Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      30                                              24.03.2017г.                                гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                      І-ви  въззивен   наказателен състав

на   15 март                                                                                                    2017 година

 в публично заседание в следния  състав:

                                                                     Председател: Диана Фарфарова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Иван Иванов

Секретар Ив.З.

Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 57  по описа за 2017г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н.К., депозирана чрез защитника му адв. Г.Г. против присъда № 36/ 10.09.2016г.постановена по нохд № 198/2016г.по описа на Районен съд- Елхово.

С обжалваната  присъда подсъдимия К. е признат за виновен, в това на 27.09.32010г.в местността "Бешик" в землището на с.Устрем, обл.Хасково е придобил ловна пушка марка "HAKAN TS.870 ТМ" със сериен номер 402  и в периода до 10,30 часа на 28.09.2010г.в дома си в с.Устрем я е държал, ведно с боеприпаси - 7  броя ловни патрони без да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 вр.с чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода  е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Подс.К. е признат за невиновен в това на 27.09.32010г.в местността "Бешик" в землището на с.Устрем, обл.Хасково да е придобил боеприпаси- 7 броя ловни патрони, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение.

На основание чл.53 ал.2 “а” от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението- ловна пушка и боеприпаси. За останалите веществени доказателства е разпоредено да бъдат върнати на подсъдимия.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

В жалбата на подсъдимия К. се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй както съдът в разрез на чл.300 от НПК не се е оттеглил на тайно съвещание непосредствено след изслушване на последната дума на подсъдимия, а е сторил това на следващия ден. Сочи се, че след приключване на съдебното заседание членовете на съдебния състав са напуснали сградата на съда, което действие се преценява в жалбата като процесуално недопустимо. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се и доводи за неправилен анализ и преценка на събраните доказателства. Сочи се, че съдът необосновано не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК при наличие на безспорни основания за това. Тези са аргументите алтернативно да се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.  

В съдебно заседание подсъдимият К. участва лично и със защитник адв. А.Г., преупълномощен от адв. Г.Г., чрез който  поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжен съд- Ямбол след проверка на атакувания съдебен акт, доводите в жалбата, становищата на защитника на  подсъдимия и на прокурора намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от районния съд се споделя от въззивната инстанция, тъй като е правилна и обоснована.

Безспорно е установено, че на 27.09.2010г.подсъдимият К. се е намирал в местността "Бешик" в землището на с.Устрем, обл.Хасково. В района на язовира намерил ловна пушка марка "HAKAN TS.870 ТМ" със сериен номер 402, поставена в платнен сак. След като видял какво точно е намерил, взел пушката и тръгнал с автомобила към дома си. По пътя срещнал св.Загоров, на когото  споделил за намерената пушка, а след това я  отнесъл в дома си в с.Устрем, ул. Охрид № 9. Поставил ловната пушка в една от стаите, където имал и 7 броя ловни патрони, 12 калибър. На следващия ден при претърсване в дома му били открити ловната пушка и патроните и иззети с протокол  за претърсване и изземване.

От заключението на изготвената по делото съдебно- балистична експертиза е видно, че ловната пушка  марка "HAKAN TS.870 ТМ" със сериен номер 402 е технически изправна и е годна да възпроизведе изстрел. Ловните патрони 12 калибър също са годни за употреба по предназначение. 

Към инкриминираната дата на подсъдимият не е издавано разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Подсъдимият работи като енорийски свещеник, ползва се с добро име сред съселяните си и е неосъждан.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите М П, З  Х и Д З, тъй като същите са логични, последователни и безпротиворечиви. Същите напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който прави пълни самопризнания относно тези приети факти.

Районният съд правилно и обосновано е кредитирал и заключението на експертизата, тъй като същото е обективно и компетентно.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил и обосновани правни изводи като е приел, че подсъдимия К. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на  престъпление по чл.339 ал.1 от НК, тъй като  на 27.09.32010г.в местността "Бешик" в землището на с.Устрем, обл.Хасково е придобил ловна пушка марка "HAKAN TS.870 ТМ" със сериен номер 402  и в периода до 10,30 часа на 28.09.2010г.в дома си в с.Устрем я е държал, ведно с боеприпаси - 7броя ловни патрони без да има надлежно разрешение.


Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние в две форми придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като при претърсване от страна на служители на полицията в дома му са били открити процесните вещи- ловна пушка и 7 бр. ловни патрони.  Подсъдимият не притежава разрешение за носене на лова пушка и съответно процесната пушка не е регистрирана в служба КОС в полицията. Налице е годен предмет на престъплението, тъй като процесната ловна пушка представлява огнестрелно оръжие и в състояние да възпроизведе изстрели.

Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че не притежава разрешение за притежаване на  ловна пушка и боеприпаси, знаел е че е необходимо такова и въпреки това я е придобил и съответно ги е държал в дома си. В тази насока правилно не са кредитирани  обясненията на подсъдимия, че не е имал намерение да извърши престъплението, тъй като е смятал да предаде ловната пушка на полицията, но обективни обстоятелства са му попречили да стори това. Тези твърдения се приемат единствено като опит от страна на подсъдимия да се оневини, тъй като същия ако е имал намерение да съобщи на полицията за намерената ловна пушка е следвало да стори това веднага  след като я е намерил, а не да я крие в дома си. 

 

Относно вида и размера  на наложеното наказание на подсъдимия:

Районният съд се е съобразил с всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно и обосновано е приел, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смегчмаващи обстоятелства, подробно изложени от решаващия съд и е ненуждно да се преповтарят.  Наложеното наказание 3 месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 ал.1 от НК е справедливо и напълно съответства на степента на обществената опастност на деянието и на личността на извършителя. Наложеното наказание е в законовия минимум, поради което  твърденията в жалбата за несправедливост на същото са неоснователни.

Районният съд правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.9 ал.2 от НК, тъй като за да се приложи тази разпоредба следва извършеното деяние поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. В случая извършеното от подсъдимия престъпление по нищо се не различава от  останалите престъпления по чл.339 ал.1 от НК и поради това твърдението за липса на обществена опасност е напълно необосновано. 

При горния изход на делото правилно е приложена разпоредбата на чл.53 НК, тъй като предмета на престъплението ловна пушка и 7 бр. ловни патрони следва да бъдат отнети в полза на държавата, поради липса на разрешение от страна пна подсъдимия.

Въззивният съд не приема доводите за допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд. Обстоятелството, че съдебният състав не се е оттеглил на тайно съвещание веднага след изслушването на последната дума на подсъдимия, а е сторил това на следващия ден не е основание да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл.300 от НПК.

В чл. 291 и сл.от НПК са въведени заключителните процесуални етапи от съдебното заседание- съдебни прения, последна дума на подсъдимия, провеждане на тайно съвещание,  постановяване на присъдата и нейното публично обявяване. Тези етапи следва да бъдат извършени точно в тази поредност и не могат да бъдат прекъсвани с извършване на процесуално действие по друго дело. Това правило е уредено в чл. 259 от НПК, в който изрично е посочено, че след изслушване на съдебните прения  и последната дума на подсъдимия, членовете на  съда не могат преди да постановят присъдата да разглеждат друго дело. Анализирайки посочените разпоредби следва да бъде направен извод, че при постановяването на присъдата задължително следва да бъде спазен този процесуален ред на постановяване на присъдата, както и да се спазва принципа на непрекъснатостта на съдебното заседание. Това обаче не означава буквално тълкуване на разпоредбите и че съдът е длъжен веднага след последната дума на подсъдимия да се оттегли на тайно заседание, да постанови присъда и да я обяви.  Съгласно разпоредбата на чл. 259 от НПК и трайната практика на ВКС принципа на непрекъснатостта се счита за спазен и когато съдът провежда тайното си заседание на следващия ден, стига през този промеждутък да не е разглеждал друго дело. По тези съображения въззивният съд счита, че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение, като е постановила и обявила присъдата си на следващия ден.

            Присъдата в оправдателната й част не е предмет на въззиввна проверка, тъй като съдът е сезиран единствено с жалба на подсъдимия. 

            По изложените го- горе съображения, обжалваната присъда като правилна, обаснована, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена на основание чл.338 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Окръжен съд- Ямбол ,                                                                                                                                                                      

                         

 

                       Р             Е              Ш             И        :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36 от 10.09.2016г.постановена по нохд № 198/ 2016г.на Районен съд- Елхово.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

                

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.