Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 24.02.2017 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
На 25 януари 2017 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.
Секретар Ив.З.
Прокурор: Д.Л.
Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД №4 по описа за 2017 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №******** г. постановена по НОХД № ****** г. ЯРС е признал подсъдимия
Т.Г.
А. за невиновен в това, че на 24.04.2016 г. в 01.00 часа в гр.Ямбол, по
ул."Г.И." до бл.** да е управлявал
МПС - лек автомобил О.К. с рег.№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,32 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510 АRDN 0095, поради което и на основание чл.304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл.343б ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от ЯРП, в който се
правят доводи за неправилност, необоснованост и постановяване при
несъответствие със събраните по делото доказателства на същата. Излагат се
съображения за достатъчно събрани по делото доказателства, сочещи по категоричен
начин, че на 24.04.2016 г. около 01.00 часа в гр.Ямбол подсъдимия е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, установена по надлежния ред с техническо средство. Сочи се,
че в подкрепа на обвинението са показанията на свид. А.,Ч., И. и П., които са
последователни и логични, без вътрешни противоречия и съответно едни на други.
Сочи се и, че по-късното извършване на проверката за употреба на алкохол се
дължи на първоначалния отказ от страна на подсъдимия да бъде изпробван,
характеризиращо се с буйство и опити да се отклони от проверката, с което е
възпрепятствал извършването и в по-ранен момент. Излагат се съображения за
изложеното в химическата експертиза по делото и заявеното в хода на съдебното
следствие от вещото лице, че за един час окислението на етилов алкохол за всеки
човешки организъм се равнява на 0,15 промила, от което по категоричен начин се
установява, че подсъдимия е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, установена по надлежния ред, установен с Наредба №30/2001 г. с
техническо средство. Прави се искане за отмяна
на атакуваната присъда и
постановяване на нова от въззивния съд с
която подс.А. да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание въззиваемия А. участва
лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си и лично прави искане за оставяне на протеста
без уважение, а протестираната присъда в сила.
Участващия по делото прокурор поддържа
протеста на основанията изложени в
същия. Прави искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на
такава от въззивния съд, с която въззиваемия да бъде признат за виновен по
възведеното му обвинение.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Протеста като подаден в срок от
страна имаща право, а и интерес от това е процесуално допустим. Разгледан по
същество се явява неоснователен по следните съображения и доводи:
Въззивният съд счита, че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите
обстоятелства. На базата на анализ на
правилно установените фактически обстоятелства е направил и обоснован и законосъобразен правен извод за
липсата на осъществено съставомерно по
чл.343б ал.1 от НК деяние от въззиваемия
подсъдим А. като правилно го е признал
за невиновен и оправдал по това му внесено обвинение.
Както правилно е приел решаващия съд от доказателствата по делото безспорно
се установява, че на 23.04.2016 г. въззиваемия А. и свид.З. по
повод празнуване на рождените си дни посетили
първоначално ресторант "Т.с.", а по-късно и клуб, както и, че А.
бил с автомобила си и не консумирал алкохол, като във второто заведение си
поръчал бира от която консумирал около половин бутилка. Около 01.00 часа на
24.04.2016 г. решили да се прибират с управлявания от А. автомобил О.К. с рег.№ *******. Управлявайки автомобила по
ул."Г.И." А. и З.
забелязали патрулен полицейски автомобил
до денонощен магазин до бл.** на ж.к. "Г.И.". От магазина свид.З.
закупила цигари и малка бутилка водка,
след което свидетелката и въззиваемия
продължили по ул."Гр.И." към
дома на въззивника намиращ се в бл.** на същия жилищен комплекс. Управлявания
от А. автомобил бил забелязан от
полицейския автопатрул, след включването му в движението след
денонощния магазин. На кръстовището
до намиращата се на същата улица поща
въззиваемия А. следвало да извърши завой на дясно, с цел влизане в локалното
платно за бл.**. При извършване на
маневрата въззиваемия А. използвал ръчна
спирачка с цел поднасяне и подхлъзване на задната част на автомобила. А. спрял автомобила пред вх.* на
бл.**, където живеел, свид.З. запалила цигара и двамата отпили от водката.
Минута две след спирането на автомобила
въззиваемия З. слязъл от автомобила с намерение да отиде до жилището си за да провери дали майка
му е в дома им и докато чакал пред асансьора
във входа на блока при него отишли свид. А.А. и Ж.Ч., които поискали да ги последва до полицейския автомобил, с цел да бъде
тестван за употреба на алкохол. Въззиваемия А. не изпълнил разпореждането и се
противопоставил на извършването на проба
за алкохол, бил задържан по ЗМВР и
отведен в ЦСМП. Там А. се съгласил да
бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство. В 02.00
часа на същата дата въззиваемия А. бил
тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АRDN 0095,
който отчел наличието на 1,32 промила
алкохол, бил му издаден в 02.20 часа талон за медицинско изследване. А. отказал
да получи талона и да даде кръвна проба.
