Р Е Ш Е Н И Е

№ 08.03.2017г. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,първи състав

на 08.03.2017година,

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. № 369 по описа за 2016 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал.1 и чл.251 ГПК.

Образувано е по молба вх. №874/10.02.2017г., подадена от въззивника Б.Я.М. ***, с искане за допълване и тълкуване на Решение №175/09.01.2017г., постановено от ЯОС по настоящото дело, при което да бъде постановен друг резултат по делото - да бъде отменено обжалваното решение на ЯРС, постановено по гр.д.№3366/2015г. и ответникът МЦ„Дианамед 2001“ЕООД гр.Ямбол да бъде осъден да заплати на Б.М. сумата 52 лв. - неизплатена част от трудово възнаграждение за м.11.2012г. и сумата 15,93лв.- мораторна лихва за забава върху това възнаграждение, както и разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.

В молбата за допълване и тълкуване на въззивното решение се поддържа, че съгласно сега приложената от Б.М. пощенска квитанция за пратка PS860000GXXW1, по делото е установено, че изпратената с тази пратка искова молба на М., по която е образувано първоинстанционното дело - гр.д.№3366/2015г. по описа на ЯРС, е подадена на 21.12.2015г., т.е. преди изтичане на давността и на основание чл.35, ал.2 от ПАРОАВАС съдът е следвало да отбележи факта на подаване на исковата молба по пощата, както и да запази плика.

От ответника по молбата МЦ„Дианамед 2001“ЕООД гр.Ямбол, представляван от адв. Д.Д., е постъпил отговор със становище за неоснователност на искането за допълване и тълкуване на въззивното решение.

ЯОС, след като прецени, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание, разгледа в закрито заседание молбата с оглед наведените в нея основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Молбата за допълване на въззивното решение е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в едномесечния срок от влизане в сила на решението. Искането за допълване на решението също е допустимо.

Разгледана по същество, молбата се прецени за неоснователна.

Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право, относно един от съединените искове или относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя вече постановеното решение. Не е налице непълно, а неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане, тъй като ако те се съобразят, може да се стигне до друго решение, различно от постановеното, но такова решение не може да бъде произнесено с оглед разпоредбата на чл.246 ГПК, която забранява съдът сам да може да отмени или измени решението си.

На тълкуване подлежи съдебното решение, когато то е неясно и не могат да бъдат приложени правните последици на решението.

В случая решението, чието допълване се иска е постановено във въззивно производство по чл.258 и сл.ГПК. В това производство съдът извършва служебна проверка за валидността на решението и ако то е нищожно, прогласява нищожността – чл.270, ал.1 ГПК. Съдът извършва служебна преценка и по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и ако решението е недопустимо го обезсилва, като в зависимост от порока – прекратява делото, изпраща делото на компетентния съд или връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – чл.270,ал.3 ГПК. Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въз основа на формирани собствени фактически и правни изводи, и като ограничен от оплакванията в жалбата, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстонционото решение – чл.271, ал.1 ГПК, вр. с чл.269 ГПК.

В предмета на настоящото възз.гр.д.№369/2016г. по описа на ЯОС е първоинстанционното решение на ЯРС само в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника М. против Медицински център „Дианамед 2001” ЕООД гр.Ямбол обективно съединени искове – главен по чл.128 КТ за заплащане на неизплатена част от трудово възнаграждение за месец 11.2012г. в размер на сумата 52лв. и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – мораторна лихва за забава на това възнаграждение в размер на сумата 15,93лв., както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на сумата 300лв. Въззивният съд не е намерил пороци, обуславящи нищожност или недопустимост на пъроинстанционното решение, поради което е решил спора по същество. ЯОС е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства, като с оглед доказателствената съвкупност, формираните от съда изводи са, че вземанията на ищеца - въззивник Б.М. за сумите, представляващи трудово възнаграждение за м.11.2012г. и мораторна лихва върху него, които са в предмета на въззивното производство, са станали изискуеми на 19.12.2012г., когато е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, а претенцията е предявена на 22.12.2015г., след като на 21.12.2015г. - понеделник, първия присъствен ден след 19.12.2012г. - събота, е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.358, ал.2, т.2 КТ и чл.111, б.„а“ ЗЗД., поради което исковете са погасени по давност и същите подлежат на отхвърляне като неоснователни. При съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция - за погасяване по давност на ищцовите претенции за трудово възнаграждение за м.11.2012г. и мораторна лихва върху него, на което основание исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне, окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение на ЯРС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Следователно, налице е формирана воля и произнасяне на въззивния съд по цялото направено от въззивника искане и няма с какво решението да бъде допълвано.

Следва да се има предвид, че на допълване подлежи само непълно решение, т. е. решението се допълва при липса на формирана воля на съда относно предмета на спора. За съда не съществува процесуална възможност да допълва решението си с посочване на нови факти и обстоятелства, при събиране на нови доказателства, каквото е искането на въззивника М.. В случая, така както са изложени съображенията в молбата за допълване на въззивното решение, целят промяна на резултата, който е постановен с решението, което е недопустимо в производството по чл.250 ГПК.

Молбата за тълкуване на въззивното решение също е неоснователна. Тълкува се неясен съдебен акт, а в случая изразената от съда воля, че претенциите на Б.М. за частично неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2012г. и мораторна лихва са погасени по давност и поради това неоснователни, е ясна.

По изложените съображения молбата по чл.250 и чл.251 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б.Я.М. ***, с ЕГН ********** молба вх.№874/10.02.2017г. за допълване на Решение №175/09.01.2017г. по възз.гр.д.№369/2016г. по описа на ЯОС, както и за тълкуване на Решение №175/09.01.2017г. по възз.гр.д.№369/2016г. по описа на ЯОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.