е задължителна за долустоящите съдилища /Р 54/11.07.11г по т д №377/10г на ВКС ІІ т. о , Р № 12511.09.13г по т.д /612/11г на ІІ т. г./

В конкретният случай съдът приема, че основателността на иска по чл 236 ал 2 ЗЗД се обосновава от наличието на следните предпоставки: между страните е сключен договор за наем относно процесните имоти, Договорът за наем от 2014г е прекратен по „взаимно съгласие” на страните, считано от 01.10.15г/началото на новата стопанска година-с Допъл. споразумение от 18.08.15г/, но наемателят е продължил ползването на имотите,въпреки противопоставяне на наемодателя.

Съдът не приема твърденията в Допълнителния отговор, че процесните ниви не са ползвани след 01.10.15г, т к по делото е налице писмо-изявление от ответника до ищеца от дата 19.01.16г, с искане за намаляване с 50% на наемната цена по договора за наем - от 117 300лв на 58 650лв и това е едно признание, че зем. земи на ищеца са ползвани от отв. дружество и след прекратяване на наемния договор. В тази насока е и Протокол за установяване на щети и оценка на загуби от 11.01.16г за претърпени от ответника щети заради ползването на въпросните зем. земи, вследствие неблагоприятните атмосферни условия през стопанската 2015г-2016г, както и метеорологичната информация от 01.06.16г, дадена на ответника от Климатична станция- Ямбол, по повод негова молба от 31.05.16г. Нотариална покана от 20.05.16 г от „СИД и КО 2000”ЕООД до ОУ”В.Левски”с. Тенево, също сочи за извънсъдебно признание от ответника, че земите са ползвани от същия за стопанската 2015/16г.

Относно ползването на процесните зем. земи от ответника за стопанската 2015/16г са налице и др. писмени доказателства-представените удостоверения на ОСЗ”Тунджа”-Ямбол, за които ответникът сочи, че са подадени преди прекратяването на наемния договор и не е било възможно в последствие, зем. земи да бъдат изключени като информация в ОСЗ.

В тази връзка, съгл. разп. на чл 4 ал 1 от Нареба №5/09г за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявленията се подават през периода от 01.03. до 15.05. на годината, за която се кандидатства за подпомагане, като според чл 2а ал 3 , заявените земеделски площи трябва да се владеят и държат от техните ползватели към 31 май на годината, през която се подава заявлението за подпомагане, но предвид разп. на чл 4 ал 4 от Нареба №5/09г за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, кандидатите-земеделски стопани, подават наред със заявлението за подпомагане по чл 2 ал 2 от Н-бата и заявление по образец, за включване на ползванитеи земи в схемата, в срок до 15 октомври на годината.

Доказателствата сочат,че в случая „Сид и Ко 2000”ЕООД е подало заявление по чл 70 ал 1 ППЗСПЗЗ, с вх №39-05/24.06.15г за ползване на процесните зем. земи, с основание-вписан Договор за наем в СлВп от 2014г /според данните от у-ние №РД-09-133/02.02.17г на ОСЗ”Тунджа”-Ямбол/, като заявлението е подадено преди прекратяване на наемния договор, но след подписване на Споразумението от 18.08.15г за прекратяване на наемния договор „по взаимно съгласие” на страните, считано от 01.10.15г, ползвателят отново е депозирал заявление, като кандидат-земеделски стопанин за стопанската 2015/16г, т к съгл. чл 4 ал 4 от Нареба №5/09г за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, срокът за подаване на заявления по образец е определен от закона до 15 октомври.

Ето защо съдът приема, че заявлението по см на чл 70 ал 1 ППЗСПЗЗ, с вх №39-05 от 03.09.15г се отнася за ползваните от ответното дружество процесни зем. земи, но за стопанската 2015/16г, т к нивите са попадали в масив за ползване от „СИД и КО 2000”ЕООД, съгл. изд.заповед на Директора на ОД”Земеделие”-Ямбол /у-ние № РД-09-1446/02.12.16г на ОСЗ „Тунджа”-Ямбол/.

Съдът не приема направеното възражение от ответника, че заради подаденото заявление в ОСЗ „Тунджа”-Ямбол на 24.06.15г- преди прекратяване на договора за наем-от дата 01.10.15г, заявените за подпомагане от ползвателя ниви пред ОСЗ, не е било възможно да се извадят като информация от ОСЗ.

В тази връзка съдът намира, че съгл. разп. чл.14 ал 1 от Наредба №5/09г, кандидатът за подпомагане, може да оттегли подаденото заявление или част от него, до момента на извършване на плащането по съответната схема ,но не по-късно от първи декември на годината на подаване на заявлението, а съгл.чл.14 ал 2 , заявление или част от него се оттегля с искане за промяна, чрез попълване на заявление и отбелязване в същото на промените, което се предава на ОД ДФЗ, а копие от него - в ОСЗ, където са били въведени данните по общото заявление за подпомагане на кандидата.

По изложените съображения се налага извода, че отв. дружество е имало възможност да поиска от ОСЗ изваждане като информация на процесните ниви, включени в заявленията му за подпомагане по схемите при условие, че въпросните ниви не се ползват, но това не е сторено и наведените на противното аргументи са неоснователни.

