Р Е Ш Е Н И Е

№_22_______ 16.03.2017 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

секретар М. К.

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНЧХД №25 по описа на ЯОС за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е след постановяване на Решение №***/19.01.2017 г. по НД №***/2016 г. на ВКС III-то НО, с което наказателното производството е възобновено и делото - върнато за ново разглеждане от Окръжен съд - Ямбол. Предмет на разглеждане е въззивната жалба на С.Т.П., против Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД № 128/2014 г. на РС - Тополовград, която въззивницата е призната за виновна в това, че на 14.05.2014 г. с жалба до г-н И.И. - ** на Агенция *** - София е разгласила в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си, позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, характеризиращи като дискриминационно поведение и тормоз от страна на последната, които е разпространила по друг начин, поради което и на основание по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на наказание „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово. Също така подсъдимата С.Т.П. е призната за виновна в това, че на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово, е разгласила в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си, позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, съставляващи наличие на отявлени форми на дискриминация и тормоз от последната, които е разпространила по друг начин, поради което и на основание по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на наказание „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово. На основание чл. 23, ал. 1 от НК ТРС е определил на подсъдимата общо наказание „ГЛОБА" в размер на 5000 лв. и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наложеното наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово. ТРС, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД е осъдил подс. С.П. да заплати на *С.С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 14.05.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 14.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД - да заплати на –Д.С. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 09.07.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 09.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от *С. против С.П. за разликите от уважените размери по над 500 лв. до претендираните размери от по 5000 лева. Първата инстанция е постановила подс. С.П. да заплати на *С.С. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 101,20 лв. и по сметка на ТРС - държавна такса в размер на 50 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата П. - адв. А., поддържа жалбата и пледира да се постанови съдебен акт, с който, да се отмени изцяло присъдата на Районен съд – Тополовград. Счита, че в първоинстанционното производство са нарушени основни принципи на наказателния процес и ТРС при постановяване на своя съдебен акт, не е направил обективно, всестранно и пълно изследване на всички гласни и писмени доказателства по делото. Защитата, като развива съображенията за местата неподсъдност на делото на РС - Тополовград, за несъставомерност и ненаказаност на обвинението поради това, че подсъдимата е упражнила правото си на жалба до своя работодател, както и такива за предубеденост на състава разгледал делото в първата инстанция, пледира за оправдателна присъда.

Тъжителят участва лично в с.з. и с процесуален представител. Счита въззивната жалба за неоснователна и настоява, да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, което има право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2014 г. подс. С.Т.П. и тъжителката Д.С.С. работили в отдел „****” към **** *** - гр. Елхово, като подсъдимата била ****, а тъжителката - **** и пряк неин ръководител. В служебните отношения между тях съществувало определено напрежение и подс. П. подавала жалби до различни органи с оплаквания, че е дискриминирана от своя пряк ръководител - тъжителката. По тези жалбите били извършвани проверки, при които не били констатирани сочените от подс. П. обстоятелства.

На 14.05.2014 г. подсъдимата в качеството си на ****, съставила и изпратила на **** на Агенция *** - София, жалба срещу *С. - в качеството й на, *** „****” гр. Елхово, като вписала, че жалбата е „ОТНОСНО: тормоз на работното ми място, създаване на обидна враждебна и застрашителна следа, както и преследване с цел принуждаването ми да напусна работа”. В тази жалба подсъдимата посочила, че тъжителката С. осъществява спрямо нея психически тормоз на работното място, продължава да накърнява личното й достойнство, подлага я на тормоз, обижда я, говори й със словото на омразата, прилага двойни стандарти при оценяване процеса й на дейност в сравнение с тези на колегиите й, дискриминира я с цел да напусне работното си място - сценарий който вече успешно е била прилагала спрямо друга нейна колежка. Подс. П. също така посочила, че преживява силно разтърсващи емоции довели до дестабилизация на здравето й, че толкова много се разстроила от поредната интрига срещу нея, че започнала да хълца повтаряйки „Те ще ме убият”, имайки предвид тъжителката и помагачите й за атаките. Във връзка с тази жалба била извършена проверка при която били събирани данни от служителите в *** - Елхово. Проверката приключила с писмо от *** - гр. София от 03.06.2014 г., в което **** на Агенция *** - София предписал на подсъдимата при изпълнение на служебните си задължения да спазва действащата нормативна уредба, йерархичната подчиненост, етичния кодекс на служителите на *** и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и посочил, че осъществявания от *** СЗ контрол върху работата й е изпълняване на задълженията му по длъжностна характеристика.

