МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.З0 и следващите във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС / по искане на Съд Николау Маре, Област Тимиш, Република Румъния за признаване и допускане изпълнение на наказателно решение №170/09.06.2016 г. постановено по дело №2378/295/2015 на Съд Съникулае маре, Област Тимиш, влязло в сила на 20.10.2016 г., в частта му с която българския гражданин К.Т., роден на *** ***, Република България ЕГН********** е осъден да заплати разноски в полза на държавата в размер на 1500 леи, представляващи равностойност на 648,87 лева.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор от ЯОП пледира за законосъобразност и основателност на направеното искане, предвид наличието на всички предвидени в закона основания, като счита, че същото следва да бъде уважено.

К.Т. не е намерен на адреса за призоваване и се представлява в производството от служебно назначен от съда адвокат на основание чл.16 ал.З от ЗПИИРКОРНФС. Излагат се съображения, че са налице основанията на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС и се прави искане за прекратяване на производството и недопускане на изпълнението на съдебното решение в частта му по отношение на разноските. Излагат се съображения, че от решението не е ясно спазени ли са правата на Т., защитаван ли е пред съда, разяснени ли са му правата, а и това дали осъществените от него действия представляват престъпление.

Съдът за да постанови решението си приема за установени следните фактически обстоятелства:

Видно от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПBP на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансова санкция лицето К.Т. на 04.10.2015 г. в 16.19 часа, в граничен пункт Ченал, Област Тимиш, по посока на излизане от страната, управлявайки Ситроен, регистриран в България с рег.№ РВ 4628 АВ е представил на граничния контрол шофьорска книжка с №240995557 издадена от българските власти на дата 08.09.2009 г., валидна до 08.09.2019 г., с вписани в същата лични идентификационни данни на Т. и негова снимка. След направена проверка на свидетелството за управление, представено за контрол се установява, че документът не отговаря на формата и съдържанието на автентичен документ в употреба и поражда съмнение, че документа е фалшив, като се отбелязва, че начина на отпечатване на снимката на притежателя е различен от оригинала и не реагира на ултравиолетова светлина. От декларацията на К.Т. се е установило, че два месеца по рано се е представил в полицейското управление на гр.София за да си вземе свидетелството за управление, което е било задържано през 2007 п, при което е уведомен, че ще получи искания документ след заплащане на всички глоби, получени за нарушаване на правилата за движение. Тъй като не е разполагал с парите за заплащане на глобите на направено му предложение, на познато лице е предоставил снимката си и сума в размер на 100 лв., след което съгласно договореното от място в гр.София е взел плик където е намерил българска шофьорска книжка с №240996557.

С наказателно решение №170/09.06.2016 г., постановено по дело №2378/295/2015 на Съд Съникулао маре, област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на 20.10.2016 г. на осн. чл.335 ал.2, 323 и 320 ал.1 от НК на Република Румъния, чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 б."б" на К.Т. е определено общо наказание. Въз основа на чл.274 ал.1 от Наказателно процесуален кодекс е разпоредено Т. да заплати направените съдебни разноски в полза на държавата в размер на 1500 леи. К.Т. е бил информиран за законодателството на издаващата държава в съответствие с националното законодателство, свързано с правото му на обжалване на причината и сроковете за упражняване на обжалването, съобразно отразеното в приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансова санкция.

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени от приложените по делото писмени доказателства, а именно Наказателно решение №170/06.06.2016 г. постановено по дело №2378/295/2015 на Съд Съниколау маре, област Тимиш, Република Румъния в оригинал и превод и Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в оригинал и превод.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл.ЗО и сл. във връзка с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС. На лице са изискванията за признаване и допускане изпълнение на наложената финансова санкция съгласно разпоредбата на чл.ЗО ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Направеното искане касае признаване и допускане на изпълнението на наказателно съдебно решение, в частта му относно осъждането за направени по делото разноски в полза на държавата. С наказателно решение №170/09.06.2016 г., постановено по дело №2378/295/2015 на Съд Съникулао маре, област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на 20.10.2016 г. на осн. чл.335 ал.2, 323 и 320 ал.1 от НК на Република Румъния, чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 б."б" на К.Т. е определено общо наказание. Въз основа на чл.274 ал.1 от Наказателно процесуален кодекс е разпоредено Т. да заплати направените съдебни разноски в полза на държавата в размер на 1500 леи. Престъплението за което се е водило наказателно производство в Република Румъния, съгласно изложените фактически обстоятелства е съставомерно и по чл.316 от НК на Република България. Реципрочна на разпоредбата на чл.274 ал.1 от Наказателно процесуалния кодекс на Република Румъния е разпоредбата на ал.З на чл.189 от Наказателно процесуалния кодекс на Република България. К.Т. е признат за виновен с влязлото в сила решение. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.З от НПК, когато подсъдимия бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото /разходи по съдебни процедури съгласно т.З ал.1 на чл.З от ЗПИИРКОРНФС/.

Лицето срещу което е постановена финансовата санкция /разходи по съдебни процедури съгласно т.З ал.1 на чл.З от ЗПИИРКОРНФС/, искането за признаването на която е предмет на настоящето производство К.Т. е български гражданин и има регистрирано постоянно местоживеене на територията на Република България, а именно такъв в гр.Ямбол , „Златен рог" №16 вх.Б ет.5 ап.ЗО, съгласно разпоредбата на ал.ЗО от ЗПИИРКОРНФС.

Не са налице и визираните в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС основания , при които съда може да откаже признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. Представеното удостоверение отговаря на законовите изисквания, лицето по финансови санкции е български гражданин с регистриран постоянен адрес в страната, спазени са изискванията за уведомяване за водене на производството съгласно законодателството на издаващата държава съобразно отразеното в удостоверението, лицето е пълнолетно, финансовата санкция представлява разходи по съдебна процедура, с реципрочност на разпоредбата на НПК на Република България с тази на издаващата държава по отношение на осъждането за извършени такива в процеса, не е налице изтичане на давност по българското законодателство.

Направеното от страна на К.Т. възражение чрез служебно назначения адвокат, че от решението не става ясно дали е бил защитаван и дали са му били разяснени правата в производството за което се иска признаване на финансова санкция - разноски по делото, не се споделя от съда. Обстоятелството за уведомяването е посочено в удостоверението, а от наказателното решение съгласно което въз основа на чл.274 ал.1 от НПК Т. е задължен да плати разноски, представляващи хонорар на служебен адвокат от Адвокатска колегия Тимиш и това на осигуряване на защита в процеса.

По изложените съображения Ямболския окръжен съд постанови решението си, с което призна и допусна изпълнение на наказателно решение №170/09.06.2016 г. постановено по дело №2378/295/2015 на Съд Съникулау маре, Област Тимиш, Република Румъния, в частта му с която е осъден К.

Г.Т. ЕГН ********** да заплати 645,87 лева представляващи равностойност на 1500 леи за направени съдебни разноски на държавата.

Председател Членове 1 2