РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 17.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 389 за 2016 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К. Д. срещу решение № 51/28.07.2016 г. по гр.д. № 625/2016 г. по описа на Елховския районен съд, с което предявените на осн. чл. 135 ЗЗД искове за обявене недействителноста на сключените договори за дарение, предмет на нот. акт № 78 /2007 г. и нот. акт № 79/2007 г. на нотариус К. К. са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Като считат изводите на районния съд за липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата М. С. Х. , лично и в качеството и на ЕТ" М.Х.- 2002", за неправилни, а решението постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, молят същото да бъде отменено и, след като съдът разгледа делото по същество, да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил е отговор по жалбата от М.Г.Х. . Като счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, моли същото да бъде потвърдено . Разпоредбата на чл.135 ЗЗД не е приложима, тъй като липсват действия на разпореждане с имот, собственост на длъжника ЕТ„М.Х.". Праводател на ЕТ„М.Х." е ЕТ "С. Х.", а не физическото лице С. Х..

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил е отговор по жалбата и от Г.Х.Х.. Като счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, моли същото да бъде потвърдено. Счита заведения срещу ответницата ЕТ„М.Х." за недопустим или неоснователен, тъй като е насочен срещу права, които тя не е получила при правоприемството на предприятието на ЕТ "С. Х.", като на това основание искът срещу самия него правилно е бил отхвърлен с решението на районния съд.

За да се произнесе окръжният съд установи следното: На 05.09.2003 г. ищците в настоящото производство са подали искова молба срещу ЕТ "С. Г. Х." и трето лице, с която са предявени иск по чл.108 ЗС и иск по чл.59 ЗЗД, и по която е образувано гр.д. № 1211/2003 г. по описа на ЯРС. Предмет на иска по чл.108 ЗС е предаването на владението върху имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Търговска " № 26. Предмет на иска по чл.59 ЗЗД е заплащане на обещетение - неполучени наеми за имота за периода 10.01.2000 г. до 5.09.2003 г.. С решение № 370/27.04.2007 г. предявените срещу ЕТ "С. Г. Х." са отхвърлени, като иска по чл.108 ЗС е уважен по отношение на другия ответник. С решение № 257/7.12.2006 г. по в.гр.д. № 373/2006 г. на ЯОС първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявения срещу ЕТ "С. Г. Х." иск по чл.59 ЗЗД, като последният е осъден да заплати на ищците по настоящото производство по 3268,20 лв. на всеки един от тях. По реда на касационното обжалване с влязло в сила решение № 1450/3012.2008 г. по гр.д. № 1365/2007 г. на ВКС решението на ЯОС в осъдителната му част е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане в тази му част. В останалата му част, касаеща иска по чл.108 ЗС решението на ЯОС е оставено в сила С решение № 149/10.11.2010 г. по в.гр.д. № 27/2009 г., допълнено с решение № 186/21.12.2010 г. по същото дело, Ямболският окръжен съд е отменил решение № 370/27.04.2007 г. по гр.д. № 1211/2003 г. по описа на ЯРС , в частта, с която предявеният срещу ЕТ "М.Х. 2002", като правоприемник на ЕТ "С. Г. Х.", иск с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен, като осъдил ЕТ "М.Х. 2002" да заплати на ищците по 3257,59 лв. на всеки, представляващи неполучени наемни суми за периода от 01.10.2001 г- до 09.07.2003 г..

Междувремено С. Г. Х. прехвърлил на сина си Г.С.Х. чрез договор за дарение недвижим имот, находящ се в с.Лесово, община Елхово, съставляващо дворно място УПИ 111-126 в кв.10 по плана на селото, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда, навес и гараж, предмет на нот.акт № нот.акт № 78/2007 г. на нотариус К.К. С. Г. Х. и съпругата му М.Г.Х. прехвърлят на сина си Г.С.Х. чрез договор за дарение и недвижим имот, находящ се в с.Лесово, община Елхово, съставляващ едноетажна масивна сграда-ресторант-лятна градина и навес, построени при отстъпено право на страеж върху 320 кв.м. от дворно място,съставляващо УПИ III в кв. 47 по плана на селото, предмет на нот.акт № 79/2007 г. на нотариус К.К.

