Р Е Ш Е Н И Е
№_25______ 21.03.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар
М. К.
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНЧХД
№19 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на частния тъжител А.С.В., против Присъда №103/13.12.2016 г. постановена по НЧХД №81 по описа за 2016 г. на
РС - Тополовград, с която подс. М.С.В. е признат за невиновен в това, на 24.07.2016 г., около 07:00 часа пред сградата
на РУ на МВР - Тополовград да е казал нещо унизително за честа и достойнството
на брат си А.С.В. в негово присъствие – да го обидил е с думите „ще ти еба
майката” повторени многократно, поради което на основание чл. 304 НПК, го оправдал
по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК. С атакувания съдебен акт ТРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от ч.т. А.С.В. против подсъдимия М.С.В.
граждански иск в размер на 2000 лева за обезщетение на неимуществени вреди в
резултат на деянието.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
първоинстанционната присъдата. В о.с.з въззивната жалба се поддържа, като
повереникът на ч.т. А.В. счита, че атакуваната присъда е необоснована с оглед на
събраните по делото доказателства и първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Повереникът, като счита че престъпната
деятелност на подсъдимия е установена, настоява за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна спрямо подсъдимия.
Въззиваемият подсъдим М.В., чрез защитника си, намира въззивната жалба за неоснователна.
Защитникът, като излага аргументи, че в хода на първоинстанционното
производство не са допуснати процесуални нарушения и че частният тъжител не е
доказал обвинението, пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно
възприета и от решаващия съд:
Братята М.С.В. - подсъдим и А.С.В. - частен тъжител, били
във влошени междуличностни отношения. На 24.07.2016 г. тъжителят А.С.В. бил в
сградата на РУ на МВР – Тополовград, с цел да подаде жалба срещу подс. М.С.В..
По това време там дошъл и свид. Д.П. - районен инспектор МВР на с. Срем, който заварил
тъжителя във фоайето на сградата. След като тъжителят А.В. подал жалба срещу подс.
М.С.В., свид. П. му снел обяснения. По това време в сградата на полицията - във
фоайето, влязъл подсъдимият М.С.В., който бил развълнувал. Свид. П. не възприел
пререкания и скандал между двамата, а подсъдимият излязъл от там и си тръгнал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че тази фактическа обстановка се подкрепя от събраните
от първата инстанция доказателства. Правилно ТРС е намерил депозираните свидетелски
показания на свид. Д.П. за обективни, безпристрастни и непротиворечиви. Този
свидетел е бил разпитан в първоинстанционното съдебно следствие по искане на тъжителя,
върху когото лежи доказателствената тежест. В съдебно заседание на 13.12.2016
г., тъжителят се е отказал от разпит на другия посочен от него в тъжбата свидетел,
а именно Х.Р. /служител на РУ на МВР – Тополовград/ след като той не се я явил
в съдебно заседание по уважителни причини. При това
положение показанията на свид. П. се явяват единствените събрани
доказателства за установяване на правно-значимите факти по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, за липса на осъществено от
страна на подсъдимият М.С.В. престъпно деяние по чл. 146,
ал. 1 от НК.
Поради това ТРС е признал подсъдимият за невиновен в това, че на 24.07.2016 г.,
около 07:00 часа пред сградата на РУ на МВР - Тополовград е казал нещо
унизително за честа и достойнството на брат си А.С.В. в негово присъствие –
обидил го с думите „ще ти еба майката” повторени многократно и на основание чл. 304 НПК - е оправдал подс. М.С.В. по повдигнатото с тъжбата обвинението.
ЯОС се солидаризира с правния извод на решаващия
състав, че в случая, от обективна
страна, не е установено подс. М.В. да
е извършил сочените в тъжбата инкриминирани действия. Тук настоящият състав ще посочи,
че по делото не са налични абсолютно никакви доказателства подкрепящи тезата на
частния тъжител, като на базата
на така събраната доказателствена съвкупност - всъщност само депозираните от свид. П. показания, може да направи еднопосочен извод обуславящ единственото възможно решение – това за
отхвърляне на обвинението. Затова въззивната инстанция счита, че подсъдимият
правилно, на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по предявеното му
обвинение.
Несъстоятелни са доводите на частния тъжител, върху когото лежи
доказателствената тежест, че съдът не е положил достатъчно усилия да установи
обективната истина по делото. ТРС е разпитал искания от тъжителя свидетел П. и
призовал в съдебно заседание другия посочен от него в тъжбата, а именно Х.Р., служител
на РУ на МВР – Тополовград. Тъжителят обаче, сам се е отказал от разпит на Х.Р.
в качеството му на свидетел, след като той не се явил в съдебно заседание по
уважителни причини, не е пожелал той да бъде разпитан в друго заседание пред
първостепенния съд, нито пред въззивната инстанция.
Относно
посоченото от тъжителя, че гласните показания противоречат на писмени
доказателства събрани от РП - Тополовград при предварителна проверка, настоящият
състав ще отбележи, че такива не са налични по делото, но дори да има такива,
то данните събрани в хода на полицейска проверка, по никакъв начин не обвързват
който и да е съд разглеждащ наказателно дело от частен характер. В това съдебно
производство, съдът като решаващ орган, извършва собствена проверка и преценка
на събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност и на тази
база, по свое вътрешно убеждение, се произнася по вината.
ЯОС счита, че при този
изход, решаващият състав правилно е отхвърлил като неоснователен, предявения от ч.т. А.В. срещу
подс. М.В. иск за обезвреда на претърпени от деяние по
чл. 146, ал. 1 НК, неимуществени вреди.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№103/13.12.2016 г.
постановена по НЧХД №81 по описа на РС – Тополовград за 2016
година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.