Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.02.2017г. гр.Ямбол
На 20 февруари 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№52 по описа на 2016 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ИРИ
ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 против „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К. ***, с която се
претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 75520 лв., представляваща парично
вземане по издаден Запис на заповед от 24.06.2015г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното му изплащане.
Твърди се, че със Запис на
заповед от 24.06.2015г. „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД е поело безусловен ангажимент на
датата 31.07.2015 г. да изплати на „ИРИ ТРЕЙД"АД сумата от 120000 лв.,
като едноличният собственик на дружеството К.К. лично е поръчителствал за
изпълнението на задължението на „АГРО ТИДЖЕИ"ЕООД. Сочи се, че въпреки
предявяването на записа на заповед, плащане на падежа не е било извършено от
солидарните длъжници.
Твърди се, че в ЯРС е било образувано ч.гр.д.№3241/2015г, по заявление на „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответниците, с което е претендирана частично сумата по издадения запис на заповед. Сочи се, че ЯРС на осн. чл.417, т.9 и чл.418, ал.2 ГПК е издал изпълнителен лист срещу длъжниците за сумата от 75520 лв. Твърди се, че тъй като ответниците са възразили срещу издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.
В доп. ИМ, ищецът
сочи, че на
18.06.2015г. ответникът сключил с него Договор за покупко-продажба №SOR_4000690/Pn_HT/16.06.2015г. на употребяван зърнокомбайн марка .,DEUTZ-FAHR", модел 5690Н, рама №6228013599, с отработени 2000
моточаса, хедер 6.30 м. и количка за хедер. С анекс от 19.06.2015г. страните се
съгласили зърнокомбайнът предмет на Договора да бъде заменен с друг от същата
марка, но друг модел - 5660Н, след което, допълнително с Договор за наем от
24.06.2015г. ответникът продължил да ползва под наем първоначално избраната
техника. Сочи се, че процесният Запис на заповед е бил издаден именно за
обезпечение на изпълнението на задълженията по договора за наем на земеделска
техника от 24.06.2015г. /p.VII
"Други
уговорки" т.8.1 от Договора/ на „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД. Видно от ИМ, съгласно
условията на договора за наем, ползването па техниката е било предоставено
срещу възнаграждение от 6 лв. на декар площ без вкл. ДДС, като страните
уговорили окончателната дължима сума да се определи при връщане на техниката
след снемане на отработените декари и моточасове. Сочи се, че с протокол
№3500000675 е било извършено предаване техниката обратно на ищеца, в който е
констатирано нейното състояние, както и нейните моточасове, а конкретно 2221.
Твърди се, че при отработени 221 моточасове, съответно 6630 декара, окончателната
наемна цена е - 39600 лв. без вкл. ДДС или 47520 лв. с вкл. ДДС. Срокът за плащане,
съгласно договора бил на 31.07.2015г., но плащане не последвало. Предвид на
това и на основание издадения запис на заповед, ищеца поискал издаване на издаване на заповед за незабавно изпълнение
за частичната сума от 75520 лв.: от тях 47520 лв.- за главното задължение по
договора за наем, а за разликата до претендираните 75520 лв.- представляващи
договорна неустойка за късно плащане по т.5.1 от Договора.
С оглед липсата на
плащане от страна на длъжниците и направеното оспорване на издадената срещу тях
Заповед по чл.417 ГПК, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски.
В писмени отговор ответниците
не оспорват, че страните са били в търговски взаимоотношения помежду си, част
от които са и претенциите по делото. Изразено е съгласие за постигане на
спогодба между страните, но при условие, че същата обхваща и урежда всички
договорни отношения между страните във връзка с наемане и покупко-продажба на
земеделска техника.
