Р Е Ш Е Н И Е

№ 28.03.2017 г. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 07 март 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело № 41 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на И.И.П. ***, подадена чрез пълномощника й адв.М.А. от ЯАК и по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, двете против Решение №648/20.12.2016 г., постановено по гр.д.№2450/2016 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр.София, ул.«Витоша» №2, Съдебна палата ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв.М.А., сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.09.2013 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП №156/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 5000 лв. до сумата от 25000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 07.09.2011 г. до 12.09.2013 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр.София, ул.«Витоша» №2, Съдебна палата ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв.М.А., сумата от общо 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 12.09.2016 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП №156/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр.София, ул.«Витоша» №2, Съдебна палата ДА ЗАПЛАТИ на И.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант.*** – адв.М.А., сумата от 804 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. – заплатена от нея държавна такса.

С въззивната жалба на И.И.П. решението на ЯРС се атакува в отхвърлителната част и в частта за присъдените разноски, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Направени са и оплаквания, че първостепенния съд неправилно е приложил чл.111, б."в" ЗЗД, като е приел, че лихвите за забава са погасени по давност за период от три години след датата на увреждането с аргумент, че лихвата при непозволено увреждане е компенсаторна, а не мораторна. В жалбата са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваните части и съответно – постановяване на ново, с което иска за неимуществени вреди да бъде уважен за горницата над 5000 лв. до предявения размер от 25000 лв., както и да бъде присъдена законна лихва върху тази сума от датата на увреждането - 07.09.2011 г. Заявена е и претенция за присъждане на разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба на Прокуратурата на РБ решението на ЯРС се атакува в осъдителната част с твърдения, че е неправилно. Посочено е, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е прекалено завишено и несъответстващо на действително претърпените вреди. Предвид на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваните части и съответно – отхвърляне на предявените в производството искове изцяло. Алтернативно е поискано въззивния съд да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претенция за разноски не е заявена.

В срока по чл.263 ГПК И.И.П. е упражнила правото си на писмен отговор и е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, като е поискала оставянето й без уважение.

В срока по чл.263 ГПК Прокуратурата на РБ не е упражнила процесуалното си право на отговор по въззивната жалба на И.П..

В о.с.з. всеки от въззивниците поддържа своята жалба и оспорва основателността на жалбата на другата страна. Въззивника И.П. поддържа и претенцията си за присъждане на разноски, като представя и списък по чл.80 ГПК.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства - НОХД, че с постановление от 14.05.2009 г. ищцата е била привлечена като обвиняема по ДП №156/2008 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като и е взета мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие ЯРП е внесла обвинителен акт срещу ищцата за посоченото деяние, като е било образувано НОХД №1846/2009 г. по описа на ЯРС, по което с Присъда №1174/02.12.2010 г. подсъдимата П. е била призната за виновна, в съучастие с подсъдимата С. Д., по повдигнатото обвинение, като й е наложено наказание «пробация», със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с продължителност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. Въззивната инстанция по ВНОХД №635/2010 г. по описа на ЯОС потвърдила изцяло първоинстанционната присъда с Решение №23/22.02.2011 г. По молба на подсъдимите П. и Д. наказателното производство е било възобновено с Решение №347/20.09.2011 г. на ВКС по КНОХД №1801/2011 г., ІІ н.о. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото ЯОС постановил Присъда №176/19.10.2011 г. по ВНОХД №436/2011 г. по описа на съда, с която оправдал двете подсъдими за извършване на престъпление по повдигнатото им обвинение. Оправдателната присъдата е влязла в сила на 04.11.2011 г. /видно от направеното отбелязване върху представения в о.с.з. на 07.12.2016 г. заверен препис от същата/. Така, наказателното преследване срещу ищцата е продължило в периода от 14.05.2009 г. до 04.11.2011 г., т.е. почти 2 години и половина. В хода на същото, с оглед защитата си срещу обвинението, ищцата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила следните възнаграждения: 1000 лв. – на 14.05.2009 г. /съгласно договор за правна помощ, приложен по досъдебното производство, л.5/, 1000 лв. - на 01.06.2011 г. /съгласно ДПП, приложен по КНОХД №1801/2011 г. на ВКС, ІІ н.о., л.17/, Общо разходваната от ищцата сума по повод защитата й срещу обвинението е в размер на 2000 лв.