В хода на в.гр.д. № 27/2009 г. на 10.08.2009 г. С. Х. Г. починал, като оставил за свои законни наследници ответниците М.Г.Х. - съпруга и Г.С.Х. - син. Последният се отказва от наследството .оставено му от С. Г. Х.,като отказът му е вписан в особената книга в ЯРС под № 2/28.01.2010 г.. Предприятието на ЕТ " С. Г. Х." е поето по реда на чл.60 ал.2 ТЗ от наследника М.Г.Х. под фирмата ЕТ" М.Х. 2002". Същата е конституирана като ответник по в.гр.д. № 27/2009 г. на ЯОС в качеството и на правоприемник на ЕТ " С. Г. Х.",

С решение решение № 51/28.07.2016 г. по гр.д. № 625/2016 г. по описа на Елховския районен съд, предявените на осн. чл. 135 ЗЗД искове за обявявяане за недействителни на договорите за дарение, предмет на нот. акт № 78 /2007 г. и нот. акт № 79/2007 г. на нотариус П. К. са отхвърлени, като неоснователни и недоказани

За да отхвърли предявенните искове Елховски районен съд е приел, че макар и кредитор на ищците М. Г. Х. не е извършвала действия по двете разпоредителни сделки. Разпорежданията са извършвани от С. Г. Х. в качеството му на физическо лице. На това основание съдът е приел иска по отношение на този ответник за неоснователен. И тъй като в производството по делото М.Г.Х. и третото лице-Г.С.Х. са необходими другари, съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен и по отношение на ответника Г.С.Х..

Решението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно

За уважаването на иска по чл.135 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответника -прехвърлител, 21 увреждаща кредитира сделка и 3/ знание за увреждането от страна на прехвърлителя и приобретателя по сделката.

Налице ли е качеството на кредитор на ищците по отношение на ответниците.

Качеството на кредитор произтича от отношенията между страните. Установяването на това качество, респ. възникване на правото по чл.135 ЗЗД, не нужно да е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищецът като кредитор, освен, ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. В случая ищците предявяват претенциите за вземането си с предявяване на иска по чл.59 ЗЗД с завеждане на исковата си молба срещу наследодателя на ответниците в качестното му на ЕТ" "С. Г. Х." на *****г., по която съдът се е произнесъл с влязло в сила решение, уважавайки ищцовата претенция. Следователно настоящият състав на въззивният съд приема, че вземането на ищците е съществувало още към момента на предявяване на иска по чл.59 ЗЗД или преди сключване на прехвърлителните сделки, предмет на иска по чл.135 ЗЗД. След смъртта на длъжника С. Г. Х. задължението е преминало върху неговите наследници- М.Г.Х. и третото лице- Г.С. Х.

Ответниците правят възражение, че не са наследници на физическото лице С. Г. Х. и не носят отговорност за задълженията му. Ответникът Г.С.Х. е направил отказ от наследството, а М.Г.Х. е само правоприемник на ЕТ " С. Г. Х." ,чието предприятие е поела по реда на чл.60 ТЗ, но не е наследник на физическото лице С. Г. Х.. Разпоредителните сделки, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, са извършени от физическото лице С. Г. Х., а не от ЕТ " С. Г. Х.", поради което ответницата. М.Г.Х., в качеството и на ЕТ "М.Х. 2002" , не е пасивно процесуално легитимирана, като ответна страна иска по чл.135 ЗЗД.

Поради тези съображения искът по чл.135 ЗЗД по отношение на двамата ответници се явявал недопустим.

Тези аргументи не се споделят от въззивния съд. Признаването на търговско качество на едно физическо лице чрез регистрирането му, като едноличен търговец разширява само неговата правоспособност. Нов правен субект не възниква. С оглед правната същност на едноличния търговец, като субект на търговското, гражданското и данъчното право, не съществува отделна и независима правосубектност между него и физическото лице, което го е регистрирамо по ТЗ. Със смъртта на едноличия търговец се прекратява търговската му правоспособност. При смърт на физическото лице - едноличен търговец се открива наследство, включващо, както личното му имущество, така и предприятието. Наследяването на предприятието на ЕТ няма специална уредба в българското законодателство и тъй като се намира в патримониума на физическото лице - наследодател, то следва да бъде включено в наследствената маса, като част от личното имущество на физическото лице и за него да се приложат разпоредбите на Закона за наследството. Съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Според чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както с изрично писмено изявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, така и с извършването от страна на наследниците на действия, които предполагат тяхното намерение да приемат наследството, т.н. конклудентни действия, които недвусмислено предполагат тяхното намерение да приемат наследството-чл.49 ал.2 ЗН. От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който желае да продължи търговската дейност на наследодателя и е извършил недвусмислени действия в тази насока. В случая наследницата М.Г.Х. е приела наследството на наследодателя си С. Г. Х., като е поела и предприятието му, като съвкупност от права задължения и фактически отношения на едноличния търговец. Следователно наследникът М.Г.Х., след като е приела наследството на наследодетеля си С. Г. Х., е пасивно процесуално легитимирана, като ответник по иска по чл.135 ЗЗД. Наследникът Г.С.Х. е направил отказ от наследството, вписано в особените книги на съда. Същият обаче притежава пасивна процесуална легитимация по предявения срещу него иск по чл.135 ЗЗД, но не като наследник на С. Г. Х., а като трето лице приобретател по сключените между него и наследодателят прехвърлителни сделки, увреждащи кредитора.

Налице ли е увреждаща кредитора сделка ?

Според константната съдебна практика увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл увреждане е винаги налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е бил друг начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Кредиторът не е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага с друго имущество да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. За обезпечение на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл.133 ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. След като цялото имущество на длъжника обезпечава вземането напкредитора намаляването му безспорно води до увреждане на кредитора

Налице ли е знание за увреждане на кредитора у длъжника -прехвърлител и третото лице - преобретател по сделката?

Практиката се ориентирала към разбирането, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато прехвърлителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Освен това, разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД установява презумцията, че знанието у длъжника и третото лице, с което е договарял се предполага до доказване на противното, ако третото лице е възходящ на длъжника, какъвто е и настоящия случай. Както правилно е приел и районния съд, ответниците - страни по прехвърлителната сделка не са оборили презумцията за знание на увреждането. За ищеца не съществува задължение да доказва увреждането. От доказателствата по делото обаче може да се направи извода, е както длъжника, така и третото лице са били наясно с претенциите на ищците за заплащане на дължимите наеми.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи горните изводи, и на основание чл.272 ГПК, препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви. Необосновано обаче, на база изложеното, районният съд е приел, че ответницата М.Г.Х. не следва да отговаря по иска по чл.135 ЗЗД, тъй като не била извършвала действия по атакуваните две разпоредителни сделки. Както вече бе отбелязано ответницата М.Г.Х. отговаря по иска по чл.135 ЗЗД не в личното си качество, а в качеството си на наследник на С. Г. Х., приел наследството на наследодателя си. А отговорността на ответника Г.С.Х. произтича от качеството му на трето лице приобретател по увреждащите кредитора сделки.

