О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17.03.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 17 март 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

Н. ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №75 по описа на ЯОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Т.С. -Б., чрез пълномощник адв. М.Г. ***, срещу Определение №360/17.02.2017г. по гр.д. №260/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил поради недопустимост на иска производството по делото и е върнал ИМ на Г.Т.С. - Б.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът е прел, че ищцата няма правен интерес да заведе иск по чл. 227 ал. 1 б. в от ЗЗД , тъй като в него са посочени изрично основанията според закона, на базата на които би могло да се иска отмяна на дарение, но не е взел предвид всички твърдения в исковата молба, дали основание на ищцата да заведе настоящия иск. Твърди се, че в исковата молба е посочен факта, че ищцата е принудена да търси къде да се приютиq и че не е в състояние да наеме квартира и да плаща наем, тъй като това са допълнителни разходи, които не може да си разреши, както и факта, че ответника се е дезинтересирал напълно от ищцата, проявявайки крайно отрицателно отношение към същата и по никакъв начин не й предлага помощта си, което значи, че не се интересува и то това с какви средства разполага и има ли нужда от издръжка. Твърди се също, че определението е постановено и при допускане на съществено процесуално нарушение, тъй като съда е следвало да укаже на ищцата да конкретизира основанието и обстоятелствата, на които се позовава, както и защо счита, че иска й следва да е с посоченото правно основание и от къде счита, че е възникнал правния й интерес да заведе този иск, и едва тогава да стигне до постановяването на това определение, с което прегражда правото й да осъществи правата си. Иска се ЯОС да отмени обжалваното определение и да върне на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството ред ЯРС е било образувано по ИМ на Г.Т.С. -Б., с която същата е предявила против Н.Х.Д. иск за отмяна на дарение, извършено в полза на ответника, оформено с нот. акт. №20 т.III н.д. №840/1989г. на Нотариуса при ЯРС, до размера на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в с.Могила обл.Ямболска, подробно описан в ИМ.

Районният съд е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като право на иск за отмяна на дарение дарителят имал при конкретни законоустановени хипотези, а наличието на нито една от които не се твърдяла от ищцата. Приел е, че не е налице идентичност на хипотезата да откажеш да дадеш издръжка на дарителя си, от която последния се нуждае и да откажеш да му предоставиш за ползване част от собствения си имот, т.к. правото на дарителя да иска отмяна на дарението произтича от задължение на дарения да го издържа в случай, че дарителят се нуждае от издръжка, която следва да е поискал, а от своя страна задължението на дарения се предпоставя от нуждата на дарителя и е до размера на подареното му имущество. Приел е, че в случая не може непредоставянето на подслон да се приравнява на отказ от издръжка, т.к. не може да бъде априори остойностено до размера на подареното, поради което и не е налице правен интерес от воденето на иск за отмяна на дарение на това основание. Поради това е прекратил производството, на основание чл.130 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването.

Преценена по същество, частната жалба е основателна:

Настоящият състав на ЯОС намира, че постановеното определение е неправилно.

В настоящия случай, в обстоятелствената част на ИМ, ищцата е изложила твърдения, че през 1997г. след развод между дарителите, със съдебното решение било разпределено и правото на ползване върху имота, който съставлявал семейното им жилище, което разпределение станало със съгласието на дарения им син, и че понастоящем ответникът е завзел целия имот и отказвал да осигури доброволно достъп до него на ищцата, а последната от своя страна нямала друг имот и на практика била оставена на улицата, като въпреки, че ответникът бил поканен от ищцата с нотариална покана да й осигури ползването на две стаи от втория етаж на имота, това не се било случило. Тези твърдения са обсъдени от първоинстанционния съд в атакуваното определение. Наред с тези твърдения обаче, в ИМ ищцата е посочила още, че е на възраст, че няма къде да се прибере, че не може да си наеме квартира, тъй като това са допълнителни разходи, които не може да си позволи. Тези твърдения, не са били обсъдени от ЯРС, макар и да сочат на наличие на нужда на дарителят от издръжка. /Р. №194/02.10.2013г. по гр.д. №130 от 2013г., III г.о. на ВКС/. При наличието на двете групи твърдения, и с оглед заявения петитум в ИМ, в случай, че за първоинстанционния съд не са били ясни основанието и обстоятелствата, на които е основано искането, същия е бил длъжен да укаже на ищцата това, и да й даде срок за конкретизация на обстоятелствата, респ. да й укаже да приведе обстоятелствената част на ИМ, в съответствие със заявения петитум, в хипотезата на чл.129 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК, а не да прекрати производството в хипотезата на чл.130 ГПК.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №360/17.02.2017г. постановено по гр.д. №260/2017г. по описа на ЯРС .

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.