От представената от ЯРП справка, изх.№2459/2016 г. от 16.11.2016 г. се установява, че ищцата П. изцяло е изтърпяла определеното й с Присъда № 1174/02.12.2010 г. на ЯРС по НОХД №1846/2009 г. наказание в размер на 8 месеца пробация на 11.11.2011 г.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства за установяване на твърденията, че повдигнатото й обвинение за извършено престъпление се е отразило негативно върху личния и социалния й живот, върху общуването й и здравословното й състояние. Разпитана е свидетелката С. Д., от чиито показания се установява, че двете с ищцата са били подсъдими за лъжесвидетелстване, респ. – подбуждане към лъжесвидетелстване, като ищцата свидетелствала в полза на С. Д. при снабдяване на последната с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка относно помещение, собственост на етажните собственици в блока им, което е било ползвано и преустроено от Д. в магазин. Ищцата и св.Д. са съседи от години и свидетелката я познава като работлив човек, който се е ползвал с добро име и уважение сред колегите си и в обществото. Свидетелката сочи, че след повдигането на обвинението отношението на съседите към тях се променило, наричали ги „престъпници“, и дори единият от тях казал на сина на ищцата, че е „син на престъпница“. Съседите им ги разминавали и не ги поздравявали. В резултат на това, ищцата се променила, затворила се в себе си, станала мълчалива, всичко се отразило зле на здравословното й състояние. Започнала за страда от високо кръвно налягане и сърцебиене и винаги, когато се налагало да ходят в полицията или в други органи, приемала лекарства; физически и психически била разстроена, не излизала навън. Срамувала се да срещне хора от блока, защото всички знаели, че са осъдени; избягвала разговори, разминавала се със съседи, без да се поздравяват. Междувременно, по време на воденето на делата, и съпругът й получил инсулт и се наложило да лежи в болница, което допълнително я притеснило. Наложило се и двете подсъдими да изтърпят наказанието си, като два пъти седмично изкачвали по пет етажа в пробационната служба, за да се разписват. Службата се намирала в квартала, в който живеят, и се налагало да лъжат хората, които ги спирали и питали къде отиват, защото се срамували да кажат истината.

Св.А. Д., която е била адвокат на св.С. Д. по воденото наказателно производство, заявява, че по време на процеса е контактувала почти непрекъснато и с двете подсъдими. Още след привличането им като обвиняеми, същите били силно стресирани и уплашени за това какво ще се случи, особено след полицейската им регистрация. Това за тях било голямо унижение и така и не могли да разберат какво лошо са извършили, още повече че ищцата свидетелствала пред нотариуса с още двама свидетели, но към отговорност била привлечена само тя. И двете подсъдими били възрастни жени, с друго разбиране за морал, и поради това - стресирани от факта, че ги разследват и ги викат в съда. И двете са били общественички и блокът, в който живеят, е ведомствен, поради което съседи са бивши техни колеги, които са се явили като свидетели по наказателното дело. Първият огромен стрес ищцата и св. Д. изпитали още при първото заседание по делото, след което се наложило да им дават успокоителни. Този стрес продължил преди и по време на всяко съдебно заседание – те идвали уплашени, преживявали всичко много тежко, и дори адвокатите им се принудили да разполагат в канторите си с успокоителни лекарства и с апарат за кръвно налягане. Двете били съсипани психически и много уплашени, а също и унижени, тъй като техни съседи от блока били разпитани като свидетели, а един от тях се отнасял агресивно към тях и ги наричал „лъжкини“, обиждал ги. От уважавани жени се превърнали в хора, зад чиито гърбове съседите им шушукали и демонстрирали лошо отношение към тях. Ищцата живеела в едно домакинство с двете си деца и с внуците си и това негативно отношение рефлектирало и върху тях. Вследствие на това отношение, съпругът й получил инсулт, тъй като не могъл да преживее обидите, които съседите сипели по техен адрес. Ищцата била много скромна и тиха жена, но след делата се затворила в себе си, започнала да вдига високо кръвно налягане, често изпадала в нервни кризи преди и по време на съдебно заседание. По време на изтърпяване на наказанието, и двете подсъдими се чувствали унизени и обидени и това, което най-много им се отразило психически, било, че в пробационната служба им се подигравали хора от ромски произход, които говорили унизителни неща по техен адрес. Двете се срамували, че са осъдени, здравето им било разбито, а семействата им все още страдали от отношението към тях.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

И двете въззивни жалби са допустими, като подадени в предвидения в закона срок и отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването, поради което жалбите следва да се разгледат по същество. Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Решението е правилно и законосъобразно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба до ЯРС ищцата И.П. е предявила в обективно и субективно съединяване против Прокуратурата на Република България искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25000 лв., ведно със законната лихва от 07.09.2011 г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2000 лв., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска.

Поддържала е в исковата молба, че с постановление от 14.05.2009 г. била привлечена като обвиняема и й е взета мярка за неотклонение – подписка по ДП №156/2008 г. по описа на ОД на МВР - гр.Ямбол, като след приключване на досъдебното производство срещу нея е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД №1846/2009 г. по описа на ЯРС, по което с Присъда №1174/02.12.2010 г. подсъдимата П. е била призната за виновна, в съучастие с подсъдимата С.Д., по повдигнатото обвинение, като й е било наложено наказание «пробация», със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с продължителност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. Въззивната инстанция по ВНОХД №635/2010 г. по описа на ЯОС потвърдила изцяло първоинстанционната присъда с Решение №23/22.02.2011 г. По молба на подсъдимите П. и Д. наказателното производство е било възобновено с Решение №347/20.09.2011 г. по к.н.д. № 1801/2011 г., ІІ н.о. на ВКС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото ЯОС постановил Присъда №176/19.10.2011 г. по ВНОХД №436/2011 г. по описа на съда, с която признал двете подсъдими за невиновни и ги оправдал за извършване на престъпление по повдигнатото им обвинение. Оправдателната присъдата е влязла в сила на 04.11.2011 г. В резултат на това незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда, ищцата претърпяла неимуществени вреди – "почувствала се компрометирана и унижена пред семейството си, пред близки и познати, както и пред целия град; съседите променили отношението си към нея, започнали да я гледат подозрително, спрели да й се доверяват; всичко това се отразило неблагоприятно на емоционалното и здравословното й състояние, което се влошило, разболяла се от хипертонична болест; влошили се и отношенията в семейството й - със съпруг, деца и внуци, които също търпели отрицателни последици от вмененото й престъпление". По време на наказателното производство ищцата разходвала и средства за адвокатски хонорари в размер на 2000 лв., която сума за нея се явявала имуществена вреда.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорил исковете, като неоснователни с възражения, че липсват доказателства за установяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, като пряк резултат от воденото срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, че претендираните неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. По отношение на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди твърдял, че претенцията е завишена, като следва да се има предвид кратката продължителност на наказателното производство, вида на повдигнатото обвинение, наложената най-лека МНО. По отношение претенцията за лихва е направено възражение за погасяване по давност за периода от повече от 3 години преди подаване на ИМ.

При така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с обжалваното решение ЯРС уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2013 г. и отхвърлил иска до пълния предявен размер от 25000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 07.09.2011 г. до 12.09.2013 г. Уважил също и иска за 2000 лв. - имуществени вреди. С оглед този резултат, съдът присъдил на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 814 лв.

Съгласно разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

С оглед тези постановки на закона и като съобрази задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд намира предявеният иск за вреди за доказан по основание. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че срещу ищцата И.П. е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. С влязла в сила на 04.11.2011 г. присъда ищцата е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение, което обосновава извод за незаконност на обвинението по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на ищцата право на обезщетение за вредите, претърпени по повод незаконното обвинение.

При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение.

В случая на база на събраните гласни доказателства ЯРС е направил законосъобразния извод за наличие на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищцата е понесла неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение в извършване на престъплението по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК - неосъждана преди това, ищцата е изпитвала срам и неудобство от това обвинение, чувствала се компрометирана и унижена пред семейството си, пред близки и познати; съседите променили отношението си към нея, започнали да я гледат подозрително, спрели да й се доверяват. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилно е решението на ЯРС при преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При приложение на установения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, като се вземе предвид тежестта на повдигнатото спрямо ищцата обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното производство /около 2 години и половина/, вида на взетата МНО - "подписка", отражението на незаконното наказателно преследване върху ищцата, обстоятелството, че до постановяване на оправдателната присъда ищцата фактически е изтърпяла наложеното й наказание "пробация", при преценка съвкупността на всички тези обстоятелства и настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 5000 лв. справедливо би обезщетила ищцата за причинените й неимуществени вреди от повдигнатото спрямо нея незаконно обвинение. До този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. ЯРС присъждайки сумата от 5000 лв. е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Като неоснователна се прецени жалбата на П., в частта й с която са заявени оплаквания за занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в частност за постановяването на атакуваното решение в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.

В задължителната практиката на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение №480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№85/2012 г., IV г.о. и Решение №165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.

В контекста на горните разяснения настоящата инстанция прие, че определеното от първостепенния съд обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените от ищцата обичайни неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване спрямо нея.