В случая е безспорно установено, предвид наличните по делото доказателства, че след прекратяване на наемния договор,считано от 01.10.15г, ответникът е продължил да ползва процесните зем. земи и за стопанската 2015/16г, без изрично съгласие на собственика, поради което следва да се приеме, че отв. дружество дължи на ищеца обезщетение по чл 236 ал 2 ЗЗД, за ползването на нивите,предмет на прекратения договор за наем и без съгласие на ищеца и поради неизпълнение на задължението си-да върне зем. земи на наемодателя. По делото липсват данни процесните ниви да са предадени на наемодателя след прекратяване на наемния договор, било с приемо-предавателни протоколи или чрез нот. покана и пр. и наведените на противното доводи са несъстоятелни.

Ето защо съдът приема, че предявеният при условията на евентуалност иск по чл 236 ал 2 ЗЗД, касаещ ползавенто на зем. земя след прекратяване на наемния договор е основателен и доказан.

Досежно неговият размер, съдът приема константната съдебна практика на ВКС, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона, обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем, който в случая е 117 300лв.

В тази връзка съдът не приема заключението на В.Л в частта му, в която е определен размера на дължимото обезщетение, дължимо от ответника на ищеца, т к то е определено в по-нисък размер от определения наем и не е съобразено на задължителната съдебна практика на ВКС.

Предвид горното , съдът приема че иска следва да бъде уважен в предявения от ищеца размер-117 300лв, като сумата се присъди, ведно със закноната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-28.06.16г до окончателното изплащане на задължението.

Иска с чл 86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху определеното обезщетение по чл 236 ал 2 ЗЗД, съдът приема за неоснователен по следните съображения:

Вземането за обезщетение за пропуснати ползи от наемодателя, няма периодичен характер и определен срок за изпълнение, какъвто е вземането за наем, поради което за да бъде поставен длъжникът в забава, е необходимо да бъде поканен от кредитора.

В конкретният случай, липсват данни за отправена покана от наемодателят до наемателя, за заплащане на лихви за забава върху обезщетението по чл 236 ал 2 ЗЗД, което изключва наличието на възникнало в полза на ищеца вземане за обезщетение за забава по чл 86 ал 1 ЗЗД , за периода от 01.10.15г до 01.10.16г.

В тази връзка съдът приема, че с покана за изпълнение от 11.04.16г, ищецът претендира заплащане на договорената наемна цена за стопанската 2015г-2016г по см. на чл 232 ЗЗД, но това не е покана за заплащане на обезщетение по см на чл 236 ал 2 ЗЗД, поради което и искът по чл 86 ал 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението от 117 300лв за претендирания период, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото и на осн. чл. 78 ал 1 и ал. 3 ГПК, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер на 4690.63лв, изчислени върху уважената част от исковете, а в полза на ответника , ще следва да се присъдят разноски в размер на 1652 лв,съобразно отхвърлената част на исковете.

Съдът преценя като неоснователно, направеното възражение от ищеца с допълнителната писмена защита от 24.03.17г, за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответното дружество, т к същото е изцяло съобразено с разп. на чл 7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Осъжда „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж., да заплати на осн.чл.236 ал.2 ЗЗД на ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор- Д.Г.Г., сумата 117 300лв- обезщетение за ползване на недвижим имот, предмет на Договор за наем от 25.07.14г, представляващ земеделски земи: нива от 59.426 дка, ІІІ категория, съставляваща ПИ 048188, при граници: ПИ 4823148230, ПИ 48229 и ПИ 406511 и нива с площ от 784.172 дка-ІІІкатегория, съставляваща ПИ №048186, при граници на имота: ПИ № 159,511,406 и 516 –двете ниви, находящи се в местността „Таукчия”, в землището на с. Тенево, обл.Ямбол, след прекратяване на договора, считано от 01.10.15г, за периода от 01.10.15г до 01.10.16г, ведно със законната лихва, считано от 01.10.15г до окончателното плащане на сумата.

Отхвърля, предявеният от ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г.Г. срещу „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж. иск с пр. осн. чл.86 ал 1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл 236 ал 2 ЗЗД, в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.10.15г до 01.10.16г, като неоснователен.

Отхвърля предявеният от ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г.Г. срещу „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж. иск с пр. осн. чл.79 ал 1 ,вр с чл 232 ал 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 117 300лв,представляваща незаплатен годишен наем по Договор за наем от 25.07.14г, за периода от 01.10.15г до 01.10.16г, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 28.06.16г до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърля предявеният от ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г.Г. срещу „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж. иск с пр. осн. 86 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 9 761.90 лв, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на наемната цена по Договор за наем от 25.07.14г, за периода от 26.08.15г до 27.06.16г.

Осъжда „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж., да заплати на ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г.Г., направените по делото разноски в размер на 4690.63лв, съобразно уважената част от иска.

Осъжда ОУ”Васил Левски”-с.Тенево,обл.Ямбол, представлявано от Директор Д.Г.Г. да заплати на „Сид и Ко 2000”ЕООД, с ЕИК с ЕИК 128526929, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,ул.”Хан Тервел”№65, представлявано от Управителя С.Х.Ж., направените по делото разноски в размер на 1652 лв, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: