Мотиви на Определение № 12/ 09.02.2017 г. по ЧНД № 5/2017 г. по описа на ОС-Ямбол:

Производството е образувано на осн.чл.451, т.2 НПК по предложение на Председателя на Пробационен съвет с район на действие Районен съд-гр.Тополовград, с което се прави искане за замяна с лишаване от свобода на наложеното на К.Г.Т., с ЕГН ********** с Присъда № 19/07.04.2015 г. по НОХД № 31/2015 г. по описа на РС-Тополовград наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца;

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото - 300 часа годишно в рамките на две поредни години.

Производство по делото се проведе по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, в отсъствие на осъденото лице, поради обстоятелството, че К.Т. към момента е извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно.

В съдебно заседание Председателят на Пробационен съвет-гр.Тополовград поддържа направеното предложение за замяна на наложеното на К.Т. наказание пробация с наказание лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол намира искането за основателно и предлага същото да бъде уважено, като по отношение на наказанието лишаване от свобода пледира в посока да не бъде прилагана разпоредбата на чл.66 от НК, а същото да бъде изтърпяно ефективно.

Осъденото лице не се явява. Назначеният служебен защитник – адв.С.Д. от АК-Ямбол изразява становище за неоснователност на предложението и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че са налице основанията за исканата замяна, пледира за приложение на института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Ямболският окръжен съд след като изслуша доводите на страните в съдебно заседание, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:

С Присъда № 19/07.04.2015 г., постановена по НОХД № 31/2015 г. на Районен съд-Тополовград, влязла в законна сила на 15.04.2015 г., К.Т. е осъден за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК. Наложено му е наказание пробация при следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца и

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото - 300 часа годишно в рамките на две поредни години.

Началото на изтърпяване на наказанието пробация, наложено по НОХД № 31/2015 г. на РС-Тополовград е на 18.10.2016 г.

Съставен бил План за изпълнение на първата от пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, който бил спазван от Т. до 07.12.2016 г., от която дата той самоволно преустановил изпълнението й.

Втората пробационна мярка - задължителни периодични срещи с пробационен служител била изпълнявана от Т. до 09.12.2016 г., на която дата, а и след това, същият безпричинно не се явил за среща с пробационния служител.

За изпълнение на третата пробационна мярка - безвъзмезден труд в полза на обществото, бил съставен График по дни и часове за месец ноември 2016 г., който бил връчен на К.Т. за запознаване на 28.10.2016 г. На 01.11.2016 г. в Пробационна служба-гр.Тополовград осъденият Т. внесъл писмено обяснение № 627, с което заявява желание мярката да стартира на по-късен етап, а именно - от месец януари 2017 г., т.к. е с влошено здравословно състояние и било наложително да постъпи за лечение в болнично заведение. За последното не са представени от Т. доказателства. Видно от служебно изисканата от съда Справка рег.№326000-441 от 17.01.2017 г. на ОД на МВР-Ямбол, К.Г.Т. е напуснал страната на 08.12.2016 г. и няма регистрирани връщания.

К.Т. многократно е търсен от пробационния инспектор на посочения от него адрес в гр.Тополовград, след като е преустановил самоволно изпълнението на пробационните мерки, но не бил намиран на същия.

За допуснатите нарушения при изпълнение на наказанието пробация от страна на осъдения, Т. бил наказан на осн.чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС по силата на Заповед № 36/19.12.2016 г. на Началника на ОС”ИН”-гр.Бургас, която е останала невръчена поради отсъствието му на известния негов адрес по преписката.

На редовно заседание на ПС-Тополовград, проведено на 05.01.2017 г. е взето решение за изготвяне и внасяне в съда на предложение за замяна на наложеното на Т. наказание пробация с наказание лишаване от свобода.

От писмо рег.№ и-1079/01.02.2017 г. на ГД”ИН”-София е видно, че К.Т. към момента не изтърпява наказание лишаване от свобода и не е задържан в затворите в страната на друго основание по реда на НПК.

От Приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 75 от 12.01.2017 г. на БС при РС-Ямбол се установява, че К.Т. е осъждан многократно на пробация и лишаване от свобода за извършени от него тежки умишлени престъпления от различен вид.