В с.з. исковата претенция се поддържа. Ищецът, чрез
своя пълномощник по делото е изразил становище, че поддържа исковата претенция
до размерите посочени в доп. заключение на ССЕ, изчислени въз основа на
обработени 1800 дка зем. земи
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва исковата
претенция и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на направените по
делото разноски. Направено е изявление, че наем се дължи само за обработени
1800 дка земи, а не за количеството посочено в Доп. ИМ. Изразено е и становище,
че неустойка не се дължи тъй като уговорката за такава противоречи на добрите
нрави и е прекомерна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д.№3241/2015г. на ЯРС, същото е
образувано по заявление на ищеца „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К. ***, за солидарното им
осъждане да заплатят на заявителя сумата 75520лв., представляваща част от
задължение по Запис на заповед от 24.06.2015г. Към заявлението е бил представен Запис на заповед от 24.06.2015г. От
документът се установява, че на 24.06.2015г. К.Г.К., в качеството си на представител на „АГРО
ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 неотменимо и безусловно е задължил „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД
при представяне на Записа на заповед, без протест да заплати на 31.07.2015г. на
„ИРИ ТРЕИД"АД гр.София сумата 120000лв. Върху записа на заповед, на
24.06.2015г., К.Г.К. се е подписал и като физическо лице авалист. Видно от
отбелязването върху документа, Записът на заповед е бил предявен за плащане на
31.07.2015г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК е било уважено от ЯРС, като с разпореждане от 08.02.2016г. е била
издадена Заповед за изпълнение №190/08.02.2016г., с която съдът е разпоредил
длъжниците „АГРО
ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К. да заплатят солидарно на кредитора сумата 75520лв.- представляваща частично предявена сума
по Запис на заповед от 24.06.2015г., издаден в полза на „ИРИ ТРЕИД"АД
гр.София, предявен за плащане на 31.07.2015г., ведно със зак. лихва считано от
12.12.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата 1510,40лв.- разноски за ДТ. Допуснато е
незабавното изпълнение на Заповедта и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист. Срещу заповедта ответникът
длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК на 09.05.2016г., че не дължат
присъдените суми. С оглед на това, ЯРС е разпоредил на 10.05.2016г., да бъде
уведомен заявителя, че следва да предяви иск по чл.415 ГПК в едномесечен срок,
срещу възразилите длъжници.
Във връзка с въведените от ищеца твърдения за наличието на
каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден процесния
запис на заповед и установяване на основанието на поетото задължение за плащане
от ответниците, ищецът е представил Договор за наем на земеделска техника от
24.06.2015г. Видно от същия на 24.06.2015г. между ищеца в качеството на
“наемодател” и ответника "АГРО
ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752, представляван от К.Г.К., в качеството на “наемател” е бил сключен Договор за наем, по
силата на който наемодателя е предоставил на наемателя, за временно и възмездно
ползване, зърнокомбайн марка .,DEUTZ-FAHR", модел 5690Н, рама №6228013599, с хедер 6.30 м. Договора е бил сключен за
срок до 31.07.2015г., до която дата наемателят е поел задължение да върне вещта
на наемодателя /Раздел II т.4.8 от договора/. Наемната цена страните са определили в размер
на не по-малко от 6 лв. на изработен декар без вкл. ДДС. Общите изработени
декари и отработени моточасове според договор е следвало да се отчетат при
предаването на техниката на наемателя и при връщането й на наемодателя и да се
запишат в съответния приемо-предавателен протокол. Наемната цена определена въз
основа на общия брой изработени декари към датата на връщане на земеделската
техника е следвало да бъде заплатена не по-късно от 31.07.2015г. / Раздел III т.1
и т.2 от договора/. В Раздел IV т.5.1 от договора, страните са се споразумели, че при забава от
страна наемателя при плащане на наемната цена, той ще дължи неустойка в размер
на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Видно от договора, съгл.
Раздел VII т.8.1, в деня на подписване на договора, за гарантиране на
изпълнението му, наемателят издава запис на заповед в полза на наемодателя.
Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 18.06.2015г., преди сключване на наемния договор, между ищеца и
дружеството ответник е бил сключен Договор за покупко-продажба №SOR_4000690/Pn_HT /16.06.2015г. с нот. заверка на подписите на договарящите, за същия употребяван
зърнокомбайн марка .,DEUTZ-FAHR", модел 5690Н, рама
№6228013599, с отработени 2000 моточаса /видно и от техническата спецификация
към договора/, хедер 6.30 м. и количка за хедер. С Анекс от 19.06.2015г. страните
се съгласили зърнокомбайнът предмет на Договора да бъде заменен с друг от
същата марка, но друг модел - 5660Н.
Представен е от ищеца Протокол №3500000675 от 10.01.2015г. за
ремонт на зърнокомбайн модел 5690Н, рама №6228013599, в който
са вписани мото часове -2221.
С писмо
покана изх.№1513/22.10.2015г. ищеца е поканил дружеството ответник да му
заплати сумата 39600лв., дължима наемна цена по договора за наем, изчислена за
221 отработени мото часове по 6 лв. без ДДС за мото час. Поканата е била получена
от ответника на 26.11.2015г., видно от представената разписка на куриерска
фирма ДЕО ЕКСПРЕС.
По искане на ищеца по делото е назначена АТЕ със задача да даде
заключение по поставения от ищеца въпрос: Колко декара обработва зърнокомбайн
марка „DEUTZ-FAHR”, модел 5690Н, на 2 000 моточаса, с хедер 6.30 м за 221
обработени моточаса?. В заключение вх.№154/11.01.2017г. ВЛ-це М.К. е посочило,
че не може да се даде заключение за
обработени декари, като се имат предвид отработените моточасове на зърнокомбайна,
поради следните причини: Един моточас е условна единица, касаеща работата на
двигателя, респективно оборотите на коляновия вал. Тази условна единица
„моточас" има отношение към номиналната и работна мощност на двигателя и
към разхода на гориво, но няма отношение към пробега на машината, към средната
й скорост, или към друга характеристика, от която може да бъде изчислена
обработената площ в декари. Отделно от това моточасовникът, отчитащ
отработените моточасове, работи и отчита моточасове и по време на работа на
комбайна на празен ход /без включен вършачен апарат/ и по време на ход - при
придвижване на комбайна до мястото на жътвата, до мястото на следващата жътва,
при връщането му в базата, за нощуване, за техническо обслужване, за ремонтни
дейности. При хипотетична възможност, да се ползват моточасовете, за определяне
на обработената /пожънатата/ площ, в материалите по делото няма посочени колко
от тези моточасове са отработени с включен вършачен апарат /по време на жънене/
и колко са отработени с изключен вършачен апарат. Според ВЛ-це по делото има
информация, от която може да се даде заключение за дневната обработена площ на
зърнокомбайна по време на ползването му от ответника, но тя няма връзка с
моточасовете. Заключението не се оспори от страните по делото и се приема от
съда като обективно изготвено.
По искане на страните
по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението
вх.№178/12.01.2017г. ВЛ-це С. Д. е изчислило размера на наема и неустойката, дължими
по процесния договор в два варианта: Първи вариант по твърдения на ищеца в Доп.ИМ
за обработени 6630 дка зем. земи: размер на наема - 47736 лв. с ДДС и размер на неустойката за периода 31.07.2015г. -
12.12.2015г. - 64443,60 лв. и Втори вариант, въз осн. на обработени 3000дка
зем. земи: размер на наема - 21600 лв. с ДДС и размер на неустойката за периода 31.07.2015г. - 12.12.2015г.
- 29160лв. Втория вариант от
заключението на ВЛ-це е изготвен въз основа на изявлението на ответната страна
в о.с.з. на 12.12.2016г. за обработени земи с обща площ 3000 дка, като ВЛ-це не
е отчело, че се касае за обработени площи от два зърнокомбайна, съответно с
първия -1800 дка и с втория 1200дка.
