ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Ямбол, 21.03.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Чченове: Жени Бозукова Николай Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 51 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 196 от 27.01.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 302/2017 год. Ямболският районен съд е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София, против длъжника А.Г.З. *** ЕГН ********** за заплащане на сума над размер на 100 лв. до размер на 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от " Ти Би Ай Банк" АД. Счита се, че обжалваното разпореждане е неправилно и се иска то да бъде отменено. Излага се довода, че съдът издал заповед за изпълнение по делото, с която не е уважил искането на заявителя за пълния размер на претендираното от него вземане за юристконсултско възнаграждение , неправилно е приложил изменената разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК /Д.в. бр.8/2017 г./. ЗИД на ГПК, с която е изменена редакцията на разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК е влязъл в сила на 28.01.2017 г., а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 26.01.2007 г., към която дата следва да се приложат разпоредбите на ГПК. Поисканото юрисконсултско възнаграждение е в минималния такъв съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение изцяло, то няма пречка да бъде присъдено в претендирания размер. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ЯРС за издаване на допълнителна заповед за изпълнение, с която се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и направените в настоящето производство разноски за внесена държавна такса.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по по ч.гр.д. № 302/2017 год. Ямболският районен съд е започнало по заявление на " Ти Би Ай Банк" АД, чрез пълномощника му юрисконсулт В. С. за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника А.Г.З. за сумата от 322,23 лв. изискуемо вземане по потребителски кредит. В заявлението изрично е включено и искане за присъждане на сторените разноски в размер на платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., като са приложени и доказателства за упълномощаването на юрисконсулта, подал заявлението.

Искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено от РС-Ловеч, като в самата заповед в размера на изпълняемото вземане първоинстанционният съд е включил претендираните разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение само в размер на 100.

С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на сумата над размер 100,00 лв. до размер на 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заповедта за изпълнение не се излагат мотиви за това редуциране на размера на определеното юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е основателна по следните съображения.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че заявителят " Ти Би Ай Банк" АД е бил представляван в заповедното производство от юрисконсулта В. С. , което изрично е посочено в т.4 от заявлението и е представено нотариално заверено пълномощно. Други доказателства във връзка с искането по чл.78, ал.8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не са необходими. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на заявлението и се подчинява на общите правила. За разлика от адвокатския хонорар, който се заплаща при извършване на услугата и съответното доказателствата за това се представят при подаване на заявлението, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява на работодателя /в заповедното производство заявител/ по силата на самата законова норма - чл.78, ал.8 от ГПК, която е ясна. Изискване за доказване на действително направени разноски - заплатено от страната възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК, но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт, както е в настоящия случай. В този смисъл определянето на разноските касае само проверка на заявения размер с нормативно установения, като в случая посоченият в заявлението размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение е съответно на размера съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв., представляващ минималния размер на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство при заповедните производство - чл. 7 ал.7 във вр. с ал.2 т.1 от Наредбата. Районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78 ал.8 ГПК във редакцията и с промяната на ГПК с ЗИД на ГПК /Д.в. бр. 8 от 2017 т.1. Изменението е публикувано на 26.01.2017 г. и е влязло в сила на 28.01.2017 г.. Заявлението за издаване заповедта за изпълнение е подадено на 26.01.2017 г., а самата заповед е издадена на 27.01.2017 г., т.е. преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в редакцията и в ЗИД на ГПК /Д.в. бр. 8 от 2017 т.1. Затова в случая следва да намери приложение предишната редакцията на чл.78 ал.8 ГПК /Д.в. бр. 59/2007 т.1, според която "в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавА.от юристконсулт".

Поради изложените съображения Ямболския окръжен съд счита, че обжалваното разпореждане на ЯРС, като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи искането на заявителя, като се допълни издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на " Ти Би Ай Банк" АД, като му се присъдят допълнително разноски за юрисконконсултско възнаграждение за сумата 200.00 лв., както и за направените в настоящето производство разноски в размер на 15.00 лв., представляваща внесена държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл.413, ал.2 във вр. с чл.278, ал.2 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ № 196 от 27.01.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 302/2017 год. Ямболският районен съд е оставил без уважение заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София против длъжника А.Г.З. *** ЕГН ********** за заплащане на сума над размер на 100 лв. до размер на 300.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и вместо това разпорежда:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на " Ти Би Ай Банк" АД, ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление гр.София против длъжника А. Г.