Действително в ИМ ищцата е заявила твърдения за претърпени неимуществени вреди над обичайните - влошило се здравословното й състояние, получила хипертонична болест, изпитвала чувство на безсилие, компрометирана била не само пред близки и познати, но и пред целия град.

По отношение на тези неимуществени вреди над обичайните, макар и формулирани в исковата молба, не са събрани доказателства. По делото освен приложеното наказателно дело и разпита на двама свидетели /св.С. Д., заедно с която ищцата е бил подсъдима за лъжесвидетелстване и св.А.Д. - адвокат на С.Д. в наказателното производство/ липсват каквито и да било други доказателства, в частност медицински документи, експертизи, данни за посещения при лекар над обичайните за ищцата, въз основа на които да може да бъде направен обоснован извод за претърпени от нея неимуществени вреди над обичайните такива. Липсват по делото и каквито и да било доказателства, обвинението срещу П. да е било разгласено по начин такъв, че да стане достояние на целия град /каквито са твърденията в ИМ/, както и няма ангажирани доказателства прокуратурата да е изнасяла информация по образуваното наказателно производство и то да е станало публично достояние. Безспорно ищцата е била привлечена да отговоря по обвинение в извършване на едно деяние, като през целия период на наказателното преследване е била с мярка за неотклонение „подписка”. Установено е, че в периода на воденото разследване ищцата е имала здравословни проблеми, но по делото е останал недоказан характера и интензитета на заболяванията, за да се прецени степента на причинените болки и страдания. Не са събрани и доказателства за увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото състояние на ищцата, които да са в пряка причинна връзка с проведеното наказателно производство.

Така мотивиран настоящия съд прие, както е приел и ЯРС, че сумата от 5000 лв. справедливо би обезщетила ищцата за причинените й неимуществени вреди от повдигнатото спрямо нея незаконно обвинение. Именно този размер съответства в пълна степен на претърпените болки и страдания и на вида на упражнената процесуална принуда. Поради изложеното атакуваното решение, в тази част се прецени за правилно.

По изложените съображения за неоснователна се прие жалбата на Прокуратурата на РБ досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба на П. в частта й досежно началната дата на присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Решението на ЯРС и в тази част е правилно.

В т.4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д.№3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Позовавайки се на тази задължителна съдебна практика ЯРС правилно е преценил, че сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди ведно със законната лихва от момента на забавата - датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт, който е оправдателната присъда на ЯОС. Последната е влязла в сила на 04.11.2011 г. Претенцията за лихва считано от по-ранна дата, е неоснователна и правилно не е била уважена.

Правилно е решението на ЯРС и в частта, с която е уважено направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от лихвите. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна кратка давност. Константна е съдебната практика, че тази разпоредба касае всички периодични плащания /в т.ч. лихви/, независимо от произхода на основното задължение. При приложение на цитираната разпоредба и предвид наличието на надлежно възражение в тази насока, на ищцата би могло да бъдат присъдени само лихвите, които не са погасени по давност - само тези за периода от три години назад преди подаването на исковата молба /от 12.09.2013 г. до 12.09.2016 г./. Ето защо, за периода от 07.09.2011 г. до 12.09.2013 г., претенцията за лихви е погасена по давност и като такава следва да се отхвърли.

Като правилно се прецени атакуваното решение и в частта му досежно присъдената сума за имуществени вреди. От приложеното НОХД №1846/2009 г. по описа на ЯРС се установява, че с оглед защитата си срещу обвинението, ищцата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила следните възнаграждения: 1000 лв. – на 14.05.2009 г. /съгласно ДПП, приложен по досъдебното производство, л.5/, 1000 лв. - на 01.06.2011 г. /съгласно ДПП, приложен по КНОХД №1801/2011 г. на ВКС, ІІ н.о., л.17/, Общо разходваната от ищцата сума по повод защитата й срещу обвинението е в размер на 2000 лв. И настоящият съдебен състав намира (така, както е приел ЯРС), че тези имуществени вреди съставляват пряка и непосредствена вреда от действията на Прокуратурата по повдигането и поддържането на незаконното обвинение и в тази връзка претенцията на ищцата за присъждането им следва да бъде уважена.

Като правилно, решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която на ищцата са присъдени разноските, които тя е направила съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.

По горните съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивните жалби против него – да се оставят без уважение.

Претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция е заявена само от въззивника П., но с оглед оставяне на жалбата й без уважение, без уважение следва да се остави и претенцията за разноски за тази инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №648/20.12.2016 г., постановено по гр.д.№2450/2016 г. по описа на ЯРС.

НЕ УВАЖАВА искането на И.И.П. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.