След тази проверка, която приключила без да се установят сочените от подс. П. обстоятелства, тя отново със Заявление от 09.07.2014 г. в качеството си на ****, посочила пред на *** – гр. Елхово, че в работата й са налице „отявлени форми на дискриминация и тормоз” от страна на прекия й ръководител - тъжителката С. - в качеството й на *** „****” гр. Елхово. Също така, с това заявление, подсъдимата поискала да бъде преместена с цел „недопускане на нови и нови дискриминационни актове спрямо мен на основа на личното ми положение, а именно че освен **** съм и майка на две боледуващи деца заради които отсъствам по законоустановени причини и заради което съм обект на тормоз от прекия си началник ръководител както и за това че съм подала сигнал за тормоза”. По това заявление, с Писмо изх. №9102-1164/15.08.2014 г. от **** на *** – гр. София до * на *** – гр. Елхово, ръководството на Агенцията е изразило становище, че във връзка с многобройни жалби на подс. П. няма данни за проявено дискриминационно отношение и тормоз от страна на прекия й ръководител - частния тъжител С..

Всички твърдения на подс. П., срещу *С. – тези отразени в жалбата от 14.05.2014 г. и тази – в заявлението от 09.07.2014 г., при административната работа за тяхната проверка, станали известни на служители в *** – гр. Елхово, засегнали честта и достойнството на тъжителката и се отразили негативно на нейното самочувствие като ръководител.

По делата са налични доказателства, че в последствие, подсъдимата подала жалба с аналогични твърдения за дискриминационно отношение спрямо нея вкл. и от прекия й ръководител, до Комисията за защита от дискриминация в София. По тази жалба било постановено Решение №**/28.01.2016 г. на КЗД, което било обжалвано и било разглеждано от Административен съд - Бургас, който постановил Решение №****/27.10.2016 г. по административно дело №**/2016 г. по описа на този съд.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След анализ на доказателствената съвкупност ЯОС счита, че ТРС правилно е установил фактическата обстановка, от приложените към делото писмени доказателства, които е кредитирал като издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от показания на свидетелите Г.В., С.Н., М.Х., Х. Д. и М. Я., на които правилно е дал вяра, като е приел, че същите са обективни, непротиворечиви, логични и в съответствие със събраните по делото документи. Правилно ТРС е преценил, че показанията на свидетеля И Г установяват обстоятелства извън предмета на доказване. Също така резонно решаващият съд е преценил, че свидетеля С М /съпруг на подсъдимата/, не е бил очевидец на осъществен тормоз от страна на прекия й ръководител, спрямо подсъдимата, макар и тя да му е споделяла за такъв.

Съдът не коментира Решение №**/28.01.2016 г. на КЗД и Решение №**/27.10.2016 г. по административно дело №**/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, тъй като по делото няма данни за влизането им в сила.

Всички кредитирани и от първата и от въззивната инстанция доказателства, на практика са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

ЯОС счита, че при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. С.Т.П., от обективна и субективна страна е осъществила състава на квалифицирана клевета, като на 14.05.2014 г. с жалба до **** на Агенция *** – гр. София, е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си, позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, характеризиращи се като дискриминационно поведение и тормоз от страна на последната, които е разпространила по друг начин, както и че на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си, позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, съставляващи наличие на отявлени форми на дискриминация и тормоз от последната, които е разпространила по друг начин.

Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление на другиго. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е извършил. Ерго - с клеветата се засягат достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му в обществото, завоювано чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата където живее или работи. Разпространеното обстоятелство трябва да отговаря на два критерия - да е позорно и неистинско. Доколко определен факт е позорящ, следва да се преценява на плоскостта на трайно установените в обществото морални норми, като предмет на клевета могат да бъдат твърдения със съдържание, които носят информация за позорно обстоятелство - недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвикващо еднозначна негативна оценка на обществото. Този факт /факти/ трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил /при пряк умисъл/, или като допуска, че обстоятелствата са неистински, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат /евентуален умисъл/.

В конкретиката на казуса правилно първата инстанция е приела за установено, че подсъдимата е разпространила по „друг начин” – чрез жалба до * на *** - София и чрез заявление до * на *** - гр. Елхово, позорни обстоятелства засягащи честта на тъжителката, които не са истински. ЯОС се присъединява към умозаключението на решаващият съд, че твърденията на подсъдимата и в жалбата и в заявлението, сочат тъжителката да е извършила действия които са обществено укорими и противоречащи на общоприетите морални разбирания и норми на поведение и създаващи отрицателна репутация за личността й - подсъдимата твърди, че тъжителката е осъществила спрямо нея психически тормоз, създала е обидна, враждебна и застрашителна среда, дискриминация, нанесла и е обиди и това се е отразило на здравето й. Съгласно Българския тълковен речник „тормоз“ е „измъчване, потискане, умишлено причиняване на силна физическа и/или психическа болка на някого, чрез повторяеми действия от страна на някой друг, който е физически, социално, икономически или по друг начин по-силен или надпоставен, и който по този начин злоупотребява със своята позиция”. Също така смисълът на „дискриминация“ /от лат. discriminatio - правене на разлика/ е „ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани или в частност - на даден човек, който се възприема на базата по някакъв признак /пр. раса, религиозна принадлежност и т.н./, на нещо друго вместо неговите лични качества”, а отявлена – „силно проявена“. Съгласно Закона за защита от дискриминация, чл. 4, ал. 1 –„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна; ал. 2 - Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства; ал. 3 - Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими“. Според § 1. т. 1 от ДП на ЗЗД – „Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда“. Ето защо ЯОС споделя извода на ТРС, че обстоятелствата отразени от подсъдимата и в жалбата и в заявлението, са недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания. При извършените проверки по жалбата и заявление, сочените позорни обстоятелства, са станали известни на служителите в *** в който работят страните, както и на ръководителите на тъжителката. Безспорно разгласените позорни обстоятелства засягат доброто име на тъжителката, отнасят се до нейно служебно поведение, сочат на отрицателни качества на личността й и я характеризират негативно. Позорните обстоятелства са били възприети от повече хора и логично са засегнали честта и достойнството на тъжителката, като са се отразили на нейната личност и самочувствие на служител и съвестен пряк ръководител на подсъдимата. Тези разгласени от подс. П. обстоятелства, не отговарят на действителността, т.к. по делото е установено, че спрямо подсъдимата от страна на тъжителката не е бил упражняван тормоз и дискриминация, не е била създадена обидна и враждебна среда на работното й място не е имало обиди и прилагане на двойни стандарти от страна на прекия ръководител – ерго, нищо от твърдените от подсъдимата позорни обстоятелства не е осъществено от прекия й ръководител. Ето защо настоящият състав намира, че подсъдимата не може да противопостави на тъжителката принципа exceptio veritatis, отразен в чл. 147, ал. 2 от НК съгласно който „Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления“.

Правилно ТРС е преценил, че са налице квалифициращите признаци по смисъла на чл. 148 ал. 1, т. 2, 3 и 4 от НК, тъй като и тъжителката, и подсъдимата, имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 ал. 1 от НК, а клеветата е разпространена „по друг начин” - чрез жалбата и заявлението и позорните обстоятелства са станали известни на много хора /макар й на подсъдимата да не е повдигнато обвинение с квалифициращия признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК - „публично”/.