Предвид на това и с оглед уточнение на ответника, че с вещта, предмет на договора за наем
са обработени 1800 дка земи, в Доп. заключение вх.№561/30.01.2017г. ВЛ-це е
определило размера на наема на - 12960 лв. с ДДС и размер на
неустойката за периода 31.07.2015г. - 12.12.2015г. - 17496лв. В доп. заключение ВЛ-це е посочило също, че във връзка с Договор за наем на земеделска техника от
24.06.2015г. няма издадени фактури за наем от „ИРИ ТРЕЙД" АД, няма
извършвани плащания от „АГРО ТИДЖЕЙ" ЕООД, съответно, не е налице плащане
на сума в размер на 20000 лв. и респ. няма съставени счетоводни
операции за извършени плащания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422
ГПК, същият е предявен с оглед установяване
на твърдяно вземане на ищеца към ответниците за суми по Запис на заповед от 24.06.2015г. вр. с Договор за наем от
24.06.2015г. За сумата е
подадено заявление по ч.гр.д.№3241/2015г, на ЯРС и е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу
ответниците. Последните са възразили срещу заповедта по см. на чл.414 ГПК,
което обуславя правния интерес от предявяване на иска.
Съгласно нормата на чл.535 ТЗ записа на заповед следва да съдържа
наименованието „запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето на което трябва да се плати; дата и място
на издаването и подпис на издателя. Всички
предвидени от законодателя реквизити свързани с
формата и съдържанието на ценната
книга са спазени. Представения запис на заповед е редовен от външна страна и установява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД
и авалиста К.Г.К.. Безспорно
е, че падежа на задължението за плащане е настъпил на 31.07.2015г., както е записано в документа. Видно
от отразеното в съдържанието му, ценната книга е предявена за плащане на длъжника и авалиста на датата на падежа -
31.07.2015г., доказателство за което са
положените подписи. Неплатеният на
падежа запис на заповед е изпълнително основание и въз основа на него кредитора
може да се снабди с изпълнителен лист. Авалистът К. се е ангажирал в качеството си на физическо лице да
гарантира солидарно с издателя
плащането на сумите по записа на заповед.
В настоящия случай, с въвеждането на твърдения от поемателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза, с оглед
приетото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани
на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
По делото липсва спор между страните относно наличието
на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения
запис на заповед, а именно Договор за наем на
земеделска техника от 24.06.2015г. Ищецът е посочил, че част от
претендираната сума в размер на 47520лв. представлява дължим наем, а остатъкът
от 28000лв. /до общия размер размера на
исковата претенция -75520лв./ касае дължима неустойка то т.5.1 от
Договора. Ето защо съдът следва да разгледа заявените от ответника – длъжник
релативни възражения за недължимост на наема и неустойката в претендирания
размер.
По безспорен и категоричен начин се
установи, че на 24.06.2015г. между ищеца и ответното дружество е бил сключен
Договор за наем на зърнокомбайн марка .,DEUTZ-FAHR", модел 5690Н, рама
№6228013599, с хедер 6.30 м, по който страните са договорили наем в размер на не по-малко от
6 лв. на изработен декар без вкл. ДДС, като общите изработени декари и
отработени моточасове според договор е следвало да се отчетат при предаването
на техниката на наемателя и при връщането й на наемодателя и да се запишат в
съответния приемо-предавателен протокол /Раздел III т.1 от договора/. Такива приемо -предавателни протоколи, за
отчитане на обработените декари с процесния комбайн, по делото не са
представени. При това положение и с оглед признанието на ответната страна, че
обработените декари с процесния комбайн са 1800 дка, и изявлението на ищеца в
последното по делото о.с.з., че размерът на дължимия наем следва да бъде
определен именно на тази база, с оглед липсата на доказателства за по-голяма обработена
площ, съдът приема, че размерът на наема дължим от наемателя по договора е 12960 лв. с ДДС,
посочен в Доп. заключение
вх.№561/30.01.2017г. на ВЛ-це по ССЕ, което съдът кредитира изцяло, като
обективно и компетентно изготвено. Въпреки дадената от съда
възможност, наемателят не представи доказателства да е бил изправна страна по
договора, респ. да е изпълнил точно задължението си за заплащане на наем и да
не дължи на ищеца сумата 12960 лв.