Изложените фактически обстоятелства правилно и обосновано съда е приел на
базата на анализ на гласните
доказателства по отношение на вътрешни противоречия и съотносимо едни
спрямо други, при спазване на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като е
кредитирал показанията на свид.З., отчасти тези на свид. А., П., Ч., И.,
обясненията на въззиваемия А. в частта им относно съставомерните обстоятелства,
заключението на изслушаната съдебно
химическа експертиза, а и представените писмени доказателства.
Безспорно установено от
доказателствата по делото е обстоятелството, че на 24.04.2016 г. около 01.00
часа въззиваемия А. *** и след спирането
на автомобила около 01.00 часа пред вх.* на
бл.** в ж.к-с "Г.И." по отношение на него са предприети действия по
извършване на проверка за употреба на алкохол. Безспорно установено от
доказателствата по делото е и обстоятелството, че А. е отказал извършването на проверка с техническо
средство, бил е задържан по реда на ЗМВР и отведен в ЦСМП Ямбол. Проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след даване
на съгласие от негова страна е била извършена
в 02.00 часа, а проба за изследване на кръв не е била взета поради отказа на А. за това.
За да е налице установено съставомерно по чл.343б ал.1 от НК деяние следва
да се установи, че подсъдимия е управлявал МПС, след употреба на алкохол във
визираните в текста стойности - над 1,2 промила, установено по надлежен ред - с
техническо средство или химическо
изследване на проба кръв. В случая е безспорно установено, че въззиваемия е
управлявал МПС до 01.00 часа. Към инкриминирания момент не е налице извършена
проверка с техническо средство. Данни от такава проверка по делото има
приложени за по-късен момент - 02.00 часа. Такава от химическо изследване на
кръвна проба не е налице по делото. Съдебно химическа експертиза по Протокол
№530/ 24.11.2016 г. е дала заключение, че концентрацията на етилов алкохол в
кръвта на А. към 01.00 часа на 24.04.2016 г. не може да бъде определена поради
липса на стойност за концентрацията на алкохол в кръвта установена чрез
химическо изследване. За това и настоящия състав на въззивния съд намира, че
правилно, обосновано и законосъобразно решаващия такъв предвид липсата на безспорни и категорични доказателства -
такива за стойност на концентрация на етилов алкохол в кръвта към
инкриминирания момент, за осъществяване на вмененото му престъпно деяние и в съответствие с
разпоредбата на чл.304 от НПК го е признал за невиновен и оправдал по
обвинението по чл.343б ал.1 от НК.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят
доводите наведени в протеста за
неправилен анализ на събраните по делото
доказателства - гласни такива, а и
установеното от заключението на съдебно химическата експерктиза. Анализ
на гласните доказателства по делото решаващия съд е направил при спазване на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК,
кредитирайки показанията на свид. А.,Ч., И. и П., тези на свид.З., а и
обясненията на въззиваемия А. по отношение на съставомерните обстоятелства.
Липсва противоречие в показанията на
тези свидетели относно обстоятелството на управление на МПС от въззиваемия към
инкриминирания момент, обстоятелството на
предприета по отношение на него проверка за алкохол, отказа на същия
за извършване на такава с техническо средство, както и извършване на
тестване с техническо средство, при дадено съгласие от въззиваемия в значително по-късен момент, а
и отказа му да даде проба кръв за химическо изследване. До
колкото в автомобила управляван от
въззиваемия е била само свид.А., то правилно решаващия съд е
кредитирал показанията и по отношение на употреба на алкохол след преустановяване на управлението на автомобила
от А. пред бл.**. Изложеното в протеста
за действията на въззиваемия по
отношение на оказаната съпротива,
респективно неизпълнение на полицейско разпореждане са несъотносими, до колкото по отношение на въззиваемия не е внесено за разглеждане в
съда обвинение, по което визираните обстоятелства са съставомерни. Не могат да се споделят
и изложените в протеста съображения за
безспорно установяване по реда на
Наредба №30/2001 г. на съдържанието на
етилов алкохол в кръвна на А. към
инкриминирания момент, а именно 01.00
часа. Както вече бе посочено тестването
на въззиваемия е извършено с техническо
средство, по време 02.00 часа, при
преустановено управление на автомобила към 01.00 часа. Експертизата дава
заключение, че концентрацията на етилов
алкохол в кръвта на А. към 01.00 часа на 24.04.2016 г. не може да бъде
определена, поради липсата на стойност за концентрацията на алкохол в кръвта
установена чрез химическо изследване. В заключението си експертизата е посочила и, че от формулите
използващи се в експертната практика за изчисляване на алкохолното съдържание в кръвта не съществува такава, в
която да участва стойността за концентрацията на алкохол, установена чрез измерване
с техническо средство.
От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира
пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн.
чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№******** г. постановена по НОХД №****** г. на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.