Р Е Ш Е Н И Е

16                                                     07.03.2017 г.                            гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                           І-ви наказателен състав

На  15 февруари                                                                             2017 година

В публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

    ЧЛЕНОВЕ:       П.Жекова

                              Г.Кондова

Секретар Ив.З.

Прокурор: Е.Г.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №392 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

С Присъда №******** г. постановена по НОХД №******** г. ЯРС е признал подсъдимия А.А.И. за виновен в това, че на 13.05.2016 г. в гр.Ямбол от магазин намиращ се на ул."П." №***, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи - 100 лв. на монети, собственост на "А. **" ЕООД-Ямбол с управител Г.Т.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен  е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.1 и чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на  пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване  два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.         

Недоволен от така постановената присъда е останал  подс.А.А.И.  и я е обжалвал в установения за това срок като явно несправедлива. Излагат се съображения, че при определяне на вида и размера на наказанието съда не е взел предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и оказване на съдействие, критичното му отношение към извършеното, ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало и ниската възраст. Иска се  изменение на  постановената присъда с определяне на друго по вид наказание - обществено порицание.

В съдебно заседание въззивника И.  участва лично и чрез служебно назначен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане.

Участващия по делото прокурор излага съображения за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и  справедливост на наложеното със същата наказание. Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок  и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана по същество се явява  неоснователна  по следните съображения:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си  след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от  въззивника И. на престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК  и му е определил справедливо по вид и размер  наказание, съобразено както със степента на обществена опасност на деянието, така и с тази на личността му.

Производството в първоинстанционния съд е проведено по реда на  глава ХХVII  от НПК с признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и даване на съгласие да не се събират доказателства  за тези факти  по чл.371 т.2 от НПК. Въззивния съд приема изцяло приетата за установена от решаващия такъв фактическа обстановка по осъществяване на деянието, поради което и счита за ненужно да я приповтаря в пълнота. Безспорно правилно на базата на  анализ на събраните  доказателства, а именно показанията на разпитаните свид.Г., Д., Ч., А. и Н., заключението на  видеотехническа и дактилоскопна  експертизи и писмените доказателства по делото, а именно протокол за оглед на местопроизшествие, удостоверение за раждане, протокол за доброволно предаване, протоколи за изземване на сравнителни материали, справка за съдимост и характеристична такава, а и самопризнанията на въззивника И., които са безпротиворечиви и съответни едни спрямо други решаващия съд е приел, че на  13.05.2016 г. въззивника и малолетните свид.И. А. и Ю. Ч. решили да извършат кражба от  магазин находящ се на ул."П." №*** и в изпълнение на решението си  около 2.36 ч. на същата дата се придвижили до процесния магазин. С носената от него отвертка въззивника И. деформирал халката на катинара и бравата на вратата на магазина, след което влязъл в помещението на магазина, а малолетните свидетели останали отвън да пазят. Въззивника И. отишъл до щанда на "А. **" ЕООД Ямбол където намерил и взел със себе си 100 лв. на  монети, собственост на дружеството с управител сви.Г., след което напуснал магазина и заедно с двамата свидетели избягали в ромската махала, където си поделили монетите и всеки от тях ги изразходвал  за лични  нужди.

Правилно,законосъобразно и обосновано  анализирайки така установената фактическа обстановка  решаващият съд е квалифицирал осъщественото деяние  като такова по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Предмет на престъплението са чужди движими вещи - пари в монети на обща стойност 100 лв., като е липсвало съгласие от страна на собственика "А. **" ЕООД, съобразно установеното от представителя на същия - свид.Г., с намерение за противозаконно своене, предвид извършеното  и разпореждане със същите. Правилно деянието е квалифицирано  по т.3 и 4 на ал.1 на чл.195 от НК, предвид  начина на проникване в помещението на магазина, а именно повреждането на прегради здраво направени за защита на имот, каквито представляват металната халка на  катинара и бравата  на входната врата на магазина, като това е осъществено с отвертка. Авторството на деянието от въззивника И. се установява от всички събрани по  делото доказателства, които съответстват в пълнота и на направеното от същия  признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 т.2 от НПК.

 От субективна страна въззивника е съзнавал  и искал настъпването на общественоопасните последици. Решаващият съд е изследвал и възможностите на въззивника И. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, независимо от  обстоятелството, че същият е непълнолетен и правилно е преценил, че  е налице такава.

При определяне на вида и размера на наказанието на въззивника И. съдът е взел предвид както тежестта на обществена опасност на осъщественото от него деяния, така и тази на личността му. Правилно съдът е приел,че осъщественото от въззивника деяния е такова със сравнително висока степен на обществена опасност както предвид  начина на осъществяване - при два квалифициращи признака, а и динамиката на вида деяния за региона към момента на осъществяването му и степента на обществена опасност на личността му, която е завишена такава предвид  обстоятелството, че  към момента на осъществяване на деянието е регистриран в ДПС Ямбол за извършени множество кражби, за част от които са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, в това число и най-тежката от тях - настаняване във ВУИ. Същевременно преценявайки и  обстоятелството, че въззивника  е навършил 14 годишна възраст няколко месеца преди осъществяване на деянието, направил е пълни самопризнания и е оказал съдействие за разкриване на обективната истина в хода на ДП с което е изразил и отношението си към вече осъщественото деяние, малцинствената група от която произхожда характеризираща се с изключително нисък стандарт на живот и липса на средства за издръжка, израстването му в среда с криминално проявен брат и чистото съдебно минало  решаващият съд правилно е определил наказанието след редукцията съобразно  разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК, при наличието на  многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-ниското  предвидено в текста наказание и след направената редукция ще се явява несъразмерно  тежко по отношение на осъщественото и правилно е определил наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК, определил му е наказание по вид пробация с две пробационни мерки -  задължителна регистрация по настоящ адрес  с периодичност на явяване два пъти седмично и  задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок по отношение и на двете пробационни мерки  от  по шест месеца. В този си вид и размер наложеното на въззивника И. наказание ще осъществи в пълнота целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, възпитателна  и възпираща по отношение на въззивника, а и на обществото.

 Направените от въззивника  възражения за явна несправедливост на наложеното му наказание по вид и размер съда намира за неоснователни. За да определи на въззивника И. наказание при  условията на чл.55 от НК съда е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително посочените от същия в жалбата и именно поради това ги е оценил като  многобройни такива и определящи  и най-ниското предвидено в текста наказание,  включително след редукцията му съобразно разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК като несъразмерно тежко и неотговарящо на реално осъщественото, като му е определ по вид наказание пробация, при  определяне на две пробационни мерки - задължителните такива  за  наказанието пробация  съгласно ал.4 на чл.42а от НК и за минимално предвидения в  ал.3 т.1 на същия текст срок. За да не определи на  въззивника И.  наказание по втората алтернатива на текста, а именно обществено порицание  правилно и обосновано решаващият съд е  посочил, че  такова по вид наказание не би имало нужния  ефект  визиран в разпоредбата на ал.1 на чл.36 от НК като цели на наказанието спрямо въззивника предвид установеното обстоятелство, че налаганите му по ЗБППМН възпитателни мерки не са   постигнали необходимия резултат, като не са му оказали както възпитателен, така и възпиращ ефект.

При цялостната служебна  проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му. 

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №******** г. постановена по НОХД №******** г. по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.