О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28.03.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 28 март 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №95 по описа на ЯОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на С.Р.Д., чрез пълномощника му адв.М.Г. ***, против Определение №542/15.03.2017г., постановено по гр.д.№3308/2016г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата му с пр.осн. чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на разноски за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК  на ответницата С. С. А., в размер на 300 лв.

В жалбата са заявени съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че съдът при постановяване на определението, не е съобразил относимите факти и обстоятелства, изложени в молбата му, а именно: че той и съпругата му са хора в напреднала възраст, че те двамата са сами и покриват всичките си разходи с една обща сума от 725 лв. т.е всеки с по 362.50 лв. на границата на бедността, вземат лекарства свързани с нуждите на възрастта, но нямат тежки заболявания, които да посочват като основание съвсем добросъвестно, което не означавало, че нямат разходи и за здравето си. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 900лв. и е посочил това като мотив, че, същия има средства за съдебни разноски. Посочено е също, че ответниците по предявения иск за делба са 42-ма, и са налице данни, че поне още един от тях не може да бъде призован и в случай, че и за него се назначи особен представител за ищеца би било невъзможно да продължи да води делото, поради липса на средства. Предвид на тези и другите, изложени в частната жалба съображения, моли за отмяна на атакуваното определение и при произнасяне на въззивния съд по същество да бъде освободен от задължението за внасяне на разноски за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответницата С.С.А., в размер на 300 лв.

ЯОС, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:

С депозирана пред ЯРС ИМ С.Р.Д. е предявил против 42-ма ответници, сред които и ответницата С. С. А. иск за делба на една нива с площ от 36,648 дка., находяща се в землището на с.Чарган обл.Ямболска. ИМ е образувана в гр.д.№3308/2016г. по описа на ЯРС.

С разпореждане №927/10.02.2017г., постановено по делото, ЯРС е допуснал на осн. чл.47 ал.6 ГПК, назначаване на особен представител на ответницата С. С. А., като е задължил ищеца С.Р.Д. в 1-седмичен срок да внесе необходимите разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 300 лв.

С молба, вх.№3769/08.03.2017г., С.Р.Д. е поискал, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, освобождаване от внасяне на посочената сума, мотивирайки се с това, че единствения му доход е получаваната от него и съпругата му пенсии, както и напредналата възраст в която се намира. Към  молбата е приложена  декларация за материално и гражданско състояние от 06.03.2017г.

С атакуваното в настоящото производство определение, районния съд е отхвърлил молбата, мотивирайки се, че същата е неоснователна, тъй като ищеца е семеен и двамата със съпругата му получават пенсии в общ размер на 725 лв., а така също притежават жилище, в което живеят, липсват медицински документи, от които да е видно, че ищеца страда от тежко заболяване, както и такива, че има задължение за издръжка към други лица. Съдът е приел, че фактът, че ищеца е на възраст 84 години сам по себе си не е достатъчен, същия да бъде освободен от държавна такса и разноски. Съдът е посочил, и че след като ищеца е разполагал със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., то би следвало да заплати и определения депозит за особен представител който е в размер на 300лв.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, а изложените от първостепенния съд мотиви не се споделят и са в противоречие с трайно установената, задължителна практика на ВКС.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В конкретния случай, от представените от молителя С.Р.Д. писмени доказателства, относими към искането му с пр.осн. чл.83, ал.2 ГПК, по безспорен начин се установява, че същия е в напреднала възраст – 83 год., живеещ със съпругата си, единствения им доходи са получаваните от тях пенсии в общ размер на 725лв. /507лв. на ищеца и 218 на съпругата му/, като е декларирал, че не притежава МПС и недвижими имоти извън имота, в който живее, и няма други източници на доходи.

При така изложените и установени фактически обстоятелства и като взе предвид възрастта на ищеца, съпостави месечния размер на доходите му със сумата за разноски, която му е възложена от ЯРС, въззивния съд приема, че към момента страната не разполага с достатъчно средства, за да заплати сумата от 300 лв. – дължими по делото разноски, т.е същия е материално затруднен по начин, че няма да може да упражнява предоставените му процесуални права по делото. При това положение и след като изискванията на закона са налице, молбата на Д. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на необходимите разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 300лв. е основателна и следва да бъде уважена. Съдът счита, че обстоятелството, че ищецът е ангажирал договорен защитник, на когото е поел задължение да заплати възнаграждение, не обосновава наличието на материални възможности за заплащане на възнаграждение за особен представител. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е посочила какви обстоятелства са относими към преценката за наличие на финансови възможности за заплащане на разноски  и държавна такса по делото и ангажирането на договорен адвокат и заплащане на възнаграждение на такъв не са сред тях /наред с това следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, ищецът да е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в пълен размер/.

ЯРС, като е достигнал до противоположни правни изводи, е постановил един неправилен съдебен акт, който страда от пороците, визирани в частната жалба и поради това следва да бъде отменен.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №542/15.03.2017г., постановено по гр.д.№3308/2016г. по описа на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С.Р.Д. от внасяне на разноски, дължими на основание чл.47, ал.6 ГПК, за назначаване на особен представител на ответницата С. С. А., в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.