Въззивният съд по изложените по горе в изложението съображения счита предявените искове за основателни, а решението на районен съд за неправилно, в частта, с която исковете по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на ищците на договорите за дарение: 1/ на 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на нот. акт № 79 /2007 г. и 21 на недвижимия имот, предмет на нот. акт № 78/2007 г. на нотариус К. К., са били отхвърлени Решението в тази част следва да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. В останалата част решението следва бъде потвърдено. Към момента на прехвърлителната сделка,предмет на на нот. акт № 79 /2007 г., ищците не са притежавали качеството на кредитор по отношение ответницата М. Г.Х.. Същата е придобила качеството си на длъжник от момента на приемане на наследството от наследодетеля си С. Г. Х.. Договорът за дарение е действителен по отношение на притежаваната от нея в СИО 1/2 ид.част от недвижимия имот. Договорът за дарение е недействителен само по отношение на другата 1/2 ид.част от имота притежавана в СИО от длъжника С. Г. Х., с която последният се е разпоредил във вреда на ищците. В този смисъл и т.р. № 3/2013 г. ВКС

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 51/28.07.2016 г. по гр.д. № 625/2016 г. по описа на Елховския районен съд, в частта, с която предявените на осн. чл. 135 ЗЗД искове за обявяване за недействителни по отношение на ищците на: 1/ договор за дарение на недвижим имот: дворно място в с.Лесово, обл. Ямболска, цялото с площ от 1060 кв.м., съставляващо УПИ IV -126, в кв. 10 по плана на селото, заедно с построените в дворното място жилищна сграда с площ от 162 кв.м, навес с площ от 42 кв.м. и гараж с площ от 18 кв.м., сключен между С. Г. Х. и Г.С.Х., предмет на нот. акт №78/2007 г. на нотариус К. К. и 21 договор за дарение на недвижим имот: за 1/2 идеална част от едноетажна масивна сграда-ресторант "лятна градина" с площ от 95 кв.м. и 1/2 идеална част от навес с площ от 225 кв.м., построени при отстъпено право на строеж върху 320 кв.м. от дворно място в с. Лесово, обл. Ямболска, съставляващо УПИ III в кв 47 по плана на селото, сключен между М.Г.Х. и С. Г. Х. - от една страна и Г.С.Х. - от друга, предмет на нот. акт №79/2007 г. на нотариус К. К. , са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, като вместо това постановява:

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на М.Н.Д. *** ЕГН ***********, Д.К.Д. *** ЕГН ********** и П.К.Д. *** ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот - дворно място в с. Лесово, обл. Ямболска, цялото с площ от 1060 кв.м., съставляващо УПИ IV -126, в кв.10 по плана на селото, заедно с построените в дворното място жилищна сграда с площ от 162 кв.м., навес с площ от 42 кв.м. и гараж с площ от 18 кв.м., сключен между С. Г. Х. и Г.С.Х., предмет на нот. акт №78/2007 г. на нотариус К. К.

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на М.Н.Д. *** ЕГН ***********, Д.К.Д. *** ЕГН ********** и П.К.Д. *** ЕГН ********** договор за дарение на недвижим имот - само за 1/2 идеална част от едноетажна масивна сграда-ресторант "лятна градина" с площ от 95 кв.м. и 1/2 идеална част от навес с площ от 225 кв.м., построени при отстъпено право на строеж върху 320 кв.м. от дворно място в с. Лесово, обл. Ямболска, съставляващо УПИ III в кв 47 по плана на селото, сключен между М.Г.Х. и С. Г. Х. -от една страна и Г.С.Х. - от друга, предмет на нот. акт №79/2007 г. на нотариус К. К.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/28.07.2016 г. по гр.д. № 625/2016 г. по описа на Елховския районен съд в останалата му част

Осъжда М.Г.Х. *** ЕГН ********** и Г.С.Х. *** ЕГН ********** да заплатят на М.Н.Д. *** ЕГН ***********, Д.К.Д. *** ЕГН ********** и П.К.Д. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно уважената част от иска, в размер на 2005,00 лв..

Осъжда М.Н.Д. *** ЕГН ***********, Д.К.Д. *** ЕГН ********** и П.К.Д. *** ЕГН ********** да заплатят на М.Г.Х. *** ЕГН ********** и направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 593,00 лв..

Осъжда М.Н.Д. *** ЕГН ***********, Д.К.Д. *** ЕГН ********** и П.К.Д. *** ЕГН ********** да заплатят Г.С.Х. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 652,00 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.