Р Е Ш Е Н И Е
№............ 20.02.2017 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав на осми
февруари
2017 година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия КОНДОВА
ВНЧХД
№ 20 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по
жалба на подсъдимия Г.А. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощения
защитник – адвокат от АК-Ямбол, против Присъда № 142/14.12.2016 г., постановена
по НЧХД № 849 по описа на Районен съд-гр.Ямбол за 2015 г.
С обжалваната присъда съдът е признал подс.А. за виновен
в това, че на 11.07.2014 г. след полунощ между 00.10 ч.-00.30 ч. в гр.Ямбол на
ул.Д.Б. пред вх.Г на бл.20, чрез нанасяне на удари с ритници в областта на
лявото коляно на пострадалата П.П.С. й е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на
осн.чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
С присъдата, подс.А. е осъден да заплати на пострадалата
граждански ищец П.С. сума в размер на 500 лв. за причинени неимуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2014
г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата от уважения размер от 500
лв. до предявения такъв от 1 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С обжалваната присъда – предмет на въззивната проверка
подс.А. е осъден да заплати на частния тъжител П.С. направените от нея разноски
по делото в размер на 1 022 лв. и държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданския иск, вносими в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Ямбол.
Във въззивната жалба на подс.А. се навеждат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Счита се, че направеният
от съда извод за виновност не кореспондира със събраните по делото
доказателства, поради което и постановената присъда почива на предположения и
недоказани в съдебната фаза фактически обстоятелства, съдържащи се в тъжбата.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият
да бъде оправдан, а предявеният от П.С. граждански иск - отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание въззивникът - подс.А., участва лично
и с упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната
жалба и молят съда да отмени атакуваната присъдата и да постанови нова такава,
с която подсъдимият да бъде оправдан по изложените в жалбата съображения, с
всички законни последици от това. При дадената от съда последна дума,
подсъдимият изразява несъгласие с обжалваната от него присъда и заявява, че не
е докосвал тъжителката.
Въззиваемата П.С. участва в съдебно заседание чрез
упълномощен повереник-адвокат от АК-Ямбол. Последният оспорва основателността
на депозираната въззивна жалба и моли съда да я остави
без уважение, а присъдата като правилна и обоснована - да потвърди.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с
правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество се преценява като основателна, но по съображения,
различни от изложените в нея, а именно:
При постановяване на обжалваната присъда Районен
съд-гр.Ямбол е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2
пр.първо от НПК. В мотивите на първоинстанционната присъда липсват аргументи
/мотиви/ на съда относно приетия от него механизъм на причиняване на телесната
повреда на тъжителката, при положение, че са налице противоречиви
доказателствени материали в тази насока, а именно – Съдебномедицинското
удостоверение № 398/2014 г. и показанията на свидетеля очевидец Андон П.. В
посоченото медицинско удостоверение е отразено, че е била причинена „контузия
на лявата колянна става с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в
областта на предната повърхност на коляното и с кръвонасядания отпред и по
предновътрешната повърхност на коляното и посттравматичен синовиит на колянната
става с хидропс на коляното.....като описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят
да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания”, а именно -
„чрез удари с метален предмет”. В показанията на свидетеля П. се сочи, че
увреждането е причинено „от юмруци и ритници по цялото тяло" /стр.94 от
съдебното дело/. Без въззивният съд да коментира доколко показанията на този
свидетел съответстват на обективните находки, отразени в съдебно-медицинското
удостоверение относно броя, вида и разположението по тялото на констатираните
от експерта травматични увреждания на освидетелстваното лице е необходимо да
бъде посочено, че районният съд не е изложил анализ на противоречивите в горния
смисъл доказателства и не се е аргументирал кое от тях кредитира и най-вече
защо. В мотивите се съдържа анализ на тези доказателства, но само дотолкова,
доколкото касаят авторството на престъпното деяние, но не и механизма на
осъществяването му.
Липсват и мотиви поради каква причина безрезервно е
кредитирано от страна на съда вече посоченото съдебно-медицинското
удостоверение № 398/14 г. като доказателство за вида и характера на причинената
на П.С. телесна повреда. В съдебно-медицинското удостоверение е отразено
накратко, "...че е възможно да настъпят усложнения в хода на лечението на П.С.
и настъпилите усложнения да променят медикобиологичния характеризиращ признак
на увреждането". Въз основа на така отразеното налице е съмнение за
характера на телесната повреда и нейния вид.
Липсата на назначена по реда на чл.144, ал.2, т.2 от НПК задължителна за
случая медицинска експертиза и липсата на мотиви относно причината, с оглед на
която районният съд е кредитирал СМУ 398/14 г. като доказателство за причинена
на С. телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, води до невъзможност
въззивният съд да извърши въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
респ. да провери действителната воля на първостепенния съд. По прекратеното ДП
№ 627/2014 г. по описа на РУП-Ямбол действително е приложена съдебно-медицинска
експертиза относно вида и характера на телесното увреждане на тъжителката П.С.,
като същата е изготвена през месец декември 2014 г., т.е. пет месеца след
инкриминираната дата. Цитираното заключение обаче не може да бъде ползвано в
настоящото производство, а освен това е изготвено единствено въз основа на
отразеното в СМУ 398/14 г., без да е извършван преглед на тъжителката за
актуалното й здравословно към момента състояние. Впрочем, отразената в
удостоверението от експерта вероятност телесната повреда на С. да е причинена и
от падане на тъжителката и удряне на коляното по повърхността на неравния терен
на местопроизшествието при опита й да помогне на съпруга си при спречкването
между него и подсъдимия, в още по-голяма степен отразява необходимостта от
назначаване на съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, ведно с
всички останали доказателства по делото следва да се поставят на прецизен
анализ от страна на съда при установяване механизма на причиняване на
инкриминараното по делото телесно увреждане.
При постановяване на обжалваната присъда Районен
съд-гр.Ямбол е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила
също по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК. Съдът в
мотивите си не е обсъдил приобщеното към доказателствата по делото по реда на
чл.283 от НПК писмено доказателство - Съдебно-медицинско удостоверение №
391/2014 г., издадено във връзка с извършения преглед и освидетелстване на
подсъдимия Г.А. и по-конкретно в частта му относно установените от медика
"повърхностни охлузвания под формата на повърхностни одрасквания с дължина
от около 3-4 до 5-6 см. в областта на двете предмишници, както и такива в
областта на предната повърхност на дясната предмишница и по страничната
повърхност на лявата предмишница" на А.. Отразеното в тази част на СМУ №
391/2014 г. е от съществено значение за изясняване на обективната истина по
делото, предвид твърденията на подсъдимия в обясненията му, както и в
показанията на разпитаните по делото свидетели на защитата Анна Димитрова и
Христо Божинов, че тъжителката е дърпала и бутала А.. Или съдът не е взел отношение по всички
релевантни за спора доказателства, които са били събрани и приобщени по делото,
при правно задължение да стори това. Отсъствието на анализ на доказателствената
съвкупност е довело до липса на обоснованост на волята на съда за постановяване
на съдебния акт и в крайна сметка до нарушение на основните принципи по чл.13 и
чл.14 от НПК. А всяко нарушение на основен принцип на наказателния процес влече
ограничаване на процесуалното право на подсъдимия да осъществи защитата си в
пълен обем.
Правилна присъда
може да бъде постановена, само ако са събрани и проверени по предвидения
процесуален ред достатъчно убедителни доказателствени материали и са установени
безспорни и несъмнени обстоятелства, които обуславят отговорността. В
конкретния случай съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила при събирането и проверката на доказателствените източници, а оценката
им е направена едностранно във вреда на подсъдимия и не е мотивирана убедително
с оглед действителния им смисъл. Доказателствените източници по делото са
събрани, проверени и оценени от районния съд по посочения по-горе порочен подход,
като не са събрани и всички необходими доказателства, които да водят до
единствено възможен правен извод и да изключват какъвто и да бил друг, което
съвкупно е довело до нарушаване на процесуалните права на защита на подсъдимия.
Последният може да бъде признат за виновен само тогава, когато няма никакво
съмнение, че е извършил престъплението. Липсата на убедителни годни
доказателства, доказващи обвинението по несъмнен начин, не може да бъде
компенсирана (запълнена) с недопустими за наказателния процес фактически
предположения, на които с акта на съда се предава безспорна установеност, така
както неправилно и едностранно в случая е сторено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които не дават основание да се направи
извод как съдът е формирал вътрешното си убеждение, че подсъдимият е извършил
деянието, в което е обвинен, въз основа на какви доказателствени източници е
формиран и извода за наличието на умисъл, присъдата следва да бъде отменена.
При новото разглеждане на делото от друг състав, следва да бъдат отстранени
допуснатите процесуални нарушения, да се съберат и вземат предвид всички
доказателства, необходими за правилното решаване на въпросите по чл.301 от НПК
както в наказателно-правен, така и в гражданско-правен аспект.
Ето защо и на осн.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2,
пр.първо от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Присъда № 142/14.12.2016 г., постановена по НЧХД № 849 по описа на Районен
съд-гр.Ямбол за 2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.