Р Е Ш Е Н И Е
№24
13.03.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
наказателен състав
на
осми март 2017
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Г.Г=
като разгледа докладваното
от съдия КОНДОВА
ВНОХД
№ 427 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 53/28.10.2016 г., постановена по НОХД № 451
по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2016 г., подсъдимите А.И.И., М.М.Д., С.А.А.,
С.С.С., К.А.А. и С.М.С. са признати за виновни и осъдени както следва:
- подс.М.М.Д., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден в средата на месец
април 2016 година до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., А.И. А., К.А.А., С.С.С. и С.М.
***, като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати,
чук, секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност 18 951.60
лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода, което на основание чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража да изтърпи ефективно в Затвор при
първоначален строг режим по смисъла на чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от така наложеното
на подсъдимия М.М.Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година е
приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 13.05.2016 г.
до влизане в сила и привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
- подс.С.А.А., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден в края на месец
април 2016 година до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие с М.М.Д., А.И. А., К.А.А., С.С.С. и С.М. ***,
като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати, чук,
секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
580 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 16
164.60 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД - град София, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на десет месеца
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
от изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
- подс.С.С.С., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден в средата на месец
април 2016 година до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., А.И. А., К.А.А., М.М.Д. и С.М.
***, като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати,
чук, секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19x4 х 1,2 мм., на обща стойност от 18
951.60 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД-град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1
от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на десет месеца
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
- подс.К.А.А., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от 08.05.2016 година до 09.05.2016
година, от нива, находяща се в землището на град Елхово, област Ямбол, в ляво
от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово,
област Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление в съучастие
със С.А.А., А.И. А., М.М.Д., С.С.С. и С.М. ***, като извършител, чрез
използване на технически средства - 3 броя лопати, чук, секач, металотърсач и капронено въже и
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
240 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 6
688.80 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД-град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на осем месеца
лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за изтърпяване за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
- подс.С.М.С., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден в средата на месец
април 2016 година до 09.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие с М.М.Д., А.И. А., К.А.А., С.С.С. и С.А. ***,
като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати, чук,
секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
580 метра меден проводник, тип ТЗБ 19x4 х 1,2 мм., на обща стойност от 16
164.60 лева, от владението на собственика му -„Българска телекомуникационна
компания" ЕАД - град София, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е
маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от
НК, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54,
ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
- подс.А.И.И., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че в периода от неустановен ден в средата на месец
април 2016 година до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., М.М.Д., К.А.А., С.С.С. и С.М.
***, като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати,
чук, секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 18
951.60 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК е осъден на десет месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража да изтърпи ефективно в Затвор при
първоначален строг режим по смисъла на чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С присъдата, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в
изпълнение Присъда № 127/17.05.2013 г., постановена по НОХД № 171/2013 г. по
описа на РС-Елхово, влязла в законна сила на 04.06.2013 година, с която на
подсъдимия А.И.И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, като е постановено същото да бъде изтърпяно от подс.А.И.
в Затвор при първоначален строг режим на основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС
отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание.
С присъдата - предмет на въззивна
проверка, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите М.М.Д., С.А.А., С.С.С., К.А.А.,
С.М.С. и А.И.И. са осъдени да заплатят поотделно направените разноски, както
следва: - да заплатят в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на
МВР-Ямбол, направените във фазата на ДП разноски в размер на по 11.27 лева
/единадесет лева и двадесет и седем стотинки/, както и да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на PC-Елхово направените във фазата на
съдебното производство разноски в размер на по 4.79 лева /четири лева и
седемдесет и девет стотинки/ и държавна такса при издаване на изпълнителни
листи в размер на по 5 лева /пет лева/.
По отношение на веществените доказателства - 119 кг.
меден проводник, обгорен и поставен в два броя чувала, е постановено след
влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им - „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД-град София; веществените доказателства -
1 брой самоделен металотърсач, състоящ се от система
от ПВЦ-тръби с монтиран звуков индикатор и зарядно устройство от 12 волта за
акумулатор, 3 броя лопати, чук и секач, принадлежащи на подсъдимите и послужили
им за извършване на престъплението, на основание чл.53, ал.1, б."а"
от НК е постановено да се отнемат в полза на Държавата, като след влизане в
сила на настоящата присъда да се унищожат като вещи с незначителна стойност по
реда, посочен в чл.128, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата;
спрямо веществените доказателства - 1 брой полиетиленова торба, жълта на цвят,
с надпис в червен цвят „Супер маркет Престиж", 1
брой опаковка празна от кроасан /бяла със зелени
кантове/, 1 брой празна кутия от цигари „Кинг Ред" с филтър червен цвят, 1
брой пластмасова бутилка в зелен цвят, с надпис „Газирана вода" пълна до
1/3 с прозрачна течност, 1 брой закрепващ колан за товари, е постановено след
влизане в сила на настоящата присъда като вещи без стойност да бъдат унищожени
по реда, посочен в чл.128, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата.
Подсъдимите М.М.Д. и С.А.А. и техните защитници-адвокати
от АК-Ямбол не обжалват така постановената присъда.
Присъдата е обжалвана от служебно назначения на подс.А.И.И. ***. Подсъдимите С.С.С., К.А.А. и С.М.С.
реализираха правото си по чл.320, ал.5 от НПК и се присъединиха своевременно
към така депозираната от подс.А.И. въззивна жалба, като се конституираха като въззивници в настоящото въззивно
производство.
Във въззивната жалба на подс.А.И. се изразява недоволство от размера на наложеното
му с присъдата наказание. Посочва се, че така наложеното наказание е явно
несправедливо и не отговоря на обществената опасност на деянието и дееца. С
жалбата се иска изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на
чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде взето предвид,
че спрямо подсъдимия са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, а именно-съдействието, което е оказал на органа по разследването
за разкриване на обективната истина, признанието за вина, изразеното от него
съжаление за извършеното и критично отношение към същото, тежкото му материално
и социално положение.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща
представител. Последният намира въззивните жалби за
неоснователни. Посочва, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована, а наложените с нея наказания - справедливи. Поради всичко това моли
съда да я потвърди.
В съдебно заседание въззивникът-подс.И. се явява лично и със служебно назначения му
защитник-адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната
жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Въззивниците-подсъдими
К.А. и С.С. участват лично в съдебно заседание и със служебно назначения им
защитник-адвокат от АК-Ямбол. Считат, че постановената от районния съд присъда
е явно несправедлива, т.к. наложеното на всеки от подсъдимите наказание не
съответства на тежестта на извършеното. Излагат, че първоинстанционният
съд в недостатъчна степен е отчел смекчаващите вината на двамата подсъдими обстоятелства
- направеното от тях самопризнание, пълното съдействие, което са оказали в хода
на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, тежкото им материално положение, което ги е мотивирало да
извършат престъплението, а за подсъдимия К.А. - чистото му съдебно минало. В
тази връзка молят съда да измени обжалваната присъда чрез намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода, наложено на всеки един от тях.
Въззивниците-подсъдими
С.С. и С.А. участват лично в съдебно заседание и със служебно назначения им
защитник-адвокат от АК-Ямбол. Подсъдимият С.А. и неговият защитник заявяват, че
са доволни от така постановената присъда и молят същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият С.С. и неговият защитник считат, че присъдата в частта, касаеща С.
е явно несправедлива. Като аргумент за това се изтъква, че наказанието на подс.С.С. е в по-висок размер от това на другият неосъждан подсъдим - К.А. и е равно по размер на наказанието,
наложено на осъждания подсъдим А.И.. В тази връзка се иска изменение на
присъдата чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода,
наложено на подс.С.С..
В съдебно заседание въззиваемият
- подс.М.Д. се явява лично и със служебно назначения
му защитник - адвокат от АК-Ямбол. Заявяват, че са доволни от така
постановената присъда на РС-Ямбол и молят съда да я потвърди.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, поради което въззивният съд не намира
за необходимо да я преповтаря. Приетата за несъмнена фактическа обстановка по
делото въззивния съд намира за безспорна. Решаващият
съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства
кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира
както признанията, направени от страна на подсъдимите по реда на чл.371, т.2
НПК, така и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят признанията, а
именно-протоколи за доброволно предаване от 13.05.2016 г. /л.62 и 63 от ДП/,
протоколи за оглед на местопроизшествие от 10.05.2016 г. и от 13.05.2016 г. и
фотоалбуми към тях, заключение по стоково-оценъчна експертиза, копие от
свидетелство за регистрация част I на МПС на ползвания за извършване на
деянието лек автомобил марка ****„/л.77 от ДП/, удостоверение от 17.05.2016 г. за актуално
правно състояние на „БТК"АД-гр.София /л.129-132 от ДП/, справки за
съдимост, приемо-предавателен протокол /л.97 от ДП/,
показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП - В.Д.В., В. С.С., Т.Д.Г. и Й.Ц.Б., обясненията на подсъдимите, дадени в хода на ДП
в качеството им на обвиняеми лица по реда на чл.222 от НПК - пред съдия
/л.91-115 от ДП/. Липсата на противоречия между посочените писмени и гласни
доказателства позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме за
безспорна приетата от районния съд фактическа обстановка, която не се оспорва и
е призната за достоверна от подсъдимите в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.М.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, т.к. в периода от
неустановен ден в средата на месец април 2016 година до 11.05.2016 година, от
нива, находяща се в землището на град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7,
в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол,
действайки в условията на продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., А.И.
А., К.А.А., С.С.С. и С.М. ***, като извършител, чрез използване на технически
средства - 3 броя лопати, чук, секач, металотърсач и капронено въже и моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „***" с рег.№ ****, собственост на П.Г.П. от град Елхово, област
Ямбол, отнел чужди движими вещи - 680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х
1,2 мм., на обща стойност 18 951.60 лева, от владението на собственика му -
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД град София, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно и случаят не е маловажен; подс.С.А.А. този по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26,
ал.1 от НК, т.к. в периода от неустановен ден в края на месец април 2016 година
до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на град Елхово, област
Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово,
област Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление в съучастие с
М.М.Д., А.И. А., К.А.А., С.С.С. и С.М. ***, като извършител, чрез използване на
технически средства - 3 броя лопати, чук, секач, металотърсач
и капронено въже и моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „***" с рег.№ ****, собственост на П.Г.П. от град Елхово,
област Ямбол, отнел чужди движими вещи - 580 метра меден проводник, тип ТЗБ 19
х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 16 164.60 лева, от владението на собственика
му - „Българска телекомуникационна компания" ЕАД -град София, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои; подс.С.С.С.
този по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от
НК, т.к. в периода от неустановен ден в средата на месец април 2016 година до
11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на град Елхово, област
Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово,
област Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление в съучастие
със С.А.А., А.И. А., К.А.А., М.М.Д. и С.М. ***, като извършител, чрез
използване на технически средства - 3 броя лопати, чук, секач, металотърсач и капронено въже и
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19x4 х 1,2 мм., на обща стойност от 18
951.60 лева, от владението на собственика му -„Българска телекомуникационна
компания" ЕАД-град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои; подс.К.А.А. този по чл.195, ал.1, т.4,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, т.к. в периода от
08.05.2016 година до 09.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на
град Елхово, област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., А.И. А., М.М.Д., С.С.С. и С.М.
***, като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати,
чук, секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
240 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 6
688.80 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД - град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои; подс.С.М.С. този по чл.195, ал.1, т.4
и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, т.к. в периода от неустановен ден в средата на месец април 2016
година до 09.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на град Елхово,
област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие с М.М.Д., А.И. А., К.А.А., С.С.С. и С.А. ***,
като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати, чук,
секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
580 метра меден проводник, тип ТЗБ 19x4 х 1,2 мм., на обща стойност от 16
164.60 лева, от владението на собственика му -„Българска телекомуникационна
компания" ЕАД - град София, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е
маловажен и подс.А.И.И. този по чл.195, ал.1, т.4 и
т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, т.к. в периода от неустановен ден в средата на месец април 2016
година до 11.05.2016 година, от нива, находяща се в землището на град Елхово,
област Ямбол, в ляво от път I-7, в посока град Елхово - село Гранитово, област Ямбол, действайки в условията на
продължавано престъпление в съучастие със С.А.А., М.М.Д., К.А.А., С.С.С. и С.М.
***, като извършител, чрез използване на технически средства - 3 броя лопати,
чук, секач, металотърсач и капронено
въже и моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****,
собственост на П.Г.П. от град Елхово, област Ямбол, отнел чужди движими вещи -
680 метра меден проводник, тип ТЗБ 19 х 4 х 1,2 мм., на обща стойност от 18
951.60 лева, от владението на собственика му - „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД град София, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен.
Извършени са съставомерни
престъпни деяния по посочения текст от материалния наказателен закон. Авторството
се установява безспорно от признанията на подсъдимите, дадени от тях по реда на
чл.371, т.2 от НПК, от техните обяснения, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и от писмените доказателства, приложени по делото.
Деянията си шестимата подсъдими са извършили при условията на съучастие в
качеството на извършители и всяко от тях
осъществява обективните съставомерни признаци
на вменените им престъпления, извършени като
продължавани такива против собствеността.
Въззивната
инстанция напълно споделя изводите, направени от първоинстанционния
съд в посока, че всеки от подсъдимите е осъществил продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, че същото не представлява маловажен случай, че е
осъществено чрез използване на технически средства - самоделен металотърсач, 3 броя лопати, чук и секач, както и чрез
използване на МПС - лек автомобил, марка „***" с рег.№ ****, собственост
на П.Г.П. от град Елхово. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите
чрез отнемане на инкриминираните процесни чужди
движими вещи на обща стойност от 18 951.60 лева /общо за всички извършени
деяния, включени в продължаваните престъпления/, от владението на собственика
им „Българска телекомуникационна компания" ЕАД - град София, без
съгласието на негов процесуален представител и с намерението противозаконно да
ги присвоят.
От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите М.Д. и А.И. се установява, че
двамата са осъждани с Присъда № 127/17.05.2013 година, постановена по НОХД №
171/2013 година по описа на РС-Елхово, влязла в законна сила на 04.06.2013
година, с която всеки един от тях е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26,
ал. 1 от НК, като на подс.М.Д. е наложено наказание
десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален
строг режим, а на подс.А.И. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на десет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години. От приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимия С.М.С. е видно, че същият преди
извършване на настоящото деяние е бил осъждан с Определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство № 131/25.04.2012
година, постановено по НОХД № 129/2012 година по описа на PC-Елхово, влязло в
законна сила на 25.04.2012 година, с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание „Пробация", при следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице; Задължителни пробационни срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца и Безвъзмезден труд в полза на обществото -
100 часа годишно за една година. С оглед на изложеното относно предходните
осъждания на подсъдимите М.Д., А.И. и С.С., въззивният
съд намира за правилен и обоснован направения от районния съд извод, че
престъплението - предмет на настоящото обвинение е извършено от всеки един от
тези трима подсъдими в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния
съд, че от субективна страна подсъдимите са осъществили продължаваното
престъпление с пряк умисъл. Те ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават
от фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението, собственика им и
са искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимите
са разбирали противоправния характер на извършеното,
както и общественоопасните му последици, но въпреки
това са искали настъпването им. Действали са и със съставомерното намерение противозаконно да присвоят
инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите им действия,
изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои.
По отношение на наложените на подсъдимите наказания:
За да определи наказанието, наложено на всеки един от
подсъдимите по вид и размер, правилно решаващият съд е взел предвид както
степента на обществена опасност на осъщественото от тях престъпление и начина
на осъществяването му, така и степента на обществена опасност на личността на
всеки един от извършителите. При индивидуализиране на наказанието не са били
пренебрегнати обстоятелствата, свързани с доброто процесуално поведение на подсъдимите,
оказаното от тях съдействие в хода на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, признанието на вината,
отношението им към осъщественото, изразяващо се в съжаление и разкаяние за
стореното, чистото съдебно минало на подсъдимите С.А., С.С. и К.А., това, че
част от вещите – предмет на кражбата са били възстановени, материалното и
социално състояние на подсъдимите. От
друга страна, безспорно правилно районният съд е преценил, че се касае за престъпление с висока степен на обществена
опасност, обуславяща се от динамиката на този вид престъпни деяния понастоящем
в страната, както и с оглед обстоятелствата, касаещи механизма на извършване на
продължаваното престъпление, високата стойност на отнетото имущество, както и
това, че е осъществено от шест лица, действайки в съучастие като извършители.
Едновременно с това, правилно решаващият съд по отношение на подсъдимите М.Д., А.И.
и С.С. е преценил, че се касае за личности с висока степен на обществена
опасност, предвид предишните им осъждания. С оглед на изложеното, преценката на
районния съд за определяне на вида и размера на наказанието при условията на
чл.54 от НК е правилна, т.к. в случая наличните смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни такива, така, че и
най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко с
извършеното. Смекчаващите вината им обстоятелства са били взети предвид от
районния съд при определяне размера на наказанията за всеки един от тях в
минималния /за подс.К.А./ и малко над минималния предвиден в закона - за останалите
петима подсъдими.
Определените от районния съд при тези условия размери на
наказанията лишаване от свобода за срок от 18 месеца - за подс.М.Д.
и подс.С.С.; 15 месеца - за подсъдимите С.А., С.С. и
12 месеца - за подс.К.А., са явно справедливи и
съответстващи на степента на обществена опасност на извършеното и на всеки един
от извършителите. С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че така наложените
наказания са справедливи и напълно съответстват на степента на обществената
опасност на деянието и на личността на всеки един от извършителите, поради
което не са налице основания за тяхното изменение.
Съдът намира за неоснователно становището на въззивника-подсъдим С.С. и на неговия защитник за явна
несправедливост на присъдата и наложеното с нея на С.С. наказание,
аргументирано с това, че наказанието на подс.С.С. е в
по-висок размер от това на другия неосъждан подсъдим
- К.А. и е равно по размер на наказанието, наложено на осъждания подсъдим А.И..
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК наказанието следва да бъде съответно
на престъплението, като съдът е длъжен при определянето му да се съобрази
единствено с принципите за индивидуализирането му и с особеностите на
конкретния случай, но не и с вида и размерите на наложените на другите
подсъдими наказания. Отделно, районният съд изключително прецизно и съобразно
правилата за индивидуализация на наказанието, е наложил наказанието лишаване от
свобода на този подсъдими в точно определения му размер, отчитайки степента на
участие на всеки от подсъдимите в отделните деяния, включени в продължаваното
престъпление /подс.К.А. е участвал само в две от общо
шестте деяния, докато подс.С.С. и подс.А.И.
са участвали във всичките шест деяния/, както и необходимия за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите начин на изтърпяване на наложените им наказания
/за подс.А.И. е постановено ефективно наказание,
докато за подс.С.С. е приложен института на условното
осъждане/.
Правилно, предвид наличното му задължение за това
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2, вр.чл.58а,
ал.1 от НПК, РС е наложил /след редуциране на наказанието с 1/3/ наказание
лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година – за подс.М.Д.
и подс.С.С.; наказание лишаване от свобода в размер
на 10 /десет/ месеца - за подс.С.А., С.С. и А.И. и
наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца – за подс.К.А..
Приложението на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите С.А., С.С., К.А.
и С.С. е обосновано, т.к. са налице законовите основания за приложението й, а
именно - първите трима от подсъдимите са с чисто съдебно минало, а подс.С.С. е осъждан за престъпление от общ характер, но
наложеното му наказание е пробация, респ. е различно
от наказание лишаване от свобода. Освен това, настоящият състав намира, че за
постигане на целите на наказанието и за поправянето им не е необходимо същите
да изтърпят ефективно наложените им наказания.
Правилно и обосновано, с оглед предходното осъждане на
подсъдимите М.Д. и А.И. за престъпление от общ характер на наказание лишаване
от свобода по НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово, районният съд е направил извод
за наличие на пречка за приложение на института на условното осъждане по чл.66,
ал.1 от НК спрямо всеки един от тях.
Съобразено с изискванията на материалния закон,
решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от НК по отношение
на подсъдимия М.Д..
Правилно районният съд е счел, че са налице и
предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието
лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, наложено на подс.А.И. с влязлата в сила на 04.06.2013 г. Присъда №
127/17.05.2013 г., постановена по НОХД № 171/2013 г. по описа на РС-Елхово,
чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. Настоящото
престъпление е извършено през периода от неустановен ден в средата на месец
април 2016 година до 11.05.2016 година, т. е. в рамките на изпитателния срок по
НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово.
В разглеждания случай при определяне на първоначалния
режим и типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от десет месеца, наложено на подс.А.И. по настоящото
дело, както и на подлежащото на привеждане в изпълнение на основание чл.68,
ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца по НОХД №
171/2013 г. на РС-Елхово, първоинстанционният съд е
съобразил разпоредбите на чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2
от ЗИНЗС в редакцията им към момента на постановяване на присъдата - 28.10.2016
г., съгласно която наказанията лишаване от свобода е следвало да се изтърпят
при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит
тип. След постановяване на акта на районния съд със Закон за изменение и
допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. Дв., бр. 13 от 2017 г., в
сила от 07.02.2017 г.) са променени условията за определяне на първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Така също, с Дв., бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г., е изменена
и разпоредбата на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, съгласно която в новата й редакция
при постановяване на присъдата съдът решава какъв първоначален режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи, като отпада
правомощието на съда да постанови в какъв тип затворническо заведение да бъде
настанен осъденият.
Настоящият състав,
като взе предвид последващите изменения в нормативната уредба счете, че
определеният от районния съд по отношение на подс.А.И.
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по
настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово е
неправилно определен. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2,
б."в" от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 г.) съдът определя първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години, а съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС - за
всички останали случаи се определя общ режим. В случая, сборът от наложеното на
А.И. по настоящото дело наказание лишаване от свобода от десет месеца и това по
приведеното в изпълнение по НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово - десет месеца, не
надвишава две години. Ето защо, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС двете
наказания следва се изтърпят при първоначален общ режим, като първоинстанционния акт следва да се измени в тази част.
Определеният с обжалваната присъда първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното на подс.М.Д.
наказание лишаване от свобода се явява в съответствие с действащата към момента
норма на чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС /Дв.,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./, т.к. процесното
наказание е наложено за извършено от подсъдимия умишлено престъпление и не са
изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложеното му с присъдата по
НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово ефективно наказание лишаване от свобода.
С оглед действащата към момента редакция на разпоредбата
на чл.301, ал.1, т.6 от НПК, присъдата следва да се отмени в частта, с която е
постановено наказанията лишаване от свобода по отношение на подс.А.И.
и подс.М.Д. да бъдат изтърпяни
в затвор.
Правилно и законосъобразно подсъдимите са осъдени да
заплатят всички направени по делото разноски.
Във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК въззивният съд провери присъдата и в необжалваната
й част, а също и по отношение на страните, които не са я обжалвали и не намери
основания за отмяна или изменението й, освен в посочените по-горе нейни части.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.334, т.3 и т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 53/28.10.2016 г., постановена по НОХД № 451 по описа на Районен съд –
гр.Елхово за 2016 г., в частта, с която е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца,
както и на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, наложено на подс.А.И.И. по НОХД №
171/2013 г. на РС-Елхово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подс.А.И.И. наказание лишаване от свобода за срок от 10
/десет/ месеца, както и за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
срок от 10 /десет/ месеца, наложено му с присъдата по НОХД № 171/2013 г. на
РС-Елхово.
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 53/28.10.2016 г., постановена по НОХД № 451 по описа на Районен съд –
гр.Елхово за 2016 г., като я ОТМЕНЯ в частта, с която е постановен
затвор като тип затворническо заведение за изтърпяване на наложеното на
подсъдимия А.И.И. наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца,
както и за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 10 /десет/
месеца, наложено му с присъдата по НОХД № 171/2013 г. на РС-Елхово, както и за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия М.М.Д. наказание лишаване от свобода за
срок от 1 /една/ година.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
2.