Решение по Гражданско дело 20/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 16.03.2017 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 14.03.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Стоева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря............... и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №20 по описа за 2017г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Бългериан Инвест”ЕООД, с ЕИК 201685897, със седалище гр. Ямбол, представлявано от Т.М.Т. против Решение №618/01.12.16г,пост. по гр д №2044/16г на ЯРС в частта му, с която предявеният иск по чл 422 ГПК,вр. с чл.11,ал.1,т.5 и т.7 ЗУЕС е уважен и дружеството е осъдено да заплати на ЕС”Комплекс Л. Съни Резиденс” с Управител Р.М. сумата 832.33лв, от които 782.33лв –такса за поддръжка за 2016г на притежавания обект в комплекса и 50 лв-такса за фонд”Ремонт и обновяване”за 2016г, както и разноски в размер на 471.83лв, съобразно уважената част от иска.

В жалбата се твърди, че при постановяване на решението в обжалваната му част, са допуснати нарушения на процесуалните правила,т.к РС е отхвърлил искането на страната за спиране на делото, поради висящо производство на друго дело пред Несебърски районен съд, което макар да не е със същите страни и предмет, има значение за правилното решаване на настоящия спор, понеже е оспорена собствеността на обекта- ”рецепция на сграда” и в случай на отмяна на нотариалния акт, „Бългериан Инвест”ЕООД, няма вече да е собственик на обекта в етажна собственост, респ. няма да дължи такси за обслужване. Въззивникът твърди, че освен на това основание е поискал спиране на делото и по друга причина-наличие на висящ спор в Арбитражен съд София, а неправилно РС не е приел в тази връзка представеното определение от ответника- убедително писмено доказателство, а към момента има и осъдително решение по арбитражно дело №29791/16г, от което е видно, че поддържащата фирма е „Бългериан Инвест”ЕООД. В жалбата се сочи, че решението в атакуваната му част е неправилно,т.к „Бългериан Инвест”ЕООД не дължи претендираните от ищеца суми, но съдът неправилно е приел за установено, че сумите са дължими и доказани. Според страната, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към датата на издаване на заповедта, както и към подаване на ИМ- 2016 година не е била изтекла и претендираните суми не са дължими и не подлежат на принудително изпълнение.

С оглед изложеното се твърди, че РС е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, поради което се иска неговата отмяна в обжалваната част, ведно със зак. последици, като ЯОС постанови ново решение, с което остави ИМ без уважение и отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове. Претендира се и присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от „Етажна собственост на комплекс „Л. Съни резиденция”,в който се твърди, че наведените възражения в жалбата за спиране на производството по делото, не са относими към спора, т.к делото в РС- Несебър е между други страни, а наличието на решение по арбитражен спор между „БЪЛГЕРИАН Инвест”ЕООД и „Селика България”ЕООД е също без значение, т к страните по арбитражното дело са различни от тези в наст. процес, а и относно представените доказателства от въззивника пред Арбитражния съд, има образувана прокурорска преписка в РП- Бургас и е издадено Постановление, в което се потвърждава разминаването между оригинални и заверени документи, използвани в хода на делото. Въззиваемата страна сочи за правилно приетото от РС, че влезлите в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост са задължителни за всички собственици, вкл. и за ответника, след като тези решения не са атакувани по надлежния ред. Предвид изложеното се иска от наст. инстанция, да потвърди атакувания съдебен акт на РС в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен.

В с.з. въззивната страна, ред. призована не изпраща представител,но е постъпила писмена молба, вх. № 1378/02.03.17г от Управителя на дружеството Т.Т., в която се сочи, че поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване, както и за присъждане на направените разноски пред всички инстанции. Страната възразява срещу изложените в отговора съображения, като прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

За въззиваемата страна се явява Управителя на „Л. Съни Резиденция”-Р. М. и адв.К. –АК-С.З., който твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

ЯОС приема следното по фактите

От приложеното гр.д. № 1399/16г на ЯРС е видно, че същото е образувано по заявление на Етажната собственост на „Л. ***, с искане за издаване на заповед по см. на чл.410 ГПК против длъжника „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД, със седалище гр.Ямбол, за сумата 1014.33лв. Заявлението е комплектовано с протокол от проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с режим на етажна собственост и с адрес: ж.к. „Слънчев бряг – запад”, общ. Несебър, к-с „Л. Съни Резиденция”. Със заявлението заявителят не е поискал присъждане на разноски в заповедното производство.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 805/1.6.2016г, съдът е разпоредил длъжникът „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД, с ЕИК 201685897 и адрес гр.Ямбол, ул.”Марин Дринов” № 4 офис 3, да заплати на кредитора- Етажна собственост /ЕС/ в „Л. Съни Резиденция”, представлявано от Р. М. и от адв. Б.Х.К. сумата 1014.33 лв- за такси, поддръжка и ремонт и обновление.

С възражение от 23.06.16 г. в заповедното производство и по реда на чл.414 ГПК, длъжникът „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД е възразил, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, поради което кредиторът е предявил в законоустановения срок установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.11 ал.1 т.5 и т. 7 от ЗУЕС, за сумата 1014.33 лв- предмет на гр.д. № 2044/2016г по описа на ЯРС. В ИМ по цитираното дело, глобално претендираната сума от 1014.33лв е конкретизирана по пера, а именно: 400 евро, с равностойност -782.33лв –такса за 2016г за подръжка на притежавания от ответника обект в сграда с режим ЕС, 50 лв-такса за фонд”Ремонд и обнвовяване” за 2016г за притежавания от дружеството –ответник обект в комплекса, 40лв-такса за монтиране на електронна брава и 142 лв –такса за откриване на индивидуална партида към „В и К” ЕАД-Бургас за притежавания от ответника обект.

От представения НА № 109/6.2.2015г. на Нотариус Ст. Ангелов, с рег. № 208 и Район на действие- РС-Несебър се установява, че „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД е придобило от „АУРСНЕС БЪЛГАРИЯ”ЕООД, представлявано от Г. Х. Н., собствеността върху самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.506.284.1.28 по КК на гр.Несебър, представляваща рецепция на сграда, находяща се в КК „Слънчев бряг”- 1 етаж от 4 етажна сграда, с подпокривен етаж и обща застроена площ от 10 кв.м, ведно със съответните ид. части от общите части на сграда с идентификатор 51500.506.284.1, изградена в УПИ ІV – 173 кв.6102 по плана на КК „Слънчев бряг – запад”, общ. Несебър.

Протокол от 26.2.2016г. за проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с режим на Етажна собственост и адрес: „Слънчев бряг – запад „к.с. „Л. Съни Резиденция” сочи за взети решения, касаещи- поставяне на автоматична ключалка на стойност 371 евро, без ДДС, като разходите се разпределят по броя на самостоятелните обекти, взето е решение относно годишната такса за поддръжка, която ще се събира за всеки обект от сградата – по 400 евро с ДДС, относно създадения „Фонд ремонт и обновяване” е решено- за всеки обект да се събират по 50 лв годишно, при съблюдаване разп. на ЗУЕС, като е взето и решение- всички собственици да внесат изискуемите от „В и К” суми за депозити и такси, за откриване на партиди, като таксата за 1 обект в комплекса е определена на 142лв.

Покана за изпълнение решенията на ОС на ЕС до „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД сочи, че ответникът е бил поканен в срок до 27.04.16г, да изпълни задължението си към ЕС- да заплати сумата 1014.33лв,във вр. с взетите решения на ОС и изрично е уведомен, че при неизпълнение, ЕС ще се снабди със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Според известие за доставяне, поканата е била надлежно връчена на адресата на 22.04.16 г, но по делото липсват данни задължението да е изпълнено.

Към ИМ са приложени и др. писмени доказателства,които съдът не кредитира, считайки ги правно ирелевантни за спора.

Във връзка с направено от ответника възражение, че между страните са налице и други две дела-гражданско и арбитражно, чийто изход ще е преюдициален за настоящия спор, по наст. дело е представено у-ние на РС- Несебър сочещо, че в този съд е заведено гр.д., с пр. осн. на иска-чл.26 ЗЗД, вр. с чл.18 ал.2 т.1 и члр.11 т.10 б.”г” ЗУЕС, със страни: „СЕЛИКА България” против „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД и „АУРСНЕС България” ЕООД. Посочените в удостоверението текстове от ЗУЕС водят до извода, че се оспорва решение на ОС за предприемане на подготвителни действия за учредяване право на строеж, право на ползване и пр. и съдът намира, че казуса по соченото дело, не е преюдицеален по настоящия спор. Според представеното копие от Определение от 19.09.16г. на Арбитражен съд- София е видно, че е заведено арб. дело дело по повод молба на „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД против „Селика България”, с предмет: суми за годишно възнаграждение за изпълнение на сключен договор за поддържа за календарната 2015г, ведно с договорна неустойка и мораторни лихви и ЯОС намира, че спорът по арбитражното дело също не е преюдициален за настоящият спор.

По изложените съображения съдът преценя тези доказателства за правно ирелевантни на спора.

От изложената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна. Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с пр. осн. чл 422, вр с чл. 410 ГПК, вр с чл.11, ал. 1, т.5 и т.7 ЗУЕС.

Искът по чл 422 ал 1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със сила на присъдено нещо /СПН/ спрямо насрещната страна, съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по см. на чл 410 ГПК. Искът по чл 422 ГПК е обусловен от предхождащото го заповедно производство, което се явява негова процесуална предпоставка, като същият може да включва установителна претенция за тези размери на дължимите суми- главници и лихви и само за тези периоди, които са били предмет на заповедното производство и то само, ако са поискани от ищеца с предявения иск.

В случая РС е бил сезиран с установителен иск по см. на чл 422 ал 1 ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 1014.33лв-глобално, заради притежавания от ответното дружество обект в КК „Сл.бряг-запад”, общ.Несебър, от която сума: 400 евро с равностойност-782.33лв-за поддръжка за 2016 на обекта, 50лв-такса за фонд „Ремонт и обновяване”за 2016г, 40лв-такса за монтиране на електронна брава и 142лв –такси и депозит за откриване на индивидуална партида към „В и К” ЕАД –Бургас.

Сумите предмет на установителния иск са идентични с тези, претендирани със заявлението от 31.05.16г, по повод на което е образувано заповедното производство, предмет на гр д №1399/16г на ЯРС, като издадената Заповед №805/01.06.16г за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „БЪЛГЕРИАН ИНВЕСТ” ЕООД е за същите парични вземания на заявителя Етажна собственос в „Л. Съни Резиденция”в КК”Слънчев бряг-запад”, общ.Несебър.

С оглед изложеното ЯОС приема, че предявеният установителен иск е допустим.

Относно основателността на иска, ЯОС приема следното:

Според разп. на чл.11 ал.1 т.5, Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управление в поддържането на общите части на сградата, а съгл. ал. 7, в правомощията на ОС е: да определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване”.

В тази връзка, съгл. чл 38 ал 2 ЗУЕС, когато собственик не изпълни решение на ОС на ЕС в определения срок, Председателят на УС на ЕС може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по см. на чл 410 ал 1 ГПК,а според чл 40 ал 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС.

В конкретният случай, с НА №109/06.02.15г „Бългериан Инвест” ЕООД се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.284.1.28 по КК на гр.Несебър, представляваща рецепция на сграда, находяща се в КК „Слънчев бряг”- 1 етаж от 4 етажна сграда, с подпокривен етаж и обща застроена площ от 10 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сграда с идентификатор 51500.506.284.1, изградена в УПИ ІV – 173, кв.6102 по плана на КК „Слънчев бряг – запад”, общ. Несебър.

С решения,обективирани в протокол за проведено Общо събрание от 26.02.16г на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на адрес:” Слънчев бряг – запад”, к.с. „Л. Съни Резиденция” е определен на осн. чл 11 т 5 ЗУЕС, размера на годишната такса за 2016г за поддръжка на сградата за всеки обект-400 евро/равностойни на 782.33лв/ с ДДС, като е създаден и фонд ”Ремонт и обновяване” и за целта е взето решение на осн. чл 11, т 7 ЗУЕС, от всеки обект да се събира такса по 50лв годишно.

Ето защо съдът приема, че претенцията по тези две решения, взети на ОС на ЕС –по чл.11 т 5 и 7 ЗУЕС, е конкретизирана и сочи за събирането на суми от всеки обект и тези суми са дължими от ответника, в качеството му на собственик в етажната собственост и предвид надлежното му уведомяване с покана за плащане и даден срок за изпълнение-27.04.16г,която ответника е получил на 22.04.16г,съгл. известие за доставяне.

По делото липсват и данни, за обжалване по надлежния ред от страна на отв. дружество на решенията, взети от ОС на ЕС,проведено на 26.02.16г.

След като по делото не са налице доказателства, решенията на ОС на ЕС да са отменени по предвидения за това специален ред по чл.40 ал 1 ЗУЕС, се налага извода, че решенията взети на ОС са стабилизирани и подлежащи на изпълнение, съгл. разп. на чл 38 ал 2 ЗЕУС, а според. разп. на чл 6 ал 1 т.8 ЗУЕС- собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, какъвто орган е Общото събрание.

В тази връзка, наст. инстанция намира предявения установителен иск за основателен и доказан до размер на сумата 872.33 лв от които: 400 евро, с равностойност-782.33лв-за поддръжка за 2016 на обекта и 50лв-такса фонд „Ремонт и обновяване”за 2016г и счита, че иска следва да бъде уважен в този размер.

При този изход наделото, на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в исковото производство,съобразно уважената част от иска- в размер на 471.83лв.

Ето защо ЯОС приема, че решенито на РС като правилно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на отхвърлената от РС претенция за сумата 142 лв-разходи за „В и К” и 40 лв –такса за монтиране на електронна брава, ЯОС не следвада се произнася, т к отхвърлената част на иска с пр осн чл 422 ГПК,не е предмет на въззивното производство и първоинстанционното решение в тази част е влязло в законна сила.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №618/01.12.16г, пост. по гр д №2044/16г на ЯРС в частта му, с която предявеният иск по чл 422 ГПК,вр. с чл.11,ал.1,т.5 и т.7 ЗУЕС е уважен за сумата 832.33лв,от която - 400 евро, с равностойност 782.33лв-парична вноска за разходите по управление и поддържане на общите части на сградата за 2016г и сумата 50 лв-парична вноска във фонд”Ремонт и обновяване” за 2016г, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 805/1.6.2016г,по ч гр д №1399/16г на ЯРС.

Решението в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.