Преди постановяване на процесната присъда е било постановено Определение № 137/20.05.2013 г. по ЧНД № 46/2013 г. на Районен съд Елхово, с което на осъденото лице К.Г.Т. е било наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд с удръжки в размер на 10 % от брутното трудово възнаграждение за срок от една година. Двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК са били изпълнени изцяло, а видът на третата пробационна мярка е бил променян няколкократно по време на изпълнение на наказанието както следва: С определение № 70/30.10.2014 г. по ЧНД № 265/2014 г. на Окръжен съд-Ямбол тази пробационна мярка е била заменена с безвъзмезден труд в полза на обществото. Тъй като последната не била изпълнена изцяло от Т. без уважителна причина, Пробационният съвет внесъл в ОС-Ямбол предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода по реда на чл.451 и сл. НПК вр.чл.43а, т.2 от НК. С Определение № 104/19.11.2015 г. по ЧНД № 390/2015 г. на Окръжен съд-Ямбол, влязло в сила на 27.11.2015 г., съдът е оставил без уважение искането на Пробационния съвет и вместо това е заменил неизтърпяната част от пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото с поправителен труд за срок от три месеца с удръжки върху трудовото му възнаграждение от 10 на сто. Поради ново неизпълнение от страна на К.Т. на тази пробационна мярка без основателна причина, Пробационеният съвет отново внесъл предложение за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. С Определение № 89 от 23.06.2016 г. постановено по ВЧНД № 98/2016 г., влязло в законна сила на 23.06.2016 г., Апелативен съд-гр.Бургас е постановил замяна на пробационната мярка поправителен труд за срок от три месеца с удръжки върху трудовото възнаграждение от 10 на сто, наложена на осъдения К.Г.Т. с влязлото в сила определение № 104/19.11.2015 г. по ЧНД № 390/2015 г. на ОС-Ямбол, с наказание лишаване от свобода за срок от 45 дни, което да се изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Последното, осъденият К.Т. е изтърпял на 07.10.2016 г. /арг.стр.10 от Справка за съдимост рег.№ 75 от 12.01.2017 г. на БС при РС-Ямбол/.

На базата на анализ на така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предложението на ПС-Тополовград е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява и основателно.

В конкретния случай съдът намира, че разпоредбата на чл.43а от НК следва да намери приложение, т.к. от събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че от една страна с оглед постановената от РС-гр.Тополовград Присъда № 19/07.04.2015 г. по НОХД № 31/2015 г., вл. в сила на 15.04.2015 г., на осъдения Т. е наложено наказание „пробация”, изразяващо се в пробационните мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца и 300 часа годишно “Безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 2 поредни години, а от друга - същият не е изпълнявал стриктно и постоянно и то без основателна причина нито една от трите наложени му пробационни мерки. Нещо повече, мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото” не е изпълнявал в никаква степен, като е проявил негативно и пренебрежително отношение към наказанието като цяло, а изпълнената от осъдения част от двете задължителни пробационни мерки е в твърде минимален размер. Поради изложеното, не може да бъде направен извод за постигната по отношение на К.Т. цел на наказанието „пробация”.

Установеното по делото, че К.Т. е напуснал страната на 08.12.2016 г. и от тогава самоволно и без уважителна причина е преустановил изпълнението на наказанието пробация, води до извод, че осъденото лице със собственото си поведение виновно е противодействал на изпълнението на наложеното му наказание пробация. На практика от тази дата е налице пълно неизпълнение на наложените пробационни мерки, като осъденият демонстративно и недвусмислено е манифестирал пренебрежителното си отношение към наложеното му наказание. Поведението му свидетелства за трайно нежелание да изпълни наказанието, както и за умишлено отклоняване от изпълнението му.

Ето защо предложението за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода е основателно.

При определяне на размера на неизтърпяната част от наказанието пробация съдът се съобрази с разпоредбите на чл.208, ал.1, чл.228, ал.1 и чл.231, ал.1 от ЗИНЗС, като в съответствие със същите установи, че неизтърпяната част, считано от датата на вземане на решението на Пробационен съвет-гр.Тополовград - 05.01.2017 г., е в размер на 2 години 3 месеца и 13 дни.

Съотнесено към изискването на чл.43а, т.2 от НК при съотношение две към едно, съдът замени неизтърпяната част от наложеното на осъдения наказание пробация с наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година 1 /един/ месец и 21 /двадесет и един/ дни.

Осъденият следва да изтърпи ефективно замененото наказание лишаване от свобода, тъй като са налице материално правни пречки за прилагане на чл.66 от НК, а именно предишните му осъждания на лишаване от свобода.

При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на замененото наказание лишаване от свобода, съдът се съобрази с последните изменения на ЗИНЗС с ДВ.бр.13/2017 г. /в сила от 07.02.2017 г./ като приложи разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС в действащата й редакция към момента и постанови Т. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален „строг режим”. Това е така, т.к. с присъдата, постановена по НОХД № 31/2015 г. на РС-Тополовград е осъден за извършено от него умишлено престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходното му ефективно наказание лишаване от свобода, наложено му с Определение № 89 от 23.06.2016 г. постановено по ВЧНД № 98/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр.Бургас, влязло в законна сила на 23.06.2016 г.

Съдът като съобрази т.1 на & 52 от ЗИДЗИНЗС обнародван в ДВ.бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., с който се изменя чл.301, ал.1, т.6 от НПК, не определи типа затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от осъдения.

По тези съображения съдът постанови определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: