О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61 10.02.2017г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 10 февруари 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове:Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВЧНД № 46 по описа за 2017г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК и е образувано по въззивен частен протест на Районна прокуратура- Ямбол, против разпореждане № 195/ 23.01.2017г., постановено по нохд № 65/ 2017г.по описа на районен съд- Ямбол.

С процесното разпореждане на осн.чл.249 ал.2, вр.с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на РП Ямбол за отстраняване на посочените в мотивите процесуални нарушения.

В частния протест се излагат доводи за неправилност на разпореждането като се сочи, че на досъдебното производство не са допуснати сочените от съда процесуални нарушения. Твърди се, че обвиняемият е бил напълно наясно, че против него се води досъдебно производство, тъй като акта за установяване на административно нарушение е издаден в негово присъствие. С последващото си напускане на адреса "без дори да уведоми майка си" същия доброволно се е поставил в неблагоприятната ситуация да не участва лично в разследването. Твърди се, че ако се изпълни даденото от съда указание за издирване и призоваване на И.П. в Кралство Белгия това би забавило неоправдано наказателното производство и би се направил безсмислен разход на средства. Излагат се и съображения, че даденото от съда указание е и невъзможно, тъй като няма механизъм по който да се издирва български гражданин с неизвестен в чужбина адрес. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени разпореждането и даде указание на районния съд да разгледа делото по същество.

Въззивният съд след като обсъди доводите в протеста и доказателствата по делото намира следното:

Частния протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл.242 ал.2 от НПК седмодневен срок. Разгледан по същество същия е неоснователен по следните съображения:

От данните по делото е видно, че досъдебното производство е образувано на 15.10.2016г. на основание чл.212 ал.3 от НПК, след съобщение на служител на МВР за извършено престъпление по чл.343 ал.2, вр.с ал.1 от НК от И.П.. На същия е изпратена призовка за явяване в сградата на РУ- Ямбол на 21.11.2016г.за привличане в качеството на обвиняем и провеждане на разпит. Призовката е връчена на Я.П.Т., за която в последствие е установено, че е майка на обвиняемия на 16. 11.2016г. След като И.П. не се явил на посочената в призовката дата е постановено неговото принудително довеждане, а в последствие е обявен и за издирване. Св.Я.Т. сочи в показанията си, че синът й е задържан от 24.11.2016г.в затвора в гр.Антверп /вероятно се има предвид гр.Антверпен, Кралство Белгия/. От приложена справка на ОДМВР Ямбол е видно, че последното влизане на П. в Република България е на 1.05.2016г. и от тогава няма данни за излизане извън пределите на страната, с уговорката, че при излизане в държава членка на ЕС това обстоятелство не винаги се отразява в информационните масиви.

С оглед резултата от тези действия е прието, че са налице условията на чл.269 ал.3т.4 буква "а" от НПК и И.П. е привлечен в качеството му на обвиняем задочно, с участие на служебно назначен защитник адвокат от АК Ямбол. Досъдебното производство е предявено на служебния защитник също задочно, в негово отсъствие.

От данните по делото е видно, че И.П. е присъствал единствено при извършване на проверката му от служителите на полицията и при съставянето на АУАН, които действия не са извършени от надлежен за разследване орган и не представляват процесуално- следствено действие. П. по никакъв начин не е уведомен, че против него се води наказателно производство и не е поемал задължението да уведомява органа по разследването за адреса си и за промяната на същия. Посоченото в частния протест, че същия доброволно се е поставил в положение да не узнае за воденото срещу него досъдебно производство, тъй като дори не е уведомил майка си затова, че ще напуска страната не намира опора в НПК, тъй като това може би е нарушаване на морална норма , но е и процесуална. За да се приеме, че обвиняемият сам се поставил в неблагоприятно положение да не участва в разследването е необходимо същия да е узнал по надлежния ред, че срещу него се води наказателно производство, да е поел задължението да уведомява органа по разследването за промяната на местоживеенето си и едва след това той да е нарушил това поето задължение. В случая тези услов5ия не са изпълнени.

Като неоснователни се приемат доводите в протеста, че ако се изпълнят указанията на съда за проверка на показанията на св.Я.П. дали обв.П. се намира в затвор в гр.Антверпен, Кралство Белгия биха се похарчили безпричинно парични средства и би се забавило разследването. Спазването на правата на гражданите и в частност правото на обвиняемия да научи, че срещу него се води наказателно производство не би могло да се обвърже с бързината на разследването и спестяването на средства.

По тези съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

Водим от горното и на осн. 249 ал.3 , вр.с чл.345 НПК ОС- Ямбол,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 195/23.01.2017г. постановено по нохд № 65/2017г.по описа на РС-Ямбол.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.