С оглед всичко изложено дотук въззивният съд счита, че от обективна страна са налице предпоставките на закона, за да се приеме, че е извършено престъплението „клевета” за което на подсъдимата е предявено обвинение.

От субективна страна ЯОС споделя извода на решаващият съд, че подсъдимата е действала при пряк умисъл - съзнателно е изложила позорните обстоятелства, разбирала е общественоопасния характер на деянията и е целяла настъпването на общественоопасните последици, въпреки че тя многократно е получавала отговори от различни органи с аналогично съдържание - че спрямо нея не се осъществява дискриминация и тормоз от страна на тъжителката. Подсъдимата ясно е съзнавал длъжностното си качество и това на частния тъжител, съзнавала е, че фактите, които описва в жалбата и заявлението ще опозорят частния тъжител, знаела е че написаното там не отговоря на истината, но въпреки това ги е посочила, целейки именно да наклевети частния тъжител.

При това положение, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд успешно е аргументирал защо са налице както субективната, така и обективната страна на престъплението. В допълнение може да се посочи, че по своето съдържание изявленията на подсъдимата, в депозираните от нея жалба и заявление, приписва неистинско позорни обстоятелства на тъжителката и по непозволен начин уронва достойнството и авторитета на пострадалата като я злепоставя пред нейните колеги - част от обществото на неголямото населено място гр. Елхово и пред ръководителите й.

Неправилно обаче ТРС е приел, че гореописаните деяния не са осъществени от подсъдимата при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Според настоящият съдебен състав, двете деяния - това осъществено на 14.05.2014 г. с жалба до **** на Агенция *** - София и това осъществено на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово, осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление - квалифицирана клевета, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява продължение на предходното такова, като подсъдимата е имала цялостно поведение насочено към един общ престъпен резултат. Така нормативните изисквания за единството на еднородните прояви, обединяващи всяка отделна последваща престъпна такава с предходната, пораждат обособяването им в едно престъпление, за разлика от еднородната реална съвкупност, която съществува без всички тези особености. Ето защо, ЯОС счита, че атакувания съдебен акт следва да се измени, като се приложи чл. 26, ал. 1 НК за това че подс. С.Т.П., в периода от 14.05.2014 г. до 09.07.2014 г. в гр. София и в гр. Елхово, действайки при условията на продължавано престъпление, е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както следва: на 14.05.2014 г. с жалба до **** на Агенция *** - София е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както и на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Причина за извършване на деянието от подсъдимата е наличието на влошени междуличностни и служебни отношения с пострадалото лице и незачитане на конституционно гарантираната неприкосновеност на честта, достойнството и доброто име на личността.

ПО НАКАЗАНИЕТО

ТРС е определил наказания отделно за двете деяния, с оглед разпоредбата на чл. 54 от НК - глоба в минималния размер, предвиден в текста на чл. 148, ал. 2 от НК - по 5000 лв. и „обществено порицание” и на основание чл. 23 ал. 1 от НК е определил на подсъдимата едно общо наказание - „глоба” в размер на 5000 лв. и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наложеното наказание „обществено порицание”. В конкретния случай присъдата в тези й части е неправилна и следва за се измени, тъй като е налице едно продължавано престъпление, а не множество престъпления, по мотивите изложени от ЯОС напред в изложението. В този смисъл са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” – тя е пълнолетна, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ на НК, за това престъпление се предвижда наказанието „Глоба“ и друго по-леко наказание, няма причинени имуществени щети и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК. При индивидуализиране на наказанието, съдът прецени, че на подсъдимата следва да бъде наложено минималното такова, а именно „Глоба в размер на 1000 лева”, при наличие само на смекчаващи отговорността й обстоятелства – ниската степен на обществена опасност на личността й /предвид чистото й съдебно минало/, трудовата й ангажираност, образоваността й, семейното й положение, факта че е майка на малки деца които имат нужда от специални грижи вкл. и свързани с финансови разходи, липсата по делото на негативни характеристични данни, невисокото й трудово възнаграждение. Това наказание, ЯОС счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. То е подходящо да повлияе на подсъдимата поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да й въздейства предупредително и да я възпре да върши други престъпления. Наказанието /глоба в минимален размер/, с които настоящият състав дава приоритет на личната превенция, съобразявайки и дългия период от време изминал от деянието, е необходимо и достатъчно и за постигане на генералната превенция - оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Неоснователно е възражението на защитата за местата неподсъдност на делото на РС - Тополовгра* В случая се касае за продължавано престъпна дейност осъществена от подс. С.Т.П., която в периода от 14.05.2014 г. до 09.07.2014 г. в гр. София и в гр. Елхово е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както следва: на 14.05.2014 г. с жалба до **** на Агенция *** - София е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както и на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Последното деяние - това на 09.07.2014 г. е извършено в гр. Елхово и след отвеждане на съдиите от РС - Елхово от разглеждане на тъжбата, делото е изпратено от ВКС за разглеждане от състав на РС - Тополовград