Ирелевантно в случая е, че Договорът за наем е бил подписан за наемодател от
лицето Н. П. У., за което според ответниците лисват доказателства да е
представител на ищеца. Действието от името на търговец без представителна власт
е уредено в чл.301 ТЗ, като в случая ищеца не само не е оспорил договора, а
напротив с действията и изявленията си е посочил, че желае да се ползва от
същия.
Не се доказаха твърденията на ищеца, че наемателят е
обработил 6630 дка земя. съответни на 221 моточасове. От една страна, с оглед
липсата на съставени от страните приемо-предавателни протоколи е невъзможно да
се установи точния брои моточасове през които е ползван комбайнът по време на
наемния договор. Количеството от 2000 моточаса, посочено в Договор за покупко-продажба №SOR_4000690/Pn_HT /16.06.2015г. с нот. заверка на подписите
на договарящите е ирелевантно в случая, тъй като касае данни отнасящи се за
по-ранен момент, предхождащ сключването на наемния договор, а количеството 2221
моточаса са посочени в Протокол за
ремонт с посочена дата- 10.01.2015г.
От друга страна, видно от заключението на изслушаната АТЕ по делото, не може да се даде заключение за
обработени декари, като се имат предвид отработените моточасове на
зърнокомбайна, поради следните причини: Един моточас е условна единица, касаеща
работата на двигателя, респективно оборотите на коляновия вал. Тази условна
единица „моточас" има отношение към номиналната и работна мощност на
двигателя и към разхода на гориво, но няма отношение към пробега на машината,
към средната й скорост, или към друга характеристика, от която може да бъде
изчислена обработената площ в декари. Отделно от това моточасовникът, отчитащ
отработените моточасове, работи и отчита моточасове и по време на работа на
комбайна на празен ход /без включен вършачен апарат/ и по време на ход - при
придвижване на комбайна до мястото на жътвата, до мястото на следващата жътва,
при връщането му в базата, за нощуване, за техническо обслужване, за ремонтни
дейности. При хипотетична възможност, да се ползват моточасовете, за определяне
на обработената /пожънатата/ площ, в материалите по делото няма посочени колко
от тези моточасове са отработени с включен вършачен апарат /по време на жънене/
и колко са отработени с изключен вършачен апарат. Ето защо претенцията на ищеца
за наем в разликата над 12960 лв. до размера 47520лв. се преценя от
съда, като неоснователна.
Относно претенцията в частта й за
неустойката: Видно от Раздел IV т.5.1 на сключения между страните договор, при забава от страна
на наемателя за заплащане на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 1 %
от дължимата сума за всеки просрочен ден. Както бе изложено по-горе в мотивите,
ответника не е заплатил договорения между страните наем. Ето защо същия дължи
неустойка за забава, която с оглед Доп. заключение вх.№561/30.01.2017г. ВЛ-це
по ССЕ изслушано по делото, съдът определя в размер на 17496лв.
за периода 31.07.2015г. - 12.12.2015г. До
този размер съдът счита претенцията за неустойка за основателна, а в разликата над тази сума до размера
28000лв., същата е неоснователна.
При
сключване на договора всяка от страните е била наясно с характера, вида и обема
на работата, във връзка с която е сключен договора и как същата би се отразила
на размера на договорения наем, респ. на размера на неустойката при забавеното
й изплащане. Според легалната дефиниция на чл.8 ал.1 ЗЗД, договорът е
съглашение между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или
унищожаване на правна връзка между тях. В чл.9 ЗЗД е закрепен основният принцип
на договорното право - принципът за свобода на договарянето, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си
и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като
граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите.
Сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на
закон, съгл. чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Договорът, изисква всяка от страните да
изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл.63 ал.1 ЗЗД - точно и
добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си
по същия начин. Посочените правила важат и за търговските сделки /каквато е и
процесната/, предвид препращащата норма на чл.288 от ТЗ.
Предвид обстоятелството, че и двете страни
по договора за наем са търговци, възражението за прекомерност на договорената
неустойка е неоснователно, предвид разпоредбата на чл.309 ТЗ.