Неоснователно е възражението на защитата, в конкретния случай подсъдимата е упражнила правото си на жалба до своя работодател. Безспорно когато дадено лице разпространява информация, в чиято достоверност е убедено, поради полагане на достатъчна грижа за проверка на истинността на разгласените факти, то не следва да носи наказателна отговорност за клевета, защото липсва умисъл за опозоряване на лицето, за което се отнасят разгласените позорни обстоятелства. В такъв случай подсъдимата би реализирала конституционно гарантираното право на жалба и свързаното с нея желание да бъде осъществена проверка на случая за да бъдат предприети необходимите мерки. Това право не може да й бъде отречено, дори то да предполага накърняване на доброто име на засегнатото лице, доколкото именно поведението на последното е предмет на оплакването. Но съдебната практика приема, че винаги следва да се спазва пропорционалност между от една страна на правото на свободно изразяване и подаване на жалби до горестоящи органи, при който разпространените обстоятелства са обективно съществуващи или разкрилият ги е имал всички основания да ги смята за действителни и от друга - необходимостта от защита на доброто име, достойнство и чест. В настоящият случая подсъдимата логично е съзнавала, че такива обстоятелства не съществуват, тъй като многократно по нейни жалби са извършване проверки, които не установили наличието им. Тук следва да се отбележи, че най-важният критерий за преценка на баланса между правото на жалба и защитата на достойнство на личността, е доколко тази жалба се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В конкретния случа, подсъдимата е била наясно, че с твърденията си не реализира правото си на жалба и на това да изказва мнение, да прави критика, а разгласява позорно обстоятелство за своя ръководител, без да има фактически основания, тъй като както се посочи по-горе, всички служебни проверки не са установили спрямо подсъдимата да е бил осъществяван тормоз и дискриминация от страна на частния тъжител.

По възражението на защитата относно изискването за публичност на „обидата” на местоизвършването да присъствали повече от едно лица, които лично да са възприели обидните изрази, настоящият състав ще отбележи, че в случая се касае за „клевета”, разпространена по друг начин - писмено, като за елемента „узнаване” се отговори напред в изложението, както и се отговори за доказаността на обвинението и конкретно - за наличието на умисъл у подсъдимата.

Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата за предубеденост на състава на РС - Тополовград, разгледал делото в първата инстанция, тъй като не са налице никакви конкретни данни за това. Факта, че на страна е представено удостоверение изх. № 396/02.08.2016 г. само по себе си не сочи на заинтересованост или предубеденост от страна на съдебния състав. Съдебното удостоверение е издадено доста по-късно след постановяване на атакуваната присъда, а дори РС - Тополовград да е процедирал неправилно, като да е уведомявал страните да не се явяват в съдебно заседание, вместо да отлага делото в открито съдебно заседание /вероятно с мотив за процесуална икономия и „спестяване” на разходи на страните/, това действие не може да се тълкува като предубеденост или конкретна заинтересованост на съдията-докладчик, а само по себе си не съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, за които се следи служебно от въззивната инстанция.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

РС - Тополовград, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД е осъдил подс. С.П. да заплати на Д.С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 14.05.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 14.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД - да заплати на Д.С. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 09.07.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 09.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от Д.С. против С.П. за разликите от уважените размери по над 500 лв. до претендираните размери от по 5000 лева.

Основанието за ангажиране гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно всяко от осъществените две деяния от подс. П. срещу пострадалата С. /това извършено на 14.05.2014 г. и това извършено на 09.07.2014 г./, има характер на деликт, но двете съставляват едно продължавано престъпление, което е в каузалитет с претърпените отрицателни емоции от пострадалата. Затова, отчитайки степента и интензитета на общо претърпените неимуществени вреди, присъдата следва да се измени, като подс. С.Т.П. следва да бъде осъдена да заплати на Д.С.С. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от продължаваното престъпление неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 09.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, а исковата претенцията за разликата от размера от 1000 лв. до размера от 10000 лв., като неоснователна и недоказана - да се отхвърли.

Правилно ТРС е определил и възложил в тежест на подсъдимата съответната държавна такса за гражданския иск в размер на 50 лв. - вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Първата инстанция е постановила подс. С.П. да заплати на тъжителката Д.С., направените по делото разноски в размер на 101,20 лева. ЯОС намира, че правилно като краен резултат, съобразно с чл. 189, ал. 3 от НПК, с присъдата в тежест на подсъдимата са възложени тези частични разноски.

Допълнително с Определение №17/29.03.2016 г. постановена по същото дело, ТРС по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати на тъжителката останалите направените по делото разноски в размер на 910.80 лева. По това определение, в съответствие с указанията дадени с Решение №***/19.01.2017 г. по НД №***/2016 г. на ВКС III-то НО, ЯОС ще се произнесе в отделно производство.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД №128/2014 г. на РС - Тополовград, като прилага чл. 26, ал. 1 НК за това че подс. С.Т.П., в периода от 14.05.2014 г. до 09.07.2014 г. в гр. София и в гр. Елхово, действайки при условията на продължавано престъпление, е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както следва: на 14.05.2014 г. с жалба до **** на Агенция *** - София е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за *С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й, които е разпространила по друг начин, както и на 09.07.2014 г. със заявление до * на **** *** - гр. Елхово е разгласила в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д.С.С. в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата й - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2, 3 и 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ИЗМЕНЯ Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД №128/2014 г. на РС - Тополовград, като я ОТМЕНЯ в частта с която на подс. С.Т.П. за деянието извършено на 14.05.2014 г. на основание чл. 54 от НК е наложено наказание „Глоба" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и Обществено порицание, което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово, както и в частта с която, за деянието извършено на 09.07.2014 г. на основание чл. 54 от НК е наложено наказание „Глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и Обществено порицание, което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово и ВМЕСТО ТОВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. С.Т.П. от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ИЗМЕНЯ Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД №128/2014 г. на РС - Тополовград, като я ОТМЕНЯ в частта с която на подс. С.Т.П., на основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено ОБЩО наказание - „ГЛОБА” в размер на 5000 лв. /пет хиляди лв./ и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” което да се изпълни чрез местния печат в град Елхово.

ИЗМЕНЯ Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД №128/2014 г. на РС - Тополовград, като я ОТМЕНЯ в частта с която подс. С.Т.П. е осъдена да заплати на *С.С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 14.05.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 14.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдена да заплати на Д.С. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на деянието, извършено на 09.07.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 09.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от Д.С. против С.П. за разликите от уважените размери по над 500 лв. до претендираните размери от по 5000 лева и ВМЕСТО ТОВА, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА подс. С.П. да заплати на *С.С. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на продължаваното престъпление, ведно със законната лихва считано от 09.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенцията за разликата от 1000 лв. до размера от 10000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №35/28.03.2016 г. постановена по НЧХД № 128/2014 г. на РС - Тополовград, в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.