Неоснователно
е възражението на ответниците, и че клауза за неустойка е нищожна, тъй като не
се установи твърдяното противоречие с добрите нрави: Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. В Тълк. решение №1/2009 г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС
на РБ е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Посочено е също, че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и
търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява. В настоящия случай наемателят не оспорва, че е
обработил 1800 дка зем. земя с наетата вещ, респ. че не е заплатил договорения
наем за това, въпреки настъпването на падежа 31.07.2015г. и знаейки за клаузата
за неустока при забава, и въпреки нарочно отправената му от ищеца покана за
плащане. Твърденията на ответника в о.с.з. на 12.12.2016г., че е извършил
плащане в размер на 20000лв. по договора за наем са недоказани. Видно и от доп.
заключение на ССЕ, няма издадени фактури за наем от „ИРИ
ТРЕЙД" АД, няма извършвани плащания от „АГРО ТИДЖЕЙ" ЕООД, съответно,
не е налице плащане на сума в размер на 20000 лв. и респ. няма
съставени счетоводни операции за извършени плащания.
При това положение
общия размер на задълженията на ответното дружество, произтичащи от договора за
наем от 24.06.2015г. са 30456лв. До този размер предявения по делото
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се приеме за установено по
отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца, сумата 30456лв., което задължение произтича от Запис на заповед от 24.06.2015г. вр. с Договор за наем от 24.06.2015г., за която сума е издадена Заповед №190/08.02.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3241/2015г. описа
на ЯРС. В разликата над
30456лв. до посочения в ИМ размер от 75520лв., искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съобразно разрешението, дадено с ТР
№4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода на
спора от исковото производство, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовото дружество сумата 609,12лв.,
представляваща разноски направени
в заповедното производство за държавна такса, съразмерно с уважената част от
заявената претенция. С оглед частичното
уважаване на установителния иск, разноските в заповедното производство в
размера над 609,12 лв. до размера 1510,40лв., посочен в Заповед
№190/08.02.2016г. са недължими.
При този
изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски
пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от предявения иск, а
именно 1328,74лв.
Всеки от
двамата ответници: „АГРО
ТИДЖЕЙ"ЕООД и К.Г.К. е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на по 500лв. - Договор за ПЗС №0000063805/12.12.2016г. и
Договор за ПЗС №0000063806/12.12.2016г., сключени с адв. Пл. М. /които ги е
представлявал в проведените по делото о.с.з./, освен това ответникът К. е
заплатил 100лв. за възнаграждение за ВЛ-це по Доп. ССЕ. Ето защо, и при този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника „АГРО
ТИДЖЕЙ"ЕООД направените
от него разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
иска, а именно 298,36лв., както и да заплати на ответника К.Г.К. направените от него разноски пред настоящата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 358,03лв. /С оглед
разпоредбата на чл.78 ГПК, съдът не обсъжда представените от ответниците
доказателства за направени разноски от по 350лв. за втори адвокат по 2бр.
Договори за ПЗС от 24.10.2016г. сключени с адв. Р.Ж. от ЯАК/.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК,
че съществува вземането на ищеца „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 срещу ответниците „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К., с ЕГН-**********,***, и че същите дължат солидарно на „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 сумата 30456лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.12.2015г. до окончателното й изплащане, което задължение произтича от Запис на заповед от
24.06.2015г. вр. с Договор за наем от
24.06.2015г., за която
сума е издадена Заповед №190/08.02.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3241/2015г. описа
на ЯРС, като ИСКА за разликата над 30456лв.
до пълния предявен размер от 75520лв.- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К. да ЗАПЛАТЯТ на „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№3241/2015г. описа
на ЯРС, за ДТ в размер на 609,12лв.
ОСЪЖДА „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 и К.Г.К. да
ЗАПЛАТЯТ на „ИРИ
ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 сумата 1328,74лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 да ЗАПЛАТИ на „АГРО ТИДЖЕЙ"ЕООД с.Тенево обл.Ямболска, с ЕИК-202940752 сумата
298,36лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ИРИ ТРЕИД"АД гр.София, с ЕИК-131153438 да ЗАПЛАТИ на К.Г.К.
сумата 358,03лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: